За малките цветни неща...



Беше в края на февруари. Денят беше мрачен, студен, дъждовен, мъглив. От онези дни, в които ти се ще да не излизаш навън, а да си стоиш безпаметно в леглото и да се самосъжаляваш, защото точно днес, освен всичко останало и времето е против теб и живота, който живееш. Безсмислен, празен, не обещаващ нищо цветно, пореден и рутинен.

Така изглеждаше на пръв поглед. Докато...

Крачех привидно бодро към офиса, който по протокол беше работното ми място. Но не и по усещане и сърце. Не исках да се връщам там. Нищо, че навън валеше и че дори и дърветата плачеха унили. Тъга виждах във всеки чифт очи, които срещнех по пътя си. Сълзи едва забележимо проблясваха и в моите очи. Не беше заради времето. А заради болката, която като смазващ стокилограмов камък лежеше на гърба ми. Страх, несигурност, самота, любов. Тези ми усещания така ме бяха сграбчили за гърлото, че ме душаха с все сила. Задушаваха усмивката ми, изпиваха живителните ми сили, мачкаха позитивизма ми и слънцето, което винаги си носех в джобчето. Така бях чувала, че трябва. А и винаги ми е идвало отвътре.

Напоследък, все по-често ми правеше впечатление, че всички хора около мен, близки и не толкова, са нещастни. Нещо все им липсва, нещо все се случва с живота им, което ги поставя в криза. Всъщност истината беше, че просто НИЩО не ги правеше щастливи. Боях се да не стана и аз една от тях. Защото моят път беше такъв, че да съм щастлива. Да намирам смисъл във всяко едно нещо, просто да се чувствам преизпълнена и усещаща пълноценно живота си.

Мечтаех... а и сега... да виждам повече усмихнати хора, да виждам надежда в очите им, да усещам оптимизъм, да виждам повече розови очила... мечтая... И надеждата ми нямаше как да умре, защото... Точно тогава...

В онзи мрачен, дъждовен, студен и безнадежден февруарски ден ми се случи чудо. Чудото на добрия жест и топлината на човешкото сърце.

Минавах покрай пазарчето с цветя. Винаги се заглеждам по тях. Букети, пъстрота, аромат, магия. Истинско блаженство и наслада за окото.

Поздравих една от жените, които продаваха там. Познавах я бегло. Винаги ми се усмихваше, когато минех покрай нея. Този път отново не пропусна. Широка усмивка от нейна и от моя страна. Последва комплимент за букета, който аранжираше в момента.

Тогава тя ме спря. Искаше да ми подари лалета. Не, запротивих се аз. Красиви наистина, но... защо? А тя просто настоя. Оправда се с това, че трябва да изпробвам трайността им. Съгласих се. После ми пожела хубав ден.

Хубав ли? Не. Прекрасен. Приказен. Вълшебен. Тази жена, с този жест, изпълни деня ми! Направи го необикновен. С невероятно милия си жест на доброта, сърдечност, човечност, внимание, позитивизъм. Даде ми надежда. Даде ми усмивка. Сътвори магия.

Просто защото превърна един сив, мрачен, студен, дъждовен февруарски ден в необикновен. И извади закътаното слънце от джоба ми. За да го постави обратно в сърцето ми. Където му беше мястото.

прочети повече ..

Житният режим
на Учителя Петър Дънов

В различни етапи на живота си съм имала различни увлечения. Хубавото е, че от всяко съм научавала по нещо ново. Така чак сега научих за Житния режим на учителя Петър Дънов от йога учителя си. То не е задължително да го спазваме, но просто не можах да се въздържа и ми се прииска да го споделя.

В най-общи линии смисълът е основно пречистване. Пречистване на духа, пречистване на ума, пречистване на тялото и да ни помогне да се чувстваме жизнени, енергични, да сме здрави и от нас да се леят само положителни емоции, както твърди Учителят Дънов. Разбира се спазвайки хранителния режим, няма как да не се отрази и на теглото ни.

ПОДГОТОВКАТА се състои в следното: 1 килограм грухана пшеница или друга за предпочитане закупена от био магазините, целта е да не е обротвана, се разделя на 10 равни части. Всяка вечер 1/10 част от житото се измива много хубаво и се залива с 2 чаени чаши гореща вода в термос или друг съд, който се затваря плътно и се оставя да престои през нощта. Хубаво е вечерта да се преварят и 2-3 литра вода, които ще се консумират на следващия ден.

ХРАНИТЕЛНИЯТ РЕЖИМ е следния: Само първия ден сутринта се казва един път: Господи, приеми ме в лечебницата на Природата за десет дни. Денят се започва, като внимателно се отцежда водата от съда, в който е престояло житото през нощта и се изпива сутрин на гладно. Житената вода е много питателна и може да се приема като лечебно средство за успокоение на нервната система. Всеки ден на всяко хранене: закуска, обяд и вечеря, се консумира едно и също: 1/3 от накиснатото през нощта жито (яде се бавно и се дъвче по 99 пъти), 1 хубава ябълка (за сърцето), 3 ореха (за мозъка), 1 лъжиица мед (за кръвта). През деня се пие само от преварената вода в която може да се добави и сока от един свеж лимон.

ДОПЪЛНИТЕЛНО трябва да се има предвид: По време на житния режим не се консумира сол. Медът не се разтваря във водата, а се взима една лъжичка мед, която се слага на горното небце, след което се отпива вода с няколко капки лимон, задържа се в устата, докато тя отмие меда. Необходимо е плодовете да бъдат хубави и узрели, а водата от чист извор, не минерална от бутилка. Преди да изядем ябълката трябва да я подържим в ръка, да се свържем с нейната аура, да благодарим на дървото и на слънцето за нея. Семките на ябълките е добре да се посадят някъде, като благодарност за тяхната саможертва. По време на поста черупките и обелките трябва да се събират, за да се заровят на чисто място, след приключване на режима. Добре е през този период да спрете и цигарите и алкохола за пълно пречистване. През тези десет дни (и след това) трябва да бъдем много слънчеви и позитивни, да не допускаме лоши мисли да се прокрадват в съзнанието ни, както впрочем правим и всеки ден от нашия позитивен живот. Това е още един добър повод да се извисим физически и духовно.

ЗАХРАНВАНЕ: На десетия ден към житото на обяд и на вечеря прибавяме ангелска супа (картофи, магданоз, лимон, вода, малко сол). В дните след режима не трябва да преяждате. Разбира се, има значение кога спазва режима. Най-добре е да се започне в сряда и да се завърши в петък.

Денят, който изберем за начало, има голямо значение:

Ако Житният режим започне в неделя, човек се свързва със Слънцето, Духът и Светлината в живота и тогава е много подходящо да чете и проучва Библията. После ще завърши във вторник, ден на борба, в която активно ще участва умът на човека.

Ако Житният режим започне в понеделник, човек ще се свърже с развитието на своята душа, ще възприеме любовта в сърцето си и ще пречисти всичко около себе си. Ще завърши в сряда – денят на Природата, с която човек трябва да се свърже.

Ако Житният режим започне във вторник, човек ще работи активно за развитието на своя ум и придобиване на положително знание за живота. Целта му ще се постигне само с воюване и чистене от човешките наслоявания – от отрицателните човешки мисли, които пречат много за придобиване на знанието. Режимът ще завърши в четвъртък – ден на благородството и развитието на човешката личност чрез волята.

Ако Житният режим започне в сряда е най-добре, защото влизаме в лечебницата на природата за 10 дни и завършваме в петък – деня, в който е създаден човекът. Тогава, ако искаме да постигнем нещо в живота си, трябва усилено да работим за развитието на сърцето си и животът ни да стане напълно съзнателен. Целта ни ще бъде постигната с усилена умствена работа и системни сериозни занимания.

Ако Житният режим започне в четвъртък, ние ще проявим своята воля, ще придобием сила, с която ще превъзмогнем мъчнотиите, изпречили се в пътя на живота ни. Сами ще решаваме въпросите и ще работим за собственото си развитие. Режимът ще завърши в събота – деня на Бога, към когото трябва да насочим целият наш личен и съзнателен живот.

Ако Житният режим започне в петък, ние ще се свържем с Живото Слово Божие – изявената Божия Любов на Земята, което ще ни озари със своята светлина и ще стане господар на нашата съдба, на нашия Живот. Това може да се постигне само при пълно проявление на Божията Любов. Режимът ще завърши в неделя – ден на Духа, науката, изобретенията и прогреса в Живота, ден на постоянно Веселие и непреривна вътрешна радост.

Ако Житният режим започне в събота, ние се свързваме с Бога, вечното начало на живота, на всичко, което съществува във Вселената, ден на Природата, която ни заобикаля и която постоянно ни учи. От нея ще разберем как да почиваме, като служим на всички наши приятели. Така ще стигнем в съзнанието си до идеята, че сме родени на Земята, за да бъдем разумни същества. Режимът ще завърши в понеделник, когато ще направим вътрешна връзка с душата си – с Бога, нашия Велик Баща, чрез Любовта, която Той е вложил в нас, като очистим ума, сърцето и волята си от посторонните човешки неща и поставим чистотата за основа на нашия живот – първото правило за влизането ни в Божествения свят. По отношение положението на Слънцето В зодиакалните знаци ние засегнахме въпроса за Житния режим по време на минаване на Слънцето през знака Водолей -господар на сегашната епоха на пречистване и Риби – на Христовата епоха на мистичност и мълчание.

Най-благотворно се отразява, ако Житният режим се прави през февруари, като се започне 3 дни след пълнолуние, тогава се издържа по-лесно. За 2013 година, тази дата беше 30 януари. Но може да се започне и 3 дни след новолуние или от 13 февруари за тази година. Всичко това, като прибавим и различните месеците, през които се спазва има различна цел и послание.

Материалът е по информация от Йога студио 108, където може да се намери подробна информация относно символиката от пречистването чрез Житния режим на учителя Петър Дънов през различните месеци от годината.



прочети повече ..