Робин Шарма, лидер без титла

станах в 05.00, както Робин препоръча. станах, разсъних се и вместо да си проверя пощата, както по принцип правя, се заех да разкажа историята, която сега четеш. историята за лекцията на Робин Шарма в София, състояла се на 21 септември, 2011 и на която аз имах честта да присъствам. [снимки из зала 3 на НДК]

в уречения ден и час Робин Шарма се качи на сцената и на практика показа какво означава да се раздаваш, да правиш едно нещо и да го правиш добре. наблюдавах движенията му, мимиката на лицето, как забавя тон, как забързва, как докато си водя записки и се задъхвам, повлияна от страстта вложена в думите му. имах избор. можех да вляза в залата и да се държа като човек, който всичко си знае, на различни семинари е бил и книги бая е прочел. или да вляза и да позволя на Робин да ми въздейства, да ми покаже работата си и да разтърси в мен желанието и аз да бъда така добра, в това което правя. получи се, сработи! тръгнах си доволна. дадох си време чутото да отлежи, за да мога днес да извадя акцентите. [those who can, do. those who can't, criticize]

ще започна с първото, което приложих, щом излязох от залата. да използвам първите часове на деня за най-важното за мен. [use your best hours for your most important work] най-силното ми време често отива (отиваше) за не-значителни неща, като да си прочета и изчистя пощата, да си побъбря с колеги. точно когато съм най-работоспособна, когато ума ми е най-свеж. най-после се вдъхнових да вложа тази енергия по по-интересен начин. правя ли нещо, да го правя с целия си фокус. работа не-прекъсвана от телефонни позвънявания или кратки чатове с колеги, роднини или приятели. осъзнавам колко често съм си губила фокуса и колко често това е водело до удължаване на времето ми посветено на работата и намаляване на качеството й. всъщност за това писах миналата седмица: приказка за вълшебната нишка и 1 нещо, на което да се отдам. нищо чудно, че на семинара на Робин се усещах много на мястото си. думите на Робин отдавна бяха мои вярвания, въпреки че играейки си на заета [busy being busy] често забравям и се налага нещо да се случи, че да се присетя и отново да се върна към тях.

направи ми впечатление, че Робин на няколко пъти насочи вниманието на публиката към [one thing better today. 5 little things every day] всеки ден едно нещо по-добре, всеки ден 5 малки неща. често така подхвърлени думите стоят празни. добре, страхотно, 5 неща! но какви да са тези 5 неща? аз това измислих: да вдигна гиричките 20 пъти. да прочета 1 страница от 1 книга. да намаля хода на колата, която шофирам, много преди да приближа пешеходната пътека. да се поздравя за малките неща, които правя за пореден ден. да напиша на приятелката ми във Вашингтон. и куп такива. и все пак, те са строго индивидуални. за себе си знам, че паметта ми не винаги е услужлива. за това, хвана ли музата си, ползвам я на макс. сядам и си записвам идеи (като на пищов). и когато те ми потрябват, просто ги изваждам и си ги ползвам с кеф.

и още едно нещо из лекцията на Робин Шарма в зала 3 на НДК. [do difficult things] преведено през моята призма, звучи така = прави онези неща, в които имаш какво да научиш. съзнателно не написах = прави трудни неща. думата трудно хич не е приятна. носи със себе си усещане за тежест, за страдание. идеята не е да работя страдайки, а да осъзная силата на ученето всеки ден. да, то не винаги е лесно. изисква време, изисква концентрация, но дава толкоз сила и вдъхновение, увереност, че всяка минута си заслужава. и не е трудно, а вдъхновяващо. ако закодирам в съзнанието си = лидерството е трудно. то наистина ще е такова. ще ми донесе повече проблеми, отколкото удовлетворение. но ако се фокусирам върху ученето всеки ден. това е друго нещо.

и още, най-опасното време настъпва, когато успееш. когато си на върха [nothing fails like success]. просто забравяш за усилията и решаваш, че вече можеш и без тях. защо ли ми звучи познато. единственият начин, съветва Робин, да предотвратиш неуспеха е да продължаваш на дневна база да правиш това, което си правил и преди. ако това означава да ставаш в 5 часа и да отделяш 1 час време на тебе си, то нека така да бъде!

много неща Робин Шарма каза в лекцията, разделена на две. много неща си записах. много от тях вече изкоментирах с приятели. и смея да кажа, че не всичко е за всеки. все пак, аз притежавам вътрешен авторитет и най-добре мога да разпозная кое е моето. ще дам за пример следното упражнение = да отидеш в кафе паузата и да се запознаеш с непознат човек, да прекрачиш границата на страха си, че може да бъдеш отхвърлен. това звучи уоу, супер. за себе си аз знам, че това е абсолютно не-нужно да го правя. няма да е истинско [connecting] свързване, а просто едно здрасти казано на непознат. няма да ми се получи контакта. защо ли? защото такава е моята природа. да бъда, да присъствам, да действам, когато имам емоционалната яснота за това действие. просто да си действам знам докъде ще ме доведе. до много удари през ръцете. действие без идея и без точния момент, ефект нула. ако мога да различа какво ми казва ума и какво ми казва 'инстинкта', тогава няма проблем да се спусна в предизвикателството.

и тук, ще вмъкна още нещо. Робин Шарма спомена на много пъти за оправданията. че често ги използваме, за да се саботираме, да не постигаме напредък. че те идват от страховете ни. и че всеки ден е добра идея да се отървем поне от 1 оправдание [release an excuse every day]. за себе си отчитам, че имам разни оправдания. като например, че не съм добра плувкиня, защото като малка на няколко пъти Дунава се опита да ме повлече към дъното си. от което натрупах страх. че няма ли дъно, аз няма да се справя. страхът ми в този случай е причина да не предприемам действие. и да, намирам си оправдание(я). така си е. но за по-по-горното. дали и то е оправдание? не, не е! вътре в себе си нямам грам страх да застана пред непознат човек и да се представя. знам, че имам какво да кажа. знам, че мога да бъда полезна. знам, че мога да бъда много неща. но също знам, че без посоката това действие няма да доведе до вдъхновение, влияние и въздействие [leadership is about 3 things = inspriation. influence. impact]

да бъдеш лидер e бъдеш себе си, каквото и да значи това. да бъдеш мил, да си вършиш работата, но да не тръбиш на целия свят. или да бъдеш клоуна в офиса, този който разсмива и забавлява, дава надежда и показва нова посока. или този, който не иска да върви в руслото, иска да покаже на света живота през нова призма. да пише отзад-напред, да снима краката вместо лицата на хората. каквото и да е? полагаш ли усилие (и душа), в това което правиш. то има значение. ако то е ценно и важно за теб, твоят дух ще докосне душите и на другите. [you cannot inspire, if you are not deeply inspired. appreciate people, begins with appreciating yourself]. и нека бъдем мили със себе си във всеки един момент от пътя си. лидерство без титла. лидерство 2.0.
_________________________________

i don't fear the man sho practisied 10,000 kicks 1 time. i fear the man who practised 1 kick 10,000 times, #Bruce Lee | не ме е страх от този, който е тренирал 10,000 удара с крак по веднъж, а от този, който е тренирал един ритник 10,000 хиляди пъти, #Брус Лий

the will to win means nothing without the will to prepare, #NCC marathon winner | волята за победа не означава нищо без волята за подготовка, #победител в NCC маратон

the way you do one thing determines the way you do everything, #Robin Sharma | начинът, по който правиш едно нещо определя начина, по който правиш всичко, # Робин Шарма
_________________________________

всичко това го видях, чух и усетих по начина, по който го разказах, благодарение на хората, които доведоха Робин Шарма в София, аплодисменти за екипа на Projecta.

прочети повече ..

1 нещо, на което да се отдам.

вече месеци все едно и също повтарям: още малко, издръж още малко. концентирай се още съвсем малко. свърши каквото си поела да свършиш и после ще почиваш. напоследък се моля единствено и само за няколко часа сън и спокойствие. онова усещане, че нищо и никой не ме чакат. невероятно усещане.

та така, толкоз често все това рецитирам, че то започна да се случва. от днес с една задача по-малко. не бих казала, че изпитвам радост. все пак обичам нещата да се случват, а не просто да спират. и все пак, изпитвам облекчение. една вина, една отговорност по-малко. и един урок повече. 100 дини под една подмишница нямат място. не става. просто не се получава. липсва усещането за отдаденост, за погълнатост. липсва и резултата, който вдъхновява.

присетих се за едно упражнение на Свамиджи. пляскаш с ръце. пляскаш силно с ръце. следваш движенията на неговите ръце. пляскаш в такт. правиш го и всичко друго изчезва, толкоз си вътре в движението. истински екстаз. да правиш само 1 нещо.

прерових съзнанието си, за да открия кога съм правила 1 нещо. наложи се да се върна в ученическите си години. само тогава. след тогава e малка лудница. но както е през последните две години, не е било преди. едва започнала нещо и вече съм поела и трето. застъпване, преплитане. натоварване. как се излиза от това състояние? излиза ли се изобщо? училище в движение. първото, което приложих бе не(то). научих се да казвам не или поне да препращам неясните идеи и проекти към пощата си. има ефект и редовно го прилагам. познаването на капацитета е другото. колко наистина мога да поема? оче-вадно е, че аз моя капацитет не го знам. не още. в процес на определяне на границите му съм. ала научих, че ако поема нещо и междувременно друго изникне, то ще трябва да почака. приоритетите също. кое е по-важно -> свободното време. времето с приятели-семейство или придобиването на материална сигурност? за себе си винаги съм знаела, че това е времето насаме. то е нещото, което ми дава импулс да продължавам. и ако не си давам достатъчно от него, стигам до задънена улица и свръх умора, която завършва с големи уроци, от които възстановяването е още по-трудоемко. даването на почивка е прост съвет. на всеки час 15 минути. на всяко денонощие минимум 6 часа сън. на всяка седмица минимум 1 ден разсейване. бездействието води до действие. почивката разширява кръгозора. всекидневните задачки се показват в нова светлина. и най-накрая е отдаването. днес, докато работех върху едно рекламно послание, получих емайл с въпрос. нямаше да знам това, ако служебната ми поща не стоеше отворена нонстоп. зарязах каквото там правех и хукнах да отговарям на въпроса. отне ми няколко минути, бърза бях. но да се върна към задачата наполовина свършена ми отне поне час. бях изгубила нишката. наложи се да прегледам всичко отначало. това е да знам да се отдам. работя ли по нещо, то е важното. забравям за емайл. радио. телефон. кафенце. и си позволявам да потъна. това е!

изреждането на уроците все още не е научаването им. задачата все още не е свършила. изборът е нонстоп на дневен ред. 1 нещо или 100 неща. свобода или материална сигурност. почивка или пре-умора. вдъхновение или скука. дух или материя. уважение или не-уважение към тялото, сърцето и душата.

прочети повече ..

приказка за вълшебната нишка

имало едно много весело момченце. всички го обичали. и родителите, и учителите, и приятелите му, но имал един недостатък. Петър не можел да живее в момента. не се бил научил да се радва на нещата, които се случват в настоящето. когато бил на училище, си мислел колко хубаво би било да си играе на двора. когато играел на двора, си мислел за лятната ваканция. все си мислел за нещо друго и никога не отделял време да се наслади на специалните моменти, които изпълвали дните му.

една сутрин той се разхождал в гората недалеч от дома си. почувствал умора, решил да си почине на една полянка и след малко заспал. дълбоко в съня си чул как някой го вика по име. той бавно отворил очи и с изненада видял една стара жена. изглеждала на повече от сто години. в сбръчканата си ръка старицата държала топче с дупчица по средата, а от дупчицата се подавала дълга златна нишка.

Това е нишката на твоя живот, казала тя. Ако я дръпнеш съвсем лекичко, цял час ще отлети за секунди. Ако дръпнеш малко по-силно, цели дни ще отлетят за минути. А ако дръпнеш с цялата си сила, месеци, дори години ще изминат само за няколко дни.

старата жена протегнала ръка и дала топчето с вълшебната нишка на момчето. на другия ден Петър седял в класната стая, но му било много скучно и не го свъртало на едно място. спомнил си за новата играчка, подръпнал лекичко златната нишка и в същия миг се озовал вкъщи в градината. Петър осъзнал силата на вълшебната нишка. скоро му омръзнало да бъде ученик и закопнял да бъде тинейджър с всички вълнуващи неща, които носи тази фаза от живота. затова извадил топчето и този път дръпнал златната нишка силно. превърнал в тинейджър и си имал много красива приятелка, казвала се Елиза. но той пак не бил доволен. мислел си колко хубаво ще е да бъде възрастен. дръпнал пак нишката и много години се изнизали само за миг. превърнал се в мъж на средна възраст. Елиза вече била негова жена и двамата били заобиколени от много деца. забелязал обаче, че някога черната му коса започнала да побелява. а някога младата му майка сега била стара и немощна. но Петър продължавал да не може да живее в настоящето. отново дръпнал вълшебната нишка и зачакал промяната.

видял се като деветдесетгодишен старец. косата му била бяла като сняг, а красивата му млада жена била умряла преди години. прекрасните му деца били пораснали. за пръв път Петър осъзнал, че не е имал време да се порадва на чудесата на живота. той така и не отишъл на риба с децата си и нито една вечер не излязал с Елиза на разходка под лунната светлина. не успял да засади нито едно цвете, нито да прочете онези прекрасни книги, които майка му толкова обичала. той препускал през живота, без да спре и да погледне всички онези хубави неща по пътя.

натъжил се. отишъл в гората, където като малко момче обичал да се разхожда. когато стигнал, видял, че дръвчетата, които помнел от детството си, се били превърнали във величестени дъбове. легнал на една полянка и потънал в дълбок сън. след минута чул, че някой го вика. отворил очи, погледнал нагоре и с изненада видял, че това е същата старица, която преди много години му дала топчето с вълшебната златна нишка.

Хареса ли ти моят специален подарък, попитала тя. Петър й казал истината: Отначало беше забавно, но сега много съжалявам. Целият ми живот мина без да мога да му се порадвам. Чувствам се празен. Пропуснах да живея живота, който ми беше даден.

старицата го попитала: Какво би искал сега? Петър се позамислил за секунда и бързо казал: Искам пак да съм ученик и да изживея живота си още веднъж. той пак потънал в дълбок сън и чул, че някой го вика и отворил очи. до леглото стояла майка му, млада, здрава и лъчезарна. необикновената жена от гората била изпълнила желанието му и го върнала в предишния му живот.

и от този ден Петър заживял така, както искал. изживял живот, пълен с удоволствия, радости и победи. и всичко това започнало, когато престанал да жертва настоящето в полза на бъдещето и заживял в настоящия момент.

_________________________________________

това бе едно напомняме а ла Робин Шарма, че времето изтича през пръстите ни като ситен пясък. признавам си, че често този факт ми убягва. държа се все едно винаги ще съм тук и за никъде не бързам. или пък живея с мисълта за нещо, което предстои, но все още е доволно далеч. и губя ценни мигове фантазирайки си какво ще е. понякога, както днес, се хващам навреме какво правя, друг път не успявам да спася мига и той отлита.

днес стигнах до офиса навреме. успях да си (налея) чаша кафе. и тъкмо се гласях му се отдавам. и се отнесох в бъдещето. асансьорът ме качи на последния етаж на НДК. наредих се след другите на опашката за регистрация. и бавно се отправих да си търся място из редиците от столове в зала 3. оглеждах се наоколо, търсех познати лица. и нямах търпение да започне лекцията на Робин. вече знаех какво е усещането да си в залата с него. бях го изпитала. и все пак тръпнех от любопитство. ъъъъъъъъ. тук някъде се сепнах. отворих facebook и написах на стената си, 3 дни остават ‎до Лидерство без титла - семинарът на Робин Шарма. точно така, днес, утре и малко парче от срядата остават до събитието. достатъчно време и достатъчно много мигове, които заслужават вниманието ми. страхотно е, че се вълнувам толкоз. и все пак бих искала да остана фокусирана върху насладата от събуждането си. и отпих глътка кафе. и вече знаех, че тази вечер ще разкажа приказката за Петър и вълшебната нишка, която знам от Монахът, който продаде своето ферари.

прочети повече ..

групово пазаруване (какво е пък това?)

не, това не е да се съберем приятелки и да овършеем мола. въпреки че идеята е близка. все пак всичко се случва онлайн, без да се налага да се размотаваме напред-назад.

и да кажа в какво се състои идеята по груповото пазаруване, известно още като социално пазаруване или колективно пазаруване: един търговец предлага на страниците на един сайт за групово пазаруване продукта или услугата си, най-често става дума за услуга, с атрактивно намаление от 50% до 90%. аз и ти виждаме офертата му, харесваме я и я купуваме веднага (плащаме с дебитна или кредитна карта онлайн, на каса на EasyPay, на банкомат, с банков превод). още няколко активисти като нас правят същото. и така ставаме групичка. търговецът предварително е указал колко голяма групичка клиенти му трябва, за да даде огромната отстъпка. когато минималният брой активисти бъде прехвърлен, тогава всички платили предварително за услугата получават в електронните си пощенски кутии ваучер, който се иска да го принтират и с него да отидат, и да получат услугата, която вече са заплатили. прозвуча дълго, но всъщност това са 2-3 клика и нищо повече.

типично по български сега е време да се зачудим къде е далаверата. няма безплатен обяд, така казваме. всъщност няма трик. ако си магазин за дрехи и пазаруваш стоката си от фабриката за дрехи, като направиш еди си колко оборот, получаваш отстъпка. събирайки се една тумба народ ние правим точно това. повече оборот за кратко време и получаваме задружна отстъпка. в повечето случаи търговецът излиза на нула. печалбата му не е много голяма, защото се налага да я раздели със сайта за групово пазаруване, от който всъщност сме научили за неговата оферта. из колоарите на интернет пространството се говори, че сайтовете взимат от 15 до 50% от това, което получава търговеца. но всъщност те си знаят. печалбата на търговеца се изразява в сдобиването с нови клиенти без да похарчи нито стотинка за реклама. всъщност парите за реклама, които обикновено са заложени в цената на стоката или услугата, идват при нас под формата на отстъпка. нещо такова се получава.

първата оферта, която грабна вниманието ми бе за любимата ми автомивка. вместо 18 лева за комплексно измиване на колата, от мен се искаше да платя само 9. след това прочетох за масажи на половин цена, кола маска, спа процедури, суши на 50%, екскурзия до Истанбул, уикенд в Банско на половин цена, скок с бънджи за без пари, и какво ли не още в този дух.

всичко това е толкова сладко за потребителите, че 3 години назад настъпа истински бум на сайтове за групово пазаруване в световен мащаб. разбира се, отне известно време и тази последна мода да се намести из нашето ежедневие. първите носители на идеята в BG се появиха миналата година. ситуацията към днешна дата сред нашенските сайтовете за групово пазаруване изглежда по следния начин (2 реда по-долу). не може да се отрече наличието на избор, но световният лидер groupon.com все още го чакаме.

kolektiva.net * zadrujno.bg * pestia.com * slon.bg * deals.bg * grabo.bg * taloni-bg.com * lapni.bg * imasdelka.com * superdeal.bg * vipoferta.bg * promomax.bg * cutplanet.bg * promozona.bg * kiwi.bg * napolovina.com * deal.arenabg.com * spesti.info * 888.bg * sdelkite.bg * grupovo.bg * promos.bg * ofertomat.bg * klik.bg * goldendeals.bg * vzemigo.bg * grupo.bg * dalavera.bg * great.bg * iskamiaz.bg * piperki.bg * dadeno.bg * avanto.bg * izgodnaoferta.com * grizzli.bg * bueno.bg * happydeal.bg * assa.me * myoffer.bg * kuponik.bg * niesme.bg * ludtalon.bg * kuponi.bg * procent.bg * hitceni.bg * namaleno.bg * ofertata.bg * myoffer.bg * cheaper.bg * akristo.com * groupidon.bg * vaucher.bg * tiktak.bg * rabat.bg * hito.bg * avanto.bg * onfire.bg * tupkanica.com * evtinko.com * samosega.bg * promosdelka.com * samozajeni.bg * klik.bg * member.bg * bueno.bg * kaparo.bg * limonite.eu * topkupon.com * kolektivno.bg * koz.bg


а за да е по-лесна задачата ни, се появи и събирателен сайт. иначе речено всички оферти за групово (колективно) пазаруване на едно място: vsichkioferti.bg, последваха го и други: eha.bg * moitesdelki.bg * trade.hub.bg * gruponi.bg * hitro.bg * sabor.bg * ofertirai.me * moiteoferti.bg

и за малко съвсем да забравя да спомена, че всички сайтове (без един) предлагат опцията да се абонираш за офертите им по електронната поща. така че да не се налага да ги наобикаляш всеки ден. а щом имат нова оферта, те ти я изпращат и ти решаваш дали да я купиш или не.

и така, до после, сега отивам да напазарувам групово. ха-ха-ха.

прочети повече ..

Аз обичам моето тяло!Моята гледна точка...

За да обичаш тялото си, трябва да го харесваш. А за да го харесваш, трябва да се чувстваш добре в него. А за да се чувстваш добре в него, то трябва да ти дава усещане за комфорт. Когато се погледна в огледалото искам да виждам отражението на самата мен. Тялото ни е обвивка да, но тя носи и отражението на това, което сме в действителност. Ако се чувстваш добре и комфортно в слабо, леко закръглено, закръглено или дебело тяло, то тогава няма защо да се мъчиш да променяш нещо в него. По този начин то би трябвало да ти създава уюта на душевността, която носиш точно такова, каквото е в момента. Затова няма точна формула за това как трябва да изглеждаш. Вярно, има определени медицински референтни граници, в които от здравословна гледна точка е добре да попадаш. Е така де, но не всички се раждаме с късмета да носим закодирано съвършенство на телосложението си. Ето защо според мене всеки от нас носи индивидуалната си успешна формула за перфектно тяло. Чувстваш ли се добре в него (независимо какво е то), значи си успял да постигнеш своето съвършено тяло. А за да се чувстваш добре, е нужно, когато се погледнеш, просто да се приемеш. Такъв, какъвто си. Уникален, различен, съвършен, завършен. Всички сме такива. Просто на повечето от нас (особено жените, непрекъснато навиращи в носовете ни бляскавите тела и физиономии на модели и звезди) ни е трудно да го осъзнаем. Че сме красиви и истински именно в своята уникалност. Че за да ни харесват другите, трябва да се харесваме първо ние самите. И не само да се харесваме, а и да се приемем и обикнем – външността си и прекрасната си душевност. А тя ще е в мир, когато усеща, че обитава и живее в удобна, красива и идеална черупка. А именно - нейното тяло.

Аз самата винаги съм имала проблеми с килограмите. Не фрапиращи и чак толкова ужасяващи, но като един доста суетен човек, през по-голямата част от живота си съм била в упорита борба с тях. Особено след раждането на детето ми, когато тялото ми претърпя пика на дебелеенето. Няма да ви обяснявам колко стресиращо действа върху самочувствието на една жена подобна трансформация на тялото.

И тогава се започна. Диети, положителни резултати вследствие на тях, почивки, пак леко отклоняване от правия път. А това се случваше лесно предвид любовта ми към храната. За мене похапването е удоволствие, наслада и глезене на душата и тялото. Така че да си върна килограмите, които бях свалила с толкова усилие, не беше никак трудно. Спадове и възходи следваха един след друг. Исках да си възвърна онази форма, която имах преди да стана майка. Исках, когато се погледна да видя отново онова момиче (не с манекенски размери, никога не съм била кльощава, дори напротив), което да се усеща щастливо и жизнено в своето тяло. Да имам отново самочувствието да облека предизвикателни и секси дрешки, които пък от своя страна ми бяха слабост (не чанти, обувки, бижута, парфюми или гримове), а удоволствието да нося именно дрехите, които харесвам.

Ето по този начин аз щях да се чувствам добре и комфортно в тялото си. Да го заобичам и да се поглеждам с усмивка. Страшно ми тежеше тази постоянна борба (която може би още не е завършена и ще продължава докато съм жива, знае ли човек). Лишавах се от едно от най-големите ми удоволствия – похапването и постоянното следене на кантара какво се случва с мене всеки божи ден. Разбира се, резултати винаги имаше. Те ме поощряваха в един миг. В следващия вече бях отчаяна и съсипана при мисълта, че днес съм на рожден ден и няма да мога да опитам от нито едно сладко изкушение. И така, няколко години наред. Докато един ден просто казах: Стига!

Спрях с всички строги диети. Купих си спортен уред. Изградих си собствен режим на хранене. Не гладуващ и депресиращ, но и нямащ нищо общо с лакомията и тъпченето. Отказах се от някои доста неполезни и нездравословни храни (само няколко, от всички не мога) и започнах да следвам собствените си желания и потребности на тялото. А то сякаш като по чудо ми се отблагодари. Мъченията спряха за мене, спряха и за него. Започнах малко по малко да си възръщам формата и след около година вече бях постигнала резултата, към който се стремях. Върнах си фигурата. Точно такава, каквато я исках. Възвърнах си баланса. Имах тялото, в което се чувствах добре. Онова хармонично състояние между него и душата, което те изпълва с любов. С любов към самия себе си.

Не ме разбирайте погрешно. Не следвах някакви стереотипи. Нямам против закръглените и по-пълни хора. Нямам против и ужасно кльощавите. Просто точно за себе си исках това – да постигна и усетя онова състояние на фигурата си, което удовлетворяваше мене и само мен. В което се чувствах добре аз, а не защото друг ме харесваше така. Не исках да се вмествам в клишираните мерки 90-60-90. Не исках да имам перфектното тяло заради другите. Исках го за себе си. Тогава и само тогава щях да се чувствам добре, без да се самобичувам всекидневно щом се погледна.

През всичкото това време мога да кажа едно, което е сигурно: без усилия, желание и упорит стремеж трудно се постигат каквито и да било резултати. Колко са късметлиите, които се раждат с перфектни тела и цял живот не полагат и грам усилие за това? Малцина са. Даром почти нищо не идва в живота. Но и друго мога да кажа: всичко е вътре в нас самите. Мислите ли, че една манекенка, когато се погледне в огледало, се харесва на сто процента? Не съм напълно убедена в това. Представяте ли си такъв тип хора в какъв вечен стрес живеят? Това, с което днес се гордеят, дали ще е стойностно и все така красиво и утре? Ами вечните им ограничения и смазващ перфекционизъм? Това е убийствено. Всеки ден да се бориш с времето и обстоятелствата. Не мисля, че някога биха могли да постигнат мира със себе си, а ще си останат вероятно с претенциозните и пресиращи изисквания на изкуствения, суетен и бляскав свят.

Съвършенството е в нас самите. Усетим ли го, то тогава ще сме щастливи със себе си. Ще се обичаме такива каквито сме. И вече ще можем да кажем: Обичам тялото си, защото се чувствам добре в него. То е отражението на това, което съм. За мене то е идеалното - завършеността на моето Аз.

прочети повече ..