Сутиенът Ад или Рай

Дали сутиените и мъжете си приличат по нещо? Не бих могла да кажа! Но съм сигурна, че е също толкова трудно да намериш подходящия сутиен, колкото и да откриеш подходящия мъж. Поне при мен мъжът предхождаше сутиена, което си е късмет, а от скоро съм дори двойна късметлийка. Получи се така, че си поръчах сутиен на Triumph, за което се наложи да се измеря и успях да уцеля моя размер. Когато пристигна останах изумена колко е перфектен, сякаш бе направен точно за мен!

До тогава всяко излизане за сутиен беше кошмар за мен. От малка съм според повечето хора 'надарена', а според мен по-скоро 'обременена' откъм бюст. Вероятно не намирането на подходящия размер е допринесло за натикването ми в този етикет. Адът се отваряше щом решавах да си потърся сутиен! Тези, които бяха достатъчно големи като форма изглеждаха като за баба ми, естествено само черно или бяло, а аз бях примерно на 20 години и виждах вълнуващото море от цветни, красиви, различни, сладурести сутиени, накацали по закачалките.

Да не обяснявам, че бе ужасно трудно да намеря нещо удобно с малка под гръдна обиколка и голяма чашка. Чудила съм се защо примерно ми се впиват презрамките, или задната част се вдига нагоре, но за съжаление не е имало кой да ме упъти къде ми е проблемът. Вероятно за това горното етикетче ми пасна идеално и през повечето време ми се е искало да бъда стандартна, плоска...

Наскоро попаднах на един английски сайт, в който предлагат и бельо. Освен че има невероятно красиви неща, които за съжаление не доставят извън Обединеното Кралство, има упътване как да избереш сутиен по мярка. Освен упътването, има клипчета Measuring guide video, където една много симпатична дама показва нагледно върху други как да се измери и как трябва да стои сутиенът.

Не е кой знае колко сложно, но тъй като лично се убедих как няколко сантиметра повече, или по-малко на правилното място, могат да допринесат да се почувстваш по-комфортно, да не се прегърбваш, да не чувстваш тежест, че и да изглеждаш добре, реших да споделя с теб. Може да видиш информацията как да точно да определиш своя размер и кое да коригираш при проблем, както и клипчета на предпоследните страници: {ТУК}.

Като цяло за мен важното бе:
➊ Да измеря под гръдната си обиколка след като издишам и да е малко по-стегнато отколкото обикновено нося.

➋ Отзад сутиенът трябва да стои хоризонтално, за да може да поеме правилно тежестта, а не да увисва на презрамките и след като с ръка опънеш, да се отлепя от тялото с не повече от 5 сантиметра.

➌ Банелите следва да прилепват плътно до тялото, да обхващат цялата гърда и да равнят по хоризонтала със задната част.

➍ Чашката трябва да бъде достатъчно голяма, за да не 'прелива' гърдата отпред или от страни и ако се случи да отслабна и да намаля под гръдната обиколка, то вероятно размерът на чашката ще се увеличи с толкова, с колкото се намалява под гръдната обиколка.

Убедих се, че няма невъзможни неща. Дори да съм нестандартна пак мога да се чувствам комфортно, да изглеждам добре и да се добера до рая на красиво изглеждащите сутиени! Макар тук да не произвеждат такива, все някъде по света го правят...

прочети повече ..

ПОНЕДЕЛНИК

Колко често ти се случва да започваш началото на седмицата мръщейки се, че пак е понеделник? Да се оплакваш, че блажената почивка е свършила, че си отново в реалността на делника и да чакаш петъка като детска мечта? Преди няколко години и при мен беше така, но... Днес е понеделник и аз съм щастлива!

Беше лесно като дишането да променя усещането си за първия работен ден. Случи се така, че намерих една специална групичка момичета, майки, магьосници, с които се събирахме за няколко часа в нашето си Ателие. Там всеки понеделник с усмивка ни посрещаше една необикновена дама, Аксиния Цветанова - любимият ми психолог! Всеки път научавахме по нещо за себе си, творихме красиви неща с ръцете си, визуализирахме, учехме се да обичаме себе си, намирахме начин да лекуваме раните си, да правим стъпки към това да бъдем цялостни... Опознавахме се, приемахме се, сприятелявахме се, помагахме си и се обичахме! Когато неделята беше към края си, аз вече чаках с нетърпение да дойде понеделникът. И с тази емоция бе заредена цялата седмица, работата вървеше по-леко, вкъщи беше още по-хубаво...

Ще се запиташ защо говоря в минало време? Просто вече не се събираме всеки понеделник, но когато и да се съберем е все още толкова топло и толкова специално!

Някак успях да запазя и нагласата си за понеделник. Днес го приветствам с усмивка, днес не съм тъжна, че приятно прекараният уикенд със семейство и приятели е свършил, а се радвам за началото на новата седмица, която отново ще прекарам с тях, в която ще имам възможност да правя всички онези малки и по-големи неща, които ме радват. Вероятно ще потърся нещо също толкова зареждащо, което да ме кара да чакам понеделник с нетърпение, но за сега ще се наслаждавам на всяка изненада, която той носи.

А какъв е твоят понеделник?

прочети повече ..

... за МАМА ...

Учейки с дъщеря ми стихчето за празника на мама, изведнъж осъзнах дълбочината на текстовете. Това са същите онези думи, които всички ние знаем наизуст още от нашето детство. Странно е, че едва след като аз самата станах майка ги разбрах, усетих, почувствах, дори понякога ми пресяда буца в гърлото, когато ги чувам от малкото си момиченце.

Нека да си спомним времето, когато и ние ходихме на детска градина със следващите няколко стихчета. Сякаш не беше толкова отдавна.

Мила моя мамо
сладка и добричка
как да кажа мамо колко те обичам
Цели нощи зная
ти над мен си бдяла
в тая топла стая песни си ми пяла
Ти си ме учила
думи да говоря
ти си ми закрила, ти си ми опор
a.

* * *
Благодаря ти, мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд.
Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен.
За нежната закрила,
за кроткия ти глас,
за всичко, майко мила,
благодаря ти аз!

* * *
Мама, мила мама,
тез цветя вземи,
с малката ръчичка
аз набрах в зори.
И целувам нежно
твоето лице
и ти пожелавам
здраве от сърце.

* * *
Честит празник, мамо,
радваме се всички.
Как да ти се радвам,
като съм мъничка?
Още не умея
нищо да рисувам
и затуй ще пея
и ще те целувам.

* * *
На мама днес е празник
на мама днес е ден.
Тя зная най-обича
латинки и невен.
Аз зная, аз зная,
латинки и невен.
През март латинки няма,
невенът не цъфти.
Ала на лисче може
букет да зацъфъти.
Но може, но може,
букет да зацъфти.
И цветната картинка,
за мама ще е дар.
От малката и щерка,
букет за осми март.
На мама, на мама,
букет за осми март.

* * *
Аз обичам мама
с обич най-голяма.
Тя ме е родила,
тя ме е кърмила,
песни ми е пяла
и ме е люляла.
На света едничка
тя е най-добричка!

* * *
Моя майчице добричка,
с бяла хубава ръчичка,
издигни я и сложи я
върху моята главичка.
Да ме милваш,
да ми пееш,
като слънце
да ми грееш.

* * *
Кой като слънце над мене се свежда? Мама.
Кой ме гали по бузките? Мама.
Кой ми приготвя закуската сладка? Мама.
Кой ми запява най-звънките песни? Мама.
Кой ме нарича с най-звънкото име? Мама.
Кой денонощно си мисли за мене? Мама.
Дето да ида, аз пак ще се върна при мама.

* * *
Любими думички обичам
по книжки да чета, да сричам.
И мисля си, че друга няма
по-сладка думица от мама.
Щом мама някъде замине,
денят за мене е година.
Ни скачам весело,ни пея.
Все чакам писъмце от нея.
До мама ли съм-като птичка
гугукам сладко-гургуличка.
А няма ли -все надничам.
Не иде ли?
А видя ли, че иде – тичам.
От всичко мама най-обичам.

* * *
Ти си ми и радост, и закрила,
майко моя, майчице ле мила!
Вечер в постелите ме слагаш,
а пък сутрин кротко ми помагаш,
за да стана и да се не муся,
а да се измия и закуся,
и да израсна и сполуча,
всеки ден прилежно да се уча!
Майко моя, нежна моя мила,
дето си ме, майчице, родила!
Нека те притисна до лицето,
нека те прегърна до сърцето,
и опрян до топлото ти рамо,
да ти се призная, мила мамо,
с обич нежна и неповторима,
че си моя, майчица любима!

* * *

Зная тайна от мама
как се става голяма -
прясно мляко самичка
пия цяла паничка,
слушам мама и ето
с пръстче стигам небето!
Искате ли на всички
да ви откъсна звездички?
Майчице, мила моя
кажи ми теб се моля
що значи, мила мамо,
че теб обичам само
Щом мигна със очи си
пред мене вече ти си
и почвам да сънувам
как сладко те целувам.

* * *
Зайченце бяло, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.
Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета с кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.
Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.
После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
скришом ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго ни трябва, три думи само

Добре съм, мамо.

прочети повече ..

Да си на 40?!

Наскоро навърших 35 и така се случи, че уж на шега, а може би не, кой знае? ми се повтори неколкократно, че това ми бил последния юбилей за следващите 10 години, т.к. 40тия рожден ден не се празнувал! И наистина знам за това поверие, но се зачудих откъде ли идва? В главата ми се завъртя любимия въпрос на децата: Защо пък да не е на хубаво, ако си отпразнувам 40 годишнината?

И разбира се, в подкрепа на моето упорничество, само след няколко дни се появи и отговора. Попаднах на откъс в книгата Любов на Елиф Шафак, в който се обяснява, колко специално е числото 40 и колко е важно за човека, който го е доживял. А именно:

Четиридесет години е изключително красива възраст и за мъже, и за жени. Знаеш ли, че в мистиката числото 40 олицетворява изкачването на по-високо равнище и духовно пробуждане? Когато загубим някого, сме в траур 40 дни. Когато се роди дете, трябва да минат 40 дни, докато то бъде готово за живота на земята. А когато се влюбим, трябва да изчакаме 40 дни за да сме сигурни в чувствата си.

Потопът на Ной е продължил 40 дни и макар, че водата е унищожила живота, в същото време тя е отнесла всичко нечисто и е дала на хората възможността да започнат на ново. В ислямския мистицизъм има 40 стъпала между човека и Бога. По същия начин има 4 основни равнища на съзнание с по 10 стъпала във всяко, което прави общо 40. Исус е останал в пустинята 40 дни и 40 нощи. Мохамед е бил на 40 години, когато е призован за пророк. Буда е медитирал под липата 40 дни. Да не говорим пък за 40 правила на Шамс.

На 40 години получаваш нова задача, нов пропуск за живота. Достигнала си изключително благоприятно число. Поздравления! И не се притеснявай, че остаряваш. Няма бръчки и бяла коса, които да са достатъчно силни, за да сломят мощта на числото 40.

прочети повече ..