Обичам моето тяло!



Любимите ми дънки – успявам да ги обуя едва до бедрата! Не съм очаквала – все пак само 9 килограма по време на бременност са си постижение. Явлението 'тесен таз' очевидно малко се е трансформирало, колкото и да не личи на пръв поглед. Старите ни дрехи са приятеля, който не ни спестява нищо.

Имах красива бременност. Наричах малкото човече топче, защото коремът ми имаше формата на топче и защото бебето се движеше из вътре като топче за пинг понг! 52 килограма, влизайки в болницата, и 47 килограма на излизане. После – още един килограм надолу. Но тези дънки.. Ами пък ще си нося дънките за бременни, какво толкова!

Големи са притесненията на всяка жена, когато забременее – какво ще се случи с тялото й, как ще се промени то, ще може ли да си възвърне предишната форма след раждането.. Разбира се, не можеш да седиш по цял ден и да ядеш 'за двама', очаквайки, че всичко ще си остане постарому. Аз посещавах курс по йога за бременни. Прекрасно беше и сега ми липсва. Липсва ми и топчестото коремче. Странна носталгия е това. Затова, когато видя бременна жена, радостта и благородната завист са неизменно заедно.

Жената не трябва да се страхува. Бременността е период, който я учи и трансформира. Правилната посока на всяка промяна и трансформация е отвътре навън. Затова тези 9 месеца са перфектното време за това. И се научаваш да обичаш тялото си много – защото то е дом за друго тяло. Детето ти неслучайно те е избрало.

Минаха 3 месеца от първата ми среща с моето дете. Сега се харесвам повече отпреди година. Всъщност аз никога не съм харесвала тялото си максимално. Не съм била никога от стегнатите момичета тип спортен, защото, признавам си, съм малко мързелива. Затова една от изненадите за мен беше, че не ми се появиха стрии и че, като цяло, се възстанових за дни. Сега се харесвам повече от всякога. Имам си дупе, и като цяло някак ми е по-женствено всичко – отгоре до долу. Коремът ми не е плосък, но и той засега така ми харесва. Той носи още спомена от новия живот.

По време на бременността се научих да се грижа повече за тялото си (а и нали чрез моето се грижех и за още едно) – хубава храна, йога 3 пъти седмично, био продукти. Сега правя упражнения всеки ден – или поне се старая да е така. Занапред това трябва да стане неизменна част от живота ми, защото едно е да си мързелив и нехаен към тялото си на 20, съвсем друго е да си такъв на 30 и 30+. Последствията са други, а и какъв пример ще дадеш на детето си? Формулата е стойностна храна, редовен спорт и любов - към себе си и към всеки нов ден, без значение какво ще ти поднесе той.

Обичам тялото си. Спирам да го поправям! То никога не се е разваляло!

Деси.
_______________________________________________________

Разкажи ни твоята история, как заобича тялото си, през какви лишения и крайности премина и защо, кога се научи да не си вредиш, а да се харесваш. Изброи ни всичко, което харесваш в твоето тяло. И в заключение включи думите на Ева Енслър: Обичам тялото си. Спирам да го поправям! То никога не се е разваляло!

Вярваме, че инициативата Обичам моето тялo ще помогне на повече жени да спрат да си вредят, да осъзнаят колко добре изглеждат и да се насладят на телата си.

Твоята история изпрати на ilovemybody@jenite.net. Ще се радваме да прочетем всяка една!

прочети повече ..

Любовта е навсякъде около нас...




Днес познах любовта. Срещнах я в очите на двама старци. В преплетените им пръсти. В хармонията помежду им. В изражението на лицата им и излъчването на телата им. Уверени и сигурни в себе си. Изправени пред света, оцеляващи в тези трудни времена. Имайки най-силното оръжие – любовта си. Това, че са заедно. Споделени в немощта и старостта си. Но заедно.

Бях седнала на едно заведение. Сама. Обичам да наблюдавам хората. Интересни са ми. Израженията на лицата им, погледите им, стойката, излъчването. Наблюдавах минувачите. Този ден някаква буца стягаше гърлото ми през цялото време. Имах колебания, свързани с мен самата, с бъдещето ми, с хората, които обичам и съм обичала. Правих си разни равносметки. Определено ми трябваше разтърсване. И то силно и пробуждащо. И това, както винаги, трябваше да го направя аз, сама за себе си. И както винаги се беше случвало досега, отговорът си идваше сам.

Тогава се появи той - побелелия старец с търсещ поглед. Спря се насред заведението и започна да се оглежда. Помислих си първоначално, че търси свободна маса да седне. А всъщност той чакаше нея. Жената с не по-малко прошарена коса, но с блестящ поглед, насочен единствено и само към любимия си мъж. Приближи се към него. Той й подаде ръка и тя я пое. Нямаше нищо неестествено в тази ситуация, нищо необичайно. Магията беше другаде. В погледите им. В любовта и спокойствието, което излъчваха. В благите им усмивки, породени от близостта им. В начина, по който тя го хвана за ръка и така извиси глава все едно беше най-щастливата и горда жена на света. Че е точно до този мъж и че остарява точно с него.

Така хванати за ръце, те продължиха по пътя си. Щастливи. И влюбени. Събрали в себе си цялата обич и любов на света. Открили и изживели истинския смисъл на дните си.

Сърцето ми се изпълни с умиление и радост при вида на тази гледка. Тези хора ми дадоха надежда, дадоха ми стимул да продължа да мечтая и да вярвам.

Защото днес познах любовта.

прочети повече ..