@всеки ден е специален@

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето.
Извади опаковано в копринена хартия пакетче.
Това не беше обикновено пакетче.
В него имаше луксозно дамско бельо.
Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа.
С тъга в коприната и дантелите..

Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк.
Преди осем или девет години.
Тя никога не го облече.
Пазеше го за някакъв специален случай.
Мисля, че днес е този случай.

Той се приближи към леглото.
Постави бельото до другите неща.
Приготвени за погребалната агенция.
Съпругата му беше починала.

Той се обърна към мен и ми каза:

Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай.
Всеки ден от живота ти е специален.

Няма да забравя тези думи.
Те промениха живота ми.
Днес чета повече от преди и чистя по-малко.

Сядам на терасата и се наслаждавам на природата.
Без да обръщам внимание на треволяците в градината.

Прекарвам повече време със семейството си.
И с приятелите си.  И работя по-малко.

Разбрах, че животът е натрупване на опит.
Който трябва високо да се цени.
Вече нищо не пазя за специални случаи.
Използвам всеки ден кристални те си чаши.
Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета..
Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.

Фрази, като Един ден.... или Някой ден....
Вече не съществуват за мен.
Изхвърлил съм ги от речника си.

Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.

Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше...Че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме. Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели. Може би аз също бих се обадил на стари приятели. За да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания или само да каже Здравей. Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант.
Нейната любима кухня.

Колко е хубаво.
Някои от онези малки неизвършени неща.
Които много биха ме ядосали.
Ако осъзнаех.
Че дните ми са преброени.

Бих се ядосал.
Че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя 'тия дни.
Че не съм написал писмата, които щях да напиша 'тия дни.
Че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам.

От сега нататък нищо няма да пропусна !
Няма да отлагам нещата.
Които ми носят радост и които ме разсмиват.

Повтарям си, че Всеки ден е изключителен.
Всеки ден. Всеки час. Всяка минута. Те са изключителни.



Facebook Comments

1 коментарa :

Анонимен каза...

Най-добрия ми приятел почина преди три години.Беше изключителен!Радваше се на най-малкото добро,което му се поднесеше,обичаше морето,планината,летенето,плуването,плаването с лодка, музиката,цветята,изучаваше източните религии, работеше много,намираше време да чете да вярва да рисува да помага в църквата и да дава малки радости на всички,които бяха важни за него!Но трудно бе разбран от близките си-просто го ревнуваха от всички и от всичко.Не знам как живеят сега и не ме интересува.Само знам,че светът е по-малко добър без него!Но пък аз се научих да ценя повече малките радости в живота,да забелязвам и най-дребните красоти наоколо.Е никога празнината няма да се запълни, но ми остава да имам очи, душа и обич за най-близките ми.Просто се научих да ценя повече живота и най вече да не се страхувам- да не се страхувам да казвам и правя това, което ми харесва!И никога да не отлагам нищо,което е за днес!Всеки ден е специален!

Публикуване на коментар