За добрите хора...

Да обичаш, когато те обичат е човешко. Да мразиш, когато те обичат е жестоко. Да обичаш, когато те мразят е велико!

Коледа е. Няма по-подходящо време да говорим за доброто. Или по-точно за добрите хора.

Улавям се, че все по-често ми правят впечатление негативните страни на хората. Гневя се и се дразня от човешката злоба и лошотия. Забелязвам я все повече и въпреки че ми е трудно и дори невъзможно да й се противопоставя, някак все това ми се набива на очи. И сякаш тези ми наблюдения смазват и оставят на заден план по-важните, добри и положителни неща, изпълващи ежедневието ми. Да, вярно е, че тях все по-рядко ги има, но за щастие все още се срещат. Затова точно сега искам да пиша за по-различните хора. Съхранили в себе си добродетелите, които в последните години прогресивно се пренебрегват. От нас хората. Озлобени и изпълнени с негативизъм. Смачкани и подтиснати от трудностите в живота си. Забравили що е прошка, сърдечност и човешко отношение. Искам да пиша за тези хора, които са дар за света, в който живеем. Пример за великодушие, благородство и огромна доброта. Чудя се точно как да формулирам мнението си за тях и как да изкажа възхищението и благодарността си за това, че ги има в живота ни и смятам, че за всеки човек ще е истинско щастие, ако познава поне един такъв или го срещне веднъж в живота си.

Те не са съвършени, нито светци. Напротив. Това са обикновени хора, на които не са чужди и човешките слабости. Но при тях, за разлика от множеството, надделяват най-висшите и ценни качества. Тези, които ни извисяват и придават положителната страна на човешкия образ. Това са хората, които умеят да дават. Да направят най-скъпоценния дар, идващ от сърцето – прошката. Те просто умеят да отдават. Да отдават душа и цялост. Благородство. Великодушие. Себеотдаване. Сърдечност. Добрина. Думи, изгубени напоследък и неприложими в човешките отношения. В свят, където личните интереси са над всичко и игричките от сорта на кой ще прецака повече другия са на дневен ред. А думи като тези нямат смисъл без хора, които да ги защитят и приведат в действие.

Добрата новина е, че тези хора все още не са изчезнали безвъзвратно от лицето на земята. Има ги. И аз имам щастието да познавам съвсем малка част от тях. Но достатъчна да ми даде повод да вярвам. Да пробуди в мене онова гордо усещане, каращо ме да се поклоня с възхищение пред великодушието и душевната им красота. И какво от това, че масово преобладават злонамерените, нехаещите и апатичните. Достатъчно е, че има един сред тълпата, който се откроява. И той ми дава надежда. Надеждата, че прошката, огромното, даряващо сърце, великодушието и добронамереността ще оцелеят. А докато ги има тях, ще оцелява и доброто!

прочети повече ..

Недоизказаните неща...

Понякога се случва така във взаимоотношенията между хората, че остават единствено недоизказаните неща. Все нещо остава... недоизказано.... или казано, но неразбрано и недочуто, погледнато от различна гледна точка... или изгубено в превода на собствените ни усещания. Вглъбени в интерпретацията си за нещата забравяме, че може да има друга гледна точка – на отсрещния човек. Много е важно до каква степен я приемаме и толерираме. До колко се вслушваме в чуждия възглед. До колко усещаме позицията и отношението на човека до нас. Защото е най-лесно да кажеш на някой, че не е прав. Да пренебрегнеш мнението, желанията и очакванията му. И да сложиш край. Без дори да си опитал да направиш поне това. Това малко усилие. Което, струва ми се, в днешно време ни коства доста усилия.

Толкова ли е трудно да приемем, че може да има различна позиция и мироглед от нашия? Да проумеем, че хората са различни и толкова уникални и е редно и великодушно да ги приемем такива, каквито са? В това се корени пъстротата в човешките отношения. Красотата в това да общуваш и да откриваш нови и нови светове и идеи през погледа на срещуположния човек. Защото всеки един такъв може да ни покаже и да ни даде толкова много. Стига да имаме отворено сърце и най-вече желание да се взрем в него, да го видим, да го опознаем... поне за миг да усетим душевността му.

Това е радостта от общуването, радостта в една връзка – да съумееш да вникнеш! А не просто да оставиш нещата недоизказани. Защото после от това следва болката и неудовлетворението. Следват вината и огромната тъга. Остава една напираща буца в гърлото ни и тежест в сърцето ни... от пропуснатото, от недоизказаното, от неразбраното.

прочети повече ..

коледна елха от листчета.

миналата година бях твърдо решена, че ще имам елха за Коледа. за целта отидох до BauMax, избрах си най-голямата. натоварих я в колата и си я закарах у дома. посадих я в огромната саксия, предвидена за нея. радвах й се много. и така, докато дойде пролетта. и елхата започна да вехне. изчетох където-каквото намерих из нета за елхите и тяхното гледане. но нищо не помогна. когато я извадих от саксията, установих, че всъщност тя така и не е имала корени. просто едно стъбло по-ниско отсечено. когато я садих, този факт ми убегна, защото имаше достатъчно земя покрай стъблото. и така. да си призная, бях много огорчена, бях отделила 70 лева за (жива) коледна елха, имах желание да си я отгледам и тя да ме радва и тази година. но не стана така. казах си, щом е така, ще си потърся друг източник на коледен дух. и тъкмо, когато си мислех, че тази година явно ще пропусна, изнамерих фотоса с елхата от бележки. набързо си спретнах и аз една елха от листчета върху голямото огледало. хубавото е, че на бележките имам опция да напиша каквото си пожелая. желания, напътствия, препоръки или пък молитви. каквото ми е на сърце. и не се налага да чакам следващия декември, за да си я спретна отново. а винаги, когато имам нужда от коледния дух.

прочети повече ..