Връщане към живота



Аз се събуждам от сън
и всичко наоколо не е такова, както преди.
За първи път отварям очи.
Дълго време ми се струваше,
че те могат да виждат.
А днес всичко, което ми изглеждаше истина,
е само илюзия, сън.
Затова, подобно на ярка звезда,
Ангелът на Смъртта
стана Ангел на живота и превърна моя сън
от драма, пълна със страх, във весела комедия.
Изпълнен с удивление, попитах Ангела:
Мъртъв ли съм?
Той отговори:
Да, вече от много години,
макар че сърцето ти е биело,
твоят разум е спял в могила от илюзии,
неосъзнавайки своята божествена природа.
Сега сърцето ти бие
и тялото ти диша,
но разумът ти излезе от ада.
Твоите обновени очи
се възхищават на въстаналата от съня красота,
пробужда се съзнанието
за твоята божествена природа,
цялата спяща в теб любов.
Далече са отминали страхът и ненавистта,
загинали са навеки вината и порицанието.
Твоята душа прощава,
и оживява божествена същност.
Очите ми, очаровани, се взират в Ангела.
И, усещайки пробуждането на истината,
аз се оставям на милостта на победителя
без всякакви условия.
Смирено приемам
смъртта и живота.
Измъквам се от ада на вечните претенции
и с нови очи виждам
как моята вечна любов се отдалечава.

Дон Мигел Руис


прочети повече ..

молитва за свобода


Създателю на Вселената,

Днес те молим да дойдеш и да споделиш с нас силния съюз на любовта. Знаем, че истинското ти име е любов, че за да общуваме с теб означава да споделим твоите вибрации, твоята често­та, защото ти си единственото, което съществува във вселената.

Помогни ни днес да бъдем като теб, да обичаме живо­та, да бъдем живот, да бъдем любов. Помогни ни да оби­чаме като теб, безусловно, без очаквания, без задължения, без да съдим. Помогни ни да обичаме и да приемаме себе си, без да се съдим, защото когато се съдим, ние се нами­раме за виновни и изпитваме нужда да бъдем наказани.

Помогни ни да обичаме безусловно всяко твое тво­рение, особено другите хора, особено близките си, всичките си роднини и хората, които така се стараем да обичаме. Защото когато ги отхвърляме, ние отхвър­ляме себе си, а когато отхвърляме себе си, ние отхвър­ляме теб.

Помогни ни да обичаме другите такива, каквито са, безусловно. Помогни ни да ги приемаме такива, каквито са, без да ги съдим, защото когато ги съдим, ние ги на­мираме за виновни, обвиняваме ги и изпитваме необхо­димост да ги накажем.

Днес изчисти сърцата ни от цялата емоционална отрова, освободи умовете ни от критичността, за да живеем в пълен покой и в съвършена любов.

Днес е специален ден. Днес ние отново отваряме сър­цата си за любовта, за да можем да си кажем един на друг 'обичам те', без никакъв страх и от сърце. Днес ние ти се принасяме в дар. Ела при нас, използвай гласовете ни, използвай очите ни, използвай ръцете ни и сърцата ни, за да осъществим съюз на любовта с всеки.

Създателю, помогни ни днес да бъдем като теб. Благо­дарим ти за всичко, което получаваме днес, особено за свободата да бъдем самите себе си.

Амин.

Дон Мигел Руис, Четирите споразумения



прочети повече ..

най-висшето ...



най-висшето постижение е себеотрицанието.
най-висшето достойнство е самообладанието.
най-висшето качество е стремежа да служиш на другите.
най-висшето правило е да поддържаш съзнанието си ясно.
най-висшето лекарство е празнотата.
най-висшето дело е да не се съобразяваш със земните пътища.
най-висшата магия е да преобръщаш страстите.
най-висшата щедрост е непривързаността.
най-висшата доброта е спокойния ум.
най-висшето търпение е смирението.
най-висшето усилие не е обусловено от резултатите.
най-висшата медитация е да оставиш нещата на собствения им ход.
най-висшата мъдрост е да съзираш отвъд видимото.

Атиша, тибетски учител

прочети повече ..

След болката...


Стоях пред снимката. Наблюдавах я. Беше правена в един доста тежък и объркан за мен период. Времето ме върна година назад. В момент, наситен с тъга, падение, предателство, рани, болка. Тогава си мислех, че нямам изход. Че не бих могла да изляза от този така тежък емоционален срив, случил се в живота ми. Дупката, в която бях попаднала не беше толкова дълбока, колкото си мислех тогава.Но едва сега, от разстоянието на времето, осъзнавам това.

Осъзнах едва по-късно, че всичко се преживява. Рано или късно. Времето в този случай е най-големия ти враг, но и най-добрия ти приятел. Враг, защото броиш минутите, прекарани в болка и сълзи и се молиш всичко това да свърши възможно най-бързо, молиш се да заспиш и да се събудиш след няколко месеца изчистен и преживял всичко, без онази човъркаща, жестока болка, режеща те отвътре... А то времето сякаш трае... цяла вечност. Ден след ден ти се струва, че няма да можеш да се съвземеш, да превъзмогнеш, да преминеш през това и накрая да излезеш цял целеничък.

Докато един ден се събуждаш и виждаш слънцето, което се усмихва само за теб. На следващата утрин чуваш птичките, които чуруликат за твоята усмивка. Утро след утро се пробуждаш наново. Постепенно отваряш очи и виждаш, че навън е пролет. Пролет е в душата ти. Защото времето се е превърнало в твой приятел и неговият неспирен поток е започнал да заличава болката. Следите. Малко по малко. Ден след ден.

Година по-късно си жив. Оцелял. С куп белези в сърцето си, но жадуващ за живот и светлина.

И ето сега стоя там пред тази снимка. И се усмихвам. Мисля си и си давам сметка... Нещо, което ми е донесло толкова много тъга и болка преди време, сега ми носи радост и удовлетворение. Нещата се обръщат. Винаги, след всеки тежък момент, било след седмици, месеци, година следва истинското щастие, онова, заради което си струва да живеем. Просто надеждата трябва винаги да е там. До теб. И за всеки случай калъфчето с розовите очила да ти е под ръка. За да ги сложиш, когато ти се струва, че светът е мрачен, грозен, пуст и мъглив.

Всичко си следва своя естествен ритъм. Част от този ритъм е да бъдем щастливи, да се радваме на малките неща, да обичаме и да сме влюбени. Другата част е да понасяме болки и страдания, загуби и тъги. За нея не ми се говори обаче. Достатъчно е, че я преживяваме.

прочети повече ..

цитати на Дон Мигел Руис




Хората са разказвачите на Бога.

Да кажеш 'обичам те' е проява на божественото.

Животът може да бъде много лесен, когато се ръководи от любовта.

Колко обичате себе си, това е вашата цена и животът уважава тази цена.

Повечето от лъжите, в които вярваме се разсейват като спрем да им вярваме.

Това, което хората казват или правят, е проекция на собствената им реалност.

Вярата е творческата ни мощ и именно чрез нея създаваме разказа за живота си.

Да действаш означава да живееш пълноценно. Бездействието е начин за отричане на живота.

Освободете се от всички тези планове да бъдете това, което не сте, и станете това, което сте.

Най-големият ни страх не е смъртта, а да поемем риска да сме живи и да изразим това, което сме.

Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение, ще бъде истински дар той да напусне живота ви.

Никога няма да бъдете такива каквито не сте. Можете да бъдете само себе си и точка. В момента вие сте себе си и това не ви коства никакви усилия.


Дон Мигел Руис е писател, шаман и учител, нагуал.

нагуалът е човек, който помага на другите
да опознаят истинската си същност
да открият своя дух, свобода, радост, щастие и любов.





прочети повече ..

приказка за нещото


приказка за нещото, което живеело в човешката душа.

някога в дълбините на душата живеело нещо. живеело тихичко и никому не пречело. веднъж в душата влязло чувство. чувството се харесало на нещото. и нещото започнало да пази чувството, страхувайки се да не го загуби. всяка вечер нещото заключвало вратата и заедно с чувството обикаляли по всички ъгълчета на душата, разговаряли, мечтаели.

нещото привикнало към чувството и мислело, че то ще остане с него завинаги, а и чувството така обещало. но един ден изчезнало. нещото го търсило дълго, но намерило само една огромна дупка в едно ъгълче на душата. чувството било избягало и нещото виняло себе си за случилото се. след чувството в душата останала дупката, която не можела да бъде запълнена с нищо.

след тази случка в душата се опитвали да влязат и други чувства, но нещото не ги пускало. вече не искало да допусне никого до душата си, било уморено да се раздава. всеки път то изхвърляло новите чувства с метлата през дупката. малко по малко чувствата съвсем престанали да идват.

минало време и в душата почукало ново чувство. чувството не се вмъкнало през дупката, както правели другите, а останало да стои пред вратата. цяла вечер нещото неспокойно бродило из душата. когато си легнало да спи, сложило за всеки случай метлата до себе си, но не се наложило да гони никого. на сутринта погледнало през ключалката и видяло, че новото чувство продължава да стои пред вратата. нещото осъзнало, че не може да изгони този, който още не е влязъл.

минал се още един ден. смущението на нещото било безпределно. то много искало да пусне чувството, но и много се страхувало да го направи. ако го пусне и то избяга като първото, в душата ще има още една дупка.

минало се време и нещото свикнало, че новото чувство стои пред вратата, и един ден го пуснало вътре. вечерта те запалили огън и сгрели душата за пръв път от толкова много време. ще си отидеш ли?, не се сдържало да попита нещото. не заключвай вратата и аз ще остана, отговорило чувството. нещото не му повярвало, но го поканило да се разходят. къде е дупката?, полюбопитствало новото чувство. нещото посочило мястото, където била дупката, но дупка вече нямало. нещото се усмихнало на новото чувство и повече не заключило вратата.

прочети повече ..