история за една точка.

веднъж учителят показал на учениците си бял лист хартия. в центъра на листа имало една черна точка. попитал ги, какво виждат. един казал, точка. друг уточнил, черна точка. трети добавил, дебела черна точка. а учителят отбелязал, всеки от вас видя точката и никой не обърна внимание на чистия бял лист, на който е тя.

две метафори в една история. черната точка и белия лист. ограничаващите ни очаквания и изобилието от възможности. всички имаме тази склонност, да си съставяме определени очаквания. често не осъзнаваме, че не събитията и хората ни нараняват, а нашите собствени очаквания, които предварително сме създали. очакванията ни ограничават, това е факт. те не ни позволяват да се докоснем до всички онези възможности, които живота ни предоставя всеки ден. и изборът е винаги наш. белият лист или черната точка, кое ще изберем?

прочети повече ..

нито потискай, нито се отдавай. бъди по средата.

един възрастен мъж отишъл при лекаря и го попитал защо има болежки тук и там, пък живее здравословно. не пуши, не пие, ляга си рано. лекарят го успокоил, че за неговите 74 години, това е нормално и го пратил на топли минерални бани.

и така, възрастният мъж отишъл на топли минерални бани. там срещнал друг мъж, който изглеждал много стар и немощен. двамата се заговорили и от дума на дума, нашият възрастен мъж попитал другия каква е неговата тайна за достигане до дълбока старост. треперещият, стар мъж му отговорил, че когато бил на 17 години, баща му му казал да се наслаждава на живота, да яде, да пие и да се весели от сърце. вместо да се жени, да остане ерген и да има десет жени. и че той точно това направил. на колко години е, го попитал възрастния мъж, а немощния му отговорил, на 24.

това са двете крайности. едната крайност е потискането, другата е отдаването на удоволствията. нито потискай, нито се отдавай. бъди по средата. това е твоят живот и не е необходимо нито да го потискаш, нито да го пилееш. грижи се за него. обичай го. отнасяй се приятелски с него и той ще ти разкрие много тайни.

ОШО

прочети повече ..

истината за щастието.

един ден дядото повикал внучето си и му обяснил, че вече му е време да си отиде от този свят. но първо би искал да го научи на нещо важно. именно истината за щастието искал да му предаде:

да си щастлив, означава да осъзнаеш, че ти си любов.
когато си силен, другите обичат ли те? не, те се страхуват от теб.
когато имаш власт, хората обичат ли те? не, те ти се подчиняват.
когато си велик, хората обичат ли те? не, те ти завиждат.

когато си любов, хората те обичат.
как да те обичат хората?

какво обичат хората, без дори да го осъзнават?
обичат слънцето, а то си е там и им дава топлина и живот.
обичат морето, а то просто си е там и им дава храна и вода.
обичат земята, а тя си е там и нищо не иска в замяна.

ти си също като тях.
ти си част от земята, морето, слънцето.
ти си светлина, която е вечността.
не се нуждаеш от нищо, за да светиш.
не се нуждаеш от нищо, за да правиш хората щастливи.
не се нуждаеш от нищо, за да бъдеш щастлив.

прочети повече ..

по пътя на едно решение.

всяка сутрин обличайки последната купена рокля, исках да се погледна в огледалото и да се харесам. и не ми се получаваше. единственото, което виждах е тъжния си поглед и загубената си усмивка. бях впримчена в материалния свят, обзета от чувството за недостатъчност. сама бях позволила да попадна в капана на несигурността и запълването му отвън. послушах другите, не себе си.

какво исках да направя ми бе известно отдавна, но страхa ми бе по-голям от желанието. усещах се скована и имах нужда от подкрепа, знаех го. получих я от Менис Юсри и първото ниво на Essence, от Нина Рей и нейните коучинг сесии, от *Дон Мигел Руис и неговия бюлетин.

един ден взех решението, разтръбих го на половин свят, за да съм сигурна, че няма да се отметна и го направих. напуснах работа. и заминах. поех по нов път. и нямам идея къде ще ме отведе той, но където и да е, за добро е.

когато нещо много искаш в материалния свят, когато нещо много ти липсва, задай си въпроса кое е онова, което наистина искаш и си го облякъл в материя. когато виждаш живота през призмата на недостига, нищо и никой не са достатъчно добри. ти, другите, непознатите. докато изобилието е навсякъде около теб и в теб. цялото е твое. подкрепата по пътя ти също, само да я поискаш и ще я получиш.

*Дон Мигел Руис пристига в България на 3 октомври.

прочети повече ..

на кой му пука ти на какъв се правиш?

много модерно е (среща се също като фешън) да си позитивен, да четеш книжки, да ходиш на йога, семинари, да трупаш знания за извисяването на твоята душа. пътят ми ме среща и с (такивa) хора, за които това е просто поредната модна тенденция и всичко е една поза, а зад нея са се скрили чувства съвсем други.

истината е такава, че на никой не му пука на колко духовен някой се преструва, ако вечер се прибира у дома горчив, ядосан, нещастен. безсмислено е да се влага толкоз усилия в това да се играе ролята добре, вместо този някой да измъкне поне грам полза и да се почувства добре.

прочети повече ..