Дон Кихот в офиса и извън него?



Имам проблем – пука ми за това, какво се случва в работата ми и заобикалящия ме свят, какви са взаимоотношенията между колегите ми и хората въобще, удовлетворени ли са колегите ми от работата си, близките ми ( а понякой път и далечните хора) от живота си.

Да, правилно ме разбра – това, че ми пука, е проблем, понеже на много други хора около мен или въобще не им дреме (по някой път си мисля, че дори и за себе си), или не им личи, или просто се притесняват да го покажат.

Е, да, вярно – на мен това буквално ми е и работата, докато на тях - не, ама все пак... Трудно ми е да приема, че много хора, въпреки че явно страдат от дадено поведение, слух, отношение, правило просто си траят или, още по-лошо, позволяват на други да ‘решат’ вместо тях, без да е поискано мнението им. Но това е факт. Все по-често си мисля, че това е проблем на ниво манталитет и мислене и поведение, налагано и подклаждано дълги години, а след това се сещам, че има и млади хора, бездействащи и апатични и пак си се чудя...

Но за да не звуча като мрънкало, ще ти кажа какво правя аз, когато съм решена да действам по даден въпрос, а пък ти прецени дали има нещо полезно за теб при решаване на проблем без значение дали е свързан с отношения с колеги, ръководители или просто познати.


1)
Убеди себе си, че можеш да се справиш и започни с позитивна мисъл и увереност в себе си – в края на краищата, ако ти не си вярваш, как очакваш другите да ти повярват?

2)
В зависимост от ситуацията и проблема, който трябва да се реши, събери всякаква информация, която ти е необходима, за да подплатиш тезата си – говори със заинтересованите страни, събери и писмен материал като кореспонденция, правилници, таблици с данни. Не пропускай да говориш с всички засегнати и да чуеш гледните им точки, току виж в процеса на комуникация се окаже, че проблемът е съвсем различен, или че няма такъв. При анализирането на данните внимавай да не пропуснеш нещо и се съветвай с някой, който разбира по-добре дадената материя, да не станеш за смях като например объркаш ‘сурикат’ със ‘сурогат’.

3)
След събирането на информацията и финалното оформяне на тезата си намери някой ‘спонсор’ – не, не някой, който да те издържа, в случай, че останеш без работа или дом в следствие на по-горните ти действия, а някой, когото да убедиш в идеята си, който да застане зад теб и да те подкрепя, по възможност на по-висока позиция или с по-силна репутация в йерархията, семейството или компанията.

4)
Ако целта ти е да разрешиш междуличностен проблем, никога не използвай негативни твърдения, насочени към личността на човека: ‘Ти не направи това’, ‘Ти сгреши с онова’..., а описвай как се чувстваш ти или някой друг засегнат от действията, поведението, думите на този човек : ‘Почувствах се ужасно, когато не ме подкрепи на срещата’, или ‘Не можеш да си представиш как изглеждаше Ваня след разговора ви в петък’.

5)
Ако се наложи сблъсък в лице в лице, не се шашкай, не повдигай тон, не обвинявай, не си измисляй, дръж се достойно и ако се наложи използвай ‘спонсора’ и, разбира се, всички събрани доказателствени материали.

6)
Ако (или след като) постигнеш положителни резултати гледай да се разбере – не, не че си голяма работа, а че има промяна, че нещата могат да се случват, стига да има кой да ги задейства и отстоява.

7)
И да си голяма работа не очаквай от всички страни да завалят ‘Браво, евала, ти си моя идол’ при страхотни резултати или ‘Ееее, и това е добре’ при по-скромни постижения. Защо? Виж в увода за манталитета...

8)
Направи преглед на стореното и това как се чувстваш – лично при мен най-често се появява едно приятно гъделичкане в стомаха, май физическото проявление на удовлетворението... Ако и ти имаш приятно чувство и смяташ, че си е струвало, повтори упражнението.


Ако пък не ти се занимава, не ти остава нищо друго, освен да се ядосваш на себе си, няма на кой друг.





Facebook Comments

2 коментарa :

Dimana каза...

Като изчетох поста си проверих късметчето и ми се стори, че има доста общо с темата... "Където думи не помагат, там и тояга не помага." И аз мисля, че трябва да се говори, защото проблема няма как да се реши от сам, а и само се нагнетява излишно напрежение.

милена кисимова каза...

и аз споделям мнението ти че ако не се говори по даден въпрос няма как той да се реши ;)

Публикуване на коментар