Омразата убива Живота ни!

Ако дълго потискаме Гнева си, се появява чувството за Вина.
Когато Гневът е потиснат и насочен навътре - срещу самите нас...
То той рано или късно се превръща в Омраза и започва да отнема смисъла на Живота ни.

Това е Енергия насочена срещу собственото ни АЗ.
Вместо да оставим своите чувства да се проявят естествено.
Ние възприемаме всяко гневно чувство като доказателство за собствената ни нищожност.
Така ние възпираме проявата на своя Гняв.
Актът на възпиране още повече усложнява нещата.
Обхваща ни Тъга.
Тъгата може да отмине, ако променим нещо в Живота си.
Тъгата е преходна форма на естествения развой на чувствата.
Депресията пък е прекъсване на потока от чувства.

Когато Депресията ни настигне, ние бързаме, тревижим се и правим отчаяни опити да прикрием своя гняв и самоомраза. Да се понася това състояние дълго време е повече от изтощително. Защитните ни механизми се изхабяват, а когато това продължи наистина дълго - то спира енергията ни.

В известен смисъл всичко това ни подсказва, че има нещо нередно в начина, по който се оправяме с живота. Ако ние първи не се погрижим за себе си, то тогава ще бъдем безполезни както за самите себе си, така и за останалите.
За да направим това, ние трябва да се приемем такива каквито сме.
Да се почувстваме свободни.

Свободният човек поема отговорност както за доброто, така и за злото в своя живот.
Свободният човек съзнава своята собствена уязвимост и вместо да я прикрива, започва да я използва.
Свободният човек си разрешава да бъде отворен към болката на своя свят.
Свободният човек може да вижда по-ясно, защото по този начин чувства и разбира повече.
Свободният човек се учи от своята болка.
Свободният човек обича живота в цялото му многообразие.
Свободният човек намира разрешение на своите лични и служебни проблеми.
Свободният човек е винаги здрав, весел и жизнен.

Направете първата крачка!
Поговорете със себе си!
Преодолейте чувството на недоверие и се обърнете към себе си.