имам една мечта.




човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.


и така, имам една мечта от едно време още. мечта по-голяма от мен. пъти по-голяма. мечта, чиято мисия е да достави онзи специален миг в деня, от който всеки от нас се нуждае, за да продължи по пътя си. тъй като тя е стара мечта, за това и историята е в минало време и постепенно преминава в сегашно.

всеки път, когато се връщаx към нея, към мечтата, усещаx как летя. как се рея из един по-добър свят. но рано или късно в мен се пораждаше съмнението, че не мога, че не знам как, че ще се проваля с гръм и трясък, и оставях мечтата, нахлузвах сакото и се връщах към това, което правя, да ходя на работа. и добавях наум, че коя съм аз, че да променя света, да го вдъхновя, да не би да съм нещо по-голямо от другите, по-различно, че да имам живот осеян със задоволство и щастие, докато всички други се трудят усърдно за всяка трошица хляб. предавах се, дори и крачка ненаправила. колко пъти съм въртяла този сценарии ...

и така, до преди няколко месеца. тогава Маргото от MyBeautifulI ми подаде една дебела книжка с изкусителното заглавие Работата, за която сме родени. това беше първата стъпка. зачетох я и се върнах към детството си. към онова, което винаги съм знаела, че е моето. и стъпка номер две, една моя приятелка ми се обади по телефона. беше развълнувана, въодушевена, в думите й имаше много заряд и сила. тя ми сподели, че е казала да на мечтата си. нейните думи, нейното да ми вдъхна тази малка капчица смелост, от която се нуждаех за моето да на моята мечта. до тук изминах стъпка едно и стъпка две, предстоят ми доволно много стъпки, но съм щастлива, че тръгнах по пътя на силата и вярата, и че сега не просто искам, а знам че ще дойде денят, в който ще се похваля, че съм надскочила себе си. прескочила съм не мога и не знам, и съм пораснала като човек, като жена, като дух.

жената, която ме зареди с енергията на възможното, е Нина. Нина Райчева, която години наред вече е посветена на жените и ги учи да бъдат себе си, да са по-щастливи. която помогна и на мен да простя на миналото и да се приема такава, каквато съм на 101%.

и искам да разкажа за нейната мечта, защото тя заслужава моята подкрепа. защото тя ми помогна да повярвам, че e важно защо я искам тази моя мечта, а другото само ще си дойде. и то така и става. и всеки ден, от както казах моето вътрешно да, съм свидетел как пъзела се подрежда. та, нейната мечта е много проста. тя мечтае да овладее умението да преобръща животите на хората, да сменя реалностите им като с магическа пръчка. да бъде още по-добра в работата си. да изучи трансформацията като процес, като нейно лично преживяване и да предаде този опит на нас, другите. и нейната мечта, както и моята, е на път да се случи, но по пътя има много стъпки. една от стъпките й минава през Бали. през трансформиращият семинар на Кут Блаксън. семинарът не е за всеки, а само за избрани. тя вече е преминала през кастинга и пред нея е следващото предизвикателство. сумата за семинара, която за всеки средно-статистически българин звучи доволно голяма, 11.000$. тя вече има билет, остава й да събере останалото. да поискаш чуждата подкрепа за случването на твоята мечта, всеки ден осъзнавам с колко голямо предизвикателство се е захванала Нина. иска се голяма доза смелост, вяра и хъс.

това е предизвикателство и за всеки от нас, доколко всеки от нас е надраснал себе си и собствения си егоизъм. доколко сме готови да дарим просто ей така, защото искаме да помогнем на чуждата мечта да се случи. защото и ние имаме мечти. и защото и ние искаме да усетим подкрепата на другите и да видим как мечтите ни стават реалност. няма нищо случайно в мечтите ни. те са ни дадени, за да растем с тях.

питаш ме как да помогнеш? вярвам, че ще намериш твоя начин. избор има: www.nina-ray.com/BALI

благодаря ти, че изчете тези редове.
благодаря ти, че си спомни за твоята мечта.



прочети повече ..

дишането през устата
е толкоз ненормално,
колкото храненето през носа.


дали ти остава време да се замислиш как дишаш, през носа или през устата. обърни си внимание, ще откриеш колко често дишането ти минава през устата. и oтчасти ще си обясниш защо срещите ти с вирусните инфекции са толкоз зачестили.

всъщност дишането през устата е толкоз ненормално, колкото храненето през носа. носът ти е естественият път, през който преминава въздуха, очиства се и се загрява.

бебетата кърмачета са ти за пример, при тях носовото дишане е единствената им възможност. едва по-късно, при хрема малките деца се научават да дишат през устата.

когато дишаш през носа бактериите от въздуха се задържат там и се обезвреждат от съставките на носния секрет. какво се случва обаче, ако дишаш през устата? бактериите се задържат в устната кухина и оттам инфекциите попадат в кръвта ти.

защо го правиш? защо ти е да дишаш през устата, когато ти е заложено в природата да го правиш през носа. ами, да видим. защото си се обездвижил? защото честичко се заседяваш пред телевизора в поза не позволяваща ти да дишаш правилно и ритмично? защото говориш бързо, честичко повишаваш тон? доказано е, че при четене на глас на по-дълъг текст поглъщаш 25% по-малко кислород, а при водене на дълъг спор 65% по-малко.

как можеш да си помогнеш е въпроса? иска се желание, оттам и контрол. и да опиташ също. вдишваш дълбоко през носа, изпълвайки хубаво гръдният кош и корема с кислород и когато усетиш, че няма място за повече, издишваш. пробваш така няколко пъти. постепенно дишането ти се успокоява и става ритмично. а в целия процес участва само носа ти. и така носовото дишане ти осигурява достатъчно приток на кислород в организма, успокоява нервите ти, и те запазва здрав.

дишай така, както природата ти е повелила.





прочети повече ..

притча за едно сляпо момиче.


след един ден (буквално) прекаран в очакване да дойде моят ред на опашката пред паспортната служба. след един ден залял ме с присъствието на 2 уникални, обогатяващи ме, жени. след един такъв ден, когато съм същевременно изтощена, задоволена и преизпълена с вяра във вселенските дела. откривам притча. кратка. в която дума става за едно момиче, сляпо.

и така. в един град, като моя, имало едно сляпо момиче. то просило всеки ден на ъгъла на една улица. а пред него тенекийка стояла и картон измачкан с надпис: Сляпа съм. Моля, Помогнете.

минавали хора и подминавали. от време на време някой, откъснал се за миг от мислите свои, пускал монета в тенекийката и отминавал.

един един един мъж се навел, взел картона, надраскал нещо на него и продължил по пътя си. а тенекийката задрънчала по-силно и по-често. хората минавали и монети пускали. и така цял ден.

денят превалял и момичето стъпките познало. мъжът приближавал, а то не се стърпяло и на пресекулки въпрос задало: Моля ви, .. Кажете ми ... Каквоооо написахте? а мъжът отвърнал : Какъв красив ден е днес! Хора, вижте го.

всеки различно би усетил думите в притчата. ала аз помислих си, че вместо да молим за помощ. можем да дадем каквото имаме. може да е малко. ала да е от сърце. може да е просто усмивка в мрачен ден. може да е просто приказка за закуска. де да знам, може да е всичко, за което се сетим. и няма да се налага да молим за помощ. защото тя сама ще дойде .. и то от сърце.



притчата почерпих от димо.бг и я перефразирах, както аз я видях.

прочети повече ..

ОБИЧАМ ТE
Пабло НЕРУДА


Обичам те някак необяснимо,
всъщност неизразимо, по начин противоречив.
Обичам те с многобройните си нагласи на духа,
които променят състоянието си непрекъснато.

Заради... но ти вече знаеш – времето, животът, смъртта...
Обичам те в един свят, който ми е непонятен,
сред хора, за които оставам неразбран,
с противоречията на душата си, с нелогичните си постъпки,
с фаталността на съдбата, с прикритостта на желанието,
с двусмислеността на извършеното.

Дори, когато ти казвам, че не те обичам, те обичам.
Дори когато те мамя, не те мамя.
Всъщност най-съкровеният ми подтик е
да се опитам да те обичам по-добре.

Обичам те неразумно, несъзнателно, необмислено,
стихийно, инстинктивно, импулсивно, ирационално.
Всъщност нямам логични аргументи, нито дори импровизирани,
за да обоснова тази любов, която чувствам към теб,
която избликна мистериозно от нищото,
която не промени магически нищо, но чудно как,
малко по малко, някак успя да подобри най-лошото в мен.

Обичам те. Обичам те плътски, без мисъл,
от сърце, неразумно и с глава, загубила координация.

Обичам те необяснимо, без да се питам защо те обичам,
без да ме интересува защо те обичам,
без никакво съмнение защо те обичам.

Обичам те просто, защото те обичам.
Аз самият не знам защо те обичам.
Обичам те с многобройните си нагласи на духа,
които променят състоянието си непрекъснато.

Заради... но ти вече знаеш – времето, животът, смъртта...
Обичам те в един свят, който ми е непонятен,
сред хора, за които оставам неразбран,
с противоречията на душата си, с нелогичните си постъпки,
с фаталността на съдбата, с прикритостта на желанието,
с двусмислеността на извършеното.

Дори, когато ти казвам, че не те обичам, те обичам.
Дори когато те мамя, не те мамя.
Всъщност най-съкровеният ми подтик е
да се опитам да те обичам по-добре.

Обичам те неразумно, несъзнателно, необмислено,
стихийно, инстинктивно, импулсивно, ирационално.
Всъщност нямам логични аргументи, нито дори импровизирани,
за да обоснова тази любов, която чувствам към теб,
която избликна мистериозно от нищото,
която не промени магически нищо, но чудно как,
малко по малко, някак успя да подобри най-лошото в мен.

Обичам те. Обичам те плътски, без мисъл,
от сърце, неразумно и с глава, загубила координация.

Обичам те необяснимо, без да се питам защо те обичам,
без да ме интересува защо те обичам,
без никакво съмнение защо те обичам.

Обичам те просто, защото те обичам.
Аз самият не знам защо те обичам.


_________________________________
Нефтали Рикардо Рейес Басуалто е по-известен с псевдонима Пабло Неруда. чилийски поет, Нобелов лауреат за литература и един от великите в световната поезия на 20 век.


прочети повече ..