Today is a special day....
Happy Birthday, sis...



с много любов на Натали, моята малка сестричка...благодаря ти за това, че си винаги до мен...нека този и всеки следващ твой ден е специален и изпълнен с много усмивки, мечти, любов, щастие, късмет и светлина ...

....обичам те, слънце...

A sister listens to your worries and fears,
Gives consolation and dries up the tears,
Creates confidence when you haven't any left,
Help you feel good about yourself.

Through phone calls and pictures you both share
Triumphs, joys, problems, advice, love and care.
She's there for special days that come along,
Organizing, planning, making sure nothing goes wrong.

Sisters grow up competing over everything,
Squabbing and saying words they don't mean,
But standing together in times of adversity
Their loves shines through perfectly.

People will come and go leaving your heart hollow
But whenever life takes you a sister's love will follow.
With you from childhood until the end
Near and far she's your lifetime friend.

Happy, Happy Birthday sister...hugs and kisses from me...xoxoxo

Be happy, sis...

прочети повече ..

книга за любовта.


затворих лаптопа и се отправих към леглото. изморена бях не на шега, денят беше дълъг и наситен. тъкмо покрих тялото си със завивката и телефона настойчиво задрънча от другата стая. можеше да е всеки. не очаквах никой. забързано вдигнах. беше приятелка. звучеше разтревожена. разменените набързо думи, прозвучаха като заклинания. наметнах нещо и отворих лаптопа същия, който бях затворила преди минути. тя щеше да дойде след малко. нощта щеше да е дълга. в 3 часа сутринта и двете си легнахме. а на другата сутрин продължихме оттам, където спряхме. отношения, премесени със страхове, стари и нови грешки, вярвания неверни + техники, мантри, капките на Бах и една книга за любов.

подадох й книгата с думите, тъкмо ще ми помогнеш. прочетох я преди време и много искам да разкажа за нея. но думите още ги няма. почети малко и ако ти хрумне нещо, ще се радвам да ме вдъхновиш. ...

тя се съгласи и зачете. а аз тихичко продължих да си работя по последния проект. не се мина много, може би 1-2 страници и първите възгласи на одобрение се появиха, което си е гаранция за прочетена първа глава, а може и втора.

денят се развиваше интересно. след съненото утрo премесено с аромата на кафето от Кения, закупено в центъра на София, и разговорите ни. едно телефонно обаждане промени вибрациите и внесе доста смут в мислите, и чувствата нейни, а и в моите. все пак и аз бях актьор, макар и второстепенен, в същия филм.

отне ни време да се върнем тя към книгата, аз към проекта. но все пак си го наложихме. убедихме се една друга, че преди да отворим вратата, не знаем какво има зад нея. и докато не знаем, все още можем да променим нещото там.

книгата я увличаше, моят проект ме изнервяше и рутината отново се завърна в кадър. нищо, че бях там в стаята, не помня колко време мина. може би час, два или три. телефонът нейния отново издрънча. каква беше общата ни изненада, когато мислите ни, бяха чути. посланието изпратено през вселенския мобилен оператор, бе достигнало получателя си. нещо в мен тържествуваше. знаех си, че всички ние можем и без думи да си говорим, и потвърждението само затвърди вярването.


само чрез промяна на себе си можем да предизвикаме промяна в отношението на другите хора към нас. това ни дава възможност и да върнем любимия си човек, когато преодолеем негативните си чувства към него.

цитатът е от книгата, станала герой в моята история. Как да си върнем любимия в 13 стъпки? признавам си, че заглавието е причина книгата да отлежава известно време на рафта. звучеше ми несериозно и проамериканско. книга за любов, бих я кръстила аз. написана с точните думи. думи, които те уцелват. прозрения, които следват едно след друго. без излишни увъртания и сюжети.

любовта свършва там, където свършва удовлетворението ни от връзката ни. ..до вчера сме се радвали на връзката си безрезервно, а днес вече строим планове. до вчера сме отдавали любовта си на любимия човек и ни е била достатъчна неговата любов, а днес очакванията ни притискат. до вчера сме се наслаждвали на всеки малък жест на партньора си, а днес сравняваме малкия му жест с големите ни очаквания за това, какво би трябвало той да направи, за да изпълни нашия план. това, което до вчера ни е носело радост, днес ни носи напрежение, притеснения и разочарования. ..

всеки път, когато демонстрираме на човек болката, която ни е причинил, той осъзнава какво е направил, изпитва вина и бяга, ако има възможност. показвайки на някой най-лошите му страни, нямаме никаква възможност да го накараме да изпита съчувствие, интерес, обич, любов - напротив, вината и самоосъждането ще го накарат да отиде там, където няма да го изпитва - далеч от нас.< любовта понякога ни наранява и ни прави нещастни. липсата на любов обаче не ни прави щастливи. пред избора да бъда нещастна поради любов или нещастна поради липсата й, аз отново бих избрала любовта.

[Как да си върнем любимия в 13 стъпки? и д-р Мая Живкова]

в заключение, книгите не правят чудеса, ние ги правим. любовта събужда любов. няма нужда да чакаме връзката да се разпадне, за да я оценим по достойнство. и да видим какво й причиняваме с очакванията и тоновете си изисквания.

прочети повече ..

Да срещнеш лицемер...



Какво са думите, ако не израз (открит и честен) на нашите мисли, чувства и усещания? Израз на самите себе си. Какво са думите, които изричаме съвсем целенасочено с определен замисъл и стремеж да постигнем нещо (каквото и да е) в името на някаква недобронамерена (егоистична) цел? А може и просто, защото така ни е кеф. Без да се замисляме за последствията. Това вече са празни приказки. Типични за лъжците и лицемерите.

До скоро нямах голям опит и досег с тях. Случвало се бе така, че силната ми интуиция малко или много е усещала такива хора и при това положение просто съм се стремяла да стоя далече от тях. Или пък съм се сблъсквала само с т.нар. умерени специалисти (които не са особено опасни). Да, обаче, за добро или лошо, животът ме срещна и с т.нар. жестоки лицемери. Да, случи се така, че не ги прецених от рано. Или по-скоро го отдавам като гаф на моята уж безпогрешна интуиция. До тук с шегата. Да бъдеш наранен от подобен тип хора е ужасно изживяване и на никого не го пожелавам. Но все пак, преминавайки през толкова трудности в живота си, явно е неминуемо да се сблъскаме и с такива създания на човешката природа.

Това всъщност са хора, които говорят празни приказки, неверни и лъжливи. И го правят на лягане и на ставане. Някои от тях не подбират (ей така спортно). А има и такива, които набелязват жертвата си (поредната, защото те не се задоволяват само с една) според техни, неразбираеми за мен критерии и подбуди, и действат целенасочено и активно. Докато постигнат целта си и усетят (не почувстват, защото те обикновено не са способни да изпитват подобни човешки емоции) своето така наречено жадувано удовлетворение. До такава степен са усъвършенствали лицемерното изкуство, че трудно и най-опитното око би ги изловил. Това са хора, които днес с думи могат да ти свалят звезди, а утре с действия да те ринат в калта. И да го правят без грам милост и състрадание. Съвсем умишлено.

И тук вече идва и моят непроумяващ въпрос: Защо? Защо го правят? Какво удоволствие им доставя това? С каква цел? Вероятно това се дължи на прекалено жестоко егоистичната им натура, достигаща до върхови нива? Вероятно подобни действия и поведение ги кара да се усещат велики и това ги прави щастливи? Усещат прилив на енергия или победа, защото са извоювали някакво място в живота си или са постигнали целта си? Ако е така, доста жалко. Жалък живот. Жалко съществуване. Да градиш щастието и най-вече живота си за сметка на това да нараняваш хората не е най-доброто решение. Разбира се, това не го определям аз. Всеки сам знае най-добре за себе си как да изживява дните си и отговаря за постъпките си. Аз само си мисля дали някога, някъде, някой няма да се появи и да им покаже кой всъщност е майстора.

прочети повече ..

Моето Твое Аз



Не се учудвай, когато ме видиш да се смея, а по телевизията дават тъжен филм. Погледни в ръцете ми – може би чета нещо забавно.

Не се изненадвай, ако навън вали като из ведро, а аз вървя под дъжда и не бързам. Погледни в очите ми – може би там има сълзи, които искам дъждът да скрие.

Не мисли, че нещо не е наред, всеки път когато ме видиш замислена. Попитай ме с очи – може би имам нужда от мълчалив разговор.

Не ме укорявай, когато слънцето грее и птичките пеят, а усмивката я няма на устните ми. Помисли за причината – може би в този ден, преди да се познаваме, се е случило нещо тъжно, което помня и до днес.

Нека рязката промяна в настроението ми не те плаши. Емоциите връхлитат без да питат – и не винаги ти си ‘виновникът’ за промяната.

Не се чуди, че често казвам ‘Не’, а в очите ми четеш ‘Да’. Или обратното. Замисли се – може би те обичам повече, отколкото предполагаш.

Не искай винаги да съм сигурна, че постъпвам правилно. Спомни си някоя твоя грешка – може би и ти като мен си се колебал и в крайна сметка не си успял да направиш верния избор.

В края на всеки твой ден нека през ума ти минат всички осъдителни думи и мисли. Ако не си чул от мен причините, не бързай със заключенията. Всичко, което виждаш, е Моето Твое Аз. Това съм Аз през твоите очи. А истинските отговори са отвъд тях.

прочети повече ..

Приказка край огъня


- И двамата заживели щастливо до края на дните си, завърши приказката баба и си отдъхна.

Тя се наведе и хвърли още една цепеница в огъня, докато бъркаше с огромна (тогава ми се струваше такава) дървена лъжица сладкото от сини сливи, което леко къкреше. Аз седях на едно столче (от онези малките дървени, помните ли?) до огъня и обмислях. Някак си не ми се струваше достоверен краят на приказката. Виж, за другото вярвах: драконите си съществуваха - прелитаха много често над къщата и когато питах дядо какво е това, той ми обясняваше, че е дракон, който превозва хора и ще се приземи в Бургас. Сигурно е така! Дядо не би ме излъгал за такова сериозно нещо.


Вещици и магьосници също имаше - след пожара баба ме беше водила при една бабичка, която лееше куршум. И тогава наистина страхът ми отмина! Значи магията подейства, съответно тази бабичка е магьосница.


Чудовищата и дяволите също ми бяха добре познати. Когато се навеждах през терасата, баба ми винаги успяваше да ме види и ми казваше, че дяволчето ще ме дръпне, ако го направя отново. Същото казваше и дядо, когато махах капакът на кладенеца (където държаха касите с бира) и пусках камъни във водата.

- Ще те дръпне дяволът, бе Летка! - така казваше дядо.

Аз дяволът не бях го виждала, но… сигурно е така! Дядо не би ме излъгал за такова сериозно нещо.


И джуджета бях виждала. По телевизията. Тогава попитах братовчедка ми, която беше по-голяма от мен с цяла една година:
- Мирос, според теб съществуват ли наистина джуджета?

Тя погледна телевизора, после погледна мен и каза убедително:
- Дядо каза, че съществуват. Сигурно е така! Той не би ни излъгал за такова сериозно нещо.

Та значи, аз им вярвах за всичко. На баба и дядо де! Той и татко веднъж обеща да отидем на море, но не отидохме, защото имало много хора на морето и нямало място. Морето е толкова… толкова безкрайно! Как няма да има място?! Излъга ме тогава. Обаче нека се върнем към края на приказката:'И двамата заживели щастливо до края на дните си.'


Не се стърпях:
- Абе, бабо… тая Пепеляшка нали е била бедна? Как тогава ще се омъжи за принц?

- Амииии… ще се омъжи! Защо да не се омъжи?! – обясни ми не много разбираемо тя и продължи да бърка сладкото, което миришеше някак си… сладко. – Я иди да видиш дали кокошката е снела и вземи яйцето да не го смачка тоя вратоглав петел! Боклука му с боклук!

Отидох. Взех яйцето, ритнах два пъти петела и като ме нападна да кълве избягах. Докато вървях към баба обаче обмислях отговора й.


- Ама, бабо… как ще се омъжи за принца това момиче? Нали е бедно? – настоятелно попитах аз и си седнах на столчето. Започнах да си играя с яйцето в очакване не отговора.

Баба помисли пак и обясни:
- Омъжила се е за принца, защото е била умна. Затова той я е харесал. Защото е била учена – можела е да чете и да пише. Не е важно дали си богат, а дали си умен, баба.

- Ооо… ами тогава защо не ми давате да си играя с Митето и с Радина? Те са бедни, ама са умни… Е, не могат да четат и да пишат… Даже май ще повтарят годината. Обаче сигурно са умни!

- Защото едно време, като строихме къщата, дядо им не дойде да помага! Всички комшии дойдоха, той – не! Няма да играеш с тях! – ядоса се баба. – Какво искаш - да те запишат вашите тука в Елхово на училище? С циганчетата да ходиш…

- Аз не искам да ходя на училище тука! Ще ходя в Кърджали с моите приятели! – разсърдих се, че ме принизява толкова.

Елхово беше град, но Кърджали… беше безкрай пъти по-голям. Дори мисля, че беше най-големият град в България. Татко ми беше казал, че София е по-голяма, обаче… той ме излъга за морето, помните ли? Сигурно е лъжа и това.


Замислих се. Започнах да си подавам яйцето от ръка в ръка.
- Значи принцът и Пепеляшка са се харесали… - разсъждавах на глас аз.

- Да, още щом се погледнали, разбрали, че са един за друг. – допълни баба.

- Е, как така? Още се поглеждат и разбират, че са един за друг?!? – учудих се.

Баба усети, че предстои лавина от въпроси и се опита да ме блокира с отговор:
- Е, не в първия момент… Като се опознаеш с човека и с течение на времето разбираш, че това е твоята половинка, както се казва.

Сега вече наистина съвсем се обърках. Как го разбираш това? Откъде можеш да бъдеш толкова сигурен, че това е човекът, с който ще прекараш целият си живот? Това е цял живот, не… четири месеца като лятната ваканция в Елхово. Това е безкрайно много време! И то с един човек!


- Ама как го разбираш? А, бабо? Как разбираш, че това е твоята половинка? Кажи ми! –настоявах аз.

- Ще го почувстваш, Лете. Просто ще го почувстваш. Казват му 'любов'.

Както си играех с яйцето, щом баба спомена тази думичка, изведнъж то падна и се счупи. Тази дума май не ми допада много… Или тя не ме харесва, или аз – нея. Но определено щяхме да имаме проблеми в бъдеще.


to be continued

прочети повече ..

Бързо ли се отказваме или навреме?



Ето какво чух в един филм: 'Днешните млади се отказвате при всяка малка трудност. Едно време не беше така. Не можехме да си позволим да се разделяме и събираме, когато ни хрумне…' Не знам нито как се казва филмът, нито пък продължих да го гледам след тази реплика - все си повтарях и повтарях наум чутото.

Замислих се… Кой определя коя трудност е малка и коя достатъчно основателна, за да се разделиш с някого? И двамата ли трябва да го усетят или и една от страните има право да го реши? Бързо ли се отказваме или навреме?

Дори веднъж мисълта за раздяла да е минала през главата ти и ти да не си се вслушала в нея, направила си компромис. Но с какво? Със себе си ли? Не мисля така. Когато даваш още един шанс, значи все още вярваш, че всичко ще се нареди. Когато пък се откажеш – пак вярваш, че всичко ще е по-добре, като си направила тази крачка. И какво излиза – няма грешен избор! Има ТВОЙ и НЕЧИЙ ДРУГ.

Когато знаеш със сърцето си как да постъпиш, никога не грешиш. И винаги правиш нещата навреме.

прочети повече ..

human design.
хюман дизайн през моята призма.


тъгата ме заливаше, обливаше, потапяше в своите краски. идеше ми да крещя: къде е онази жена в тялото, на която се будя обикновено сутрин? къде е тя? липсва ми, толкова много.

тези мои състояния! очакваше се да съм свикнала с тях. да ги разпознавам и да знам как да ги оправям. но едва 2 години назад разбрах за какво иде реч. преди задавах един-едничък въпрос, защо? защо съм тъжна, унила, ..изгубена в превода? и намирах милиони отговори. това някак си ме успокояваше. нещо се е случило и то е отговорно за начина, по който се чувствам. но human design ми даде съвсем друго обяснение. аз съм емоционална. не! това не е същото, на което викаме емоционална. моят дизайн е такъв. подвластна съм на емоционалната си вълна. и за това причина няма. просто химия. както идва, така отминава.

тази същата емоционална вълна най-после ми даде ясен знак, че е време да напиша този пост, да разкажа за human design и как така се случи, че направих първите крачки в посока да заживея дизайна си.

в една есенна сутрин пиех кафе в Starbucks в компанията на две приятелки. покрай сбирките на Наистина жена честичко чувах думи, които нищо не ми говореха като манифестор, генератор, прожектор, хюман дизайн. но все забравях да проверя търсачките за повече инфо по въпроса, а да попитам дори не се сещах. в тази въпросна сутрин от Нина Райчева за първи път чух за моя дизайн. че съм родена като манифестор 4/6 с емоционален вътрешен авторитет. нито първото, нито второто, а какво остава за третото не ми говореха нещо. заслушах се в обясненията на Нина и първите мисли в главата ми бяха: защо аз? предпочитам да не ми се полага такава отговорност. предпочитам да съм не-забележима. това бе първият сблъсък с моя дизайн. сега вече мога да отсека, че бе много типично за подтискан години наред манифестор. семейство, училище, приятели и познати несъзнателно в страха си се бяха опитали да ме направят като тях. но аз не съм като тях. нито те са като мен. нито някой на някого прилича. всички сме уникално специални, различни в своя дизайн.

и така. най-важното вече го знаех. и ми беше ясно, че не си живея дизайна. че го бях скрила някъде дълбоко в мен. само в разни кратки мигове на просветление го бях следвала. този блог е рожба на един такъв кратък миг. за разлика от всичко научено, human design ми даде нещо, което важи само и единствено за мен. то не се отнася до всички манифестори (приблизително около 8% от населението на нашата планета), нито до всички с профил 4/6, .. то си е мое. моите дефинирани и не-дефинирани центрове, моите канали, моята вълна. научих се да взимам моите решения. в моя случай това иска чакане. чакане на вълната да мине през нейните си върхове и падения, и да ми даде онзи отговор, в който нямам и грам колебание. един ден просто ставам и знам. опитах се да пренебрегна това знание на няколко пъти и резултата беше катастрофален. това към което се присъединявах не беше моето, и рано или късно го напусках. когато обаче си давах времето, нещата изглеждаха различно. години наред тихичко се обвинявах, че знам какво трябва да направя, а всъщност не го правя. human design ми помогна да разбера, че всъщност ума ми наистина знае стъпките, но моят Еmotional Solar Plexus (центърът отговорен за емоционалността и в моя случай за взимането на решенията), той знае, че това не е за мен или че още не му е дошло времето. за това и нещото все още не съм го случила. защото имам ли увереността за нещо, оо.. тогава, няма чакане, няма моткане, просто ставам и го случвам. това е енергия, с чиято сила понякога трудно боравя, а какво остава за всички около мен.

случвало ли ти се е да стоиш до някой и да изпитваш безпричинно неспокойство или обратното уют, лекота и абсолютен комфорт? и двете си имат логични обяснения. покрай знанието за моя си дизайн, открих и как той взаимодейства с другите дизайни. открих, че с някой хора просто се подушваме. общото помежду ни ни прави леки в общуването. открих, че с други съм нонстоп в конфликт. открих, че има канали отговорни за критиката, за ритъма на живот. и че, когато хората около мен ги притежават действам по един или друг начин. открих, че живеем прекалено много в ума си. не сме виновни, така са ни учили, на рационално мислене. но в малки, редки случаи, дизайнът ни е този, който ни води. и тогава. тогава всичко следва естествените ни извивки.

мога да продължавам да откривам откритията си. за мен самата. за другите. за дизайна и как това чудо работи в реалния живот, в моя живот. всичко при human design е лично и касае само мен или теб. има общи неща, на които се стъпва. и в началото те са достатъчни. но колкото повече разбирам, толкоз по-лесно ми е да бъда аз. истинската аз. не онази, която се опитва да прилича на другите. страхотно е да знам, че емоционалната ми вълна е нещо, което просто идва и си отива, и че причина за нея няма. че да съм тъжна ми дава едно уникално умение да виждам света по един различен начин. че да бягам от социалния живот и да прекарвам времето си в кухнята ми е заложено така да бъде след тридесетата година от раждането ми. че аурата ми е затворена. че в прегръдката ми няма да потънеш, до един момент, когато аз реша да те прегърна. тогава ще знаеш, че съм те допуснала. че не ти давам мнението си за щяло и нещяло не от липса на инициативност или наличие на непукизъм, а защото дизайнът ми знае, че ти ще ме чуеш наистина, само ако ме попиташ. тогава и аз ще мога да открия знанието за теб. че рядко мисля за другите, но действията ми водени от вътрешния авторитет имат силно въздействие върху тях.

до тук беше часта: аз и human design. как моят дизайн ме направи по-обичаща себе си, по-разбираща другите, по-отговорна към това, което е в мен. следващата част е малкото, което знам за human design като наука. а всичкото него съм го научила от Нина. тук трябва да отворя скоба, че аз съм експерт единствено и само на собствената си rave chart (карта на дизайна), за всякакви други въпроси, напътствия и коментари, са хората, които се занимават от години с human design, и се наричат human design аанализатори.

-----------------------

human design e една нова, съвсем различна и млада наука, която комбинира и обединява древната китайска книга на промените I-Ching или И-дзин, ведическото знание, кабала, aстрономията, aстрофизиката, aстрологията, квантовата физика и генетиката. хюман дизайн дава конкретни ключове (стратегия и вътрешен авторитет), които са индивидуални за всеки един от нас, помага ни в приемането на себе си такива, каквито сме, в отношенията ни с околните, спомага за елиминиране на съпротивите, които срещаме в живота си, в разбирането на несъзнателните мотиви, които ни движат и ни учи да живеем с тях, а не да ги променяме. факт е, че генетичният ни код никой не може да промени, колкото и да му се иска.

и не може тема за human design да мине без проводника на знанието, човекът нарекъл се Ra Uru Hu. Ра казваше: не ми вярвайте, пробвайте. и беше много прав. днес той не е с нас в материалния свят, но ни остави доволно количество информация на запис, която да послужи за нашето осъзнаване и най-вече за възпитанието на нашите деца в хармония с дизайна им. защото те са тези, на които разчитаме да въдворят баланса отново.

следващата стъпка по пътечката human design е твоята карта. за целта можеш да влезеш в jovianarchive.com и да избереш Get Your Chart. картата се изчислява на базата на рождената дата, час и място. това дава основните ключове: ти си манифестор, генератор, манифестиращ генератор, прожектор или рефлектор, с профил (биват 12 вида), и дефинирани центрове, канали и портали.

направиш ли си картата, пред теб се открива калахара, колелото на времето. виждаш и 9 центъра. те отговарят на чакрите и комуникират помежду си подобно на системата на кабалистичното дърво на живота. когато центровете са оцветени са дефинирани, тоест знаеш как да боравиш с тази енергия. ако са бели, значи не са дефинирани и са отворени, тоест те са най-големите ти учители и източници на мъдрост. линиите между два центъра се наричат канали. но да се върна на най-основното, видовете:

генератори и манфиестиращи генератори
около 70% от населението са генератори, в това число влизат и манифестиращите генератори (generators, manifesting generators). основната разлика между генератор и манифестиращ генератор е, че при отклик на нещо, манифестиращият генератор може да действа по-бързо от чистия генератор. тези два вида са единствените, които притежават нонстоп активен сакрал, специален енергиен център. за генераторите най-важното нещо в живота е намирането на работа. ако те не работят правилната за тях работа, то те се измъчват. когато работата е тяхната, сакралът ги снабдява с почти неизчерпаем източник на енергия. стретатегията в живота на генераторите е да откликват на възможностите, които им се предлагат. те имат отговорите в себе си, остава само да се научат да ги разпознават. когато нещо е тяхното, сакралът им е този, който отговоря с Ъхххъ за да, и съответно с ЪЪкъъ за не. когато един генератор не разпознава вътрешния си глас, то той често се фрустрира (чувства се напрегнат, издразнен, безпомощен) и не може да вземе решение как да действа. и така става, защото не е вложил енергията си по правилния начин в правилното занимание, съответно среща препятвствия, нещата зациклят или енергията не му достига. в обратния случай, когато генераторът чуе сакрала си и го последва, той изпитва истинско удовлетворение.

манифестори
около 8% от населението са манифестори (manifestors). те са тук, за да действат, да водят. манифесторите могат да предприемат действия, без да чакат (освен ако не са емоционални манифестори). те притежават огромна енергия за създаване. но трябва да се научат как да я използват по подходящ начин, в противен случай рискуват да срещнат съпротива от другите, и да се разгневят. всичко е много по-хармонично, ако манифесторите информират другите за това, което правят. правилно насочената енергия на един манифестор неизбежно води до въздействие върху всички останали.

прожектори
прожекторите (projectors) са 21% от населението. те са тук, за да помогнат на другите да се разберат по-добре. те са изцяло насочени навън. прожекторите интуитивно знаят как ти можеш да увеличиш енергията и потенциала си. това ги прави уникални треньори и наставници. прожекторите не притежават собствена енергия, за това често им слагаме етикета мързеливи. но за тях е пагубно да работят наравно с генераторите и манифестиращите генератори. предизвикателството за прожектора е да изчака поканата си. поканата за прожектора е индикация, че той е разпознат за това, което е и само тогава може да води и насочва енергията на другите. в противен случай ще бъде отхвърлен и това ще го доведе до дълбока горчивина.

рефлектори
най-редкият вид са рефлекторите (reflectors). около 1% от населението. те са отворени към света във всяко едно отношение. те са огледалата на нашето общество. каквото е около тях, то такива са и те. рефлекторите, които не познават себе си могат да бъдат дълбоко разочаровани от живота. те трябва да изчакат един цикъл на Луната (около 28 дни) преди да могат да се чувстват сигурни в решенията си.

-----------------------

стигнах и до края на тази история. най-важното вече го казах. какво още да допълня? ...че като слушаме ума си, няма как да знаем дали нещо е за нас или не, защото ума ни измисля всякакви сценарии и ни диктува какви ли не неща, воден от страхове или чужди съвети, докато human design ни помага да разберем себе си и да разпознаем кое е най-добро за нас.



human design анализатори
Нина nina@nina-ray.com 0888343910
Гулико guliko.varbanova@gmail.com 0888569048

прочети повече ..

Перфектното тяло, Доброто тяло, Моето тяло


Веднъж припаднах от глад. Семейството ми не разбра. Нямаше и нужда. Върнах се вкъщи, наядох се добре. Не се превърнах в едно от хилядите момичета, които не са осъзнали колко далеч, по-скоро колко надолу може да ги отведе манията за съвършено тяло.

Прекарала съм толкова голяма част от живота си в нещо напразно – да мразя тялото си. Като всяка жена да мисля, че липсата на онези 5 последни килограма е ключът към щастието. Снощи една приятелка ми каза как изобщо не приличам на човек, който се притеснява от тялото си и харесва как изглежда. А аз се сетих колко много пъти първото нещо, което правя, ставайки от сън, е да се претегля, като всеки половин кг отгоре може да се превърне в повод за депресия, а всеки половин надолу – в мотивация да продължавам в същата посока. Това може би никога няма да се промени. Но това не е толкова лошо, всяка жена иска да изглежда добре.

Повечето обаче стигат по-далеч – превръщат се в роби на телата си. В роби на храната.В роби на чужди представи. Можем да обвиняваме модната индустрия, списанията, мъжете, истината е, че самите ние избираме дали да робуваме или не, защото сме дарени със свободата на избор. Познавам адски много жени със страхотни тела. Но познавам адски малко жени, които да смятат, че имат страхотно тяло.

Не мога да кажа кога се научих да обичам тялото си. Дори все още има периоди, когато го критикувам. Но са все по-малко. Защото когато го обичам, то е красиво. Аз го виждам такова и другите го виждат такова. Преди да вляза в банята, поглеждам в огледалото и виждам, че то е перфектно. И понеже не съм много висока, е малко. Ако бях, щях да се радвам на дългите си крака и величието му. Сега се радвам, че е малко, компактно и нежно. Че имам тънка талия и изпъкнало дупе. Че когато някой мъж ме прегърне, се чувствам толкова жена и толкова защитена. Кожата ми е гладка, краката ми никога не излизат изпод завивката. Има още хиляди неща, заради които мога да обичат тялото си. Ако беше различно пак щях да имам хиляди причини, различни. Всеки може да намери хиляди причини да обича тялото. Но и хиляди за обратното. И всичко се свежда до правилния избор.

В крайна сметка, ако не обичаме тялото си, значи сме неблагодарници. Чрез него се движим, работим, храним, то ни помага да усетим живота всяка една секунда. Чрез него усещаме любовта и удоволствието от нея. Чрез него можем да танцуваме! Чрез него показваме колко обичаме хората около нас. Изживяваме модата, изживяваме красотата, нашето тяло прави адски много за нас, а ние го критикуваме постоянно.

И както казва Ева Енслър 'Спрете да поправяте тялото си. То никога не се е разваляло!'

'Доброто тяло' на Ева Енслър:

..'Доброто тяло' започна от мен и моята мания за 'несъвършения' ми корем. Опитах се да регистрирам движението на тази себеомраза, описах я, тръгнах да проследявам корените й. Тук, за разлика от 'Монолозите' аз се явявам жертва на самата себе си, и пак аз съм собствения си мъчител. Естествено, средствата за моето самобичуването ми бяха предоставени наготово. Матрицата за перфектното тяло ми е програмирана от раждане. Но каквито и въздействия и дори натиск да ми е оказвала културата на средата, аз самата си избрах непрекъснато да се вглеждам в сланините си, да пазя диета след диета, да се подлагам на физически упражнения и постоянен тормоз. Именно аз си избирам списанията. Именно аз се хващам на въдицата на някакви идеали. Именно аз вярвам, че блондинките с плоски кореми ревностно крият някаква тайна. И ако има нещо по-страшно от нарцисизма, то това е охотата за самонараняване, която все повече плъзва по света и го заразява...

...За последните шест години посетих над четиридесет страни. С очите си видях колко неконтролируемо и коварно е подействала отровата – избелващи кремове се разпродават в Африка и Азия с бързината на паста за зъби, майки на осемгодишни американчета премахват оперативно ребра на своите дъщерички, така че никога да не им се налага да пазят диета, петгодишни деца в Манхатън правят всевъзможни йога упражнения, само и само с пълнотата си да не излагат пред хората своите родители, момичета в Китай и Фиджи, пък и къде ли не другаде, насила повръщат и гладуват, корейки премахват чертите на Азия от клепачите на очите си... и така нататък, и така нататък.

Тази пиеса е моята молитва, моят опит да анализирам механизмите на нашето себеоковаване, да открия как да се освободим, така че да имаме повече време да бягаме по света, отколкото от него.

Вдъхнових се от Марион Удман, една велика последователка на Юнг, която ми даде самочувствието да се доверявам на своите знания. Тя ми каза, че 'вместо на преодоляваме себе си, ние трябва да заживеем вътре в себе си'.

Кажете на имидж мейкърите, на разпространителите на списания и пластичните хирурзи, че не се страхувате. Че най-големият ви страх е да не умре въображението, оригиналността, метафората и страстта. А след това се заредете със смелост. Обичайте тялото си! Спрете да го поправяте!То никога не се е разваляло. ЕВА ЕНСЛЪР


прочети повече ..

Любовта - щастие или страдание?


Напоследък така се случват нещата около мене, че все по – често започнах да се питам какво е любовта всъщност? Дали е щастие или страдание? Дали трябва да ти носи радост и пълнота или да те погубва и съкрушава?

Ако изживяваш любовта наистина, трябва ли да страдаш? Ако това е любов, то пътя, по който вървиш задължително ли трябва да е осеян с непрестанни сълзи, нещастие, страдания и болка? Нали любовта (толкова възхвалявана, издигана на пиедестал, възпята като нещо велико и възвишено) трябва да ни изпълва със смисъл, щастие, ентусиазъм, лекота и свобода на това да бъдеш себе си? Не съм съгласна, че любовта е равносилна на страдания. Напротив. Тя трябва да ти носи предимно радост, удовлетворение от това, че обичаш, настроение, усмивки, мечти, копнежи – все положителни неща. Това трябва да е любовта. Поне в моите представи (на един романтичен, вярващо-наивен и мечтаещ човек). Толкова ли е идилично и наивно да вярваш в ощастливяващата любов и да отричаш обричащата? Иначе кому са нужни вечните драми, сълзи и душевни покруси? Ако ще трябва да изживявам любовта си по този начин, то тогава казвам Не, благодаря! Това не е любов. Това е мъчение. Вредейки на сърцето си, чийто стремеж е да търси истинската си любов – тази, която е трепетна, толкова вълнуваща, окриляваща, ентусиазираща, вдъхновяваща, животворна, осмисляща, очаквана, мечтана, съживяваща, бленувана, красива. Вечна. Голямата любов.

прочети повече ..

рожден ден No4


4 години,
22 автора,
1957 публикации,
1675 абонирани читатели,
52024 facebook фена.

това е просто суха статистика, а колко емоции е скрила тя?
блогът родил се от моята нужда и емоция да споделям, без да усетя се превърна във фактор в моя живот. jenite на брой растат с всяка година. и това ме радва. колкото повече, толкова повече. зададени въпроси, намерени отговори. и купища прозрения. последното мое е, че когато съм на пътя си, съм окрилена от увереност и подкрепа.

а желанието ми днес е само едно: и догодина да съм тук, за да напиша отново честит ден, рожден, с благодарност. че получила съм повече, отколкото съм дала.

прочети повече ..

За всички слънчица... с любов!


То е слънчице. Наричам го така, защото стопля дните ми и ги изпълва със светлина. То e съкровище. Казвам му така, защото е най-безценното нещо в живота ми и моето най-голямо богатство. Наричам го и Любов моя, защото с всеки изминал ден изпълва цялото ми същество с толкова любов и смисъл. То е щастие, защото ме кара да се усмихвам всеки ден и ми дава ентусиазъм да живея. Наричам го и дребосъче, не за друго, а защото е „джудже, стъпало на раменете на великан”. То е миличко, защото ме обгражда с толкова нежност и любов. Наричам го и бебенце, защото за мене винаги ще си остане онова мило и сладко същество, толкова мъничесто и беззащитно, още от мига, в който се появи - мое дете и моя рожба. Моята сила и моята слабост. Моят живот и моето слънце. Човечето, което в най-тежките ти моменти, поглеждайки го, ти казва, че трябва да продължиш без колебание, дори и само заради него.
Честит празник, детето ми...
Честит празник на всички деца!
И на тези, които още носят детето в себе си!

прочети повече ..