Чувства

Сподавени, притихнали, стаени...
Скрити надълбоко в моята душа.
Покрити със забрава и тъга,
обгърнати в тягост и мъгла.
Потънали в безвремие и
куп разпръснати мечти.
Сърцето вика им, крещи!
Няма нужда от сълзи,
а нещо, от което да гори,
да ги пробуди,
а после усмири.
А те чакат пламъка,
който да разпали ги.
Чакат любовта,
която да ги разбунтува.
Чакат пеперудите,
които да ги съживят.
Чакат слънцето,
което да ги стопли.
И вятъра - да разпилее пепелта.
Чакат болката,
онази сладката,
от любовта...
Искат буря, искат трепети,
искат щастие, магия,
радост, полет, лекота,
с която да се реят
като птичите ята,
носещи се из простора
с безгранична свобода.

Сподавени, притихнали, стаени...
Жадуващи да бъдат окрилени
и на воля да отекват
в незабравата на вечността.

прочети повече ..

Търся се

Аз вървя и от себе си бягам!
Непрестанно ме пита Нощта:
Спри се!Вече не се ли предаде?
Накъде се запъти сега?
Търся себе си, Нощ!
Търся Вятъра.
Търся бури и всички беди,
Търся грохота, търся душата си,
Търся спомен забравен дори.
И човеците търся, и хората,
И онези, които намразих за миг.
И любовите, уж дето зарових ги
И онези,които родих.
Няма спирка последна съзнанието,
Няма бряг, ни пристанище то.
А Сърцето - то вече предаде ме.
И го хвърлих. Убих го. Защо?
Няма болка, ни радост, ни спомени,
Няма смисъл живота сега.

Само Мозъка викаше радостно:
Смърт за предателя!
На път съм и него да изкореня…

Аз вървя и от себе си бягам!

прочети повече ..

Пътят

Понякога (не, винаги!) имам чувството, че съзнанието ми е като една карта - стотици пътища и хиляди магистрали, по които мислите ми летят, пресичат пътищата си, блъскат се помежду си, някои дори умират... Не спазват предимство и това води до катастрофи.

Главният път Разум-Сърце е най-опасен. Той взима най-много жертви и пораженията са най-тежки. Понякога виновни са мислите, тръгнали от Разума; друг път - чувствата, тръгнали от Сърцето. Повярвайте ми, ремонтирах го хиляди пъти! Влагах много средства, най-вече лични... Но винаги инвеститорите, на които поверявах проекта, се проваляха. Не изпълняваха клаузите в договора, над които дори се бяха клели. Харесваха си нови проекти, започваха работа по тях. После пак се връщаха към моя път, защото въпреки, че беше разбит, той беше истински. Около него имаше зелени поляни, поросени от сълзи на щастие и болка; над него - облаци от усмивки и мечти; имаше дървета, чийто клони бяха изпълнени с цветята, които ми подаряваха; потоци от надежда и, признавам си, наивност; и виолетки... Много виолетки навсякъде!

Попадах и на добри инвеститори, които обаче, тръгвайки по пътя, се отказваха заради едно препятствие, което беше по средата и никой нямаше смелостта не да премине през него, а просто да влезе - Тунелът Гордост. Вярно е, че бях го изградила доста над нормите, но ... такива параметри са ми били заложени още преди 24 години. Аз нямам вина. Когато го виждаха на картата, инвеститорите се плашеха и спираха. Отказваха проекта. Дори не пробваха да влезнат в Тунела!

А в него не беше толкова страшно. Просто трябваше да вземат повече Търпение и Постоянство. И да го закрепят хубаво с Доверие. Но щеше да отнеме много време, затова те оставяха моя път и се заемаха с нови, много по-лесни проекти. Бързо и краткотрайно изпълними.

А моят път се рушеше. Бавно, но сигурно. Дупките се превръщаха в кратери, пълни с болка и безнадеждност.

Слагах прегради на пътя, опитвах се много пъти да го затворя и да накарам мислите и чувствата да минават по различни пътища и никога да не се засичат, но не се получаваше. Те разбиваха преградите и загражденията и тръгваха право едни срещу други по стария път. И пак катастрофираха и умираха.

Аз обаче продължавам да търся инвеститор за пътя Разум-Сърце. Знам, че някъде има някой, който знае как не да го ремонтира, а да има ресурсите да изгради един напълно нов път. Път, който ще се казва просто... Любов.

прочети повече ..

Все ще търся...

Търся себе си, и тук, и там,
лутам се по непознати пътища.
Падам, ставам, продължавам...
все натам... към себе си.
Не искам да се спирам, да чакам, да се колебая...
Искам да мечтая, да се стремя и да дерзая.
Да копнея и страстно да обичам.
Да горя, да се отдавам и да дишам
в огъня на моята нестихваща любов.
Да се изгубвам аз по пътя си
готова съм, за да се намеря пак.
Ще бягам, ще пълзя, бездомна ще стоя,
отдадена на самота,
но искам да открия свойто у дома.
От всички ще се крия, от себе си дори,
за да мога отново да се появя
истинска и чакаща,
изтерзана и объркана,
но с цяла, изпълнена с любов душа.
Ще започвам, отначало ще се връщам,
но все към щастието свое ще вървя.
Ще ме боли понякога, ще страдам знам.
На върхове ще стъпвам, може би.
От възторжена любов високо ще летя.
После плавно или с трясък ще се приземявам,
но с усмивка на уста ще продължавам.

И пак ще скитам, все ще търся...
Към себе си ще стремя.
До сетен дъх, докато умра.

прочети повече ..

Най-добрият човек

Сещате ли се за онзи български филм, в който една учителка даде задача да се напише съчинение на тема НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК, КОГОТО ПОЗНАВАМ? Откакто, преди доста години, гледах филма за първи път, често си мисля какво бих написала аз и как бих отговорила на въпроса.

Добри хора - познавам, но кой пък да е най-добрият?

И преди няколко вечери – хоп, ето го отговора. Неочакван, силен, вълнуващ, разтърсващ и без капка съмнение, че може да е грешен.

Представете си стотици хора, събрали се на едно място в името на каузата да се спаси човешки живот. Бедни и богати, стари и млади, майки, бащи и децa ВЯРВАХА, че '...макар да е жилаво злото, в човека все пак побеждава доброто'.

Благотворителният концерт, който добри хора организираха, за да помогнат на своята болна приятелка, се превърна в приказка. Приказка, в която всички герои са добри, а един-единствен е лошият персонаж – БОЛЕСТТА.

И приказката е към своя край, при това щастлив край – голяма част от необходимата сума за лечението на едно слънчево момиче, на име Сани, е събрана. Остава още малко. След концерта вече знаех – по-силни от всичко са героите с добри сърца.

И разбрах – най-добрите хора сме всички ние, когато помагаме!

На help-sandra.org може да видиш повече информация за Сани, да посетиш групата, създадена в нейна помощ във Facebook и… да направиш едно добро дело, като й помогнеш.

прочети повече ..

Имаме ли право да съдим?...

Мисля си напоследък за хорското мнение. Не, не че толкова много ме интересува. Просто ми прави впечатление колко ограничени и тесногръди могат да бъдат някои хора понякога. Не искам да обиждам никого. Всеки човек е различен. Признавам си, и аз самата много пъти, а даже и до ден днешен, се съобразявам с онова нещо: 'какво ще кажат хората'. Сигурно ще ми трябва още доста време, за да се науча напълно да не ми пука и да живея така, както на мене си ми харесва, без да обръщам глава замислена и объркана след всяка казана чужда дума или мнение. Признавам си също, че и аз самата съм се правила на 'компетентна' по отношение на нечий чужд живот и съм отсъждала категорично, без въобще да съм запозната с дълбочината и същността на даден проблем. Без да знам за какво въобще става на въпрос. С течение на времето се уча да не го правя. Просто, защото нямам право. (Не да изразявам мнение, а да соча с пръст и да обвинявам).

Това ме дразни напоследък. Бързата реакция на отсъждане от страна на хора, които се чувстват компетентни да раздават правосъдие и да лепят етикети по чуждите хора и нещастия, по чуждите избори и решения. И в качеството си на какви? Нима всички ние не сме хора, които имат право на грешки и право на избор в своя живот? Право на щастие. И без това всекидневно сме изправени пред различни кръстопътища и в повечето случаи решението по кой път да тръгнем е трудно за нас самите. Достатъчно ни е било напрежението, лутането и колебанието да послушаме ли сърцето си или разума. Нали после ние самите ще живеем с последствията от своите решения, а не някой друг?

И какво се случва след това? Ще дойде някой и ще размаха пръст пред лицето ти колко погрешно си постъпил (и по-лошо ще го направи зад гърба ти) и меко казано ще те упрекне защо си избрал и тръгнал по този път, а не по онзи другия? Ще побърза да те обвини в нещо, без да има и най-малка представа какво ти е отвътре - дълбоко в душата ти, защо е трябвало да сториш това, какво те е подтикнало към това решение. Няма да има ни най-малка представа за живота ти, за душевността ти, за борбата вътре в теб. За сълзите и болката. За радостите и копнежите ти. И въпреки това ще те осъди безпощадно и безмилостно, възползвайки се от моментната ти слабост и трудност в живота ти. Ще те обвини в какво ли не. И аз питам - нима е престъпление, че живееш собствения си живот и преследваш полагащото ти се щастие, мечтаейки и борейки се за за място в този свят? Че имаш стремежи и желания? Че имаш право на свой избор!

Нещо не ми се връзват нещата по този начин. Наскоро едни мои добри приятели прекратиха дългогодишната си връзка и останах силно изумена от начина, по който реагираха хората около тях. Знаейки или незнаейки, познавайки ги или не, веднага компетентните по всички въпроси 'доброжелателни' люде (естествено, веднага се намериха и такива), започнаха да вадят коментари от сорта на той какъв бил и тя каква била, без въобще да са наясно с истинската същност на нещата.

Да, хората не са безгрешни. И аз не съм. И аз съм грешала по отношение на някой човек, в своята преценка за него. Но вече доста се замислям преди да осъдя някого категорично за нещо. Оглеждам се и анализирам всяка една страна на нещата. Или поне се опитвам, доколкото е възможно въобще да влезеш в положението на нечий чужд живот. Все пак всяко нещо, погледнато от различни ъгли, си има и различни лица. Това е, което трябва да знаем преди да дадем оценка за дадена човешка постъпка или житейски избор.

прочети повече ..

No English title...

No Bulgarian neither...

Какво ли заглавие мога да добавя след снимка, като тази. Освен може би нещо от сорта 'I wish I was her' или по-точно казано ще е 'I wish it was me in her place'... И сигурно няма да съм само аз с тези мечти за място, като това.

Места, колкото искаш по света, но малко са местата, на които можеш да бъдеш и да се чувстваш така ... и то не е толкова до определеното място... а до това, кой ще е с теб и ще те кара да се чувстваш - добре, спокойна, желана, очаквана, единствена, красива, свободна, ефирна, секси и най-вече Жена, когато сте заедно.

Може би е изкуство, което някои владеят, а други не, или е нещо, което някои мъже дори не подозират, че притежават ... другите пък много добре знаят какво притежават и как могат да го използват, за да накарат жената до тях да се чувства сякаш времето е спряло. И ако това пък е подплатено и с любов, не само с желание - резултата ще е... everything you wished for...

Всичко изглежда и звучи прекалено хубаво, за да е истина... поне на мен... не отричам съществуването на Богоизбрани жени сред нас, които са му се насладили с пълни шепи, тела и души...

... но или аз съм последната в списъка на Господ или просто все още не съм го срещнала този мъж... кой знае, надявам се да е само второто, а не и двете в комплект.
Знам как ще ми се накарат за тези ми мисли първо сестрите, после и приятелките, на които им пука за мен. Знам, че трябва да имам повече вяра... но с годините някак сякаш или тя изчезна или аз спрях да я поливам достатъчно и тя повяхна. И вярата както всичко друго, освен да се полива... трябва и любов да я следва навсякъде, а липсата на такава, прави всички останали опити безуспешни и безсмислени.

В книгите пише, че когато се концентрираш прекалено в нещото, което ти липсва, така не му даваш възможност то да се превърне от липса в наличие и изобилие. Предполагам, че това е вярно. Щом имам толкова налични липси в последно време. И това ме води до мисълта - защо понякога когато имаме нещо в изобилие, то или сякаш в даден момент ни задушава и отнема частица от свободата ни, или се превръща след време в бреме и всячески тогава сякаш се мъчим да му избягаме.

Гоним нещо с всички сили и желание... и после ако то се окаже малко по-различно от това, което сме очаквали... решаваме, че не ни трябва и не го искаме повече и то ни задушава. Поне в повечето случаи е така и най-доброто решение в такива случаи е: да се търси златната среда и баланса или преминаването постоянно от едната най-крайна точка до другата такава противоположна; винаги ще ни води до липси в едно или друго нещо. Лесно се дават съвети, и лесно е да се каже на някой друг това, когато става въпрос за тяхното им щастие, положение и живот... но когато опре до нас, тогава всичко се превръща в съвсем различна история.

Някой ми беше предложил като решение на въпроса понижаването на очакванията ми (което пък е нож с две остриета, защото всяко понижаване на собствените ни expectations, води до правене на компромиси със собственото ни Аз, със собственото ни право да искаме и получаваме винаги само най-хубавото и най-доброто за нас, по простата причина, че наистина всеки един от нас го заслужава това най-доброто... кой би се съгласил с полу, или almost perfect) за определени хора и неща?

Но пък ако не го направим това, как тогава тези хора и неща, които толкова сме чакали и чакаме - ще могат да се появят в нашият живот? Ако не им дадем поле за изява и повод да ни изненадат - приятно, когато ни навестят най-неочаквано от собствената ни Dreamland и се окажат повече от това, за което сме мечтали дори и в най-смелите си мечти да бъдат... и така да им дадем възможност да станат нашата дългоочаквана реалност.

Мисли... мисли ... много и различни... забелязала съм, че колкото по-малко се мисли за нещо, толкова по-добре... и хората, които мислят по-малко или въобще не се затормозяват да мислят - живеят много по-щастливи и доволни с това, което имат и получават.

Затова спирам да мисля и се оставям на Вселената да реши какво ще ми изпрати... next...

прочети повече ..

Защо се върна

Защо се върна?
Отново да се подиграеш!?
Да. Ти пак успя.
А аз като глупачка повярвах
и на тази твоя лъжа.

Не очаквах много,
но ти и малкото си спести.
Не съм наранена,
отдавна вече не боли.
Само тихо проклинам
денят в който ти се появи.

Не знам какво очаквам още,
надежда слаба плахо се крепи.
А може би не съм простила
на теб, на себе си дори.

Не ти се сърдя,
ти имаш собствен път.
Върви и стъпвай сигурно по него,
тъй както правиш всеки път.

Спри да се обръщаш вече,
отдавна няма никой тук.
Отдавна се разминахме със тебе
на онзи малък кръстопът.

прочети повече ..

Защото така искам

Всеки ден ще си тръгвам от теб. Ще изчезвам изведнъж. Като ураган.
Защото така искам.
Но не се страхувай. Аз ще се връщам.
Защото така искам.
А ти продължавай са стоиш далеч от мен. Аз ще те намеря, когато поискам.
Продължавай да мислиш, че ти контролираш сърцето си. Продължавай да се заблуждаваш, че ти контролираш чувствата ми.
Защото така искам.
Но никога не забравяй, че аз съм лъвът. А ти си моята плячка. Поредната ми жертва.
Защото така искам.
Помни, че лъвът убива, когато е гладен.
Защото така искам.
Помни, че ще те преследвам само ако бягаш от мен.
Защото така искам.
Иначе просто ще изгубя интерес и ще те подмина. Докато се разминаваме само ще те погледна надменно.
Защото така искам.
И не ме предизвиквай. Не знаеш на какво е способен един лъв.
Само ще замахна с лапа и ще те отстраня от пътя си.
Защото така искам.
Аз съм по-смела от всичките ти жени събрани накуп. Двойно по-горда.
И не ми казвай, че не мога да си го позволя. Мога да правя каквото реша – мога да те накарам да ревнуваш до полуда; и да ме обичаш до полуда; мога да разбия сърцето ти и да стъпча парченцата, останали от него; мога да те накарам да забравиш миналото си.
Но не искам.
Защото те обичам.
Защото така искам.

прочети повече ..

Нямам време!

Замислял ли си се някога кое е най-ужасното усещане, чувство, състояние, на което може да бъде подложена човешката душа? Съмнение? Гузна съвест? Тъга? Отхвърляне от любим човек или раздяла с такъв?

Има десетки състояния, които остават, ако не вечни, то поне трайни следи в хорските души. Чудех се, въпреки различността на емоциите, въпреки контраста и силата им, има ли дума, израз, изобщо начин, чрез който да ги определим?

И тук някой ще попита защо е необходимо да се определя това. Ами, казват, пък и аз съм съгласна с това, че, за да излезеш от т.нар. 'дупки' или да решиш даден проблем е необходимо първо да го дефинираш. Затова е важно.

Запитах се кой е повтарящият се момент при всички тези състояния, свързващото звено между случките и смута в душата? И с отговора учудих дори себе си – НЯМАМЕ ВРЕМЕ!

В тези две, използвани под път и над път, думи, се съдържа всичкото онова лошо, подтискащо, депресиращо, плашещо и носещо болка усещане.

Нямането на време при раздяла с любим човек, наближаването на краен срок за изпълнение на важна задача, желанието да обясниш ЗАЩО, когато е вече късно… От всичко това боли. Боли душата.

Неспазени обещания. Неосъществени желания. Недовършен разговор. Несъстояла се среща. Защото НЯМАШ ВРЕМЕ?

Е, точно сега имаш цялото време на света за нещо важно. Обади се на някого, с когото ти се говори, изпрати писмо с обещание, което ще изпълниш, кажи Обичам те!, излез или си остани вкъщи, срещни се с приятел или остани сам, прости нечия грешка или своя собствена. Направи нещо важно, защото все още ИМАШ ВРЕМЕ!

И помисли следващия път преди оправданието ти за нещо да бъде 'Бързам! Нямам време!' Защото все някога това няма да е само оправдание, а истина.

прочети повече ..

топ 100 за 2010

новата година започна преди 18 дни, а аз все още честичко прескачам до старата. припомням си уроци, анализирам събития, довършвам започнати задачи. такива неща. сетих се да погледна и статистиката за изминалата година или първите 100 най-четени. от тях махнах хорскопите, лунния календар и романтичните филми. също и всичко писано през 2009, 2008 и 2007. оставих само написаното през 2010 или 22 публикации.

13.
Сайтът на Една Жена: от книгата на Живота...

18.
Сайтът на Една Жена: facebook символи ( или ) как да украсим facebook статуса си?

33.
Сайтът на Една Жена: на-пожелаване по новолуние.

37.
Сайтът на Една Жена: Мечо Пух извадки.

40.
Сайтът на Една Жена: 6 [шестте] грешки на човека.

44.
Сайтът на Една Жена: Кама Сутра. уроци за любовта.

52.
Сайтът на Една Жена: това аз ли съм. или не съм аз.

55.
Сайтът на Една Жена: Писма до Клаудия (Хорхе Букай)

58.
Сайтът на Една Жена: МОЕТО TЯЛО е....

59.
Сайтът на Една Жена: Случвало ли ти се e...?

61.
Сайтът на Една Жена: Когато обичаш някой ...

62.
Сайтът на Една Жена: Хорхе Букай обича с отворени очи на живо, в България.

65.
Сайтът на Една Жена: Цената на желанията

70.
Сайтът на Една Жена: има три типа хора. казва Буда.

81.
Сайтът на Една Жена: или добро, или нищо.

83.
Сайтът на Една Жена: Не умирай, без да си живял!

84.
Сайтът на Една Жена: Смелостта да променяме живота си...

87.
Сайтът на Една Жена: Интервю с д-р Паулу Убиратан. На шега...

88.
Сайтът на Една Жена: кажи си го! това дето го искаш.

89.
Сайтът на Една Жена: за Мъжете и хубавото вино...

91.
Сайтът на Една Жена: Любовта е...

92.
Сайтът на Една Жена: Какво струва Женското щастие?

93.
Сайтът на Една Жена: human design стъпки към себе си.

прочети повече ..

Д-р Любов

- Нека ти помогна поне да го събереш! – каза гузно той и понечи да клекне.

- Ти го счупи, сега искаш да го събираш! – изкрещях аз, докато събирах счупеното си сърце от пода.

Беше се разпиляло на хиляди парченца, когато той каза, че го е страх от чувствата му към мен. Станах, отворих вратата и извиках:

- Хайде, страхливецо! Махай се! И да не си посмял да се върнеш! Изчезни веднага!

Той си тръгна. Аз събрах счупеното си сърце в една кутийка и тръгнах да търся нещо, с което да го залепя. Видях една книжарница и влязох.

- Имате ли лепило, с което да залепя това счупено сърце?
- Вече не. Спряха ги от производство. – каза нелюбезно и безчувствено продавачката.

- Хубава работа! А сега какво да правя? Как да го залепя?
- Занеси го в клиниката на д-р Любов. Аз така направих. Моето още е там.

Тя ми даде адреса и аз вече бях в клиниката с моето счупено сърце. На рецепцията любезно ме посрещна медицинска сестра:

- Добър ден! С какво мога да Ви помогна?
- Търся д-р Любов, за да залепи счупеното ми сърце. Казаха ми, че само тук могат да ми помогнат…

- Дайте ми го, ние ще се погрижим за него!
- Как ще Ви го оставя? Аз с какво ще чувствам? – дръпнах се изплашено аз.

- За известно време няма да чувствате, но не се притеснявайте – повечето хора в момента са без сърца, защото още ги лекуваме.
- А кога ще е готово? Кога да мина да го взема?

- Трябва много време, за да го излекуваме и залепим напълно. Не мога да Ви кажа някакъв срок. Д-р Любов сам ще Ви потърси, не се тревожете! Не ни трябват нито телефони, нито адреси – Вие сами ще усетите присъствието на д-р Любов. Дотогава пийте по едно хапче Търпение всеки ден, така по-лесно организмът Ви ще приеме сърцето по-късно.

Тръгнах си от клиниката без сърце. Хапчетата не ги пия. Още си чакам сърцето. Дано д-р Любов ме потърси скоро.

прочети повече ..

Животът е ентусиазъм...

Говорихме си преди известно време в приятелски кръг за взаимоотношенията между една двойка. Затова как, независимо колко се обичат двама души и колко голяма е любовта им в началото (особено в началото всичко е невероятно хубаво и истинско) в един миг се превръща в рутина и сякаш онзи огън, който е горял пламенно, започва постепенно да губи силата си. Нещата се превръщат в сиво ежедневие и губят цветнотата си. Разбира се, защото се появяват проблемите, напрежението в службата. После идват децата. И в грижите си към всичко това се загубваме като двойка. Не като партньори в живота. А като онази двойка – безгрижната и мечтаещата, с копнежите и плановете си за красиво и вълнуващо бъдеще.

Някой каза, че отношенията между мъжа и жената винаги стигат до едно и също положение и е въпрос на време това да се случи. Нещо като вид закономерност в този тип взаимоотношия. Т.е. в един момент двама души, колкото и да се обичат, стигат до така нареченото еднообразие и сивота в живота си и спират сякаш да се забелязват дори. Приемат се за даденост и забравят какви са били преди и за какво са мечтали. И то заедно и с любов към живота.

Аз не бях и не съм съвсем съгласна с това. Не отричам, че се случва наистина именно това при повечето двойки. Но не мога да приема факта, че е абсолютно задължително да се случва. Нима не зависи от нас? Ако ние не полагаме усилия и не се стараем и отдаваме постоянно, ще ли да стигнем до безраличното и примиренско положение на една уж обичаща се двойка? И ако се обичаме наистина, ще ли допуснем да се стига до това положение изобщо? Няма ли при най-малкия такъв признак, просто да отворим очите си и да го прогоним преди еднообразието да ни е завладяло изцяло и най-лошото - безвъзвратно?

Чисто и просто рутината и безразличието не е задължително да се случват при всеки мъж и жена, които са заедно. Не е задължително да се случват нито сега, нито когато и да било. Защото това изцяло зависи от нас. Защото животът ни си е в нашите ръце и ние можем да избираме как да го направляваме взаимно и така, че да сме щастливи заедно. Защото, ако в началото на връзката си летим и мечтаем, така можем да го правим и до края. Пак заедно.

За финал ще си позволя да цитирам един подходящ за темата и много мой любим текст от книгата на Паулу Коелю – Мактуб:

Петък е и ти се прибираш вкъщи. Вземаш вестниците, които не си успял да прочетеш през седмицата. Включваш телевизора без звук, пускаш си диск. Натискаш копчетата на дистанционното, за да сменяш каналите, докато прелистваш вестникарските страници и слушаш музика. Във вестниците не пише нищо ново, по телевизията въртят едни и същи програми. Диска си го слушал вече десетки пъти.

Жена ти се занимава с децата, жертва най-хубавите години от младостта си, без да разбира защо точно го прави.

През главата ти минава извинение: Ами такъв е животът.
Не, животът не е такъв. Животът е ентусиазъм. Помисли си къде си скрил своя ентусиазъм. Грабни жена си и децата и тръгни да го търсиш, преди да е станало прекалено късно. Любовта никога не е попречила някому да преследва мечтите си.

прочети повече ..

Правилното и грешното решение

Много пъти ми се е случвало да стоя и да обмислям с часове как точно да постъпя в дадена ситуация, или просто да се ядосвам сама на себе си, че съм казала това или направила друго. Правя го винаги, когато нещата имат значение за мен. Когато хората, които засягат са ми близки по някакъв начин. Или когато реша, че съм се изложила...

Промяната настъпи когато един приятел един ден и ми каза, че няма правилно и грешно решение. И че понякога нещата са точно такива каквито изглеждат, а не каквито ги правим да изглеждат...

Решенията понякога трябва да се вземат на момента, понякога имаме време да ги премисляме до тогава, докато сами се объркаме в тях. Но те винаги са правилни за нас в настоящият момент.

Това ме накара да се замисля...
Сега също ми се случва да обмислям дадени ситуации, но те определено са доста по малко от преди.

Понякога едно взето решение, след време, може да се окаже грешното, въпреки че в началото то е изглеждало най-правилното. Но нещата винаги могат да се променят. С желание. Дори хората се променят... стига наистина самите те да имат желание да го направят.

Ако тръгнеш в едната посока и се окаже, че тя не е била най-правилната... винаги можеш да се върнеш обратно и да поемеш в другата. Ако те са близо, може и да има кратък път... но винаги има.

Хората 'грешат'. На всеки се случва да сбърка. (Казвам сбърка, защото това е думата, която определя постъпката, въпреки, че не е правилната.) А близките и хората, които ни обичат са тези, които ще проявят разбиране и ще ни подкрепят в тези моменти.

прочети повече ..

Лунен календар 2011

*кликни върху картинката, за да я видиш достатъчно голяма.

Януари
04 Януари 2011, 11:03, вторник, новолуние
12 Януари 2011, 13:32, сряда, първа четвърт
19 Януари 2011, 23:22, сряда, пълнолуние
26 Януари 2011, 14:58, сряда, последна четвърт

Февруари
03 Февруари 2011, 04:31, четвъртък, новолуние
11 Февруари 2011, 09:19, петък, първа четвърт
18 Февруари 2011, 10:36, петък, пълнолуние
25 Февруари 2011, 01:27, петък, последна четвърт

Март
04 Март 2011, 22:47, петък, новолуние
13 Март 2011, 02:46, неделя, първа четвърт
19 Март 2011, 21:11, събота, пълнолуние
26 Март 2011, 15:08, събота, последна четвърт

Април
03 Април 2011, 17:33, неделя, новолуние
11 Април 2011, 15:06, понеделник, първа четвърт
18 Април 2011, 05:45, понеделник, пълнолуние
25 Април 2011, 05:47, понеделник, последна четвърт

Май
03 Май 2011, 09:51, вторник, новолуние
10 Май 2011, 23:34, вторник, първа четвърт
17 Май 2011, 14:09, вторник, пълнолуние
24 Май 2011, 21:53, вторник, последна четвърт

Юни
02 Юни 2011, 00:03, четвъртък, новолуние
09 Юни 2011, 05:11, четвъртък, първа четвърт
15 Юни 2011, 23:14, сряда, пълнолуние
23 Юни 2011, 14:49, четвъртък, последна четвърт

Юли
01 Юли 2011, 11:54, петък, новолуние
08 Юли 2011, 09:30, петък, първа четвърт
15 Юли 2011, 09:40, петък, пълнолуние
23 Юли 2011, 08:03, събота, последна четвърт
30 Юли 2011, 21:40, събота, новолуние

Август
06 Август 2011, 14:09, събота, първа четвърт
13 Август 2011, 21:58, събота, пълнолуние
22 Август 2011, 00:55, понеделник, последна четвърт
29 Август 2011, 06:05, понеделник, новолуние

Септември
04 Септември 2011, 20:40, неделя, първа четвърт
12 Септември 2011, 12:27, понеделник, пълнолуние
20 Септември 2011, 16:39, вторник, последна четвърт
27 Септември 2011, 14:09, вторник, новолуние

Октомври
04 Октомври 2011, 06:16, вторник, първа четвърт
12 Октомври 2011, 05:06, сряда, пълнолуние
20 Октомври 2011, 06:31, четвъртък, последна четвърт
26 Октомври 2011, 22:56, сряда, новолуние

Ноември
02 Ноември 2011, 19:39, вторник, първа четвърт
10 Ноември 2011, 22:17, четвъртък, пълнолуние
18 Ноември 2011, 17:10, петък, последна четвърт
25 Ноември 2011, 08:10, петък, новолуние

Декември
02 Декември 2011, 11:53, петък, първа четвърт
10 Декември 2011, 16:37, събота, пълнолуние
18 Декември 2011, 02:48, неделя, последна четвърт
24 Декември 2011, 20:06, събота, новолуние

Лунната Диета
Лунната диета е може би най-простата сред Диетите. Всяка седмица по 1 ден се пие само вода. Организмът се очиства от токсините и се свалят от 1 до 2 килограма.

Защо, Как, Колко?
Всичко за Лунната диета и Как влияят фазите на Луната.

Лунен календар 2012
Лунен календар 2013
Лунен календар 2014

прочети повече ..