Цената на Доверието
Цената на Доверието
Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.
Станка Пенчева
4 коментарa :
Мисля, че намерих човек с който макар и да не разговарям ми е приятел.Често пъти мислим еднакво и чустваме еднакво.Отново благодаря Мел.
Аз благодаря :)
Това е едно от любимите ми стихотворения. Не само от Станка Пенчева, но и изобщо. Посланието му е прекрасно!
И искрено се радвам, че онова което споделям тук, успява да докосне по същия начин и някой друг. Пък бил той и "анонимен" ;)
blagodaria, strahotno stihotvorenie:-)9
blagodaria misleh che veche nikoi ne chete stihove
Публикуване на коментар