tag:blogger.com,1999:blog-71722502995213242882024-03-13T17:30:34.025+02:00Сайтът на Една Женастатии за жените, мъжете, секса, модата, храната, любовта и нещата от животаNathaliehttp://www.blogger.com/profile/14415254516571096288noreply@blogger.comBlogger2050120tag:blogger.com,1999:blog-7172250299521324288.post-5019193768399646442014-09-10T18:44:00.000+03:002014-09-11T13:08:03.847+03:00Поръчки към Вселената<table><tbody>
<tr><td><img border="0" src="http://1.bp.blogspot.com/-L7uVcq-Dbp8/VBByRD4E-pI/AAAAAAABpTY/cPhnRNdeatg/s1600/Universe.png" /></td></tr>
</tbody></table><br />
<div style="text-align: justify;">Гордеех се със способността си да му измислям подаръци. Най-дългото време, което ми е отнемало от идеята до нейното реализиране беше няколко седмици, но пък онзи случай беше специален. Затова много се напрегнах, когато започнах да търся една книга и вече няколко месеца не я намирах. Бях се свързала с повечето онлайн антикварни книжарници, както и с няколко магазина, а резултатът беше все така обезкуражаващ.<span class="fullpost"><br />
<br />
Тогава реших да помоля Вселената. Както може би знаеш, за поръчки към Вселената има няколко правила. <b>Правило ➊, да бъдеш много конкретен</b> – името на книгата, автора, издателството и дори годината на издаване, която в моя случай беше особено важна. <b>Правило ➋, да поставиш ясен срок</b> – дадох ѝ 24 часа.<br />
<br />
Вселената се обади след четиринадесет часа, а гласът ѝ беше на млада жена от една онлайн книжарница. Каза, че е намерила изданието което ме интересува и искаше да потвърдя заявката си. Бях много развълнувана. Разменихме си адресите и тъй като времето вече не беше от значение оставихме да уточним подробностите по е-поща.<br />
<br />
Същият ден с него имахме уговорка. Исках да споделя въодушевлението си, но успях да го прикрия зад подаръка който му бях приготвила за празниците. След изненадата, радостите и благодарностите, той сподели че се вижда с друга. Любимият ми ябълков пай изведнъж се превърна в буца лепкава каша, а мислите ми бяха дезертирали, за да мога да се съсредоточа върху две действия – <i>дишай, издишай, дишай, издишай, дишай ... </i><br />
<br />
Рано на следващата сутрин, Вселената се обади. 'Много се извинявам', каза гласът на същото онова момиче, 'но е станала грешка. Книгата която сме намерили не е вашата. Съжалявам и още веднъж се извинявам ...' Вече не я чувах. <br />
<br />
<b>Правило ➌, да благодариш.</b> <br />
<br />
<br />
<b><span style="font-size: large;">Катя.</span></b><br />
</div></span>Nathaliehttp://www.blogger.com/profile/14415254516571096288noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7172250299521324288.post-78147337739736285692014-09-09T08:00:00.000+03:002014-09-09T16:11:02.982+03:00Чък Спезано: Ако боли, не е любов<table><tbody>
<tr><td><a href="http://goo.gl/Ieg64S" target="_blank" imageanchor="1" ><img border="0" src="http://2.bp.blogspot.com/-7swUPmLB_oI/VA7omKunv-I/AAAAAAABpTA/F9bHo9_L4jE/s1600/love_yourself_first.jpg" /></a> </td></tr>
</tbody></table><br />
<div style="text-align: justify;">името му се промъкна в разговора в един топъл следобед. помня деня, мястото и думите. говорихме за връзките и за болката, и за любовта. реших още тогава в онзи момент, че ще прочета книгата му за любовта сега!веднага. прибрах се и упорито зарових из нета. на български я нямаше. продължих на английски. накрая след много минути, вече имах електроното издание на английски език на <a href="http://goo.gl/cRFHXi" target="_blank">Ако боли, не е любов</a> [If it hurts, it isn't love] и дните на четене се заточиха. тя не е от книгите, които изчиташ на един дъх. нито от тези, които забравяш. прочитах страница и имах нужда да поема прочетенето. всяка дума бе премерена и носеща послание. <span class="fullpost"><br />
<br />
оттогава мина време. книгата вече е преведена на български. а мъжът написал я, ще кацне в София, за да я представи след броени дни. <a href="http://goo.gl/Ieg64S" target="_blank">Чък Спезано</a>, до преди две години не-познато име за мен, днес е символ на мъдрост, спокойствие и откривателство. все още чета и пре-прочитам думите му. и винаги намирам това, което душата ми търси. понякога просто избирам произволна страница, друг път започвам отначало. а трети път от края. всяка страница е нов урок. 366 урока за връзките, за любовта, за това, какво тя, любовта, не е. а болката не е любов. изискванията не са любов. очакванията не са любов. зад тях се крият безброй нужди, които търсят да бъдат задоволени. <br />
<br />
извадих по традиция думи, които ми говорят. които накратко ми дават най-ценното, което искам да помня. споделям ги, вярвайки, че те са универсални за всеки обичал, обичащ и носещ обич в сърцето си. споделям ги, и защото напоследък живота ме среща с жени и мъже, в чиито очи се чете болка. души, които страдат от случващото се във връзките им с партньорите. тези откъси са и за тях. <br />
<br />
---<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px; color: #fff;">смисълът на връзките е да се освободим от погрешните представи за себе си и да открием и прегърнем все повече от това, което действително представляваме.</div><br />
конфликтите във връзките ни с другите ни посочват нещата в нас, които чакат да бъдат излекувани. когато станем способни да извървим целия път до пълната прошка и любов с един човек, ще открием Рая.<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px; color: #fff;">откажете от саможертвите, които правите. те са единствените пречки по пътя ви към успеха във връзката и кариерата.</div><br />
доверието лекува всичко, но то не бива да се бърка с желанието ни да контролираме изхода или начина на развитие на нещата. <br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px; color: #fff;">когато в мислите ви се промъкне съмнение и болка, изберете онова, което ще ви донесе мир.</div><br />
саможертвата изглежда нещо истинско, но всъщност е лъжа. в нея човек дава, но е неспособен да получи, което означава, че това не е истинско даване.<br />
<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px; color: #fff;">болката ни кара да отцепваме части от себе си, да разделяме мъжката си същност (даващата) от женската (приемащата). </div><br />
чувстваме се отхвърлени, само когато се опитваме да получим нещо от другите.<br />
<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px; color: #fff;">избрали сме родителите си с определена цел, за да научим онова, което трябва да научим.</div><br />
когато отхвърляме нещо в себе си, ние го създаваме във външния свят, привличаме хора, които го носят като качество, или събития, които ни карат отново и отново да го преживяваме.<br />
<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px; color: #fff;">изборът е най-мощният инструмент, който имаме. способността ни да избираме определя света, който виждаме, отношенията, който имаме и успеха, които преживяваме.</div><br />
безброй пъти сме се спъвали и падали докато сме преследвали любовта. но ако боли, това не е любов. може да ни боли единствено страхът от това, че не ни обичат. може да ни боли единствено ако се противопоставяме на любовта.<br />
<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px; color: #fff;">ние бъркаме любовта с нужда. любовта никога не боли. не задоволяването на нашите нужди боли.</div><br />
ако искаме да запазим живота на една връзка, трябва да й даваме живот.<br />
<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px; color: #fff;">външният свят е отражение на вътрешния, а всяка конфигурация в живота ни е отражение на някоя наша връзка – тази с родителите ни, с близките ни, с партньора ни, децата ни, с нас самите, с Господ или някоя висша сила, в която вярваме. </div><br />
всяка връзка е възможност за изцеление и личностно израстване.<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px; color: #fff;">всеки проблем е възможност да излекуваме болката от миналото, маскирана като болка в настоящето. това показва, че всяка болка е недоразумение. с разрешаването на проблемите ние получаваме ново разбиране за миналите и настоящи събития, а това променя към по-добро нашето минало и бъдеще.</div><br />
когато се сблъскваме с нещо болезнено, обикновено скриваме осъзнаването на смисъла му от себе си. поемайки отговорността за събитията, ние си възвръщаме силата да направим нов избор и да променим нещата, които не харесваме в нашия свят.<br />
<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px; color: #fff;">смисълът на всичко е любовта. любовта е същностната, най-крайна цел. останалите по-малки цели като щастие, сигурност, успех, власт и богатство, губят стойността си ако липсва любов. любовта е самият Рай и въпреки това много от нас преминават през Ада докато я достигнат.</div><br />
каквото и да ни спохожда в една връзка, каквито и въпроси, съмнения или болка да изникват и за какъвто и проблем да става въпрос, отговорът ще дойде тогава, когато започнем да се доближаваме към партньора си. близостта с партньора ни и свързването с него на едно по-високо ниво може да излекува всичко.<br />
<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px; color: #fff;">най-голямата грешка, която правим във връзките си е да очакваме от другия да ни даде нещата, от които се нуждаем – да ни привлича, да се грижи за нас, да ни дава любов, да е забавен, да може да се разчита на него и т.н.</div><br />
мога да се почувствам отхвърлен, само когато се опитвам да взема нещо от другия!<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px; color: #fff;">всичко извън връзката е метафора, огледало на нещо, което се случва в съзнанието и сърцето на връзката. ако ни заобикаля недостиг това означава, че имаме недостиг във връзката ни, че е дошло време да се научим да даваме и да получаваме с щедрост.</div><br />
колкото повече се оплакваме, че нямаме нещо, толкова повече всъщност се страхуваме да го имаме.<br />
<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px; color: #fff;">дори в най-трудните ситуации винаги има решение, което позволява всички да бъдат победители. </div><br />
колкото повече очакваме, толкова по-малко получаваме. очакванията ни са картина на това, което ще ни направи щастливи, но рядко сме щастливи, дори когато получим точно това, което искаме. щастието не е нещо, което можем да изискаме от ситуацията, то е нещо, което се генерира от вътре. <br />
<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px; color: #fff;">когато сме достатъчно възприемчиви, животът ни поднася подаръците си. </div><br />
под всяка защита се крие стара болка.<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px; color: #fff;">всяко осъждане към другите е осъждане към мен самия.</div><br />
емоционалната болка е термометъра, който ни уведомява, че правим грешка. Информира ни, че там има ненаучен урок, който призовава за нашето внимание. ..<br />
<br />
<br />
<a href="http://www.jenite.net/search/label/Nathalie"><img src="http://img839.imageshack.us/img839/4034/nathaliep.png" /></a> <br />
<br />
<br />
<a href="http://goo.gl/Ieg64S" target="_blank" imageanchor="1" ><img border="0" src="http://4.bp.blogspot.com/-qK3bTZyBr84/VAaK380XzzI/AAAAAAABpPA/9Yy43L_OmGM/s1600/chuck-spezzano-jenite.png" /></a><br />
</div></span>Nathaliehttp://www.blogger.com/profile/14415254516571096288noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-7172250299521324288.post-63086160989780572862014-09-02T14:10:00.001+03:002014-09-03T06:31:28.381+03:00Истината за мъжете<table><tbody>
<tr><td><a href="http://www.jenite.net/2014/09/istinata-za-mujete.html" imageanchor="1" ><img border="0" src="http://2.bp.blogspot.com/-J17SOfnl_6A/VAWne7HdWxI/AAAAAAABpOY/E4UIRXI-Lqk/s1600/istinata-za-mujete.png" /></a> </td></tr>
</tbody></table><br />
<div style="text-align: justify;">Той просто не ви харесва. Престанете да измисляте оправдания за неговите постъпки, те сами говорят – той просто не ви харесва.<span class="fullpost"> <br />
<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px; color: #ffffff;">Явно не му харесвате чак толкова много, щом не ви кани на среща.</div><br />
Защото ако ви харесва, той обезателно ще ви покани на среща.<br />
<br />
Оправдание ➊ <i>Той не иска да разруши нашето приятелство.</i> <br />
Tова оправдание не издържа на никаква критика. И не говорете, че той просто се 'страхува'. Единственото, от което се бои, е да признае, че не го привличате.<br />
<br />
Оправдание ➋ <i>Навярно той не се решава да направи първата крачка.</i> <br />
Вие може да намекнете на мъжа, че изпитвате към него симпатия, но не трябва да му помагате да ви покани среща. Това че ще му се усмихнете и ще му намигнете игриво трябва да е напълно достатъчно.<br />
<br />
Оправдание ➌ <i>Може той да не иска да избързва.</i> <br />
Ако мъжът ви харесва, но съществува дълбока лична причина, поради която той не иска да избързва, той ще ви го каже. Няма да ви остави в неведение. На него му е нужна увереност, че няма да се разочаровате и изчезнете от неговия живот.<br />
<br />
Оправдание ➍ <i>Но нали той вече ми даде своя телефонен номер.</i> <br />
Не му позволявайте да използва евтини трикове, за да ви накара вие да го поканите на среща. Ако му харесвате, той ще вземе всичко в свои ръце.<br />
<br />
Оправдание ➎ <i>Възможно е да е забравил за мен.</i><br />
Бъдете сигурни, вие сте му направили впечатление. А сега оставете нещата както са. Ако ви харесва, той ще си спомни за вас дори след цунами, наводнение или загуба на националния по футбол.<br />
<br />
<span style="background: #FF6347; padding: 5px; color: #ffffff;">Запомнете!</span><br />
<br />
Всяко оправдание от негова страна значи, че не го интересувате. Мъжете не се страхуват да 'разрушат приятелство'. Не се поддавайте на неговите уловки и не го канете на среща. Ако ви харесва сам ще ви покани. Ако вие можете да го намерите значи, че и той може да ви открие. Ако го иска ще го направи. 'Хайде да се срещнем на парти, в някой бар или у един приятел', това не е покана за среща. Вие сте достатъчно добра, за да ви поканят на среща.<br />
<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px;"><span style="color: #ffffff;">Явно не му харесвате чак толкова много, щом не ви звъни.</span></div><br />
Мъжете умеят да използват телефон.<br />
<br />
Оправдание ➊ <i>Той често е на път</i>. <br />
Дайте си сметка. Мъж, който се интересува от вас, ще иска да прекарва времето си с вас.<br />
<br />
Оправдание ➋ <i>Неговата глава е заета с други дела</i>. <br />
Важният въпрос тук звучи така - Нормално ли ще е, ако мъжът е забравил да ми позвъни. И си отговорете Не. Той никога не бива да забравя, че е обещал да ви се обади. Нима не чакате мъж, който по-скоро би забравил за всичко в досегашния си живот, отколкото да забрави вас.<br />
<br />
Оправдание ➌ <i>Той не говори това, което мисли в действителност</i>. <br />
Целият проблем е в това, че в края на срещата или на телефонния разговор много мъже казват това, което според тях искате да чуете. Те мислят, че така е по-добре от нищо. Затова ако мъжът, с когото се срещате, не звъни, независимо от всичките си обещания, то струва ли си да се настоявате? На вас ви трябва мъж, който си държи на думата.<br />
<br />
Оправдание ➍ <i>Той е много зает</i>. <br />
Извънредната 'заетост' може да изглежда като убедително оправдание, но на практика зад това понятие се крие мъж, който не е заинтересован да ви позвъни.<br />
<br />
<span style="background: #FF6347; padding: 5px; color: #ffffff;">Запомнете!</span><br />
<br />
Ако той не ви звъни, значи не мисли за вас. Ако той дава обещания, а след това ви подвежда за дребни неща, какво ще се случи когато дойдат сериозните неща. Не се надявайте на отношения с този, който не е способен да удържи обещанията си. Ако не желае да положи и най-малкото усилие, за да ви успокои и изглади назряващите конфликти във вашите отношения, то той просто не уважава вашите чувства и потребности. Вие заслужавате да ви се обадят.<br />
<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px;"><span style="color: #ffffff;">Явно не му харесвате чак толкова много, щом не иска да признае че се срещате.</span></div><br />
Да прекарвате времето си заедно не е същото като да излизате на срещи.<br />
<br />
Оправдание ➊ <i>Той току-що е преживял болезнена раздяла</i>.<br />
Пазете се от думата 'приятел', тя се употребява от мъжете или жените, които са влюбени в тези мъже, за да оправдаят тяхното безобразно поведение.<br />
<br />
Оправдание ➋ <i>Ние действително се срещаме</i>. <br />
Мъжете, както и жените, се стремят към чувството на сигурност и безопасност, когато виждат че отношенията стават сериозни. Един от начините да се постигне това е да заявиш правата си над любимия човек. Мъжът, който действително е увлечен от вас ще иска вие да му принадлежите безрезервно.<br />
<br />
Оправдание ➌ <i>Това е по-добро от нищо</i>. <br />
На вас ви е нужен мъж, който ви иска, който ви звъни редовно и ви кара да се чувствате най-сексапилната и желана жена на света. Ако се срещате с някой мъж веднъж на две седмици или веднъж на месец и не виждате в него любов или симпатия - това може да продължи ден, седмица, месец. Но може ли да продължи цял живот?<br />
<br />
<span style="background: #FF6347; padding: 5px; color: #ffffff;">Запомнете!</span><br />
<br />
Мъжете говорят за своите чувства, дори когато вие отказвате да слушате или не вярвате в техните признания. 'Аз не съм готов за сериозна връзка' означава 'Аз не съм готов за сериозна връзка с теб'. 'По-добре от нищо' не трябва да ви устройва. Ако не разбирате какво се случва във вашите отношения, няма нищо страшно да му зададете няколко въпроса. Има на света един мъж, който ще иска да каже на целия свят, че той е вашето гадже. Спрете с глупостите. Идете и го намерете.<br />
<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px;"><span style="color: #ffffff;">Явно не му харесвате чак толкова много, щом не иска да прави секс с вас.</span></div><br />
Ако един мъж харесва една жена, той винаги ще иска тя да го докосне. Истината е проста - вие не го привличате и той не иска да ви нарани.<br />
<br />
Оправдание ➊ <i>Той се бои да не бъде наранен</i>. <br />
Бои ли се? Да, той не иска да ви обиди и затова не ви обяснява вашите отношения. Той ви обича като приятелка. Ако ви обича като жена, той не би могъл да се контролира и би започнал с вас бурен роман.<br />
<br />
Оправданиe ➋ <i>Аз така съм му взела ума, че той не проявява никакъв интерес</i>. <br />
Да, много хора в миналото са страдали и сега се страхуват от сериозни отношения. Но трябва да знаете, че ако един мъж ви харесва, нищо, дори и страхът от сериозни отношения, не може да му попречи да се обвърже с вас. Ако той действително има проблеми с обвързването, то той би могъл да започне лечение, но никога не би ви държал в неизвестност.<br />
<br />
Оправдание ➌ <i>Но това е толкова готино</i>. <br />
Преди се е считало, че една жена се отказва от секс, когато се стреми на наложи своята власт над мъжа. Силният пол също се е научил на тези похвати. Ако мъжът лежи с вас на дивана, похапва си и гледа филми, то вие просто не го привличате.<br />
<br />
Оправданиe ➍ <i>Той за всичко намира обяснения</i>. <br />
Вие може да вярвате на тези отговори, но преди всичко задайте на себе си въпроса – устройват ли ви такива отношения? Най-важното тук е дали искате да се чувствате така цял живот? Все пак сексът е сред най-големите удоволствията, които може да изпитва човек.<br />
<br />
<span style="background: #FF6347; padding: 5px; color: #ffffff;">Запомнете!</span><br />
<br />
Хората постоянно говорят за това какви са в действителност. Ако мъжът ви казва, че моногамията не е за него, то нямате причина да не му вярвате. Общуването е прекрасно нещо, но когато общуването се съчетае със секс - това е още по-добре. Назовавайте нещата с истинските им имена, и по-точно наричайте приятеля си приятел, но си намерете такъв другар, който да не може да се въздържи да ви докосва. Ако имате понижено самочувствие, то ще ви се наложи да отделите повече време за неговото повишаване отколкото на търсенето на нов приятел. <br />
<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px;"><span style="color: #ffffff;">Явно не му харесвате чак толкова много, щом той спи с друга жена.</span></div><br />
Не съществува нито едно смислено оправдание за измяната.<br />
<br />
Оправдание ➊ <i>Той няма оправдание и знае за това</i>. <br />
Измяната е лошо нещо, но неспособността да обясниш защо си изменил е още по-лошо. Ако една червена лампичка не ви е достатъчна, какво ще кажете за две? Не се срещайте с мъже, които не знаят защо са извършили дадена постъпка.<br />
<br />
Оправдание ➋ <i>Аз напълнях</i>. <br />
Tрябва незабавно да се освободите от едни 90 килограма представляващи именно вашето гадже, а не от онези двайсет, за които говори той. Незабавно се избавете от този неудачник.<br />
<br />
Оправдание ➌ <i>На него му е нужен повече секс отколкото на мен</i>. <br />
Няма никакво оправдание за това че той ви изневерява. Точка. Има достатъчно начини да се реши този често срещан проблем, който възниква от разликата в сексуалния апетит. <br />
<br />
Оправдание ➍ <i>Ама той я знае каква е</i>.<br />
Не е важно, той или ви обича или не. Той ви е дал ясно да разберете, какво е неговото отношение към връзката ви. Той го е направил съзнателно, направил е така, че да се окаже насаме с друга жена, да я целуне, да й свали дрехите и да направи всичко останало, което се случва когато двама възрастни се занимават със секс. <br />
<br />
<span style="background: #FF6347; padding: 5px; color: #ffffff;">Запомнете!</span><br />
<br />
За измяната няма оправдание. За измяната няма оправдание. За измяната няма оправдание. Единственото, за което носите отговорност, са вашите собствени чувства. Измяната си е измяна. Затова няма значение с кого ви е изменил и колко пъти се е случило. Лъжците никога не са щастливи, защото са си мерзавци. Неверните мъже първо изменят на себе си, защото не могат да създадат нормални отношения с вас. <br />
<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px;"><span style="color: #ffffff;">Явно ме му харесвате чак токова много, щом иска да ви види само когато е пиян.</span></div><br />
Ако му харесвате той ще се стреми да ви види, когато мозъкът му е чист от алкохолни пари.<br />
<br />
Оправдание ➊ <i>На мен ми харесва, когато е пийнал</i>. <br />
Ако докато седи в бара подпийнал и ви казва неща от рода на: 'Колко си красива, малката!', като при това ви притиска към себе си, малко по-силно отколкото е нужно, то отдавна е време да разберете едно нещо - Не трябва да вярвате на всичко, което казва един мъжа, когато е пиян. Нима ви е нужен такъв?<br />
<br />
Оправдание ➋ <i>В крайна сметка той не пие твърд алкохол</i>. <br />
Не се заблуждавайте. Мъж, който не подгъва колене и не пикае в гащите заради пиянство, не бива да се разминава безнаказано, защото тихо си 'отвърта главата' с други, по-леки способи, всеки път когато сте заедно.<br />
<br />
<span style="background: #FF6347; padding: 5px; color: #ffffff;">Запомнете!</span><br />
<br />
Думите му не значат нищо, когато са произнесени в нетрезво състояние. 'Обичам те' казано под въздействието на какъвто и да е алкохол няма сила в съда и в реалния живот. Употребата на алкохол и наркотици – това не е пътят към най-съкровените чувства на човека. Вие заслужавате човек, на когото не са му нужни опиати, за да прекарва времето си с вас.<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px;"><span style="color: #ffffff;">Явно ме му харесвате чак токова много, щом не иска да се ожени за вас.</span></div><br />
Всеки от бившите ви мъже, който ви е казвал, че не иска да се жени или че не вярва в брака или че се съмнява в брака, все някога ще се ожени, но няма да е за вас.<br />
<br />
<span style="background: #FF6347; padding: 5px; color: #ffffff;">Запомнете!</span><br />
<br />
'Не иска да се жени' и 'Не иска да се ожени за мен' са две различни неща. Направете така, че да сте наясно в коя категория попада вашият избраник. Ако имате различни виждания за брака, е много вероятно да се появят и други въпроси, които ще доведат до разногласия в бъдеще. Ако във вашите отношения не настъпва промяна, на какво се надявате? Някъде по земята има човек, който иска да се ожени за вас.<br />
<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px;"><span style="color: #ffffff;">Явно ме му харесвате чак токова много, щом ви е напуснал.</span></div><br />
Оправдание ➊ <i>Аз съм му нужна</i>. <br />
Не се задоволявайте с това, че на него му е скучно без вас. Така и трябва. Вие сте неповторима. А какъвто и да е бил той, все пак си остава човекът, който ви е изоставил.<br />
<br />
Оправдание ➋ <i>След такова решение, всичко е много по-лесно</i>. <br />
Ако приятелят ви не мисли да живее без вас, има едно нещо, което никога няма да направи - няма да ви изостави. <br />
<br />
Оправдание ➌ <i>Така правят всички</i>. <br />
О да, секс след раздяла – това не е зле, защото е хубаво да спиш с човек, когото познаваш. Но е още по-добре да спиш с човек, към когото изпитваш силни чувства.<br />
<br />
Оправдание ➍ <i>След това той ще поиска да се върне обратно</i>. <br />
За съжаление след вашата раздяла, вашият приятел ще се опита да си намери нещо по-добро. А когато не успее и го обземе самотата, той ще се завърне 'у дома'. И това няма да е защото му харесвате много, а защото не му харесва да е сам.<br />
<br />
Оправдание ➎ <i>Аз отказвам да приема факта, че ме е изоставил</i>. <br />
Aко отново и отново се опитвате да го върнете, само ще го накарате да мисли 'Какво изобщо съм намирал в тази психясала кучка?'. Запомнете един съвет - бъдете на висота и никога не си губете ума.<br />
<br />
<br />
<span style="background: #FF6347; padding: 5px; color: #ffffff;">Запомнете!</span><br />
<br />
Вие няма да можете да предотвратите раздялата с разговори. Дискусиите тук няма да ви помогнат. Прекратяване на отношенията е окончателно решение и не подлежи на обжалване. Сексът след радялата не означава, че отново сте заедно. Не е нужно да му напомняте колко сте прекрасна. Той и сам може да се погрижи за котката си. Някъде ви очаква човек, който ще бъде щастлив, че не сте се събрали отново с бившия си.<br />
<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px;"><span style="color: #ffffff;">Явно ме му харесвате чак токова много, щом просто е изчезнал.</span></div><br />
Тук всичко е ясно. Дал ви е да разберете, че до такава степен не сте му по вкуса, че дори не си е направил труда да ви остави съобщение.<br />
<br />
Оправдание ➊ <i>Може да е умрял</i>. <br />
Няма нищо по-лошо от това да не получите отговор от любимия. Единствената причина, заради която си струва да му пишете отново – е желанието да получите ясен отказ в писмена форма. Нима забравихте? Вие сте толкова заета с вашите обожатели, че нямате време за подобни глупости.<br />
<br />
Оправдание ➋ <i>И какво сега, излиза, че дори не мога да се скарам с него за последно?</i><br />
Като за начало може да ви се струва, че ще ви олекне ако му позвъните и му устроите скандал. У вас може да възникне усещането, че сте позволили да му се размине. Но повярвайте ми, той е наясно с всичко, което бихте искали да му кажете. А вие имате и други неща, за които да използвате времето си.<br />
<br />
Оправдание ➌ <i>Но аз просто искам да получа отговор</i>. <br />
Вие заслужавате да знаете какво всъщност се е случило. Несъмнено. Аз мога да ви разкажа какво се е случило - вие сте се срещнали с ужасен човек.<br />
<br />
<span style="background: #FF6347; padding: 5px; color: #ffffff;">Запомнете!</span><br />
<br />
Възможно е да лежи в болница и да е получил амнезия, но по скоро той просто не ви харесва. Отсъствието на отговор е също отговор за вас. Не му давайте възможност да ви отблъсне отново. Оставете майка му да му вдига скандали. Вие сте твърде заета, за да се занимавате с това. Няма никаква загадка - той просто си е отишъл от вашия живот, а и е бил недостоен за вас.<br />
<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px;"><span style="color: #ffffff;">Явно ме му харесвате чак токова много, щом е женен.</span></div><br />
Ако вие не можете да се обичате свободно и открито, това не е истинска любов.<br />
<br />
<span style="background: #FF6347; padding: 5px; color: #ffffff;">Запомнете!</span><br />
<br />
Той е женен. Ако той не ви принадлежи изцяло и в пълнота, значи той принадлежи на нея. В света има много добри мъже, които не са обвързани. Пробвайте да се срещнете с някой от тях. Не е лесно да го забравите. Нека той сам ви намери, когато е готов за нови отношения.<br />
<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px;"><span style="color: #ffffff;">Явно ме му харесвате чак токова много, щом се държи като егоист и глупак.</span></div><br />
Ако той ви обича действително, ще положи усилия, за да ви направи щастлива.<br />
<br />
Оправдание ➊ <i>Но той наистина иска да се поправи</i>. <br />
Хората, които обичат, се опитват да се отнасят добре един с друг и дори получават удоволствие от това да проявят нежност и загриженост към любимия. Ако на вашия партньор това не му се получава, то значи ще берете същите плодове, каквито и в ситуацията 'Вие не му харесвате достатъчно'.<br />
<br />
Оправдание ➋ <i>Него така са го възпитали</i>. <br />
Изобщо не е задължително да си загуби ума по вашата колекция от компакт-дискове. Изобщо не е задължително да хареса всичките ви обувки. Но всеки пълноценен и благоразумен мъж е задължен да направи усилие и да хареса вашите приятели и вашето семейство.<br />
<br />
Оправдание ➌ <i>Той ще се промени</i>. <br />
Избухливостта не е временен проблем. Хората, които крещят на другите просто не умеят да се контролират и се нуждаят от психологична помощ. Хората, които крещят на другите, считат, че имат това право.<br />
<br />
Оправдание ➍ <i>Важно е само това, което се случва между нас когато сме сами</i>. <br />
Защо да бъдем с човек, който има нужда да ни унижава, за да почувства собственото си превъзходство. Особено пред приятели! А защо вие трябва да обръщате внимание на това, че той се отнася добре с вас, когато сте сами?<br />
<br />
Оправдание ➎ <i>Той просто се опитва да помогне</i>. <br />
Трудно е да повярвате, че заслужавате любов, когато някой се опитва да ви убеди, че вие не сте достойна за нищо в този живот. Като начало проумейте – вие сте твърде добра за подобно отношение.<br />
<br />
<span style="background: #FF6347; padding: 5px; color: #ffffff;">Запомнете!</span><br />
<br />
Не си струва да усложнявате живота, който и без това не е лек, като го споделяте с човек, който ви носи само кавги. Вие сте достойна за мъж, който във всяка ситуация се отнася с вас както е подобаващо. Не забравяйте, че и вие трябва да се държите добре с него. Мястото на глупаците е в цирка, а не във вашия дом. Избавете се от безполезните хора и така ще получите много свободно време, което ще можете да използвате за неща, които ви носят удоволствие.<br />
<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px;"><span style="color: #ffffff;">Какво да правите?</span></div><br />
Ами, ако няма следващ роман? Изпратете тези плашещи мисли на далечно плаване с кораб, който непременно ще потъне, защото му е писано да се разбие в рифът на остров Тъга. <br />
<br />
<br />
<div style="background: #000; padding: 10px 5px 10px 5px; color: #ffffff;">Нови искания</div><br />
Няма да се срещам с човек, който сам не ме кани на среща. Няма да се срещам с човек, който ме кара да чакам обаждането му с часове. Няма да се срещам с човек, който не е сигурен, че иска да се среща с мен. Няма да се срещам с човек, заради когото се чувствам сексуално непривлекателна. Няма да се срещам с човек, който злоупотребява с алкохол и наркотици. Няма да се срещам с човек, който се страхува да прави планове за бъдещето заедно с мен. Няма да се срещам с човек, който веднъж вече ме е отхвърлил. Няма да се срещам с женен мъж. Няма да се срещам с мъж, който в същността си не е искрен.<br />
<br />
<br />
<b>Превод:</b> Мими и Катя<br />
<b>Източник:</b> <a href="http://www.adme.ru/svoboda-psihologiya/vsya-pravda-o-muzhchinah-738110/" target="_blank" >Вся правда о мужчинах</a><br />
<br />
<br />
<br />
<a href="http://goo.gl/KTVkGF" imageanchor="1" ><img border="0" src="http://3.bp.blogspot.com/-qK3bTZyBr84/VAaK380XzzI/AAAAAAABpO8/01clWirwFXY/s1600/chuck-spezzano-jenite.png" /></a><br />
<br />
</div></span>Nathaliehttp://www.blogger.com/profile/14415254516571096288noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7172250299521324288.post-86837990596543746722014-06-12T17:57:00.000+03:002014-06-12T17:59:44.116+03:00Преходност!<table><tbody>
<tr><td><a href="http://www.jenite.net/2014/06/prehodnost.html" imageanchor="1" ><img border="0" src="http://4.bp.blogspot.com/-ySrLz21VtGM/U5m_0dvyGoI/AAAAAAABnc8/Fc4GR2HhjWA/s1600/clock.png" /></a> </td></tr>
</tbody></table><div style="text-align: justify;">Преходността и обратностите в живота....<br />
<br />
Имам нуждата да пиша и така да изразя онази част от себе си, която не мога да изкажа гласно. Да напиша за онези чувства и мисли, които остават притихнали в мен. В последната една седмица тези мисли са много, емоциите също и всичко се преплита от гамата на любовта до тъгата и обратно. Когато си мислиш, че всичко е наред винаги се случва нещо, което да докаже, че не ти си изцяло господар на живота...<br />
<br />
Така се случва и при мен, постоянно.<span class="fullpost"><br />
<br />
Бях постигнала хармония и вътрешен мир, успокоих се и реших, че за да живееш пълноценно трябва да го правиш чрез действията си. Седейки и мислейки за нещата те не се случват, излизайки от зоната си на комфорт осъзнаваш, че чудесата са именно там - след като прескочиш собствените си граници. Навлизаш в полето на неограничените възможности, твориш чрез мисъл и действие. Случват се неща и решаваш да не ги анализираш, а просто да ги изживяваш. Да се спуснеш в заешката дупа от приказката 'Алиса в страната на чудесата', това е магията на живота. Тя е винаги тук и сега, ако имаш смелостта да живееш я живееш, ако не, оставаш с мислите как би живял. <br />
<br />
Нещата са толкова прости, че от страх ги сътворяваш сложни и непонятни. Когато се отпуснеш и решиш, че не се интересуваш от крайния резултат те се случват по най-добрия начин. Какво имам предвид ли? Ако си мислиш, че много искаш да изживееш любовта, да намериш 'подходящият човек' и всичко подчиняваш на мислите си как би трябвало да изглежда има огромен шанс да пропуснеш нещата, събитията и хората, които са около теб. Любовта не винаги изглежда така както си я представяш, дори в 99% от случаите тя дори не се докосва до онзи идеален образ. Мигът, в който се освободиш от очакванията и чудото се случва. <br />
<br />
Това ме навежда веднага на мисълта за божествената игра в живота ни. Дадена ни е силата да творим, дадена ни е свободната воля да избираме, но често пропускаме шансове, възможности и ситуации. Вкопчени в представата си за света пропускаме важните и ценни неща, страха да направим крачка напред към себе си, да си признаем, че не сме точно това, за което се мислим, а напротив - много по-добри. Ето това ни спира на моменти, а тези моменти понякога са дни, месеци и години.<br />
<br />
Когато допуснеш животът да протече през теб, да го усетиш с всяка фибра на тялото си, тогава ще осъзнаеш, че ритъма на Вселената тупти в унисон със сърцето ти и единственото, което ти остава да направиш е да полетиш към най-висшите си идеали и метчи...<br />
<br />
<b><a href="http://www.facebook.com/Proekt.Shtastie" target="_blank">EsiKa</a></b><br />
</div></span>Nathaliehttp://www.blogger.com/profile/14415254516571096288noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7172250299521324288.post-31139826107807566702014-06-02T00:00:00.000+03:002014-06-02T10:16:53.362+03:00седем години по пътя<div style="text-align: justify;">последните години бяха пре-обръщащи. прекосих светове. пътища и домове. преживях любови и раздели. болки и радости. преоткрих ценности. думи и усещания. срещнах безброй чудеса и приятелства. вятърът ме подпираше. носеше. показваше ми пътя. всъщност път нямаше. накъдето и да тръгнех, утъпквах стъпките си. живеех и живея нов живот. <span class="fullpost"><br />
<br />
и нищо нямаше да е такова, каквото бе и е, без едната крачка напред. <a href="http://www.jenite.net" target="_blank">без този сайт. този блог. тази общност. тези жени.</a> да можеха пръстите ми да уловят спектъра от емоции вътре в мен и да го поднесат на екрана, така прецизно и изящно както само сърцето може. .. .. <br />
<br />
<table><tbody>
<tr><td> <a href="http://1.bp.blogspot.com/-gOdvfg76UTQ/U4uT8WFhHSI/AAAAAAABnFU/okLlR_iazGE/s1600/saityt-na-edna-jena-rojden-den.png" imageanchor="1" ><img border="0" src="http://1.bp.blogspot.com/-gOdvfg76UTQ/U4uT8WFhHSI/AAAAAAABnFU/okLlR_iazGE/s1600/saityt-na-edna-jena-rojden-den.png" /></a> </td></tr>
</tbody></table><br />
окрилена от радостта да празнувам 7* рожден ден на <a href="http://www.jenite.net" target="_blank">Сайтът на Една Жена</a>, предизвиквам теб и мен да направим всички онези крачки в изследване на неизвестното, които носим в мислите си. да дадем живот на изгарящата страст, за която като заговорим очите ни светват. и да приемем с детинско очарование странностите в живота, гледайки смело напред. .. .. <br />
<br />
и думите просто излизат от сърцето. .. .. <br />
<br />
<a href="http://www.jenite.net/search/label/Nathalie"><img src="http://img839.imageshack.us/img839/4034/nathaliep.png" /></a><br />
<br />
<br />
<div style="text-align: right;"><a href="http://www.jenite.net/2013/06/rojden-den-6.html">шест години по пътя на откритията</a><br />
<a href="http://www.jenite.net/2012/06/chestit-rojden-den-5.html" target="_blank">честит рожден ден, мое у дома</a><br />
<a href="http://www.jenite.net/2011/06/rojden-den-nomer-4.html" target="_blank">рожден ден No4</a><br />
<a href="http://www.jenite.net/2010/06/jenite-na-3-godini.html" target="_blank">jenite станаха на 3 години</a></div></div></span>Nathaliehttp://www.blogger.com/profile/14415254516571096288noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-7172250299521324288.post-90578865312405416442014-05-11T18:59:00.001+03:002014-05-19T09:47:06.029+03:00АЗ СЪМ ЛЯТО!<table><tbody>
<tr><td> <a href="http://www.jenite.net/2014/05/az-sym-liato.html" imageanchor="1" ><img border="0" src="http://1.bp.blogspot.com/-Lrb-PFO2nz8/U2-dGXVLFpI/AAAAAAABmo8/-44LBZ3dK7M/s1600/summer-colours.png" /></a><br />
</td></tr>
</tbody></table><br />
<div style="text-align: justify;">Облечена съм с кафява риза, дълга кафява пола на ситни кремави цветчета, с дълги чорапи от плътна дантела, разбира се кафява. Дори и дамската ми чанта е от кафява кожа.</div><br />
- Това ли е любимият ти цвят? - ме пита рейки терапевта.<br />
- Не, но това са единствените дрехи, които ми стават в момента. Постоянно трупам килограми и всичко ми е отесняло. - смънквам сякаш има нужда да се оправдавам.<br />
- Хм, а може би просто не искаш да носиш предишните си дрехи. Може би е време за промяна. - Не го казва като въпрос, по-скоро като констатация.<br />
<br />
<div style="text-align: justify;">Въздържах се от желанието си да й възразя, защото се сетих за всички дрехи в гардероба си, които не съм носила с години очаквайки някой подходящ момент, който все не идва. <span class="fullpost"><br />
<br />
От известно време знаех за анализите на цветовете на <a href="http://goo.gl/2fjUcF" target="_blank">My Beautiful I</a>, но не се решавах да посетя студиото. В онзи момент реших, че не искам да отлагам повече. В пълно съзвучие с моите намерения Вселената, в този случай в лицето на една добра приятелка, ми изпрати подарък - анализ на цветовете.<br />
<br />
Веднага разбрах, че ще си ангажирам час и за анализ на личния стил – просто нямаше как да пропусна да получа и двете в един ден. Малко преди датата, първоначалното ми въодушевление постепенно се замени от леко напрежение, както всеки път, когато очаквам да открия нещо ново за себе си. А и какво щях да правя ако ми кажеха, че гардеробът ми е пълен с неподходящи дрехи?<br />
<br />
В деня на анализа ме посрещна Марго. Появи се в рамката на врата, като живописна картина. Ако имаше някой, който можеше да овладее страховете ми, това беше тя. Спокойна и внимателна, съзнаваща, че това което ще направим е деликатна операция, ме подготвяше за нея с много информация. <i>Нещо като информирано съгласие да се видиш такава, каквато си.</i><br />
<br />
Беше дълъг, интересен и няма да е честно ако не спомена, твърде емоционален процес. Марго излъчва онази увереност, която е присъща на хората, които не само разбират от онова което правят, но и го вършат с удоволствие. Нежно и внимателно тя ме превеждаше през сезоните, които определят цветовата гама, и твърдо и решително ме водеше през различните стилове, докато аз правех коментари като – Това ли? Абсурд! Няма начин! Аз и блясък, да бе да!<br />
<br />
Накрая, въпреки всичките си съпротиви, знаех, че всичко, което ми беше казала е вярно. <b>Аз съм ЛЯТО</b>. <b>Мога да бъда която пожелая, но само когато съм себе си съм истинска, и това е образът, на който другите ще повярват. </b><br />
<br />
Тръгнах си от студиото с повече знание и разбиране за мен самата и за това, което бях избрала да мисля за себе си. Дали ще имам сили да го променя, предстои да разбера. Може би е време за промяна!<br />
<br />
<b><span style="font-size: large;">Катя.</span></b><br />
<br />
<br />
</div></span>Nathaliehttp://www.blogger.com/profile/14415254516571096288noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7172250299521324288.post-52239109141800310802014-03-03T19:05:00.002+02:002014-11-04T00:55:31.769+02:00Лунен календар 2014<div style="text-align: justify;">лунната диета е много проста диета. всяка седмица по 1 ден се пие само вода. денят е съобразен с движението на Луната около Земята и лунните фази. организмът се прочиства от токсините и се свалят от 1 до 2 килограма. по време на пълнолуние ефектът от поемането само на течности е най-голям. <a href="http://jenite.blogspot.com/2008/01/blog-post_25.html">всичко за лунната диета</a> и <a href="http://jenite.blogspot.com/2007/12/blog-post_1262.html">как влияят фазите на Луната</a>.</div><br />
<table><tbody>
<tr><td><br />
<a href="http://4.bp.blogspot.com/-l0sVyCquIZY/UxS1scj_X8I/AAAAAAABlPA/Jte-4wtSVh4/s1600/lunen-calendar-2014.jpg" imageanchor="1"><img border="0" src="http://4.bp.blogspot.com/-l0sVyCquIZY/UxS1scj_X8I/AAAAAAABlPA/Jte-4wtSVh4/s400/lunen-calendar-2014.jpg" /></a></td></tr>
</tbody></table><span class="fullpost"><br />
<br />
<table><tbody> <td colspan="4"><div style="background: #000000; color:#ffffff; padding: 10px 5px 10px 5px;">ЯНУАРИ</div></td>
<tr> <td>01 януари 2014</td> <td>13:15</td> <td>сряда</td> <td><b>новолуние</b></td></tr>
<tr> <td>08 януари 2014</td> <td>05:40</td> <td>сряда</td> <td><b>първа четвърт</b></td></tr>
<tr> <td>15 януари 2014</td> <td>06:53</td> <td>четвъртък</td> <td><b>пълнолуние</b></td></tr>
<tr> <td>24 януари 2014</td> <td>07:20</td> <td>четвъртък</td> <td><b>последна четвърт</b></td></tr>
<tr> <td>30 януари 2014</td> <td>23:39</td> <td>четвъртък</td> <td><b>новолуние</b></td></tr>
<tr> <td> </td></tr>
<tr> <td colspan="4"><div style="background: #000000; color:#ffffff; padding: 10px 5px 10px 5px;">ФЕВРУАРИ</div></td>
<tr> <td>06 февруари 2014</td> <td>21:22</td> <td>четвъртък</td> <td><b>първа четвърт</b></td></tr>
<tr> <td>15 февруари 2014</td> <td>01:54</td> <td>четвъртък</td> <td><b>пълнолуние</b></td></tr>
<tr> <td>22 февруари 2014</td> <td>19:16</td> <td>събота</td> <td><b>последна четвърт</b></td></tr>
<tr> <td> </td></tr>
<tr> <td colspan="4"><div style="background: #000000; color:#ffffff; padding: 10px 5px 10px 5px;">МАРТ</div></td>
<tr> <td>01 март 2014</td> <td>10:00</td> <td>събота</td> <td><b>новолуние</b></td></tr>
<tr> <td>08 март 2014</td> <td>15:27</td> <td>събота</td> <td><b>първа четвърт</b></td></tr>
<tr> <td>16 март 2014</td> <td>19:09</td> <td>неделя</td> <td><b>пълнолуние</b></td></tr>
<tr> <td>24 март 2014</td> <td>03:46</td> <td>понеделник</td> <td><b>последна четвърт</b></td></tr>
<tr> <td>30 март 2014</td> <td>21:45</td> <td>неделя</td> <td><b>новолуние</b></td></tr>
<tr> <td> </td></tr>
<tr> <td colspan="4"><div style="background: #000000; color:#ffffff; padding: 10px 5px 10px 5px;">АПРИЛ</div></td>
<tr> <td>07 април 2014</td> <td>11:31</td> <td>понеделник</td> <td><b>първа четвърт</b></td></tr>
<tr> <td>15 април 2014</td> <td>10:43</td> <td>вторник</td> <td><b>пълнолуние</b></td></tr>
<tr> <td>22 април 2014</td> <td>10:52</td> <td>четвъртък</td> <td><b>последна четвърт</b></td></tr>
<tr> <td>29 април 2014</td> <td>09:15</td> <td>вторник</td> <td><b>новолуние</b></td></tr>
<tr> <td> </td></tr>
<tr> <td colspan="4"><div style="background: #000000; color:#ffffff; padding: 10px 5px 10px 5px;">МАЙ</div></td>
<tr> <td>07 май 2014</td> <td>06:16</td> <td>сряда</td> <td><b>първа четвърт</b></td></tr>
<tr> <td>14 май 2014</td> <td>22:16</td> <td>сряда</td> <td><b>пълнолуние</b></td></tr>
<tr> <td>21 май 2014</td> <td>16:00</td> <td>сряда</td> <td><b>последна четвърт</b></td></tr>
<tr> <td>28 май 2014</td> <td>21:41</td> <td>сряда</td> <td><b>новолуние</b></td></tr>
<tr> <td> </td></tr>
<tr> <td colspan="4"><div style="background: #000000; color:#ffffff; padding: 10px 5px 10px 5px;">ЮНИ</div></td>
<tr> <td>05 юни 2014</td> <td>23:40</td> <td>четвъртък</td> <td><b>първа четвърт</b></td></tr>
<tr> <td>13 юни 2014</td> <td>07:12</td> <td>петък</td> <td><b>пълнолуние</b></td></tr>
<tr> <td>19 юни 2014</td> <td>21:39</td> <td>четвъртък</td> <td><b>последна четвърт</b></td></tr>
<tr> <td>27 юни 2014</td> <td>11:09</td> <td>неделя</td> <td><b>новолуние</b></td></tr>
<tr> <td> </td></tr>
<tr> <td colspan="4"><div style="background: #000000; color:#ffffff; padding: 10px 5px 10px 5px;">ЮЛИ</div></td>
<tr> <td>05 юли 2014</td> <td>14:59</td> <td>четвъртък</td> <td><b>първа четвърт</b></td></tr>
<tr> <td>12 юли 2014</td> <td>14:25</td> <td>петък</td> <td><b>пълнолуние</b></td></tr>
<tr> <td>19 юли 2014</td> <td>05:09</td> <td>четвъртък</td> <td><b>последна четвърт</b></td></tr>
<tr> <td>27 юли 2014</td> <td>01:42</td> <td>петък</td> <td><b>новолуние</b></td></tr>
<tr> <td> </td></tr>
<tr> <td colspan="4"><div style="background: #000000; color:#ffffff; padding: 10px 5px 10px 5px;">АВГУСТ</div></td>
<tr> <td>04 август 2014</td> <td>03:50</td> <td>понеделник</td> <td><b>първа четвърт</b></td></tr>
<tr> <td>10 август 2014</td> <td>21:10</td> <td>неделя</td> <td><b>пълнолуние</b></td></tr>
<tr> <td>17 август 2014</td> <td>15:26</td> <td>неделя</td> <td><b>последна четвърт</b></td></tr>
<tr> <td>25 август 2014</td> <td>17:13</td> <td>понеделник</td> <td><b>новолуние</b></td></tr>
<tr> <td> </td></tr>
<tr> <td colspan="4"><div style="background: #000000; color:#ffffff; padding: 10px 5px 10px 5px;">СЕПТЕМВРИ</div></td>
<tr> <td>02 септември 2014</td> <td>14:12</td> <td>вторник</td> <td><b>първа четвърт</b></td></tr>
<tr> <td>09 септември 2014</td> <td>04:39</td> <td>вторник</td> <td><b>пълнолуние</b></td></tr>
<tr> <td>16 септември 2014</td> <td>05:06</td> <td>вторник</td> <td><b>последна четвърт</b></td></tr>
<tr> <td>24 септември 2014</td> <td>09:14</td> <td>сряда</td> <td><b>новолуние</b></td></tr>
<tr> <td> </td></tr>
<tr> <td colspan="4"><div style="background: #000000; color:#ffffff; padding: 10px 5px 10px 5px;">ОКТОМВРИ</div></td>
<tr> <td>01 октомври 2014</td> <td>22:33</td> <td>сряда</td> <td><b>първа четвърт</b></td></tr>
<tr> <td>08 октомври 2014</td> <td>13:51</td> <td>сряда</td> <td><b>пълнолуние</b></td></tr>
<tr> <td>15 октомври 2014</td> <td>22:13</td> <td>сряда</td> <td><b>последна четвърт</b></td></tr>
<tr> <td>24 октомври 2014</td> <td>12:57</td> <td>петък</td> <td><b>новолуние</b></td></tr>
<tr> <td>31 октомври 2014</td> <td>04:49</td> <td>петък</td> <td><b>първа четвърт</b></td></tr>
<tr> <td> </td></tr>
<tr> <td colspan="4"><div style="background: #000000; color:#ffffff; padding: 10px 5px 10px 5px;">НОЕМВРИ</div></td>
<tr> <td>07 ноември 2014</td> <td>12:23</td> <td>петък</td> <td><b>пълнолуние</b></td></tr>
<tr> <td>14 ноември 2014</td> <td>17:16</td> <td>петък</td> <td><b>последна четвърт</b></td></tr>
<tr> <td>22 ноември 2014</td> <td>14:33</td> <td>събота</td> <td><b>новолуние</b></td></tr>
<tr> <td>29 ноември 2014</td> <td>00:07</td> <td>събота</td> <td><b>първа четвърт</b></td></tr>
<tr> <td> </td></tr>
<tr> <td colspan="4"><div style="background: #000000; color:#ffffff; padding: 10px 5px 10px 5px;">ДЕКЕМВРИ</div></td>
<tr> <td>06 декември 2014</td> <td>14:27</td> <td>събота</td> <td><b>пълнолуние</b></td></tr>
<tr> <td>14 декември 2014</td> <td>14:52</td> <td>неделя</td> <td><b>последна четвърт</b></td></tr>
<tr> <td>22 декември 2014</td> <td>03:36</td> <td>понеделник</td> <td><b>новолуние</b></td></tr>
<tr> <td>28 декември 2014</td> <td>08:32</td> <td>неделя</td> <td><b>първа четвърт</b></td></tr>
</tbody></table><br />
<br />
<a href="http://www.jenite.net/search/label/Nathalie"><img src="http://img839.imageshack.us/img839/4034/nathaliep.png" /></a> </span><br />
Nathaliehttp://www.blogger.com/profile/14415254516571096288noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7172250299521324288.post-62358515614717181932014-01-29T15:19:00.002+02:002014-04-29T22:06:05.188+03:00Бащата на детето ми<table><tbody>
<tr><td><a href="http://www.jenite.net/2014/01/bashtata-na-deteto-mi.html" imageanchor="1" ><img border="0" src="http://4.bp.blogspot.com/-i1RoifFTnf4/Uuj_pjIVb7I/AAAAAAABlJo/hVl1KRxvXas/s1600/blue-eye.jpg" /></a> </td></tr>
</tbody></table> <br />
<br />
Бащата на детето ми е синеок.<br />
Той носи топлина и отговорност.<br />
И знае що е мъка в тоз живот, <br />
Но носи белезите с гордост.<br />
Бащата на детето ми е свят,<span class="fullpost"><br />
Изпълнен с обич, чаша чай и мила дума.<br />
И дръзко спира моя лош инат,<br />
Когато пак аз границата мина.<br />
Бащата на детето ми е всичко -<br />
И майка, и баща, <br />
сестра и брат,<br />
когато пак останем ний самички.<br />
Бащата на детето ми е с мен.<br />
И знам, дори детето още да го няма,<br />
То в някой хубав слънчев ден<br />
Ще споделиме тази радост най-голяма.<br />
<br />
<a href="http://www.jenite.net/search/label/Violeta"><img src="http://img716.imageshack.us/img716/8601/violetaz.png" /></a> <br />
</span>Nathaliehttp://www.blogger.com/profile/14415254516571096288noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-7172250299521324288.post-37058373576460014462013-11-11T12:01:00.001+02:002014-04-29T22:06:12.675+03:00Енио Мориконе | Ennio Morricone<table><tbody>
<tr><td><iframe allowfullscreen="" frameborder="0" height="300" src="//www.youtube.com/embed/3SI1E2wZ9Dc" width="442"></iframe><br />
</td></tr>
</tbody></table><br />
<br />
<div style="text-align: justify;">музиката му е емоция, въплътена в прекрасни звуци. език, който докосва всеки. училище за сърцето. все думи описващи <абсолютната музика> на сдържания по природа и повече от щедър към публиката си, <b>Енио Мориконе</b>. композитор и диригент, той успява да превърне любовта в музика и да направи света по-богат и по-чувствен с творбите си. музикален гений на нашето време. неповторим и уникален в историята на филмовата музика. <span class="fullpost"><br />
<br />
Ennio Morricone | Енио Мориконе идва в България на 10 декември 2013, за да покаже творчеството си и неизчерпаемия си запас от вдъхновение. рамо до рамо до италианския композитор, ще застане Теодосий Спасов, кавалджията с божествен талант. <br />
<br />
в Арена Армеец 185 музиканти под диригентството на Маестрото ще възкресят музиката от класиката Добрият, лошият и злият, известна като най-разпознаваемата филмова мелодия в света. както и легендарните Имало едно време в Америка, Недосегаемите и незабравимия Малена. както и криминалният сериал Октопод, новите продукции Джанго без окови и Най-добрата оферта. <br />
<br />
<span style="font-size: x-small;"> билети за събитието се продават в <a href="http://goo.gl/zyIgEz" target="_blank">TixGate</a>, <a href="http://goo.gl/wzM5Ly" target="_blank">Ticketsbg</a>, касите на EasyPay и касата в зала България. </span><br />
<br />
<table><tbody>
<tr><td><img border="0" src="http://2.bp.blogspot.com/-tPDDQvkB8D8/Un_AFDU3bTI/AAAAAAABjsQ/R2UYTU5xAhA/s1600/Ennio-Morricone.png" /> </td></tr>
</tbody></table><br />
<b>Енио Мориконе | урок по лидерство</b><br />
Енио Мориконе е роден в Рим през 1928, където живее и до днес. израства в работническа среда и баща музикант. италианската традицията повелява синът да наследи професионално баща си. работата му от този момент нататък е белязана с чувство на достойнство и изпълнен дълг. на 14 години вече свири в нощните клубове. следва тромпет в консерваторията Санта Чечилия. и усетът му към музиката бива забелязан. през 1955 започва да пише филмова музика и до ден днешен неговите ноти държат в напрежение зрителите на 570 филма. в последните десетилетия Мориконе е работил практически с всеки голям филмов режисьор. неговото новаторство и неизчерпаема енергия, получават признание по целия глобус. Златен Лъв и Оскар за цялостно творчество, 5 номинации за Оскар, 3 награди Златен глобус, 1 Грами и 1 награда от Европейския филмов фестивал. 27 златни албума, 7 платинени, 3 златни плочи.<br />
<br />
<br />
<table><tbody>
<tr><td><img border="0" src="http://3.bp.blogspot.com/-13FiCKSeQzE/Un_AUg_g2jI/AAAAAAABjsY/mM2IO0Bl6a8/s1600/MORRICONE.png" /> </td></tr>
</tbody></table><br />
<b>биографичната книга на Енио Мориконе! </b><br />
красива. луксозна. отвън твърда и плюшена. отвътре изпъстрена с думи и фотографии, водещи до наслада за сетивата. и още 4 музикални диска, събрали 60 спиращи дъха филмови композиции на Енио Мориконе. подарък за душата. подарък за ценителя на красотата и изяществото на музиката. <span style="font-size: x-small;">намира се в книжарниците на Сиела, Хеликон ..и други.</span><br />
<br />
<a href="http://www.jenite.net/search/label/Nathalie"><img src="http://img839.imageshack.us/img839/4034/nathaliep.png" /></a> <br />
</span></div>Nathaliehttp://www.blogger.com/profile/14415254516571096288noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7172250299521324288.post-13192331674027000262013-11-10T13:16:00.000+02:002014-04-29T22:07:28.019+03:00Път през есента<table><tbody>
<tr><td><img border="0" src="http://4.bp.blogspot.com/-FJQzyUtpYwk/UnznhKO_yBI/AAAAAAABjrY/Pd2rdGQI6aA/s1600/1.png" /></td></tr>
</tbody></table><br />
<div style="text-align: justify;">Той я чакаше на моста след есенния дъжд...<br />
<br />
Беше подранил и нервно поглеждаше часовника си. Знаеше, че това ще е последната им среща, затова искаше да запомни всеки миг, всяко докосване, всяка нейна дума. Тя дойде. Както винаги ухаеше на цветя, имаше усмивка, която може да прогони и най-тъжните облаци и да извика Слънцето. Прегърна я силно, целуна я нежно по врата, погали меката и коса и вече беше готов да се раздели с Любовта...<span class="fullpost"><br />
<br />
<table><tbody>
<tr><td><img border="0" src="http://2.bp.blogspot.com/-GY4KAitEtEg/Unznq7I_fiI/AAAAAAABjrg/mP17PubFQbs/s1600/2.png" /></td></tr>
</tbody></table><br />
След този ден всичко се промени...<br />
<br />
Той пожертва Любовта, тя остана притихнала в нощта. Имаха един към други неизречени въпроси, обвиненията вътре в тях се сипеха като дъжда, самотата завладяваше деня, болката разкъсваше гърдите им. Мечтите останаха напразни илюзии, обещанията недоизречени почти. Самотата обсеби сънищата им. Нищо друго нямаше освен спомени и сълзи. Единственото, което им остана е Пътят. Път на две търсещи души...<br />
<br />
<table><tbody>
<tr><td><img border="0" src="http://1.bp.blogspot.com/-gJsugzajPTg/UnznzqUSkMI/AAAAAAABjro/FT-nBHuhFqI/s1600/3.png" /></td></tr>
</tbody></table><br />
Тя дълго не можеше да осъзнае какво се бе случило в онзи ден...<br />
<br />
Денят, в който той реши да си отиде от живота и завинаги. Думите му отекваха в сърцето и спомените се блъскаха в съзнанието и, всяко докосване, всяка нежност се бяха превърнали в далечен мираж. Всичко изречено между тях го прелистваше като стар, пожълтял албум и търсеше в него отговори, които така и не идваха. Всичко беше тишина, тази тишина я обгръщаше всяка студена нощ, а самотата и разказаше приказки за Любовта. Всичко беше една неспирна тъга. Душата и беше разбита на малки стъкла и вятъра ги носеше през цветовете на есентта. Тя реши да събере останалата и гордост, доброта, надежда и да тръгне в дъжда. Да тръгне с болката на обичаща жена и да търси себе си по пътеката на Любовта...<br />
<br />
<table><tbody>
<tr><td><img border="0" src="http://4.bp.blogspot.com/-dP7JpHqYJ3A/Unzn8s39ngI/AAAAAAABjrw/sri9KOwOeW0/s1600/4.png" /></td></tr>
</tbody></table><br />
Той грижливо събра всичките им спомени: снимки, подаръци, въздишки, спиращи дъха моменти и ги заключи някъде дълбоко в сърцето си...<br />
<br />
Опитваше се да не мисли за нея, да изтрие с гумичка Любовта, но уви тя не се трие със спомени пропити от тъга. Продължи да живее така все едно Тя никога не е била, а когато по улиците се разминаваше с жена, която прилича на нея, бързо минаваше на другия тротоар, вярвайки, че може да избяга от собственото си минало. Той винаги е вярвал, че мъжете не ги боли от Любовта и не можеше да разбере какво се беше случило с неговата съдба. Вечер отваряше бутилка отлежало вино, пускаше любимият си валс и като в унес се бореше със себе си, с чувството си на вина, как я беше оставил там на моста, сама...под дъжда. Беше го решил спонтанно! Беше повярвал, че той може да живее без нея! Не искаше да приеме недостатъците й, не искаше да приеме, че няма съвършенство в интимността и беше решил да се раздели с нежността! Душата му страдаше така силно, като че ли беше ехо на неговото отричане и отчаяние. Сънят му беше пропит от кошмари - все тя беше там, нейните очи като въглени го горяха, усещаше нежната и кожа и мечтаеше да я има пак...<br />
<br />
Осъзна, че е направил грешка, но не намери смелостта да и го каже! Остави тишинита да застане между тях, остави болката да тлее в душите им. Остави времето да разпилее чувствата им като есенни листа. Остави Любовта и тръгна да търси себе си по пътеките на Света...<br />
<br />
<table><tbody>
<tr><td><img border="0" src="http://1.bp.blogspot.com/-9QVQAoElpoA/UnzoITMpwgI/AAAAAAABjr4/_FpfnLPhqlk/s1600/5.png" /></td></tr>
</tbody></table><br />
Любовта им наблюдаваше отстрани, притихнала, умаляла, а гласът и вече не се чуваше от задушаващата болка...<br />
<br />
Тя имаше цялата сила на света, а в такива моменти свободната Воля имаше властта да води Съдбите им. Когато Той произнесе думата Сбогом, Любовта тихо заплака, дъждът в онази нощ беше сълзите й, вятърът олицетворяваше тъгата, а във всяко есненно листо, което се носеше над реката, бяха техните спомени, мисли и мечти...<br />
<br />
Коя е тя Любовта?<br />
<br />
Любовта винаги се появява, когато най-малко я очакваш. Влиза в живота ти с аромат на канела, пролетни цветя и с красотата си изпълва света. Дарявате само с доброта, спокойствие и спиращи дъха моменти. Тя не очаква, не изисква, не задължава. Дава цялата свобода, от която се нуждаеш и не иска нищо в замяна. Любовта е приемане на другия, такъв какъвто е. С всичките му усмивки и сълзи, със всичките му страхове и мечти, със всичките му недостатъци. Любовта дава силата да прощаваш, да се извисяваш, да летиш! Тя е най-мечтаното, мило, хубаво и желано нещо, което може да ти се случи! Цени я, когато е в живота ти, почитай я, уважавай я, обичай я. А тя ще ти даде безброй мигове, които ще са безценни, слънчеви и добри!<br />
<br />
Единствено от нас зависи дали Тя ще разцъфти или ще си отиде с есенната буря и сълзи...<br />
<br />
<b><a href="http://www.facebook.com/Proekt.Shtastie" target="_blank">EsiKa</a></b><br />
</div></span>Nathaliehttp://www.blogger.com/profile/14415254516571096288noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7172250299521324288.post-65318568679440600132013-11-08T14:25:00.000+02:002014-04-29T22:07:36.793+03:00<Свободата да бъдеш><table><tbody>
<tr><td><a href="http://1.bp.blogspot.com/-Hn7uw0heVbE/UnzX1BJqqqI/AAAAAAABjrI/otmiZvzYook/s1600/da-buda.png" imageanchor="1"><img border="0" src="http://1.bp.blogspot.com/-Hn7uw0heVbE/UnzX1BJqqqI/AAAAAAABjrI/otmiZvzYook/s1600/da-buda.png" /></a> </td></tr>
</tbody></table><br />
<div style="font-family: Courier New, Courier, monospace;">нашата свобода<br />
свършва<br />
там, <br />
където <br />
си <br />
поставим <br />
границите. <br />
нашите мечти, <br />
те са ключът, <br />
който руши границите. <br />
те са пътят към свободата. <br />
те ни водят, окрилят и ни спасяват.<span class="fullpost"><br />
<br />
<div style="text-align: justify;">и всичко започна с една мечта. двама приятели. годината беше 2010. помня енергията, въплътена в идеята. помня усилието. помня удовлетворенито. да видиш идеята в действие. да усетиш потокът лица извървели се през годините. 1.2.3. сега е ред на 4. отново най-доброто. най-новото и най-полезното под един покрив. събрано. показано и изиграно. вълнението в тези, които ще излязат на сцената. вълнението на тези, зад кулисите. и вълнението на нас, които ще заемем мястото си в залата. началото е на 16 ноември (2013). продължението, на 17 ноември. мястото, Модерен теaтър. а името е ново и казва всичко. <a href="http://goo.gl/HSvUwG" target="_blank"><Свободата да бъдеш></a>, достойното продължение на Открий себе си, фестивалът=синоним на личностно израстване, здраве и знание.<br />
<br />
<table><tbody>
<tr><td><a href="http://goo.gl/JZCyKG" target="_blank"><img border="0" src="http://3.bp.blogspot.com/-zu3KMxAtYPY/UnzRUsu-xrI/AAAAAAABjq0/M4XyRR-MkhQ/s1600/svobodata.png" /></a></td></tr>
</tbody></table><br />
2 дни. 14 лекции. 14 семинара в действие. барабанен ритъм. танцова медитация. обединителна спирка за посветените в науката, в модерните и древните учения, и потока, жадуващ за тяхното знание и умение. възможност за всички нас, които търсим пътя към щастливото ежедневие, да направим крачка в посока на избора 'да бъдем' свободни. да открием пречките пред свободата си. да изберем мъдро битките си. да намерим смелост да бъдем искрени със себе си.</div><br />
<div style="font-family: Times, Times New Roman, serif;">аз съм достоен. достоен съм за всички блага. не за нещо, не едва-едва, а за всички блага. сега аз оставям в миналото всичко негативно. аз съм свободен от ограничения. сега аз прониквам в ново пространство на моя ум, където искам да се видя по нов начин. аз искам да създам нови мисли за себе си и своя живот. моето ново мислене се превръща в ново съществуване. аз вярвам, че свободата ми е безпределна. <i>Луиз Хей</i></div><br />
<a href="http://www.jenite.net/search/label/Nathalie"><img src="http://img839.imageshack.us/img839/4034/nathaliep.png" /></a> </div></span>Nathaliehttp://www.blogger.com/profile/14415254516571096288noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7172250299521324288.post-24202939026095136942013-10-05T11:20:00.000+03:002014-04-29T22:07:44.450+03:00РАХАЗ<table><tbody>
<tr><td><a href="http://2.bp.blogspot.com/-boP1-WjhT5o/UkxjZEf6LqI/AAAAAAABizY/VZm86gjUFas/s1600/man-at-airport.png" imageanchor="1"><img border="0" src="http://2.bp.blogspot.com/-boP1-WjhT5o/UkxjZEf6LqI/AAAAAAABizY/VZm86gjUFas/s1600/man-at-airport.png" /></a> </td></tr>
</tbody></table> <br />
<br />
<div style="text-align: justify;">Калин беше на път да се прибере у дома. Не го беше правил от много години, от как замина да работи в онази далечна страна. Докато чакаше на летището, си поръча кафе. Сложи три захарчета. Разбърка го. Отпи. Остави чашата и се сети за жена си. Тя се беше прибрала седмица преди него със сина му. Толкова много я обичаше и не разбираше защо трябваше постоянно да се карат. Дори сутринта преди пътуването успяха да се скарат по телефона. За глупости. Посегна към топлата чаша с кафе. Отпи. Олекна му. Някак забрави за случката. Взе чантата и се отправи към самолета. Полетът беше много дълъг. Мина леко и ето, че вече кацна на родна земя. Това го напрегна. Започна да се притеснява. Малки капчици пот избиха по челото му. От самолета се отправи директно към тоалетната. Остана в нея до като се успокои. Излезе. Отправи се към паспортен контрол. Имаше малка опашка. Изчака. Мина без проблем. Тръгна към митническата проверка. Служителят го погледна, забеляза едва доловимото му напрежение и го спря.</div><span class="fullpost"><br />
<br />
- </span><br />
<div style="text-align: justify;"><span class="fullpost">Господине…</span></div><span class="fullpost"><br />
<div style="text-align: justify;">Калин се притесни. В главата му се завъртя спомена за крадеца, който завари да ум рови по багажа, преди да излети. Обля го пот. </div><br />
<div style="text-align: justify;">- …моля, елата с мен. Седнете на този стол. Първо ви моля, да ми дадете личната си карта. </div><br />
<div style="text-align: justify;">Калин я извади и подаде. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Удобно ли ви е на стола така? - попита служителят. </div><br />
<div style="text-align: justify;">Що за въпрос помисли си Калин. Точно в този момент да ме пита дали ми е удобно. Погледна го подозрително. Напрежението вътре в него растеше бясно. Сърцето му щеше да изскочи. Беше готов да хване служителя за врата и да го удуши или разкъса с нокти и разкара от пътя си. Не беше направил нищо, а се изнерви толкова много. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Защото, ако не ви е удобно, ето там им възглавнички. Може да ги ползвате. Този стол е стар и не е от най-удобните. </div><br />
<div style="text-align: justify;">'Боже Господи! Това ли било!' каза си на ум Калин. Прокара ръка през косата си. Олекна му. Погледна служителят и с облекчение отговори: </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Не, благодаря. Удобен ми е. Може ли да ми обясните какво става, защо ме спряхте? </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Има процедура, която трябва да изпълня в случай като вашия. Първо ще ви задам няколко въпроса. Готови ли сте да започнем.</div><br />
- <div style="text-align: justify;">Да.</div><br />
- <div style="text-align: justify;">Ще започна с една гатанка. Една жена в продължение на 20 минути родила две момичета, които не са близначки. Как е възможно това?</div><br />
- <div style="text-align: justify;">А бе вие ебавате ли се с мен? Що за въпрос? </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Не, следвам процедурата, която ми е зададена. Опитайте да отговорите на въпроса. </div><br />
<div style="text-align: justify;">Калин погледна подозрително. Прецени ситуацията. Луда история, но беше притиснат. Знаеше, че този служител имаше власт да промени живота му. Трябваше да се опита да отговори. Започна да премисля варианти и анализира ситуацията. Това е абсурд. 'Различни майки - ох, не неставаше. А различни баща, не - това е по-зле'. Изнерви се още повече. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Няма начин - отговори той. - Ще ви дам още един шанс. Опитайте - подкани служителят.</div><br />
<div style="text-align: justify;">Тогава на Калин му хрумна:</div><br />
- <div style="text-align: justify;">Цветна бременност. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Как обяснява тя случката? </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Не знам. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">И аз не знам.</div><br />
- <div style="text-align: justify;">А какъв е отговорът тогава? - сопна се Калин. - Не са били близначки, а тризначки. Ще отбележа този въпрос като неотговорен. Нека минем към втория въпрос. Кога е роден най-добрият ви приятел? </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Казва се Тодор, но кога е роден не знам. И втори шанс да им дадете, няма как да измисля. Ползвам устройства да ми напомнят. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Ясно. Следващият въпрос е: Колко прави 4 по 28 минус 3?</div><br />
- <div style="text-align: justify;">Хахаххахахх - изсмя се Калин - А бе вие наистина се ебавате с мен. Аз да не съм ученик, че да ме питате такива неща. Вие сте митничар, а не учител по математика. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Опитайте да пресметнете - подкани отново служителят с мек глас. Калин започна да се мъчи да сметне. Опитваше да си спомни как смяташе в училище, но нещо не се получаваше. От години не го беше правил на ум и май умът му го предаваше. Оп, сети се! Трябваха му лист хартия и химикалка. Помоли служителя да му даде. Написа 4 пъти 28 едно под други, тегли една черта и започна да събира. Така стигна до 72. От него извади 3 и получи 68. Почувства се много горд и с подобаващ тон заяви резултата. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Отбелязвам отговорът ви за неверен. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Ма как? - възкликна Калин. - Две се причините. Първо сбъркахте при ваденето, второ отне ви много време и дори помощните средства не можаха да ви помогнат. Познато ли ви е отчаянието?</div><br />
- <div style="text-align: justify;">Не. Аз съм силен характер и мога да се справям с всичко. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Добре, отбелязвам. Повишавате ли тон на жена си? </div><br />
<div style="text-align: justify;">'Как да не и повишавам? Та ние се караме редовно. И не само, че и повишавам тон. И по далеч сме стигали. Тя е толкова тежък характер.' помисли си Калин. Обаче знаеше, че не е добре да каже тези работи. Те трябваше да останат скрити.</div><br />
- <div style="text-align: justify;">Аз, да повишавам тон на жена си?!? Не, няма такова нещо! </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Добре - отбеляза служителя и дописа нещо, след което продължи. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Ето и последния въпрос. То е по-скоро задача, а именно да нарисувате една къща, която… - и без да довърши, Калин го прекъсна: </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Аз не мога да рисувам. По-добре забравете. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">ОК. Отбелязвам и сме готови. Искате ли да чуете резултатите. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Да, естествено, ако изобщо такива безумни въпроси, може да имат резултати.</div><br />
- <div style="text-align: justify;">Имат. При това много еднозначен резултат. Това не са случайни въпроси и не е детска игра. Това е специално разработена анкета от психолози. Първият въпрос показва състоянието на логиката и гъвкавостта на мислите ви. При вас те са замъглени, което се потвърждава и допълва от втория въпрос. Той показва закърнялостта на паметта ви. Само по себе си това до тук е достатъчно. Третият въпрос е само да потвърди нещата. Следва низ от непризнаване на отчаянието, преструване, че сте силен, агресия към най-близките ви, допълнени от агресия към мен, неискрен отговор, лъжа, съмнения, липса на доверие и не на последно място липсата на увереност, че поне може да опитате да нарисувате нещо, а също и липсата на творчество, видна от последния въпрос. Всичко това ме кара да заключа без съмнение, че вие употребявате от веществото. Процедурата изисква щателна проверка на багажа ви. Моля, да отворите куфара и извадите нещата от него върху тази маса.</div><br />
<div style="text-align: justify;">Калин беше смаян. Не трябваше да се стига до тук. Положението беше зле. Но не това беше най-смайващото. Нещата които му каза служителят, те бяха много по-силни. За миг нещо се обърна в него и той прозря, призна си, че е така. Както беше готов да се защитава и оправдава, да му обясни, че няма право да си прави такива заключения от няколко детски въпроси, че неговото семейство е прекрасно, така нещо в него го накара да осъзнае положението си. Дори забрави за куфара. Другото беше толкова силно. Къде се загуби логиката му, яснотата му, творчеството му, неагресивното общуване, искреността, доверието, увереността. Къде изчезнаха тези неща? В какво се изроди любовта към жена му, към най- близките му хора? Лицето му се промени. Служителят забеляза това. Отдели достатъчно време, без да притеснява Калин. </div><br />
<div style="text-align: justify;">Когато цветът му се завърна, служителят повтори: </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Моля, да отворите куфара и извадите нещата от него върху тази маса. </div><br />
<div style="text-align: justify;">Калин се изправи. Отиде до масата. Отвори чантата. Започна да вади нещата едно по едно. Стигна до едно пликче. </div><br />
<div style="text-align: justify;">Служителят го взе и с нескрито удивление възкликна: </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Та това е половин килограм! Не помня от години някой да се е опитвал да пренесе толкова голямо количество. </div><br />
<div style="text-align: justify;">Устните на Калин пресъхнаха. Дори не помнеше какво има в това пликче. А може би онзи крадец… Служителят се държеше сякаш е заловил огромно престъпление. Какво ще стана с животът му? Какво щяха да го правят? Да го вкарат в затвора, тъмница? Щеше ли да види бял ден? А жена си? А синът си? Не!! Кошмар! Пресъхналото му гърло едвам промълви: </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Какво ще ме правите? Какво ще бъде наказанието ми? </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Наказание? Ние от години не наказваме. По време на големите промени осъзнахме, че човек стигнал до твоето състояние няма нужда от наказание. То не помага. Такъв човек има нужда от помощ. </div><br />
<div style="text-align: justify;">Калин не можеше да повярва какво чуват ушите му. Даваше заето от вътре и за това повтори въпроса си:</div><br />
- <div style="text-align: justify;">Какво ще ме правите? </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Нека видя в инструкциите, че не знам за такова голямо количество, какво се полага… Да, ето тук… А, ха. Присъдата е 6 месеца в среда на любов. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Какво?? - стъписан попита Калин - Какво е това? Публичен дом ли?</div><br />
- <div style="text-align: justify;">Това е специално място, където цари любов. Хората се прегръщат, уважават имат си доверие и са искрени помежду си. Не е публичен дом. Ти имаш нужда да бъдеш обичан, за да можеш да започнеш и ти да обичаш. Забравил си какво е това. Опитваш се да го заместиш, употребявайки веществото, но не става. Напротив отдалечаваш се още повече от любовта. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Че къде има такава среда на любов? Рая? Ще ме убивате ли? </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Не. Няма да те убиваме. Ма ти явно от много години не си се прибирал в родината. Такива места има няколко. Наричаме ги Ровтаз. Това са всъщност сградите на бившите затвори, напълно преустроени. Сега вратите им са отворени. Всеки може да ги посети, когато има нужда. Парковете им са невероятно красиви. Вътре е пълно с произведения на изкуството. Организират най-страхотните концерти и представления в тях. А хората вътре! Това са най-отдадените, любящи хора, които съм виждал. Те не се натрапват, дори не е нужно да те прегърнат. Те просто излъчват спокойствие и приемане. Способни са да разтопят и най-скованото сърце. </div><br />
<div style="text-align: justify;">Kалин не можеше да повярва. Чудеше се къде се намира и за това помоли служителя да разкаже повече по въпроса. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Всичко започна с група хора, които се подложиха на експеримент. Искаха да разберат какъв ще бъде животът им, ако престанат да използват веществото. Промяната в тях беше толкова силна, че не отне дълго време и други хора да се включат. В един момент нещата толкова се разраснаха, че хората престанаха да посещават сладкарници. Нямаха нужда от тях. Те разбраха, че другото е много по-силно. Че използването на заместители само прави нещата още по-болезнени. Сладкарниците бяха заменени от новите заведения, където хората се събираха да се прегръщат, да общуват без борба, без да се сравняват и обиждат. Любовта и уважението започнаха да изместват властта, агресията, замъглеността, тъпотата. Тогава бяха направени и новите промени в закона ни, според който основна задача на властите е да предпазват населението от зараза с веществото. Това обърна светът ни абсолютно на опаки. Сега живеем в хармония не само по между си, но и с природата. Станахме по чувствителни. Много професии отпаднаха. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Защо? </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Защото сега сме толкова чувствителни и свързани, че усещаме сами промените във времето и нямаме нужда от синоптици. От как агресията спадна драстично, спадна и нуждата от правна система, полиция и армия, които да регулира насилието. Компютрите и телефоните вече нямат онази сила, защото хората помнят, имат кристално логично мислене, а когато искат да общуват, не говорят или пишат, а отиват в заведенията за прегръщане. И новините престанаха да ги интересуват. Така медиите отпаднаха. Пък и те се издържаха от реклами, а днес никой не гледа реклами, защото всеки знае и усеща от какво има нужда. Днес е много трудно да излъжеш някой. Хората престанаха да боледуват. Вече няма нужда от лекари, лекарства, терапевти. А когато някой иска да умре, ние уважаваме избора му и го изпращаме с любов. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Че какво правят всички тези хора, като не работят по 8 часа на ден? </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Грижат се за себе си, играят игри, забавляват се, прегръщат се, танцуват, пеят, рисуват, творят, спортуват, обичат се. Има толкова много неща за правене и сега имаме време да ги правим. Сега всеки отделя по много време на децата си. Така отпадна нуждата от детски градини и училища. Най-важният урок, на който всеки родител трябва да научи детето си е как да се забавлява, как да обича. Науките някак изгубиха тежестта си. Още ги има, но не са най-ценното. Рядко можеш да видиш някой да бърза. Общуваме по улиците, гледаме се в очите. Чак се чудя как преди за работата съм отделял толкова много време и за любов не ми е оставало. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Но ти си на работа сега и пак не ти остава? </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Ние всички вече работим за удоволствие. Сменяме си работата като ни омръзне. От как изпитах удоволствието да върша работата си с любов, вече не мога да работя по стария начин. Понякога правя нещо само за час и после се местя на друго място. Работното ни време е ограничено до максимум 6 часа на седмица. Забелязахме, че ако е повече, сърцето се изчерпва, няма вдъхновение. После то има нужда от грижа. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Кое е веществото? - попита Калин. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">О, не мога да го произнеса. Станахме толкова чувствителни към него, че дори не изричаме името му. То е абсолютно забранено в страната ни. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Добре. Тогава можеш ли поне на опаки да ми го кажеш? </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Рахаз.</div><br />
<div style="text-align: justify;">Последва голямо мълчание, тишина. Калин разбра за пликчето. То си беше негово. Крадецът нямаше нищо общо с историята. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Но аз не мога без нея. - заяви изплашено с тих глас. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Никой не може без любов. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Не, нямах предвид това. Аз не мога без веществото. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Да, знам че така разбираш живота си в момента. След 6 месеца в Ровтаз ще имаш съвсем друга визия за него. Дори ще се чудиш, защо си се заблуждавал толкова време. Защо си хвърлял прах в очите си. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Не разбирам. Каква е връзката между веществото и прегръщането, логиката на ума ми, агресията ми? </div><br />
- <div style="text-align: justify;">То е пречка, преграда. Употребявайки го в голямата част от случаите човек се мъчи да замести липсата на любов. Но това е невъзможно. Когато спре да го употребява, тогава се изправя пред глада си за любов. Тогава започва да търси как да го нахрани. Именно това търсене беше причината да се появят новите заведения. Не можеш да разбереш докато употребяваш. След като го изживееш в Ровтаз, ще разбереш. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Как разбрахте, че употребявам? Какво ви накара да ме спрете? То всеки употребява. </div><br />
- <div style="text-align: justify;">Не. Не и в нашата страна вече. Беше много лесно да разбера. Ти си един от онези типични примери за които човек няма съмнение. Видях колко бързаше, усетих тревогата и агресията ти, притеснението и неувереността. Тези работи не могат да бъдат скрити от никой днес. Това ни дава възможност да се подкрепяме взаимно. Ако усетим, че някой е загубил връзката със сърцето си, го изпращаме в Ровтаз. Това е нещото от което има нужда, а не да употребява от веществото или да бъде наказан. </div><br />
<a href="http://goo.gl/GNKqN7" target="_blank">[Димо]</a></span>Nathaliehttp://www.blogger.com/profile/14415254516571096288noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7172250299521324288.post-22653783557360284192013-10-03T22:53:00.000+03:002014-06-02T13:43:54.296+03:00Естер Перел за любовта и страстта ..<table><tbody>
<tr><td> <a href="http://2.bp.blogspot.com/-SQ8dMYKSJfo/UkxnjUYpi9I/AAAAAAABizo/mGk8ZqvDFlE/s1600/%D0%95%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82.png" imageanchor="1" ><img border="0" src="http://2.bp.blogspot.com/-SQ8dMYKSJfo/UkxnjUYpi9I/AAAAAAABizo/mGk8ZqvDFlE/s1600/%D0%95%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82.png" /></a></td></tr>
</tbody></table><br />
<br />
<br />
<div style="text-align: justify;">Защо добрият секс толкова често отмира, дори при двойки, които продължават да се обичат както винаги? И защо добрата интимност не гарантира добър секс, в противоречие с общоприетото? Или, би могъл да бъде следващият въпрос, можем ли да искаме това, което вече имаме? Това е въпрос за милиони долари, нали? Защо забраненото е толкова еротично? Какво толкова има в трансгресията, че прави желанието толкова силно? И защо сексът прави бебета, а бебетата предвещават еротично бедствие при двойките? Това е вид фатален еротичен удар, нали? Как се чувствате когато обичате? А когато желаете, с какво се различава? <span class="fullpost"> <br />
<br />
<br />
<iframe src="http://embed.ted.com/talks/lang/bg/esther_perel_the_secret_to_desire_in_a_long_term_relationship.html" width="442" height="300" frameborder="0" scrolling="no" webkitAllowFullScreen mozallowfullscreen allowFullScreen></iframe><br />
<br />
<a href="http://www.ted.com/talks/lang/bg/esther_perel_the_secret_to_desire_in_a_long_term_relationship.html"target="_blank">Естер Перел: Тайната на желанието в една дълготрайна връзка</a><br />
<br />
Това са някои от въпросите, които са в центъра на изследването ми върху природата на еротичното желаение и върху дилемите, които съпътстват съвременната любов. Пътувам по света и забелязвам, че навсякъде, където има романтика, сякаш има криза на желание. Криза на желанието, в смисъл на притежаване на искането – желание, като израз на индивидуалност, на свободен избор, на предпочитание, на идентичност – желанието, което е станало централно понятие, като част от съвременната любов и индивидуалистичните общности.<br />
<br />
Знаете ли, това е първият път в историята на човечеството, когато се опитваме да преживеем сексуалността дългосрочно, не защото искаме 14 деца, за което се нуждаем дори от повече, защото много от тях няма да оживеят, и не защото това е задължение на омъжената жена. За първи път искаме секс в продължение на времето заради удоволствието и връзката, които са вкоренени в желанието.<br />
<br />
Значи, какво поддържа желанието живо и защо това е толкова трудно? Мисля, че най-важното за поддържане на желанието в една стабилна връзка, е съчетаването на две основни човешки нужди. От една страна, нуждата ни за сигурност, за предсказуемост, за безопасност, за разчитане, за надеждност, за дълготрайност – всички тези закрепващи преживявания, които наричаме дом. Но имаме и друга, еднакво силна нужда – мъже и жени – за приключения, за новости, за мистерия, за риск, за опасност, за непознатото, за неочакваното, за изненада – разбрахте ме – за пътешествия, за пътуване. Съчетаването на нуждата ни за сигурност и нуждата за приключения в една връзка, или това, което обичаме да наричаме страстен брак, преди беше противоречиво. Бракът беше икономическа институция, която ни предоставяше вечно партньорство и с него, деца и социален статут и продължение на рода и другарство. Но сега искаме от партньора си да ни даде всички тези неща, а в допълнение и да бъде най-добрият ни приятел и довереник и страстен любовник и да живеем двойно повече. Отиваме при даден човек и всъщност искаме от него да ни даде това, което едно време осигуряваше цяло село. Дай ми принадлежност, дай ми идентичност, дай ми продължителност, но също и трансцеденталност и мистерия и удивление, всичко наведнъж. Дай ми удобство, дай ми острота. Дай ми новост, дай ми познатост. Дай ми предсказуемост, дай ми изненада. И го приемаме за даденост, мислейки че секс играчките и бельото ще ни спасят. <br />
<br />
Значи, сега стигаме до екзистенциалната част на историята, нали? Защото мисля, че по някакъв начин – и ще се върна към това – кризата на желанието често е криза на въображението.<br />
<br />
<i>Защо добрият секс толкова често отмира? Каква е връзката между любов и желание? Как се свързват и как си противоречат? Защото там е тайната на еротизма.</i><br />
<br />
<b>Според мен, ако има глагол, който е свързан с любовта, той е 'да имам'. Ако има глагол, свързан с желанието, той е 'да искам'.</b> В любовта, искаме да имаме, искаме да опознаем любимия. Искаме да минимизираме разстоянието. Искаме да намалим празнината. Искаме да неутрализираме напрежението. Искаме близост. Но в желанието, имаме тенденцията да не искаме да се връщаме на местата, където вече сме били. Очакваното заключение не поддържа жив интереса ни. В желанието, искаме един Друг, някой от другата страна, когото можем да посетим, с когото можем да прекараме време, в чийто район с червени светлини можем да отидем да видим какво става. В желанието, искаме мост, който да пресечем. Или с други думи, понякога казвам, че огънят се нуждае от въздух. Желанието се нуждае от пространство. И, казано така, често звучи доста абстрактно.<br />
<br />
Но после взех със себе си един въпрос. И посетих повече от 20 държави през последните няколко години с книгата си „Еротична Интелигентност“ и питах хората кога чувстват най-голямо влечение към партньора си. Не да ги привлича сексуално, а по-скоро да ги влече. И независимо от културата, религията или пола – с изключение на един – получавах все същите няколко отговора.<br />
<br />
Първата група е: 'Чувствам най-голямо влечение към партньора си когато го няма, когато сме разделени, когато се видим отново.' На практика, когато възвърна своята способност да си се представя заедно с този партньор, когато въображението ми се върне в картината и когато успея да го обвържа здраво с отсъствието и копнежа, който е основен компонент на желанието. Но втората група е още по-интересна: 'Чувствам най-голямо влечение към партньора си когато го виждам в студиото, когато е на сцената, когато е в своята среда, когато прави нещо, към което изпитва страст, когато е на парти и привлича други хора, когато виждам, че е център на вниманието.' Когато видя партньора си лъчезарен и уверен, май това най-много възбужда по цял свят. Лъчезарен, в смисъл на независим. Гледам този човек – между другото, в желанието, хората рядко говорят за това когато се сливат в едно, на пет сантиметра един от друг. Не знам колко е това в инчове. Но и не говорим за когато другия човек е толкова далеч, че вече не го виждате. Случва се когато виждам партньора си от удобно разстояние, и тогава този човек, който вече ми е толкова познат, за момент става пак донякъде мистериозен и неуловим. И в това простванство между мен и другия, възниква еротичният устрем и онова влечение към него. Защото понякога, както казва Пруст, мистерията се състои не в търсенето на нови пейзажи, а в погледа с нови очи. Така че, когато виждам партньора си сам, да прави нещо, което го увлича, го поглеждам, и за миг настъпва промяна в разбирането ми, и оставам отворена към мистериите, които са непосредствено до мен.<br />
<br />
Но още по-важно е, че в това описание на другия или на себе си – все едно е – най-интересното е, че <b>в желанието няма състояние на нужда.</b> Никой не се нуждае от никого. Няма грижовност в желанието. Грижовността е да обичаш много силно. Тя е мощен антиафродизиак. Още не съм видяла човек, възбуден от това, че някой се нуждае от него. Да ги желаеш е едно нещо. Да се нуждаеш от тях е тотална трагедия, и жените го знаят от край време, защото всяко нещо, което води до родителство, по принцип намалява еротичния заряд. И с основание, нали така?<br />
<br />
Третата група от отговори обикновено е: 'Когато съм изненадана, когато се смеем заедно, – както ми каза някой днес в офиса – когато е облечен в смокинг.' А аз отвърнах: 'В смокинг или с каубойски ботуши.' Обикновено се случва когато възникне новост. Но не става въпрос за нови позиции. Не е репертоар от техники. Новото се състои в това, кои ваши части изтъквате. Кои части от вас излизат наяве чак сега? Защото, в определен смисъл, може да се каже, че сексът не е нещо, което правите. Сексът е място, където отивате. Това е едно пространство вътре във вас, в което влизате заедно с друг или с други. Значи, къде отивате по време на секс? С кои части от вас установявате връзка? Какво искате да изразите там? Това място за трансцеденталност и за духовен съюз ли е? Това място ли е, където може да сте палави и безопасно агресивни? Това място ли е, където можете най-после да се отпуснете и да престанете да се чувствате отговорни за всичко? Това място ли е, където можете да изразите детските си желания? Какво има там? Това е език. Това не е просто поведение. И поетиката на този език е това, от което се интересувам, и поради което започнах да изучавам понятието „еротична интелигентност”.<br />
<br />
Знаете, животните правят секс. Това е ключово, това е биология, това е естествен инстинкт. Единствено ние имаме еротичен живот, което означава, че сексуалността се трансформира от човешкото въображение. Единствено ние можем да се любим с часове, да прекараме времето чудесно, с много оргазми без да пипаме никой, защото можем да си го представим. Можем само да го загатнем. Дори не трябва да го правим. <b>Можем да изпитаме това силно нещо, наречено предчувстване, което е циментът на желанието, способността да си го представим като че ли се случва, да го преживеем все едно се случва, докато всъщност нищо не се случва, и в същото време се случва всичко.</b> Така че, когато започнах да мисля за еротизма, се замислих и за поетиката на секса, и ако я приема като вид интелигентност, тогава тя е нещо, което се култивира. Кои са съставните ѝ части? Въображение, игривост, новост, любопитство, мистерия. Но в действителност централният агент е това нещо, наречено въображение.<br />
<br />
И още по-важно е, че за да започна да разбирам кои са двойките, при които има еротични искри, които поддържат желанието живо, трябваше да се върна към първоначалната дефиниция на еротизъм, мистичната дефиниция. Преминах през нея чрез раздвоение, анализирайки всъщност травмата – която е другата страна – и го направих, наблюдавайки общността, в която съм израснала, една белгийска общност на оцелели от Холокоста. В нея имаше две групи хора: тези, които не бяха починали и тези, които се бяха върнали към живота. Тези, които не бяха починали, често живееха много земен живот, не можеха да изпитват удоволствие, не можеха да се доверят, защото когато си бдителен, разтревожен, напрегнат и несигурен, не можеш да повдигнеш глава и да полетиш, да бъдеш игрив, спокоен и изобретателен. Тези, които се бяха върнали към живота, виждаха еротиката като антитяло срещу смъртта. Знаеха как да се запазят живи. И когато започнах да слушам за липсата на секс при двойките, с които работя, понякога ги чувах да казват: 'Искам повече секс!', но обикновено хората искат по-добър секс, а за да е по-добър, трябва да възобновят връзката си с тази живост, това подновяване, тази жизненост, този ерос, тази енергия, които сексът им е доставял или са се надявали, че ще им достави.<br />
<br />
И така, започнах да задавам различен въпрос. Въпросът беше: 'Угасвам когато ...' 'Изгасвам желанията си, когато ...', което не е същото като 'Това, което ме изгасва е ...' и 'Изгасваш ме когато ...' И хората започваха да казват: 'Угасвам, когато се чувствам мъртъв отвътре, когато не харесвам тялото си, когато се чувствам стар, когато не съм имал време за себе си, когато не съм имал възможност дори да ти се обадя, когато не върша добре работата си, когато имам ниско самочувствие, когато нямам чувство за себезначимост, когато не чувствам, че имам право да искам, да взимам, да получавам удоволствие'.<br />
<br />
И после започнах да задавам обратния въпрос: 'Възбуждам се, когато ...' Защото повечето пъти хората обичат да задават въпроса: 'Ти ме възбуждаш, това, което ме възбужда …' и аз оставам извън въпроса. Знаете ли? Ако сте мъртви отвътре, другият човек може да прави много неща за Свети Валентин. Но няма да пожъне успех. На рецепцията няма никой. Значи, възбуждам се когато, включвам желанията си, събуждам се, когато ...<br />
<br />
В този парадокс между любов и желание, объркващото е, че самите съставните части, които подхранват любовта – взаимност, закрила, безспокойство, отговорност за другия – понякога са същите елементи, които задушават желанието. Защото желанието идва с цял куп чувства, които не винаги са любимци на любовта: ревност, чувство за притежание, агресивност, сила, надмощие, палавост, дяволитост. Фактически повечето от нас ги възбуждат през нощта същите неща, срещу които роптаят през деня. Нали знаете, еротичното съзнание не е политически коректно. Ако всички фантазирахме в легло от рози, не бихме имали такива интересни разговори по тази тема. Но не, горе в съзнанието ни се случват цял куп неща, които не винаги знаем как да изразим пред човека, който обичаме, защото мислим, че в любовта трябва да има себеотдаване, а в желанието – известно количество егоизъм, в най-добрия смисъл на думата: като способността да не губите връзка със себе си в присъствието на друг.<br />
<br />
Искам да ви нарисувам тaзи малка картинка, защото се раждаме с необходимостта да съчетаем тези два комплекта от нужди. Нуждата ни за връзка, нуждата ни за самостоятелност или нуждата ни за сигурност и за приключения, или нуждата ни да бъдем заедно и за автономия. Представете си, че едно малко дете седи в скута ви, където му е удобно и уютно, и се чувства много защитено, но в един момент всички ние имаме нужда да тръгнем по света да откриваме и да проучваме. Това е началото на желанието, тези изследователски нужди, любопитството, откритията. И тогава, по някое време те се обръщат и ви поглеждат, и ако им кажете: 'Хей, дете, светът е страхотно място. Давай напред! Там има много забавления', тогава ще могат да се отдалечат и да изпитат чувството на връзка и раздяла едновременно. Ще могат да се отдалечат във въображението си, в тялото си, в своята игривост, защото през цялото това време ще са наясно, че когато се върнат, някой ще ги чака.<br />
<br />
Но ако пък от тази страна има някой, който казва: 'Тревожа се. Неспокоен съм. Депресиран съм. Партньорът ми дълго време не се е грижил за мен. Какво толкова хубаво има навън? Нямаме ли всичко, от което се нуждаеш, когато сме заедно, ти и аз?', тогава възникват няколко малки реакции, които са ни прекалено познати на всички. Някои от нас ще се върнат, върнали са се преди много време, и това малко хлапе, което се връща, е детето, което ще се откаже от една част от себе си, за да не загуби другата. Ще загубя свободата си, за да не загубя връзката. Ще се науча да обичам по някакъв начин, който ще бъде обременен с допълнително безпокойство и допълнителна отговорност и допълнителна закрила, и няма да знам как да те напусна, за да отида да играя, за да отида да изпитам удоволствие, за да откривам, за да вляза в себе си. Преведете това на езика на възрастните. Започва в много млада възраст. Продължава по време на сексуалния ни живот и чак до края. Дете номер две се връща, но постоянно гледа, ей така, през рамо. 'Там ли ще стоиш? Ще ме наругаеш ли? Ще ми се караш ли? Ще ми се разсърдиш ли?' И може да са си тръгнали, но никога не са наистина далеч и често това са хората, които ви казват, че в началото е било супер горещо. Защото в началото, растящата интимност не е била още толкова силна, че да доведе до намаляването на желанието. Колкото по-свързана бях, толкова по-отговорна се чувствах, толкова по-малко можех да се отпусна в твое присъствие. Третото дете въобще не се връща.<br />
<br />
<b>Значи, това, което трябва да постигнете, ако искате да поддържате желанието, е едно диалектично равновесие.</b> От една страна, искате сигурност, за да можете да се отдалечите. От друга страна, ако не можете да се отдалечите, не можете да изпитате удоволствие, не можете да стигнете до кулминация, не можете да достигнете до оргазъм, не се вълнувате, защото прекарвате времето си в тялото и в главата на другия, а не в собствените си.<br />
<br />
Значи, в тази дилема около съчетаването на тези два комплекта от основни нужди, има няколко неща, които разбрах, че правят еротичните двойки. Първото е, че имат голяма сексуална интимност. Съзнават, че всеки един от двамата има собствено еротично пространство. Знаят също, че любовната игра не е нещо, което се прави пет минути преди истинското нещо. Любовната игра започва в края на предишния оргазъм. И са наясно, че еротичното пространство не е за да започне единият да милва другия. Състои се в създаването на едно пространство, в което напускате Мениджмънт ООД., където може би зарязвате програмата за управление на проекти, и всъщност просто влизате в това пространство, в което преставате да бъдете добрият гражданин, който се грижи за нещата и e отговорен. Отговорността и желанието са в конфликт. Не се понасят много. <b>Еротичните двойки също разбират, че страстта идва и си отива. Тя е като луната. Има непрекъснати еклипси. Но са наясно, че знаят как да я възобновят. Знаят как да я възвърнат, и знаят как да го направят, защото са демистифицирали един голям мит, мита за спонтанността, според който тя ще падне просто от небето докато сгъвате прането, като deus ex machina, и разбират, че каквото и да ще просто да се случи, в една дълготрайна връзка вече се е случило.</b><br />
<br />
<i>Ангажираният секс е умишлен секс. Той е съзнателен. Той е преднамерен. Той е фокусиране и присъствие.</i><br />
<br />
<br />
<table style='border: 5px dashed red;'><tr> <td align="justify" valign="top"><div align="justify"><b>Естер Перел</b>, един от най-оригиналните и вдъхновяващи гласове по темата за интимните връзки и секса, е семеен и сексуален терапевт в Ню Йорк. Естер Перел пристига за първи път в България на 28 октомври 2013, за да представи своята книга <a href="http://goo.gl/kFr2dN">Еротична интелигентност</a> и да проведе <a href="http://goo.gl/FBZeCb">двудневен семинар на тема: Тайната на желанието в дълготрайните връзки</a>. <br />
</div></td> </tr>
</table></div></span>Nathaliehttp://www.blogger.com/profile/14415254516571096288noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7172250299521324288.post-81541095739966069122013-10-02T20:31:00.000+03:002014-04-29T22:07:58.747+03:00прислужниците, принцесите, кралиците<table><tbody>
<tr><td><br />
<a href="http://www.jenite.net/2013/10/prislujnicite-princesite-kralicite.html" imageanchor="1"><img border="0" src="http://2.bp.blogspot.com/-RAWKwQkQgK4/UkxWTXUw-1I/AAAAAAABiy8/kdpvknYEt8U/s1600/three-women.png" /></a></td></tr>
</tbody></table> <br />
<br />
<div style="text-align: justify;"><span style="font-family: Courier New, Courier, monospace;">Прислужниците мечтаят за добрата фея. Принцесите за прекрасния принц. Кралиците не мечтаят, а действат. Прислужниците са слаби, но изглеждат силни. Принцесите са силни, но изглеждат слаби. Кралиците минават и без маски. Прислужниците идват по-рано. Принцесите закъсняват. Кралиците идват винаги навреме. Прислужниците за всичко винят себе си. Принцесите винят другите. <span class="fullpost"> Кралиците правят изводи. Прислужниците не умеят да побеждават. Принцесите не умеят да губят. Кралиците не се съревновават. Прислужниците смятат себе си за втора ръка. Принцесите смятат себе си за красавици. Кралиците нямат време да се вглеждат в огледалото. Прислужниците може да не забелязваш. Принцесите не бива да не забелязваш. Кралиците не бива да не забелязваш, когато на тях им е нужно това. Прислужниците са покорни. Принцесите са своенравни. Кралиците са дисциплинирани. Прислужниците понасят унижения. Принцесите отмъщават за тях. Кралица да унижиш е невъзможно. Прислужниците искат да получат похвала. Принцесите внимание. Кралиците опит. Прислужниците не умеят да искат. Принцесите не умеят да чакат. Кралиците знаят, че всяко нещо с времето си. Прислужниците не искат да пораснат. Принцесите не искат да остареят. Кралиците знаят, че всяко нещо с времето си. Прислужниците виждат света в черно. Принцесите в розово. Кралиците в розово, в черно и във всички останали цветове. С прислужниците е лесно. С принцесите е сложно. С кралиците е интересно. Да си прислужница е сложно. Да си принцеса е леко. Да си кралица си заслужава!</span></div></span>Nathaliehttp://www.blogger.com/profile/14415254516571096288noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7172250299521324288.post-5272420567609595442013-09-05T23:08:00.001+03:002013-09-09T20:59:10.048+03:00Плакал ли си заради жена?...<a href="http://3.bp.blogspot.com/-Ur5YLVFrFkY/Uijilsocp4I/AAAAAAAAFRU/wEnIG_Xgam4/s1600/crying-man.jpg" imageanchor="1"><img border="0" src="http://3.bp.blogspot.com/-Ur5YLVFrFkY/Uijilsocp4I/AAAAAAAAFRU/wEnIG_Xgam4/crying-man.jpg" /></a><br />
<div style="text-align: justify;">Заведението беше пълно. Тълпи от танцуващи, усмихнати, влюбени и замаяни от алкохола хора. Всъщност нямаше много влюбени двойки, но дори наличието на една единствена правеше престоя му там непоносим и като обтегнато около врата му въже, го задушаваше. Всеки път щом погледът му попаднеше на някоя от тях, ледена буца сковаваше гърлото му и той свиваше юмруци в гняв, болка и безсилие. Лека, иронична усмивка се плъзгаше по лицето му. И очите му се отместваха инстинктивно, в самозащита.<span class="fullpost"><br />
<br />
Нямаше ден, час, минута, секунда, в която да не мислеше за нея. Красивото й лице изплуваше в съзнанието му всеки път щом затвореше очи, а усмивката й го примамваше още с настъпването на нетърпеливото и празно утро. Беше празно, защото в него я нямаше нея. Въпреки че аромата й все още беше разпръснат в стаята, разпилян по чаршафите, просмукан във всяка фибра на тялото му. Само щом вдишаше и затвореше очи, усещаше присъствието й и беше готов да се обзаложи, че тя все още е там някъде, близо до него.<br />
<br />
Но в мига, в който отвореше очи, смазващата действителност грубо го удряше в лицето. Нея я нямаше. Нямаше я вече няколко месеца. Спря да брои дните, защото като че ли положението ставаше все по-тежко и не виждаше смисъл в това. Така или иначе тя нямаше да се върне. Беше си тръгнала. И остави след себе си съкрушеност и разруха.<br />
<br />
А той се залъгваше, че не му пука, че може да живее без нея, че както е било преди, така ще бъде и сега. Че консумирането на алкохол във вечери като тази ще го накара да забрави, да притъпи болката от празнотата. Да прости. Бяха му казали, че времето ще му помогне, ще го излекува от тази агония. Но то сякаш беше безмилостно и непреклонно. Както и болката, която го притискаше неуморна и му се присмиваше нагло в лицето.<br />
<br />
В бара на един метър от него беше седнала жена. Беше с компания, но видно не обръщаше внимание на приятелите си, нито на някой друг около нея. На него също не би му направила впечатление, ако в един миг погледите им не бяха се срещнали и сякаш сродни искри на болка, безразсъдство, гняв и смазваща самота, разкъсваща пространството, не се бяха сблъскали помежду си.<br />
<br />
Тя държеше чашата си и беше забила поглед в нищото. Леко се олюляваше под звуците на музиката. И алкохола. Сякаш искаше да изкрещи, но мълчаливото й изражение и позата на тялото й дори, говореше много повече и от най-шумната компания.<br />
<br />
Не беше много красива. Но имаше нещо в нея... Някакво магнетично излъчване, на което трудно един мъж би устоял. Дали защото черните й кичури коса бяха разпиляни непокорно около раменете и лицето й, дали защото в тъмните й, привидно топли очи имаше толкова пламък и жажда за живот, каквито много рядко вече можеха да се срещнат. Но определено тази жена нямаше как да остане незабелязана с този ореол от магнетично присъствие.<br />
<br />
Докато той се чудеше каква е причината за тъгата и срутеното й настроение, тя стана от стола и се отправи с бавна, олюляваща се крачка към него. Приближи се, държейки чашата си с коняк. Няколко секунди стоя, отправила погледа си в него. Сякаш събрала цялото любопитство, на което беше способна.<br />
<br />
После заговори:<br />
- Плакал ли си заради жена?... - Провлачи въпроса си. Личеше си, че беше прекалила с алкохола. Сякаш като него се опитваше да притъпи усещанията си. – Защото... повярвай ми... – продължи тя, без да го поглежда и да изчака отговора му - ... Да плачеш заради мъж - ама хич... хич не е достойно... И по-лошото, остави достойнстовото, по-лошото е, че адски боли, приятелю, адски много боли...<br />
<br />
Мълчание от негова страна. Вперен към него поглед и очакване за отговор, от нейна. Явно беше нетърпелива, защото продължи:<br />
<br />
- О да, вие не плачете, защото сте мъже... – тук гласа й прозвуча доста напевно и провлачено, най-вече заради сарказма в думите й - Но бас ловя, че всеки един от вас, поне веднъж в живота си е бил раняван от жена, жена, която му е разбила сърцето. Зверски и може би пагубно... Затова се превръщате в гадове, долни нещастници и пълни боклуци... – Тя се изхили иронично, с изкривено от болка лице. Вдигна чашата си в знак на тост и я пресуши до дъното. Тръшна я на бара и с хаотичен, объркан, луд поглед се обърна и се изгуби в тълпата.<br />
<br />
Все едно току що му бяха зашлевили шамар. Така му подействаха думите й. Макар казани импулсивно и необмислено. А може би звучаха и глупаво, защото бяха думи, изречени в пристъп на болка и гняв. И то от жена, чието съзнание беше размътено от алкохола. Всеки на негово място би реагирал с насмешка. А той усети как буца заседна в гърлото му.<br />
<br />
Прокара си път в навалицата от хора. Танцуващи, усмихнати и влюбени.<br />
<br />
Излезе навън. Ледения вятър въздъхна в лицето му. Без да наруши ни най-малко каменното му изражение. Отвътре сърцето му гореше. Пламенно и жарко. Спотаено.<br />
<br />
Запали цигара. И тръгна по притихналата улица. Вдиша от студения въздух и усети как се просмуква в него и вледенява дробовете му. Затвори очи. Отново тя. Лицето й. Усмивката. Аромата й.<br />
<br />
... Сълза се стече по бузата му.<br />
<br />
<a href="http://www.jenite.net/search/label/Gergana"><img src="http://img708.imageshack.us/img708/5062/gergana.png" /></a></span></div>Gerganahttp://www.blogger.com/profile/14345669046625130642noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7172250299521324288.post-44790361825493149172013-08-15T14:18:00.000+03:002014-04-29T22:08:13.251+03:00Обичам моето тяло!<table><tbody>
<tr><td><a href="http://www.jenite.net/2013/08/obicham-moeto-tialo.html" imageanchor="1"><img border="0" src="http://1.bp.blogspot.com/-bpRszGP3R1s/Ugy46dwEKVI/AAAAAAAAAI4/65QiTd8u7zE/pregnant-mom.png" /></a> <br />
</td></tr>
</tbody></table><br />
<div style="text-align: justify;">Любимите ми дънки – успявам да ги обуя едва до бедрата! Не съм очаквала – все пак само 9 килограма по време на бременност са си постижение. Явлението 'тесен таз' очевидно малко се е трансформирало, колкото и да не личи на пръв поглед. Старите ни дрехи са приятеля, който не ни спестява нищо.<span class="fullpost"> <br />
<br />
Имах красива бременност. Наричах малкото човече топче, защото коремът ми имаше формата на топче и защото бебето се движеше из вътре като топче за пинг понг! 52 килограма, влизайки в болницата, и 47 килограма на излизане. После – още един килограм надолу. Но тези дънки.. Ами пък ще си нося дънките за бременни, какво толкова! <br />
<br />
Големи са притесненията на всяка жена, когато забременее – какво ще се случи с тялото й, как ще се промени то, ще може ли да си възвърне предишната форма след раждането.. Разбира се, не можеш да седиш по цял ден и да ядеш 'за двама', очаквайки, че всичко ще си остане постарому. Аз посещавах курс по йога за бременни. Прекрасно беше и сега ми липсва. Липсва ми и топчестото коремче. Странна носталгия е това. Затова, когато видя бременна жена, радостта и благородната завист са неизменно заедно. <br />
<br />
Жената не трябва да се страхува. Бременността е период, който я учи и трансформира. Правилната посока на всяка промяна и трансформация е отвътре навън. Затова тези 9 месеца са перфектното време за това. И се научаваш да обичаш тялото си много – защото то е дом за друго тяло. Детето ти неслучайно те е избрало. <br />
<br />
Минаха 3 месеца от първата ми среща с моето дете. Сега се харесвам повече отпреди година. Всъщност аз никога не съм харесвала тялото си максимално. Не съм била никога от стегнатите момичета тип спортен, защото, признавам си, съм малко мързелива. Затова една от изненадите за мен беше, че не ми се появиха стрии и че, като цяло, се възстанових за дни. Сега се харесвам повече от всякога. Имам си дупе, и като цяло някак ми е по-женствено всичко – отгоре до долу. Коремът ми не е плосък, но и той засега така ми харесва. Той носи още спомена от новия живот. <br />
<br />
По време на бременността се научих да се грижа повече за тялото си (а и нали чрез моето се грижех и за още едно) – хубава храна, йога 3 пъти седмично, био продукти. Сега правя упражнения всеки ден – или поне се старая да е така. Занапред това трябва да стане неизменна част от живота ми, защото едно е да си мързелив и нехаен към тялото си на 20, съвсем друго е да си такъв на 30 и 30+. Последствията са други, а и какъв пример ще дадеш на детето си? Формулата е стойностна храна, редовен спорт и любов - към себе си и към всеки нов ден, без значение какво ще ти поднесе той. <br />
<br />
Обичам тялото си. Спирам да го поправям! То никога не се е разваляло! <br />
<br />
<b><span style="font-size: large;">Деси.</span></b><br />
_______________________________________________________ <br />
<br />
Разкажи ни твоята история, как заобича тялото си, през какви лишения и крайности премина и защо, кога се научи да не си вредиш, а да се харесваш. Изброи ни всичко, което харесваш в твоето тяло. И в заключение включи думите на Ева Енслър: <b>Обичам тялото си. Спирам да го поправям! То никога не се е разваляло!</b> <br />
<br />
Вярваме, че <a href="http://www.jenite.net/search/label/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BC%20%D0%BC%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE%20%D1%82%D1%8F%D0%BB%D0%BE" target="_blank">инициативата Обичам моето тялo</a> ще помогне на повече жени да спрат да си вредят, да осъзнаят колко добре изглеждат и да се насладят на телата си. <br />
<br />
Твоята история изпрати на <a href="mailto:ilovemybody@jenite.net" target="_blank">ilovemybody@jenite.net</a>. Ще се радваме да прочетем всяка една! </div></span>Една Женаhttp://www.blogger.com/profile/13443462019019026458noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7172250299521324288.post-62450305252338477072013-08-01T11:32:00.001+03:002014-04-29T22:08:21.604+03:00Любовта е навсякъде около нас...<a href="http://www.jenite.net/2013/08/blog-post.html" imageanchor="1"><img border="0" src="http://2.bp.blogspot.com/-FnlhCwSO1So/UfobMU9liXI/AAAAAAAAFQQ/qCXL1XZDB98/old_hands_jpg3.jpg" /></a><br />
<br />
<br />
<div style="text-align: justify;">Днес познах любовта. Срещнах я в очите на двама старци. В преплетените им пръсти. В хармонията помежду им. В изражението на лицата им и излъчването на телата им. Уверени и сигурни в себе си. Изправени пред света, оцеляващи в тези трудни времена. Имайки най-силното оръжие – любовта си. Това, че са заедно. Споделени в немощта и старостта си. Но заедно.<span class="fullpost"><br />
<br />
Бях седнала на едно заведение. Сама. Обичам да наблюдавам хората. Интересни са ми. Израженията на лицата им, погледите им, стойката, излъчването. Наблюдавах минувачите. Този ден някаква буца стягаше гърлото ми през цялото време. Имах колебания, свързани с мен самата, с бъдещето ми, с хората, които обичам и съм обичала. Правих си разни равносметки. Определено ми трябваше разтърсване. И то силно и пробуждащо. И това, както винаги, трябваше да го направя аз, сама за себе си. И както винаги се беше случвало досега, отговорът си идваше сам.<br />
<br />
Тогава се появи той - побелелия старец с търсещ поглед. Спря се насред заведението и започна да се оглежда. Помислих си първоначално, че търси свободна маса да седне. А всъщност той чакаше нея. Жената с не по-малко прошарена коса, но с блестящ поглед, насочен единствено и само към любимия си мъж. Приближи се към него. Той й подаде ръка и тя я пое. Нямаше нищо неестествено в тази ситуация, нищо необичайно. Магията беше другаде. В погледите им. В любовта и спокойствието, което излъчваха. В благите им усмивки, породени от близостта им. В начина, по който тя го хвана за ръка и така извиси глава все едно беше най-щастливата и горда жена на света. Че е точно до този мъж и че остарява точно с него.<br />
<br />
Така хванати за ръце, те продължиха по пътя си. Щастливи. И влюбени. Събрали в себе си цялата обич и любов на света. Открили и изживели истинския смисъл на дните си.<br />
<br />
Сърцето ми се изпълни с умиление и радост при вида на тази гледка. Тези хора ми дадоха надежда, дадоха ми стимул да продължа да мечтая и да вярвам.<br />
<br />
Защото днес познах любовта.<br />
<br />
<a href="http://www.jenite.net/search/label/Gergana"><img src="http://img708.imageshack.us/img708/5062/gergana.png" /></a></span></div>Gerganahttp://www.blogger.com/profile/14345669046625130642noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7172250299521324288.post-89450982637935144122013-07-01T23:36:00.001+03:002014-05-07T17:07:09.917+03:00Аз и моето тяло<table><tbody>
<tr><td><img border="0" src="http://4.bp.blogspot.com/-KNrFTNsCwJ4/UdHn2fTRRUI/AAAAAAABfTc/ceLNEOBMVnE/s547/az-i-moeto-tialo.png" /> </td></tr>
</tbody></table> <br />
<br />
<div style="text-align: justify;">Оранжева пола на бели цветчета с малки бели копчета отпред. Беше ми любима. Бях я носила цялото предишно лято. Извадих я от гардероба, закопчах копчето на кръста си и после с изумление установих, че не мога да закопчея второто. Талията ми си беше същата, но как и кога се бях сдобила с ханш, за детето в мен, това беше пълна мистерия.<span class="fullpost"><br />
<br />
Мисля, че тогава за пръв път осъзнах, че тялото ми се променя. До този момент за мен възрастните си бяха възрастни, а децата деца и нямаше никаква причинно-следствена връзка между двете. С осъзнаването, че възрастните, с техните деформирани тела, излишни килограми и сбръчкана кожа, са всъщност пораснали деца, за пръв път изпитах ужас от това, че тялото ми ще продължи да се променя независимо от моите желания. Сякаш аз и то бяхме две отделни същества, които са се събрали по някаква случайност.<br />
<br />
Тялото ми вече вървеше по пътя на порастването, докато съзнанието ми се мъчеше да го настигне. Помня, че изпитах същия неподправен ужас от първия си мензис (не знам кой е измислили тази грозна дума). Тялото ми отново се беше променило без някой да поиска съгласието ми. Това, че се случва на всички не беше никакво основание да приема промяната .<br />
<br />
Каратето ми показа, че тялото ми е машина. С упорство и постоянство можех да го науча да прави разни номера. Да понася натоварване, да реагира без да мисли. Това ми се отплати години по-късно, когато в една мразовита февруарска вечер ме нападнаха с нож, но това е друга история.<br />
<br />
Сексът ми показа, че тялото ми е предател. Срещи, връзки, които разумът отхвърля, а тялото предателски поглъща жадно със всеки милиметър от кожата, изпълнена с несъвършенства. Всяко докосване ме завръщаше в тялото ми като рак отшелник, който пропълзява обратно в черупката си.<br />
<br />
Все още мисля, за тялото си като нещо различно от себе си, но с годините започнах да го опознавам. Научих се да разпознавам цикличността в играта на хормоните. Знам, че ако го оставя без физическо натоварване твърде дълго започва да се закръгля. Знам за всичките му зависимости, от това че съм го пристрастила към адреналина на крайните срокове, до неизменния копнеж за кафе и шоколад в четири следобед.<br />
<br />
Тялото ми и аз сме като скачени съдове, като двойка приятели, които живеят под един покрив и не могат един без друг. Знам, че то ще продължи да се променя, независимо от моите желания и представи, и единственото, което мога да направя е да го обичам заедно с всичките му несъвършенства. И да се грижа за него, защото, както съм чувала да казват, това е единственият дом, който някога ще имам.<br />
<br />
<b><span style="font-size: large;">Катя.</span></b><br />
<br />
_______________________________________________________<br />
Разкажи ни твоята история, как заобича тялото си, през какви лишения и крайности премина и защо, кога се научи да не си вредиш, а да се харесваш. Изброи ни всичко, което харесваш в твоето тяло. И в заключение включи думите на Ева Енслър: <b>Обичам тялото си. Спирам да го поправям! То никога не се е разваляло!</b> <br />
<br />
Вярваме, че <a href="http://www.jenite.net/search/label/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BC%20%D0%BC%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE%20%D1%82%D1%8F%D0%BB%D0%BE" target="_blank">инициативата Обичам моето тялo</a> ще помогне на повече жени да спрат да си вредят, да осъзнаят колко добре изглеждат и да се насладят на телата си. <br />
<br />
Твоята история изпрати на <a href="mailto:ilovemybody@jenite.net" target="_blank">ilovemybody@jenite.net</a>. Ще се радваме да прочетем всяка една!<br />
<br />
</span></div>Nathaliehttp://www.blogger.com/profile/14415254516571096288noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7172250299521324288.post-69458099981511731982013-06-18T21:30:00.000+03:002014-05-07T17:07:19.522+03:00пукнатата делва.<div style="text-align: justify;">далече-далече в една китайска провинция живела една възрастна жена. ден след ден възрастната жена нарамвала кобилицата* с две големи делви на нея и носела вода от извора. едната делва била цяла-целеничка, а другата била пукната. и така, в края на дългия път пукнатата делва пристигала наполовина пълна и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина това, което се очаквало от нея. <span class="fullpost"><br />
<br />
един ден пукнатата делва казала на жената: <i>срамувам се, заради пукнатината си. заради нея водата изтича по целия път до твоя дом.</i> възрастната жена се усмихнала: <i>знаейки за твоята пукнатина, аз засадих семенца от твоята страна на пътя и всеки ден, когато се връщаме от извора, ти ги поливаш. видяла ли си красивите цветя от твоята страна на пътя? без да си това, което си, тях нямаше да ги има.</i><br />
<br />
<span style="font-size: x-small;"> *здрав прът носен на рамо. използва се за пренасяне на две тежести едновременно.</span><br />
<br />
<table><tbody>
<tr><td><img border="0" src="http://1.bp.blogspot.com/-8g-YtCKOFno/UcEjTqpCBoI/AAAAAAABfNo/tGBmxuVbSBM/summer-flowers.png" /></td></tr>
</tbody></table><br />
<br />
всеки от нас си има уникална пукнатина и уникална хубост. приемайки се точно каквито сме, ние си позволяваме да видим и другите такива, каквито са. да видим доброто в тях. <br />
<br />
<a href="http://www.jenite.net/search/label/Nathalie"><img src="http://img839.imageshack.us/img839/4034/nathaliep.png" /></a><br />
<br />
<br />
</span></div>Nathaliehttp://www.blogger.com/profile/14415254516571096288noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7172250299521324288.post-41416057094524855242013-06-14T11:36:00.001+03:002014-05-07T17:07:27.486+03:00Заобичах своето тяло, когато започнах да обичам истински себе си.<table><tbody>
<tr><td><a href="http://www.jenite.net/search/label/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BC%20%D0%BC%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE%20%D1%82%D1%8F%D0%BB%D0%BE" imageanchor="1"><img border="0" src="http://3.bp.blogspot.com/-piZd_PMMcdw/UbW23OHdxwI/AAAAAAAAAIk/wXI16RRjmNw/obicham-moeto-tialo.png" /></a> </td></tr>
</tbody></table> <br />
<br />
<div style="text-align: justify;">Аз съм вегетарианка. Винаги съм била. Когато бях малка, обичах да спортувам, да се разхождам с часове. Не съм се замисляла много за здравето си, не съм имала и проблеми. Понякога експериментирах, повече за да тренирам волята си – 10 дни гладуване или пък Великденски пости. Винаги съм обичала да преодолявам границите си. И се чувствах прекрасно.<span class="fullpost"> <br />
<br />
А после започнах да уча медицина. Тогава разбрах, че има незаменими аминокиселини, които се набавят само с животинска храна. Според дебелите книги съществуването ми беше под въпрос. Разбрах какво и как трябва да ям. Как да живея, как да тренирам, колко да спя. Разбрах, че зеленчуците и плодовете трябва да се измиват със сапун (интересно как е оцелял човешкият род през хилядолетията, през които не е познавал сапуна). И още много ценна информация за правилен живот.<br />
<br />
Започнах да наддавам килограми по време на сесиите и да ги свалям с диети след това. И така до безкрай. Започнах да броя калории, да разделям храните на полезни и вредни. Не че спрях вредните храни – но започнах да ги ям с укор към себе си, с усещането, че правя нещо нередно. За мен храната се превърна в нещо, което ми създаваше проблеми.<br />
<br />
Продължих да се усъвършенствам. Започнах да тормозя тялото и ума си и с медитативни практики. Все повече книги, все повече знания, все повече правила.<br />
<br />
Един ден ми се случи нещо ужасно, много болезнено. Беше ми се случвало и преди, с други хора, но същата ситуация, същата болка. Мислех, че съм затворила тази страница от живота си, но разбрах, че съм преживяла болката, без да променя причината. Нещо в мен беше причина за тази болка. И разбрах, че ако не променя това, болката ще се връща отново и отново, независимо кой ще ми я причинява.<br />
<br />
От четири години се занимавам със себе си по системата на Норбеков (огромна благодарност към тези хора). Там има едно упражнение с огледало – всяка сутрин трябваше да се усмихваме на себе си в огледалото в продължение на 10 минути.<br />
<br />
Грабнах огледалото с твърдата решимост да реша този проблем веднъж завинаги и да приключа с тази болка. Погледнах се в огледалото и започнах да си казвам <i>Обичам те</i>. Правих го дни наред, с часове, хиляди пъти. Подсъзнанието ми ми подсказа това решение и аз го възприех с цялото си сърце и душа.<br />
<br />
Толкова дълго се бях чудила какво значи да обичаш себе си. И си го представях по много по-различен начин – представях си любов, хармония, омиротвореност. Оказа се различно.<br />
<br />
Изведнъж изпитах усещане, че нямам нужда да се ровичкам повече в душата си. Изчезна всякакво желание да променям каквото и да било в себе си. Изпитвах удоволствие просто да седя сама със себе си, да не мисля за нищо, без да мисля за проблеми, без да говоря с други хора. Изпитвах удоволствие от факта, че съществувам и нямах нужда да правя нищо повече. Започнах де усещам гласа на тялото си и да се вслушвам в него. Започнах да правя отдавна забравени неща – да спя, когато ми се спи, да ям, когато и каквото ми се яде, просто да загубя един ден в мързелуване или нещо, което ми е приятно. Изхвърлих кантара. За първи път от години усетих вкуса на храната. Когато спрях да го правя, осъзнах, че през годините си бях организирала душевна казарма – кога, какво и как да правя. Едва тогава осъзнах какво съм си причинявала и много плаках – за първи път през живота си плаках не заради други хора, а заради себе си.<br />
<br />
И усетих себе си. Усетих отново чувствата си. Започнах да се радвам и на радостта, и на тъгата, защото и двете ми напомниха, че съм жива. Започнах да се смея, когато ми беше смешно, и да плача, когато ми беше тъжно. Започнах да отказвам нещата, които не желаех за себе си. Тръгнах си от отношения, които ме нараняваха.<br />
<br />
И започнах да изпитвам радост от това да бъда себе си, точно каквато съм. Изпитах дълбокото вътрешно усещане, че всичко с мен е така, както трябва да бъде. В този момент попаднах и на думите на Ева Енслър: <i>Обичам тялото си. Спирам да го поправям! То никога не се е разваляло!</i>. Но днес бих ги перефразирала така: <b>Обичам себе си. Спирам да се поправям. Никога не съм се разваляла!</b> <br />
<br />
<b><span style="font-size: x-large;">Мая</span></b><br />
<a href="http://love-aholic.com"target="_blank">love-aholic.com</a><br />
<br />
_______________________________________________________<br />
Разкажи ни твоята история, как заобича тялото си, през какви лишения и крайности премина и защо, кога се научи да не си вредиш, а да се харесваш. Изброи ни всичко, което харесваш в твоето тяло. И в заключение включи думите на Ева Енслър: О<b>бичам тялото си. Спирам да го поправям! То никога не се е разваляло!</b> <br />
<br />
Вярваме, че <a href="http://www.jenite.net/search/label/%D0%9E%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BC%20%D0%BC%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE%20%D1%82%D1%8F%D0%BB%D0%BE">инициативата Обичам моето тялo</a> ще помогне на повече жени да спрат да си вредят, да осъзнаят колко добре изглеждат и да се насладят на телата си. <br />
<br />
Твоята история изпрати на <a href="mailto:ilovemybody@jenite.net">ilovemybody@jenite.net</a>. Ще се радваме да прочетем всяка една!<br />
<br />
</div></span>Една Женаhttp://www.blogger.com/profile/13443462019019026458noreply@blogger.com1