Йоселе - светият скъперник

Много отдавна в покрайнините на малък град един богат човек на име Йоселе живеел сам в огромното си имение. Въпреки че имал повече пари, отколкото можел да похарчи, Йоселе бил известен като ужасен скъперник. Появял ли се някой бедняк на прага му, за да изпроси няколко гроша или нещо за хапване, бивал гневно отпращан. Нямало значение колко сърцераздирателна била молбата на този нещастен човечец или колко отчаяна е нуждата му - Йоселе никога не давал нищо на никого.

Когато скъперникът най-сетне умрял, никой не пролял и сълза за него. Нямал семейство, нито приятели и никому нямало да липсва. Всъщност самата мисъл, че е там, непристъпен в имението си, била потискаща за всички, и когато си отишъл, целият град въздъхнал с облекчение.

Тогава обаче се случило нещо много странно и неочаквано. Едно след друго, всички по-бедни семейства започнали да посещават дома на равина и всички разказвали една и съща история. Много години наред някой тайно оставял вързопчета с пари под прага им всяка сряда вечер. Семействата се нуждаели изключително много от тази ежеседмична помощ, но ето че сега, твърде необяснимо, тя внезапно спряла. Хората били притеснени и объркани, разчитали на нея...

Равинът се опитвал да ги утешава. Но докато изслушвал тези семейства едно след друго, го осенила удивителна мисъл. Случило се било само едно нещо, което можело да обясни внезапния край на тази благотворителност, помогнала на толкова много хора. И това било смъртта на Йоселе. Възможно ли било човекът, който се представял за скъперник, да е бил нещо съвсем различно? Щом паднала нощта, равинът се оттеглил в усамотение и се помолил за отговор.

Тъй пламенна била неговата молитва, че съзнанието му напуснало времето и пространството. Преминало дори границата на смъртта и влязло в Райската градина, в която се връщат душите на праведните, когато напуснат този свят. И там, в Градината, го чакал не друг, а самият Йоселе, заобиколен от душите на патриарси и велики древни мъдреци.

-Защо, Йоселе? - попитал равинът. - Защо реши да скриеш добротата на сърцето си? Защо възприе образа на егоист и презрян човек? Йоселе се поколебал, после меко казал:
-Някога действително бях човекът, когото описваш. Колкото повече имах, толкова повече исках. Като че ли изглеждаше, че имам всичко. И тук идва най-странното. Колкото повече получавах, толкова повече чувствах, че губя. И всеки ден приличаше на катерене по пясъчен хълм. Тичах с всичка сила, но в сърцето ми се струваше, че непрекъснато се хлъзгам назад. Въпреки всичко, което имах, се чувствах така беден, сякаш нямам нищо. Така че определено нямах никакво желание да споделям с другиго.

Като гледал Йоселе в божествената градина, равинът внезапно почувствал, че започва да разбира. Ето човекът, когото всички наричали скъперник, а всъщност той бил избрал този неприятен образ, за да спечели наградата си в идния живот. Сърцето на равина се разтуптяло от това прозрение:
-Благословен си ти безмерно! - извикал той. - Да бъдеш приет от тези велики души сигурно наистина е рай.

Бегла усмивка минала през лицето на Йоселе.
- Да - рекъл той, взирайки се дълбоко в очите на равина, - чудесно е да бъдеш в присъствието на богоизбраните. Но нищо, нищо не може да се сравни с радостта, която изпитвах, когато скривах онези вързопчета всяка седмица. Това тук е раят, но онова беше истински дълбока радост.

***
Такoва е и моето разбиране за даването, споделянето, благотворителността. Смятам, че не само Кабала ни учи на това - да даваме така, че едната ръка да не знае какво прави другата, да даваме от сърце и да получаваме от това толкова радост и удовлетворение, че да не може да се опише с думи ...

И друг извод, който аз си направих от тази притча (който го уча и с приятели) - никога да не слагам етикети на хората, защото всеки е свободен да се променя.



Предишните притчи от 'Тайната - Да открием източника на радостта и удовлетворението' на Майкъл Бърг можеш да намериш тук:

1. Нечаканият гост.
2. Свещите и диамантите.
3. Хлебарят и просякът.

прочети повече ..

Хлебарят и просякът

Имало едно време един хлебар, който веднъж изпекъл необикновен, чуден самун хляб - тъй прекрасен и тъй съвършен бил той, сякаш бил излязъл право изпод ръката на Създателя. Вместо да го продаде хлебарят решил да го занесе в синагогата като дар към Създателя, който сторил възможна направата на този съвършен самун хляб.

Останал сам в светилището, хлебарят отворил дарохранителницата и положил самуна вътре. Помолил се на Създателя да приеме дара му и си тръгнал.

В този момент се случило покрай синагогата да минава просяк. От дълго време не бил слагал залък в устата и се чувствал така, сякаш всеки момент може да умре от глад. Някак си обаче не можел да повярва, че това е съдбата, отредена му от Създателя. Затова влязъл в синагогата и тихо пристъпил. Коленичил пред дарохранителницата и отправил към Създателя мъката си.

Когато свършил молитвата, просякът отворил дарохранителницата, а там открил прекрасния самун хляб! Шепнейки нова молитва на благодарност, просякът взел хляба и бързо излязъл от синагогата.

Хлебарят пък от своя страна се чудел дали дарът му за Създателя е бил приет и не могъл да се сдържи да не се върне да провери. Когато отворил дарохранителницата и видял, че хлябът го няма, сърцето му подскочило от радост. И решил всяка седмица да принася нов дар от съвършено изпечен самун хляб.

Така се случило, че когато хлебарят оставил новия дар, просякът отново бил изпаднал в отчаяние от глад. И отново се помолил в храма, а после отворил дарохранителницата и отново намерил нов самун хляб. Хлебарят и този път се върнал да види дали дарът му е бил приет и с радост открил, че дарохранителницата е празна. Така двамата мъже, по различни причини, чувствали, че са получили отговор на молитвите си и че са в единство със Създателя. Тази размяна продължила четиринадесет години и всеки път хлебарят бивал дълбоко удовлетворен, че дарът му е приет, както и нито веднъж просякът не останал без дар.

* * *
Тази ми стана любимата притча от книгата. Духовната връзка не е задължително да е мащабна, можем да я изпитваме във всеки момент от ежедневието си. Важното е да сме осъзнати и да следим кога се чувстваме най-радостни и удовлетворени. Това е индикаторът, че изпълняваме това, заради което сме се появили на този свят.

Можеш да си припомниш предишните притчи, с които Майкъл Бърг ни разкрива Тайната на радостта и удовлетворението:

1. Нечаканият гост.
2. Свещите и диамантите.

прочети повече ..

Свещите и диамантите

Имало едно време беден свещар на име Яков. Чул той за тайнствен остров, на който диамантите били повече от песъчинките на брега на морето. Един ден Яков напуснал дома си и се отправил към най-близкото пристанище. Като поразпитал, разбрал, че островът на диамантите наистина съществува, но трябвало да побърза: до острова плавал кораб само веднъж на седем години и тъкмо сега тръгвал! И Яков се втурнал на борда.

Щом пристигнал на острова, открил, че всичко, което се говорело, е вярно! Имало диаманти навсякъде, толкова много - подобно на песъчинките на брега. Яков коленичил и започнал да тъпче дисагите си с блестящите скъпоценни камъни, замаян от мечти за това колко богат ще бъде, когато се върне у дома.

Тогава обаче до него се приближил един от жителите на острова.
-Губиш си времето, като си пълниш дисагите с тия безполезни камъчета - рекъл човекът. - Тъй като ще останеш тук седем години, по-добре си намери начин да се прехранваш. Имаш ли занаят?
-Ами, свещар съм - отвърнал Яков.
-Много добре. Значи се захващай със свещите.

Точно така и сторил Яков, и много скоро се сдобил с процъфтяващ бизнес. Тъй като нямало други свещари, с които да се конкурира, той станал най-важният човек на острова. Неусетно, изтекли седемте години и ето че един ден пристигнал корабът.
Яков бързо си приготвил всички вещи и скочил на борда.

Когато се върнал у дома, близките му с нетърпение надникнали в дисагите. Удивлението им нямало граници.
-Къде са диамантите? - попитали жена му и децата. - Нямаше те седем години, а ни носиш само свещи?

Яков се засмял. Нима не разбирали? Свещите го били превърнали във важна личност на острова! Но щом си отворил устата да го каже, изведнъж го връхлетяла истината. Бил забравил с каква цел е отишъл на острова, а сега нямало нищо по-ценно от това, което придобил там...


* * *
Майкъл Бърг включва и тази притча в книгата, в която ни разкрива Тайната на радостта и удовлетворението.

Този остров е физическият свят. Диамантите са хилядите ни възможности да даваме и споделяме, които съществуват навсякъде около нас. Тъй като те са толкова многобройни, колкото зрънцата по пясъка, ние ги подминаваме заради привидно неотложните нужди, които ни налага ежедневието. Обсебени от тези нужди, лесно забравяме истинската цел, с която сме дошли тук, а именно да живеем в радост и удовлетворение.

прочети повече ..

живот на заем

днес съм тук. утре ме няма.

какво ще направя, ако знам, че имам още 1 година живот. какво, ако знам, че имам 1 месец. 1 седмица. 1 ден. 1 час или само миг. поредица от въпроси, която е част от семинари, изпечатана е в книги, изговорена е в речи. най-добрият пример, за които се сещам, е речта на Стив Джобс от церемонията по дипломирането на студентите от университета Станфорд.

но дали често си задавам тази поредица от въпроси без да ми подсказват. на практика рядко го правя. живея с онова усещане, че имам още достатъчно време. и така, докато нещо не ме събуди от този сън.

преди няколко дни имах съвсем тривиална случка на пътя, която завърши без намачкани ламарини и пострадали. случка като много други по софийските улици. секунди след нея вече бях забравила за опасността и бях продължила живота си както обикновено. до днес, когато случката изникна в съзнанието ми от нищото, наравно с въпроса какво, ако още миг и вече те няма. очаквах да последва поредица от съжаления, плод на моя ум. но съжаления така и не заприиждаха.

въпросът обаче сам по себе си ме доведе до две, важни за мен, осъзнавания. първото, че се променям и това, което е валидно днес, не е валидно утре. точно преди 4 години написах, че ако знам, че днес е последният ми ден, ще го прекарам в готвене за приятели. докато към днешна дата, въпреки че обичам всичко, което правя. да готвя, да пиша, да съм онлайн под всяка една форма. въпреки че обичам хората около мен. бих останала сама и не бих правила нищо от изредените неща. бих се наслаждавала на мига. на гледката пред мен. на градския шум. на тупящия си пулс. нещо, което все още много рядко ми се случва, да наблюдавам света с приемане, разбиране и без-действие. задавайки си въпроса открих, че това е и добър начин да отсея кое е важно в момента за мен и да му отделя нужното внимание.

остана ми само да измисля как да направя така, че редовно да си задавам въпроса. обсъдих мислено няколко варианта. да сложа бележка на вътрешната страна на външната врата. да надраскам на листче въпроса и да го пъхна в портфейла си. да вържа с връвчица едно картонче и да го закача при хавлиените кърпи в банята. спрях се на третия вариант, а останалите оставих за времето, когато избраният се изтърка от употреба и въздействието му върху мен намалее.

и така, ако днес е последният ти ден, какво следва? би ли го изживял както деня преди него? би ли сменил траекторията си? би ли сътворил нещо, което да ти напомня, че живееш живот на заем?

прочети повече ..

Тайната на радостта и удовлетворението

'Единственият начин да постигнете истинска радост и удовлетворение е като се превърнете в споделящо същество.' Духовните търсения на Майкъл Бърг, последовател на Кабала, го отвеждат до тази простичка истина за същността на живота.

Книгата му 'Тайната - Да открием източника на радостта и удовлетворението' бе първото ми докосване до Кабала. Кабалистите вярват, че истинската ни съдба е живот, пълен с радост и удовлетворение. Но важен е пътят, който ще ни отведе до тях! Ежедневният живот ни е учил по безброй начини, че вземането е пътят към удовлетворението, а според горното прозрение - това е даването, споделянето (в по-духовен смисъл).

Тези вярвания не са чужди за мен. От собствен опит зная, че най-щастлива, най-пълноценна се чувствам когато помагам, когато давам, когато споделям. Разбира се не само Кабала ни учи на това. Има го във всяка една религия, стига да имаш очи и сърце да го осъзнаеш и прилагаш.

Ще споделя с теб притчите от книгата, които смятам че ще бъдат полезни с едно, или с друго. Ето първата:

НЕЧАКАНИЯТ ГОСТ
Преди стотици години някъде в Източна Европа живял беден мъж със своята жена. Казвали се Йосиф и Ребека, а скромният им дом приличал повече на колиба. Имали си само една мършава крава, с чието мляко и сирене поминували някак.

Един следобед, малко преди залез слънце, Йосиф чул тропане на вратата и когато отворил, челюстта му увиснала от изненада. Пред него стоял мъжът, когото надлъж и нашир познавали като най-великия учен-кабалист на света, известен като Баал Шем Тов („Господарят на доброто име" - Бел. прев). Зад него почтително стояли и неколцина от учениците му.
-Пътуваме цял ден, а вече слънцето залязва - казал Баал Шем Тов. - Може ли да останем у вас за вечеря?
-Разбира се, разбира се - засуетил се Йосиф и отстъпил встрани, поканвайки учителя и учениците му да влязат в колибата.

Ребека, която шетала край огнището, погледнала през рамо - и тя била удивена и дори малко уплашена от неочакваната поява на великия учител.
-Много добре - казал Баал Шем Тов и се огледал. - Но трябва да ви кажа, че аз и учениците ми сме много изгладнели от пътя. Бихме искали за вечеря няколко хубави парчета печено месо, пресни зеленчуци и, разбира се, малко добро вино. Нали ще можете да ни нагостите?
Йосиф се поколебал, после въодушевено кимнал.
-0, да, да - казал той, - за нас това е голяма чест и ще ви поднесем точно каквото желаете. Нека поговоря с жена ми...

Двамата с Ребека се отдръпнали в ъгъла.
-Какво ще правим? - запитала неспокойно Ребека. - Как ще дадем на тези хора каквото искат? Нямаме нито месо, нито пресни зеленчуци, а виното, което пием, изобщо не е достойно за Баал Шем Тов! Йосиф помислил малко. После рекъл:
-Само едно нещо можем да сторим. Ще продам кравата, за да купим храна. Нямаме време за губене! - и преди жена му да успее да възрази, той бързо излязъл.

След час Йосиф се върнал с продукти за обилна трапеза и Ребека се втурнала да приготвя ястията. Но когато великият учител започнал да се храни, притеснените домакини се смаяли от огромния му апетит. Щом приключвал едно блюдо, веднага поисквал следващото. Бил ненаситен! Дори учениците изглеждали изненадани. Сякаш Баал Шем Тов искал да изяде цялата къща на бедните хорица - и точно това и ставало!

След като омел и последния залък, Баал Шем Тов бутнал стола си и станал от масата.
-Вкусно беше! Много ви благодаря - рекъл той. - Сега добихме сили, за да продължим пътя си, така че ще потегляме. -И след миг той и учениците му изчезнали така неочаквано, както се били появили.
-Е, чудна каша стана - затюхкала се Ребека, когато вратата се затворила зад гърба на гостите. - Сега наистина си нямаме нищичко, дори мършава крава! Какво ще правим, Йосифе? Ще умрем от глад!

Йосиф не можел да понесе вида на ридаещата си жена и като не знаел що да стори, излязъл от колибата и поел в студената нощ. Скоро осъзнал, че върви без посока през гората. Как щял да разреши ужасния проблем, пред който се били изправили двамата с Ребека? По някое време, като в унес, той затворил очи, паднал на колене и започнал да се моли. От дън душа се молел за всички неща, които никога не бил имал - не само за себе си, но и за многострадалната си жена.

Внезапно Йосиф чул шумолене в клоните зад гърба си и като отворил очи, видял някой да се провира сред гъсталака. Бил старец, добре облечен, но чорлав и малко раздърпан - очевидно подпийнал. Като зърнал Йосиф обаче, очите му заблестели от щастие.
-Толкова се радвам, че тук има някого - рекъл старецът, заваляйки думите. - Не искам да умра сам.
-Да умрете? - скочил на крака Йосиф. - Вие няма да умрете. Просто сте пийнал повечко.
Но когато Йосиф протегнал ръка да го подкрепи, старецът въздъхнал и се отпуснал на земята. Йосиф коленичил до него и онзи му разказал една тъжна история.

Той бил много заможен, но парите били единственото, което интересувало семейството му. Приличали на лешояди, които само го чакали да умре, за да сложат ръка на богатството му.
-Само че ги чака изненада - продумал старецът с мрачна усмивка. - Не знаят, че съм заровил съкровището тук, в тази гора. Нищо няма да получат, понеже нищо не заслужават!
-Съжалявам за неблагополучията ви - смутено казал Йосиф. -Но тук е студено, а на вас ви трябва топло местенце да си починете.

Старецът само поклатил глава.
-Твърде късно е. Но вие бяхте много добър с мен. Такова нещо от много години не ми се е случвало, затова ще се отплатя за добрината ви. Ето... вижте...
Когато посегнал към джоба на палтото си обаче, той се разкашлял, внезапно млъкнал и склопил очи. Йосиф бързо се навел да му помогне, но старецът вече бил мъртъв.

Йосиф се почувствал по-уплашен и объркан отвсякога. Въпреки това, докато се взирал безпомощно в отпуснатото тяло до себе си, видял, че в мига преди да умре, старецът бил извадил някаква хартийка от джоба си. Йосиф внимателно я взел и я разгърнал. За негово учудване това било карта с указания! А когато решил да последва тези указания, открил онова заровено съкровище, за което говорел старият човек - по-голямо, отколкото можел да си представи!

Минали пет години. Един ден Баал Шем Тов и учениците му отново били на път и срещнали изящна каляска, пътуваща в обратната посока. Когато учениците се изравнили с каляската и погледнали към нея, с удивление разпознали бедняка, който преди години така се бил потрудил да ги нагости за вечеря. До него седяла жена му и двамата изглеждали не само богати и охолни, но и така, сякаш си нямали никакви грижи на този свят!

Когато учениците се обърнали към учителя си с удивени лица, Баал Шем Тов само се усмихнал спокойно, сякаш отдавна бил очаквал този момент.
-Виждате ли - рекъл той на учениците си, - съдбата на Йосиф бе да бъде радостен и доволен, но никога не му бе хрумнало да поиска всичко онова, което му бе отредено. Щеше да се задоволи цял живот да си живее с мършавата си крава. Затова трябваше да му помогна да се отърве от нея.

прочети повече ..

добре дошъл на Земята

най-гледаното видео през последните 3 дни носи заглавието Welcome to Earth [Добре дошъл на Земята] и е дело на Luc Bergeron. в рамките на 4 минути пред очите ни се завъртат уникални кадри от 179[те] най-добри time-lapse" клипа, събрали красотите на планетата ни.



представителна извадка на местата и клиповете, използвани при създаването на Welcome to Earth, изглежда така:

002: Дубай
003: Нощ в Алпите
005: Хавай
007: Северното сияние в Норвегия
008: Мурманск
011: Австралия
012: Ню Йорк
014: Берлин
018: Киев
028: Абрадж Ал Байт Тауър в Дубай
029: Монтана, САЩ
037: Ню Йорк
038: Тоскана, Италия
039: Тайланд
044: Токио
045: Исландия
046: Северното сияние
048: Париж
054: Шанхай
065: Лондон
074: Атина
076: ОАЕ през зимата
077: Лас Вегас
078: Мексико
079: Виетнам
081: Индия
085: Москва
095: Банкок
104: Мароко
107: Рим
122: Южна Африка
128: Езерото Тахо
130: Хималай
131: Маями
133: Испания
146: Барселона
147: Норвегия
150: Сан Франциско
152: Монреал
160: Беларус
172: Сингапур
173: Аржентина

пълният списък е публикуван в профила на Luc в Google+

time-lapse може да се преведе като 'забавена фотография', т.е. много снимки на едно и също нещо направени през интервали от време, биват събрани, обработени и завъртяни със скорост от 24 кадъра в секунда. така се създава усещането, че нещата се случват с голяма скорост.

всички сме виждали клипове как слънцето изгрява, издига се високо в небето и залязва в рамките на няколко секунди. идеята на time-lapse е да ни покаже процесите, които обикновено са едва доловими за човешкото око, като движението на слънцето и звездите, смяната на сезоните, но и не само. time-lapse в буквален превод [времето изтича].

Thanks Luc.

прочети повече ..

картоненият робот Danbo

Danbo (картоненият робот) ми е любимец. невинното му изражение + простотата на дизайна му го направиха супер звезда сред фотографското войнство надлъж и нашир. и така неговите фотоси са навсякъде. а всеки един от тях разказва кратка история от живота на Danbo.

Danbo е пример как една идея може да вдъхновява и обединява и любители, и професионалисти, и деца, и възрастни. човекът с идеята е Azuma Kiyohiko. той поръчва изпълнението на картонения робот играчка на Amazon Япония. Azuma Kiyohiko е създателят на японската манга* Yotsuba &!, която разказва за приключенията на едно 5 годишно момиченце и в която Danbo се появява веднъж играейки себе си.

и оттук нататък колелото се завърта. Amazon Япония пуска за продажба в Интернет 2 версии на картонения робот = Danbo с височина 130mm и по-малкия му брат Danboru (Mini Danbo или Denbi), висок 80mm.
из нета Danbo се среща под имената Danboard, Danboru, Danbooru и Cardbo. всъщност Danb0 идва от danb0ru, която е японската дума за велпапе (многослоен картон с гофриран вътрешен слой). 
изобилието от снимки с участието на картонения Danbo подвежда, че той може да се намери навсякъде, във всеки един магазин за детски играчки (примерно). но да се сдобие човек с картонения Danbo, не е толкоз лесно. освен ако не живее в Япония. единственото място, където Amazon.co.jp доставя Danbo. оставащите варианти са Ebay и Yesasia. има и един последен, направи си сам. за тези, които ги бива и имат достатъчно вдъхновение и желание да притежават картонения робот -> [схемата на Danbo].

и за край ще разкажа как фотографията промени мен. преди 2 години подех лична инициатива да снимам в продължение на 365 дни всичко онова, което ме заобикаля. това изостри наблюдателността ми и откри пред мен красивото в привидно еднотипното ежедневие.

напоследък все по-често се замислям да се завърна към това малко (не чак толкоз малко) предизвикателство. дали ще се спра на Danbo или ще намеря негов заместител това е дребна подробност. важно за мен е да правя всеки ден поне 1 нещо, което усмихва душата ми и ме държи фокусирана (и щастлива).

* манга {manga) е японската дума за комикси. важно е да се знае, че манга се чете от всички възрасти в Япония, от малки и от големи.

прочети повече ..

избрано от TED

Бен Дънлап говори за вълненията на живота
президентът на Уофорд Колидж Бен Дънлап разказва историята на един унгарец, Шандор Теслер, който го научил за вълненията на живота и за доживотното учене.

Точно това ме привлича най-силно: неугасимият, неустрашим апетит за учене и опит, без значение колко смешен, колко езотеричен, колко бунтарски може да изглежда. Това е дефиницията на въображаемото бъдеще на нашите унгарски приятели, Робичек, Теслер и Барток, както и на моето собствено. Както и предполагам на всеки тук.

Карл Хоноре възхвалява бавността
журналистът Карл Хоноре вярва, че фокуса на западния свят върху скоростта разваля здравето, продуктивността и качеството на живот.

Дали е възможно да забавим? И аз -- аз съм щастлив, че мога да ви кажа че отговорът е твърдо да. И аз представям себе си като Експонат А, един преобразен-и-реабилитиран скоросто-холик. Все още обичам скоростта. Нали знаете, живея в Лондон, и работя като журналист, наслаждавам се на шума и заетостта, и на притока на адреналин, който идва от тези две неща. Играя скуош и хокей на лед, два много бързи спорта и не бих ги отказа за нищо на света. Но също така, през последната година и нещо, се свързах с моята вътрешна костенурка.

Джеси Арингтън не носи нищо ново
дизайнерката Джеси Арингтън не опаковала нищо за TED конференцията освен 7 чифта бельо, купувайки останалата част от дрехите си в магазини за втора употреба около Лос Анджелис. нейната лекция е размишление над съзнателното потребление, опаковано в дъга от цветове и креативност.

Тъй като урокът, който се опитвам да науча през тази седмица е, че е добре да се дарява. Не е нужно да се обвързвам емоционално с тези неща, защото зад ъгъла, винаги ще има друга луда, цветна, бляскава премяна, която просто да чака за мен, ако поставя малко любов в сърцето си и потърся.

Ева Енслър говори за сигурността
драматургът Ева Енслър изследва съвременната ни жажда за сигурност и защо тази жажда ни прави по-несигурни.

Всъщност аз мисля, че сигурността е неуловима, тя е невъзможна. Всички умираме. Всички остаряваме. Всички се разболяваме. Хората ни напускат. Хората ни променят. Нищо не е сигурно. И това всъщност e добра новина.

Мат Кътс опитва нещо ново за 30 дни
инжинерът Мат Кътс, който е считан за главния авторитет в Google по отношение на оптимизацията за търсачки (SEO), разказва за предизвикателството да опитваш нещо ново за по 30 дни.

Преди няколко години имах чувството, че съм заседнал в коловоз, затова реших да последвам примера на големия американски философ, Морган Спърлок, и да опитам нещо ново в продължение на 30 дни. Идеята всъщност е доста проста. Помислете си за нещо, което винаги сте искали да добавите към вашия живот и да го опитате за следващите 30 дни. Оказва се, че 30 дни е точно подходящия период от време, за да добавите нов навик или да се откажете от навик -- като гледане на новините -- от вашия живот.

прочети повече ..

принципите на Ганди

Бъди промяната, която желаеш да видиш в света.

#1, промени себе си.

Никой не може да те нарани без твоето разрешение.

#2, ти държиш контрола.

Слабият не може да прости. Опрощението е качество на силния.

#3, прости и го остави да отмине.

Един грам практика струва повече от цял тон проповеди.

#4, без действие, не стигаш до никъде.

Не искам да предвиждам бъдещето, загрижен съм за настоящето. Бог не ми е дал контрол върху следващия момент.

#5, обърни внимание на настоящия момент.

Неразумно е да бъдеш прекалено сигурен в мъдростта на един човек. Здравословно е да си напомняш, че и най-силния може да прояви слабост, както и най-мъдрия може да сгреши.

#6, всеки е човек.

Първо те пренебрегват, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш.

#7, бъди постоянен.

Човек е толкова велик, колкото е работил за благополучието на другите.

#8, виж доброто у хората.

Щастието е когато това, което мислиш, това, което казваш и това, което правиш са в хармония.

#9, бъди в съгласие със себе си. бъди автентичен.

Постоянното развитие е закона на живота и човек, който се опитва да поддържа своите догми непроменени, за да изглежда последователен, сам се вкарва в затруднено положение.

#10, продължавай да растеш и да се развиваш.

прочети повече ..