Към залеза...



Ще посрещам изгрева-начало на живота, за да следвам залеза красив. Нищо, че е в края на деня – искам да го стигна, за да му се наслаждавам. С притаен дъх. Опиянена от магията му. Запленена от цветовете му. Насаме с тишината му. Отразяващ се в очите ми. Докосващ сърцето и душата ми. Стоплящ сетивата ми.

Всеки миг, който ме води към залеза си заслужава да бъде изживян. Щастлив. Или изстрадан. Миг на възход. Или миг на падение. Миг на радост и опиянение. Или на сълзи и тъга. Просто миг, водещ към мечтата ми...

И докато вървя към залеза ще се радвам на слънцето. Ще усещам златистата му топлина по кожата си, ще се наслаждавам на лъчите му, будещи усмивката ми. А вятъра – той ще усуква и гали косата ми. Ще си играе с песъчинките около мен. Дъждът ще ме кара да танцувам, щастлива, че усещам капките му, стичащи се по лицето ми. Ще има бури, урагани, виелици... знам. Но аз ще ги премина. За да стигна залеза.

Красотата му ме вдъхновява и влече към себе си. Дава ми сили да продължавам и да се стремя към него. Защото искам да го видя още веднъж. Поне веднъж.

И докато го чакам ще пресичам магистрали и черни пътеки. Ще се спирам на кръстопътища. Ще се оглеждам. Ще се лутам (може би) накъде да продължа. И тогава ще послушам сърцето си. Ще следвам залеза. Магията и тишината му.

А през нощта звездите ще ми шепнат. И луната. За да посрещна изгрева. И ако ми е писано, за пореден път ще дочакам залеза. Ще го зърна. И запомня завинаги. Ще притаявам дъх всеки път. Отново. И отново...

прочети повече ..

намери време да ...


07. Намери време да обичаш, това е истинското щастие. 02. Намери време да обмисляш, това е изворът на сила. 01. Намери време да работиш, това е цената на успеха. 04. Намери време да четеш, това е основата на знанието. 06. Намери време да мечтаеш, това е пътят към звездите. 03. Намери време да играеш, това е тайната на младостта. 08. Намери време да сe радваш, това е музиката на душата. 05. Намери време да си мил, това е вратата към удовлетворението. 09. Намери време да се наслаждаваш, това е наградата за твоето действие. 10. Намери време да плануваш, тогава ще имаш време за останалите 9 неща!

(Ирландска мъдрост)

прочети повече ..

6 вида любов.


еднаква, различна, ярка, цветна, недоразбрана, силна, извисяваща, вдъхновяваща, задоволяваща, открита, преоткрита, раждаща, прераждаща, умираща, възкръстваща, обладaваща, забранена, неизчезваща, трагична, героична, истинска, прикрита, разкрита, невинна, греховна, платонична, пленителна, обсебваща, чувала съм да й казват любов.

38 години назад, през 1973 Джон Алън Лий, професор по социология, вкарва нея, любовта, в 6 рамки,...това се случва в книгата му Colors of Love {Цветовете на любовта}.

Agape -> чете се като(a-GOP-aye). тя е първа в списъка. чиста, свята, невинна любов. обърната към другия, винаги търпелива, прощаваща и нежна. любовта, която поставя желанията и нуждите на другия на преден план. тя е още себеотричаща и раздаваща се, посвещаваща се любов.

Eros -> романтична, страстна, сексуална любов. потребността да знаеш всичко за другия и да го преживяваш напълно. Джон Алън Лий я нарича открита и искрена. тя е втора сред видовете. Еros не е чувство, а истинска стихия, която те обхваща изцяло и те лишава от възможността да разсъждаваш, викат й още безразсъдна любов.

Storge -> приятелска любов. трета в списъка на Джон Лий. здрава, спокойна любов между приятели. тук всичко е ясно, хубаво и спокойно. всичко се прави заедно и често води до дълго сътрудничество.

Mania -> обсебващата и изискваща любов. всичко се върти около притежание, зависимост и постоянно безпокойство. четвърта по ред, тя вечно пита: Обича ли ме, не ме ли обича, Къде е сега, Защо не е тук и такива ти ми работи. Mania e синоним на ревност и страх.

Ludus -> неангажираща любов, неясна и дистанцирана. пета по ред, тя избягва напрежението, няма дълбоки чувства, нито истинска преданост, нито тревога за другия. днес си с мен, утре с друг, другиден отново сме заедно, но няма сълзи, упреци или взаимни обещания, а лъжата е част от играта. понякога така става, че тя е прелюдие към Eros, но не е задължително.

Pragma -> практична и логична любов. срещаш някой, изпитваш към него леко влечение, и се започва едно анализиране на база сходства в убежденията, ценностите, опита и интересите. търси се стабилност и сигурност. взаимоизгодни отношения, при които на секса се гледа като необходимост за възпроизводство.

каква е твоята любов?




отново тук, след известна доза мълчание. заредена с вдъхновение, благодарна и щастлива.

прочети повече ..

Слънца и слънчогледи...



Пожелавам си слънца и слънчогледи,
свежи, лилави цветя,
простори розови, безкрайни,
сред които да летя.

Пожелавам си розите, но без бодли.
Аромата им да ме обгръща
и да вдишвам със наслада
тъй сладко, със затворени очи.

Пожелавам си танца пеперуден
тъй нежен, свободен и желан.
Да усещам живота си на воля
и мечтите свои аз да окриля.

Пожелавам си дъгата чудна
и предшественика дъжд дори.
Цветността й да разпръсква
навсякъде любов, която да трепти.

Пожелавам си слънца и слънчогледи,
усмивки топли, сърца добри.
Пожелавам си и облачета меки.
И пак слънца, слънца... мечти...

прочети повече ..

Кръстопътища...



Казват, че на най-важните житейски кръстопътища нямало никакви пътни знаци. Замислям се често над тези думи, защото наистина все така се случва, че докато си убеден, че държиш живота си в свои ръце, в един момент излиза нещо, което тотално ти обърква плановете и съдбата те поставя именно на такъв кръстопът. Житейски. Човешки. Объркващ, а понякога дори съдбовен. Може да се случи с всеки. И там, наистина колкото и да се оглеждаш, хм... не виждаш никакъв знак. Само мъгла, неяснота, страх от бъдещето. Е да, сигурно има и по-смели хора, които, без да се замислят поемат по някой от пътищата, стоящи пред тях и продължават без колебание. Аз самата не съм от тях.

А колко по-лесно щеше да ни бъде, ако в действителност имаше пътни знаци! Но дали тогава всъщност нямаше просто да вървим, без да мислим и усещаме, без да се доверяваме на интуцията си, без да сме самите ние? Нямаше ли просто да съществуваме и да следваме поставените от някой друг житейски табели, да вървим по утъпкани пътеки, усещайки се сигурни и в безопасност, но без да се чувстваме истински щастливи? Щяхме ли да имаме възможността после да изпитаме онова първично удовлетворение и щастие от постигнатия резултат? Щяхме ли да бъдем по-силни, по-уверени и стремящи се? Та нали всяка трудност и всеки кръстопът в живота, ни прави именно такива, прави ни хора?

Наскоро така се случи, че една моя приятелка трябваше да вземе много трудно решение за себе си и за това как да продължи живота си занапред. Беше застанала на кръстопът, чудейки се по кой път да тръгне. Все още стои там объркана и оглеждаща се за правилния път. Разбира се, отвсякъде валят съвети и напътствия кой от тях е най-добър. Аз самата не можах да й дам съвет (не, аз всъщност можех, но единствено и само от моя гледна точка и въпрос на мое усещане, което няма да е честно спрямо нея). Защото тя, а и всеки от нас носи в себе си най-добрия съветник – сърцето си.

Решението, което трябва да вземеш в подобен момент може да бъде единствено и само твое, защото тук става въпрос за твоя живот и за твоето щастие. И ако наистина не виждаш никакъв изход и светлина, по който и път да тръгнеш, ще е най-правилният, защото ти сам си го избрал. С помощта на сърцето си, на безпогрешната ти интуиция, на онези малки знаци, които не са указателни и упътстващи, но ги има. Само трябва да ги забележиш. Да се огледаш. Да се вслушаш в себе си. Дори и в момента всичко да ти се струва затихнало и обърнато срещу теб. Просто трябва да вярваш повече в себе си и в твоя път.

...Казват, че в живота ни нямало пътни знаци. Може би щеше да ни е по-лесно, ако имаше. Но дали пък тогава той щеше да е толкова прекрасен, интересен, вълнуващ и истински?...

прочети повече ..

Направи си сам за Свети Валентин

Няма по-красиво от направения саморъчно с мисълта за любимият(те) подарък. Не съм против купените подаръци, но те не съдържат духа, любовта и чувствата, които влагаме по време на приготвянето на подаръците. Намерих няколко идеи, които много ми харесаха и реших да ги споделя с теб.


Сърце направено от 52 снимки с любимия(те) хора. Една година изпълнена с любов и спомените по седмици от нея и всичко, което би ни напомнило за щастлив изживян момент с любимия(те).




Казват, че една снимка струва повече от 1000 думи... Тук тези 1000 думи са събрани в три снимки. Ако искаш да кажеш на някой, че го обичаш и нямаш нужната смелост да му го кажеш по друг начин, защо не опиташ и така...


Какво по-лесно от това, може да се направи бързо и лесно и не струва кой знае колко, но крайният резултат и ефектът, който ще предизвикат могат да бъдат безценни... Не се изисква много, само две неща : едно тесте от карти и частица от любовта ти... Това, което може да се напише на малките пликчета, може да бъде какво ли не, възможностите са безкрайни... на теб оставям да избереш и сложиш това, което ти е на сърце.


Направи си сам fortune (valentine's cookies). Освен, че са красиви, но ще са и изпълнени със сладки любовни слова... като към тях може да добавиш и малко шоколадова сладост.


Пликове и картички украсени с цветя от дантела, изрязана от дантелени салфетки... семпло, нежно и ефектно...

Сладко, сладко и пак сладко... каквато е и ЛЮБОВТА...
Малко оризова (пергаментова) хартия в различни цветове изрязана във формата на сърце или плик, шевна машина, розови и червени бонбонки, сладки и бисквитки... всичко останало е желание и любовна магия.


Малки торбички с изненади. Какво ще поставиш вътре: сладки целувки, много нежност, прегръдки, надежди и очаквания... оставям на теб да решиш какво ще е съдържанието, но съм сигурна, че каквото и да сложиш то ще е изпълнено с много и красива любов...


Чаено парти за Свети Валентин с любимите ти хора, тези които карат сърцето ти да подскача, пее и твори чудеса. Какво по-хубаво начало на един ден за любов и щастие споделено.

images by marthastewart.com

прочети повече ..

Триумф на Радостта


Мама иска да пиша за утрото,
За Доброто и слънцето в мен.
Мама иска да види усмивката,
Залепена на мойто лице.
'Много тъжно е всичко в душата ти,
Напиши нещо ведро, за мене поне!'
Ето! Това е за тебе -
Снощи сънувах небе.
Имаше музика, хора усмихнати,
И колибри, жирафи, коне.
Знаеш - аз често измислям си,
Но сега със ръка на сърце
Аз ти казвам –
Животът обича ме.
И колибрито каза така.
А жирафът добави:
'Ей,виж как кокичето
Над снега пак подава глава!
Тъй и ти се събуждаш след зимата!
Просто вярвай, недей се мръщи!
И ще видиш как бързо живота ти
Весело ще се промени!'
'Хайде, скачай на мен!'- каза кончето
и изцвили готово за път.
Аз се метнах и тръгнах за някъде.
Виж - шарен бил светът!
С коня, верен другар във живота ми,
Обикалях из чудни места.
Виждах хора, които с ръцете си,
Караха водни колела.
Виждах мишки със рокли облечени,
Игуани с червени криле,
Крокодили с носии развлечени,
Светофарите- без цветове.
А тревата – и тя беше шарена!
Дъжд не падаше – само слънца!
Виждах само надежда, без спомени!
Виждах радост със много лица!
Но събудих се пак във леглото си.
'Всичко свърши!'- помислих си аз.
Щом показах глава през прозореца,
Розов слон ми дари ананас.

прочети повече ..