да бъде.

остават броени часове преди обратното броене. обръщам се назад, оглеждам се .. и от мен струи благодарност и мъничко тъга. изпращам една невероятна година. пожелах си да се изненадам. от себе си. от живота. от любовта. от добрите приятели. от всичко и всички. и така и стана. срещнах се с мечтите си и повярвах в чудеса. научих се да виждам уроците, които Вселената ми поднася. научих, че няма как да дам, ако нямам. ако нямам вътрешен мир, няма как да дам разбиране. ако нямам търпение, няма как да дам време. ако нямам любов към себе си, няма как да дам любов на другите. та това искам в новите 365 дни : да имам. за да раздавам. ..да бъде!

прочети повече ..

Намерих ли те

Намерих ли те вече?
Или още не!?

А може би в желанието си да те открия,
забързана в кръговрата на деня,
пропуснах теб и твоята магия,
пропуснах шанса в любовта.

Да търся,
или просто да поседна,
край ъгъла на кръстопътя да почакам...
Изморена вече, само с надежда...

Не знам. И спомням ли си
аз за теб с усмивка,
или с тъга ще чакам всеки ден.
Дали усетих ласката човешка,
или съм още на мечтата в плен.

А кой си ти?
Дали наистина те има,
или мечта оставаш, ти за мен.
И мога ли да вярвам плахо,
с усмивка,
че тръгнал си към ъгъла за мен.

И как ще те позная като дойдеш?
Цветя ще носиш ли за мен...
Или просто ще дойдеш,
ще предложиш рамо,
за да отпочина след тежкия и дълъг ден...

прочети повече ..

правила?

правила.правила.правила.правила. дълъг низ от правила. чуя ли за правила и се сещам за любимата реплика на майка ми. една от всичките. че ние сме част от това обществото и трябва да играем по правилата наложени от него.

само дето отдавна ми писна да се опитвам дори да ги следвам. просто не ми се отдава. срещам силна вътрешна съпротива да правя както трябва, когато трябва и каквото трябва. бунтарски дух ли е това? или просто ината ми. все тая.

да бъдем като другите е стремеж толкоз силно издълбан в съзнанието, че да го отхвърлим хич не е лесно. рискуваме да не бъдем харесани, да бъдем отхвърлени, оплюти и какво ли не още. и какво ни дреме? ... вярно, не сме сами на таз Земя. но по-добре сами, отколкото заобиколени от хора, които нито ни познават (та ние всъщност така и не сме се показали), нито са окей да ни опознаят.


правилата са си правила. а ти си си ти. и ти решаваш дали да ги следваш. или не. или да следваш сърцето си, накъдето и то да те поведе.

прочети повече ..

Нещото, което ни липсва...

Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто успяват да извлекат най-доброто от онова, което ги заобикаля.

Повечето пъти в живота, да не кажа винаги, се фокусираме върху нещото или нещата, които нямаме или ни липсват. Все сме недоволни от работата си, от ежедневието си, от приятелите си, от случващото се с нас, от всичко заобикалящо ни, от все нещо недостигащото ни, за да сме уж щастливи и пълноценни. Така сме устроени като че ли. Все търсим нещото, което ще запълни празнотата в живота си, било то нещо съвсем дребно или голямо, материално или духовно. Съсредоточаваме се върху тази липса и всъщност забравяме най-важното. Нещата, които имаме. Те за момента ни се струват маловажни и захвърлени някъде на заден план, защото сме вперили поглед в така нареченото бленувано нещо. Но всъщност те са нашата същност. Нашият живот. И са напълно достатъчни, за да се чувстваме щастливи. Но не го осъзнаваме до момента, в който не ги изгубим. Все пак човек не може да има всичко. Дори и да се стреми към това, винаги и постоянно все нещо няма да му достига и ще му липсва, ще е недоволен и неудовлетворен. Устремени към невъзможното или да не съм толкова крайна, устремени към трудно достижимото, забравяме кои са истински важните и съществени неща в живота ни. А те не са чак толкова много. Дори според мене се броят на пръстите на едната ръка (но това за всеки човек си е индивидуално).

Разбира се, тук искам да направя едно малко разграничение. С това нямам предвид да спреш да мечтаеш. Не. Мечтите са за това да се стремиш всячески да ги сбъднеш, да не се отказваш от тях. Но през времето, в което ги гоним, да се наслаждаваме на всичко, което имаме и да не забравяме колко струва то. Бях чела някъде една мисъл, която гласеше: бъди щастлив с това, което имаш, докато се бориш за това, което желаеш.

Преди няколко дена с една моя приятелка отделихме цял един ден в предколедно пазаруване и чисто по женски използвахме времето си да се забавляваме и смеем, да се насладим на зимната приказка навън с още по-типичо женското любимо занимание – шопинга. Беше наистина хубав, разтоварващ, зареждащ ден. В края на пазаруването с пълни чанти в ръце влизаме в поредния магазин за дрехи. И там очите ми светват – о, суета! - най-сладурските панталонки ме чакат на закачалка и ме зоват да ги купя. Веднага погледнах цената и увесих нос. След цялото това харчене днес, което буквално си беше финансов разгром за мен, бях останала с празно портмоне. Започнах да недоволствам, разбира се, че точно сега няма да мога да си ги взема, а толкова много искам да имам такива. Но само след няколко минути си дадох сметка колко неблагодарна мога да бъда понякога, ядосах се дори на себе си. Погледнах пълните чанти с мои покупки (те просто напомниха за себе си, защото чак кръста ме заболя да ги нося) и осъзнах, че всъщност аз имам най-хубавите нови неща и, че тях съм си ги купила със също толкова огромно желание и, че в момента, в който ги облека, ще ме направят щастлива и сияеща. А тези панталонки могат да почакат. До следващото безумно харчене.

Това е само един малък, съвсем повърхностен пример за казаното от мен по-горе. В повечето случаи се случва именно това. Имаме си най-хубавите неща около нас. Не ги забелязваме. Защото сме прекалено съсредоточени върху нещото, което ни липсва. Хабим енергия в това да недоволстваме, че го нямаме. И вместо да сме щастливи със заобикалящото ни, ние сме нещастни с липсващото ни.

Та да го кажем така – нека да се наслаждаваме на пъстротата на живота си, да мечтаем и да се стремим, без непрестанно да търсим липсващи парченца и празнини, които да запълваме. Защото той вече е пълен и истински. Хубав и само твой.

прочети повече ..

Рождество Христово, 25 декември

Църковен празник - Рождество Христово

Народен празник - Коледа, Божник

Днес празнуват именниците - Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Ростислав, Христо, Христина

"...Или не съзнавате, че Иисус Христос е във вас?
Не съзнавате, само ако сте недостойни" (2 Кор. 13:5).

На този ден, свещен едно тайнство се е осъществило, преди много - много години... тайнство, което и до днес празнуваме - раждането на Иисус Христос. Тайнство, донесло със себе си и много други, много надежди, много и истинска вяра в сърцата ни, много любов - чиста и неприкосновена, много чудеса направили и най-дръзките човешки мечти - реалност.

Няма друг такъв ден в календара, той е само един. Някои го чакат заради подаръците, които ще намерят под елхата, други заради уютната семейна трапеза, трети заради споделянето му с любимите хора... но каквато и да е причината, все пак всички са от хубава, по-хубава и водят до едно: празнуването на най-светлия Християнски празник, идването на този свят не на друг, а на Спасителя.

Днес, 25 декември, Християнската църква празнува един от най-големите си празници - Рождество Христово.

Иисус Христос – Божият син се ражда като обикновено бебе в обикновено семейство. Избраната за Негова майка Мария и съпругът й Йосиф трябвало да се приберат в родния си град Витлеем за преброяването на населението. Малкото градче било препълнено, а в страноприемниците нямало места. Бременната жена вече имала силни родилни болки. Един скотовъдец се смилил над тях и им дал подслон в пещерата, в която държал добитъка си. И така, Спасителят се родил в обор. Вместо в креватче, сложили Го да легне в яслите, в които се дава сено на животните.

Първите, които поздравили Иисус с идването Му на този свят, били овчари, пасящи наблизо стадото си. Радостната новина им съобщил ангел с думите ‘Не се страхувайте, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички хора. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите младенец, повит и лежащ в ясли’ (Евангелие от Лука 2:10-12).

След тях дошли мъдреци от изток, водени от предсказания и пътеводната витлеемска звезда. Първоначално те потърсили новороденото в двореца на цар Ирод в Ерусалим, но свещениците ги упътили към Витлеем. Там мъдреците се поклонили на Божия син и го дарили с царски дарове: злато, ливан и смирна.

Празнуваме всички, малки и големи, млади и стари... казват, че днешния ден е особено празничен за младите майки, станали майки за първи път или тези, на които им предстои да станат скоро, защото на този ден е родила Богородица. Да им е честит празника и да са им живи и здрави дечицата, за да ги радват всеки ден.

с материали от нета

прочети повече ..

ТИХА НОЩ...

Тиха нощ, Свята нощ
всичко спи сал една
свята двойка над своя син бди,
над главица със руси коси.
А навред тишина, а навред тишина.

Тиха нощ, Свята нощ
вест дойде най-напред
от пастирите секли нощта
чули ангел да носи вестта,
че Христос се роди, че Христос се роди

Тиха нощ, Свята нощ
две очи и във тях
нежен поглед сияещ от смях.
Лъч надежда достигна до нас
за спасителен час, за спасителен час.


Това е вълшебна нощ, пълна с чудеса. Дори най-тъжните се усмихват. Дори най-скептичните си подсвиркват коледни песнички. Защото се ражда нова надежда и всички усещат нейната сила. Без значение какъв си, дали вярваш или не...Ние всички сме омагьосани....

Ослушайте се... Чувате ли?..
...зън-зън-зън, зън-зън-зън...

ВЕСЕЛА КОЛЕДА!

прочети повече ..

цвят 2011: орлови нокти

стана си традиция да следя цвета на годината. миналата година той беше тюркоаз и ни служеше за бягство. по-миналата година бе жълта мимоза или послание за надежда и оптимизъм.

преди седмица Pantone спряха избора си върху цвета honeysuckle, Орлови нокти и го обявиха за цвят на 2011. името на цвета идва от цвете, което привлича малката птичка колибри, но не с уханието си, а именно с палитрата си. смел нов цвят за смел нов свят. цвят за всеки ден, в който няма нищо всекидневно и обикновено.

след тропическото бягство от миналата година, сега е ред да посрещнем ежедневните проблеми с ентусиазъм и жизненост. за Орлови нокти, honeysuckle, прочетох още, че е завладяващ, стимулиращ цвят, също окуражаващ и вдъхновяващ за подвизи.

това последното много ми допадна.
точно така искам да се усетя в навечерието на 2011.
вдъхновена за подвизи.

прочети повече ..

пълнолуние, лунно затъмнение и зимно слънцестоене = 21 декември

по пълнолуние ми е трудно да заспя или пък да остана за дълго заспала. будя се с едно усещане за нещо предстоящо и хубаво. тази нощ е такава, в очакване на пълнолунието, което настъпва в 10:13, когато Луната навлиза в знака на Близнаци.

спяща още, погледът ми попадна на видео за 21 декември 2010.

всъщност днес (21 декември 2010, вторник) е специален ден. пълнолуние, лунно затъмнение и зимно слънцестоене на едно. за последно такова чудо е имало преди 456 години (преди 4 века) на 21 декември 1638. следващото се очаква да е по-скоро или на 21 декември 2094, с повече късмет и него ще съприживеем. според инфото из нета, пълното лунно затъмнение ще започне в 7:40 по Гринуич, а Луната ще обагри небето в червено. уви, по това време вече ще е светло над България. но може би следващия път, когато Луната, Земята и Слънцето са на една линия и в България ще се падне да е нощ. това всъщност е различното между слънчевите и лунните затъмнения. при слънчевите може да ги наблюдаваш само от определени точки по нашата Земя. докато за лунните има само едно условие, да е нощ. на 21 декември 2010 в 23:38 по Гринуич и 2 часа по-късно в България ще настъпи и зимното слънцестоене. официално зимата ще се настани на Земята и ще ознаменува събитието с най-късия ден и най-дългата нощ, подавайки ни възможност да се обърнем навътре и да потърсим мира в себе си. вече няма и помен от сън, скоро ще се разведели и денят ще се открие за мен.

прочети повече ..

Щастието зад ъгъла

Случвало ли ти се е да се събудиш и нещо да ти тежи на душата… Не можеш да определиш точно какво е, не можеш да го опишеш с думи, просто усещаш, че е там и прави събуждането ти не особено приятно.

След поредната сутрин в подобно състояние, не побързах да стана от леглото, както обикновено в тези случаи, и да се захвана с нещо, което поне за малко да ме отвлече от мисълта КАКВО МИ Е. Лежах и си мислех… Бях ли сънувала нещо лошо? Не. Случи ли се нещо през вчерашния ден, което да ме кара да се чувствам зле? Едва ли, иначе причината щеше да ми е ясна…

След половинчасови размисли и анализи на случилото се през последните няколко дни, се сетих какво ми каза една приятелка преди време – когато от мънички ни учат, че нещата винаги ще се наредят, когато ни дават надежда, когато ни възпитават така, че да вярваме и в невъзможното, но ВИНАГИ в добрия изход от ситуацията, после – вече пораснали, ни е трудно да живеем в хармония с реалността.

Тези нейни думи започнаха леко да повдигат завесата на моето неведение. Трудности в живота – колкото искаш, неприятни моменти – също, но досега винаги знаех причините защо съм тъжна, какво тежи в душата ми и съответно как да се справя… А днес?

Това беше – възпитана съм да вярвам в чудесата, в щастливия край на всичко, в това, че ЩАСТИЕТО Е ЗАД ЪГЪЛА и ме очаква. И всичко това ми носи невероятна радост, държи духа ми винаги силен, но… От известно време насам трудностите следваха една след друга, преодолявах ги (или поне така ми се струваше), борех се с негативизма около себе си, както винаги досега, и вярвах ли вярвах в предстоящото добро.

Но то се бавеше. Поглеждах зад този ъгъл, зад онзи, търсех ли търсех… Това беше – търсенето продължаваше твърде дълго. Но все пак ПРОДЪЛЖАВАШЕ. Може би точно днес ще е денят, в който ДОБРО-то ще се случи. Ако не днес, утре ще е. И няма да спирам да вярвам в това. Нека да ми е трудно. По-трудно може да е само тогава, когато си престанал да вярваш.

Минаха няколко дни. Усмивката ми се върна! Хората около мен продължаваха да си носят негативизма и той настоятелно опитваше повторно да ме 'зарази', но не му се давах. Бях осъзнала, че номерът е просто да си на точния ъгъл и да не спираш да вярваш, че такъв има.

прочети повече ..

Приказка за силата на майчината интуиция и любов...

Живяла някога една красива, добра, сърдечна и любяща жена. Тя имала две малки дечица – момиче и момче, които много обичала. Те също обожавали майка си и съвсем по детски враждували за нейното внимание и любов. Връзката между тях била много силна и истинска и сякаш изглеждало, че няма нищо на земята, което може да разруши тази хармония и това щастие.

Майката много обичала да шие гоблени. Това било едно от любимите й занимания, които правила с удоволствие и то й носело блажено спокойствие. Шиела всякакви гоблени, на различна тематика и различни по цветове и стил. Някои подарявала, а други запазвала за себе си.


Но като във всяка приказка винаги се намесвало нещастието или онова, което помрачило дните на щастливото семейство. Жената се разболяла много тежко. Краят на живота й бил съвсем близо. Децата не знаели това, но тя го усещала много силно. Продължила въпреки всичко с усмивка и до последния си дъх. Продължила и да шие своите гоблени. Сърцето й подсказало какво да ушие последно и да остави като завещание на децата си. На сина си майката ушила прекрасен гоблен с изображение на голям кораб в бурно море. На дъщеря си тя ушила гоблен, на който младо момиче държи книга в ръка и чете сякаш със замечтан и зареян в нея поглед.

Единият успяла да завърши, а другият останал недовършен. Така се случило.

Може да го наречете съдба, съвпадение или чиста случайност, но силната интуиция на тази жена сякаш предначертава и определя пътя и посоката на своите деца. Силните майчини чувства и обич сякаш дават насочващата светлина в живота им и посочва съдбата им. Любовта й към тези деца продължава да ги води и да им дава сила, оставяща диря и далеч в годините занапред.Години по-късно момчето се образова в морско училище, започва да се развива, пътува с кораби и успява да достигне върховото за неговата професия стъпало. А момичето израства с лист хартия и писалка в ръка, пишейки от съвсем малко дете и следвайки своята мечта да стане някой ден добър писател.

Не знам обаче като във всяка приказка дали и в тази има щастлив край. Но знам със сигурност, че щастието всъщност е не в самия край на историята, а в самата история.

А дали да вярваш в приказки...? Това само сърцето ти може да подскаже.

прочети повече ..

коледна радост в пощата.

всяка година по Коледа се опитвам да измисля нещо различно за подарък. то не бяха меденки, фъстъчени сладки, календари и какво ли още не. тази година специалното са коледните картички (ръчна изработка). реших това да е, когато видях поста на Radostina : Quick And Easy Christmas Cards ♥ Как да си направим сами коледна картичка. отне ми време да стигна до някоя книжарница, после до Jumbo. купих си 2 бели картона за по левче всеки. накупих и зелени, и червени панделки за по 50 стотинки. още малко хартия. лепило. и май това беше всичко. след това минаха още няколко дни, докато намеря Коледната си муза. ала захванах ли се, ме обзе онова весело - усмихнато настроение, и докато се усетя 18 картички вече бяха наредени чинно пред мен. всяка различна от другата. всяка наречена за някой. ден по-късно всички те отлетяха по света и у нас, че да зарязват с усмихнато настроение.

и преди съм го казвала (изписвала), че купешките неща са хубавки, но нищо не може да се сравни с енергията, която носи подаръка направен с ръце, сърце и душа. и да, не се иска да си майстор-творец (аз поне не съм), само да си мераклия. с черен маркер да нарисуваш коледно дърво или кутия за подарък, да залепиш една панделка и да нанижеш най-искрените си пожелания в думички. или да си отмъкнеш малко от уплътнението за прозореца и от него да наредиш бяла коледна елха. или да изрежеш ключови думи от поредното лъскаво списание и да ги залепиш в интересна комбинация. дори само едно малко сърчице в долния десен ъгъл говори повече от една купчина думи.




 усмихната Коледа,

прочети повече ..

въпрос на деня.............?

тази идея ме вдъхнови преди време, докато се бях зачела из коментарите на жените във facebook. казах си : а защо това да не е практика в делничните дни? и така ден след ден породеше ли се някакъв въпрос в мен го задавах пак там, във facebook. до този момент! когато реших да го разтръбя официално.

и така. социалната мрежа = facebook ни предоставя тази възможност да дискутираме различни теми, които ни вълнуват, в реално време. всеки да изкаже каквото си мисли. и всеки да открие парченце истина за себе си. и тук е мястото да поискам и ти да се включиш = с въпросите, които теб вълнуват. каквото ти хрумне. напиши го в коментар или в писмо, използвайки Пиши ни. кой е (твоят) въпрос на деня?

някои от зададените вече въпроси изглеждат така:

Сайтът на Една Жена реши да излезе поне за малко от хватката аз.аз.аз ... и да чуе ти.ти.ти. как си ти?

Сайтът на Една Жена влита от среща в среща и си задава въпроси като : защо ме е страх? .. .теб, защо те е страх?

Сайтът на Една Жена (те) пита : колко дни в седмицата хапваш месо? и склонен ли си да опиташ един ден без?

Сайтът на Една Жена : какъв подарък ти се иска да получиш на 14 февруари?

Сайтът на Една Жена : моят дом е.. [и тук ти си на ход, какво е за теб твоят дом?]

Сайтът на Една Жена : първата мисъл за деня е много важна : коя беше твоята първа?

Сайтът на Една Жена : какво наистина искаме? дали е това, което всички тръбят, че искаме : пари, кариера, семейство .. или всъщност искаме много и малки неща, които да ни даряват с усмивки. какво наистина искаме?

Сайтът на Една Жена : какво направи днес за жената (в теб)? ...а идеята за въпроса е на НАИСТИНА ЖЕНА.

Сайтът на Една Жена : любим поет?

Сайтът на Една Жена : кога за последно писа любовно писмо?

Сайтът на Една Жена ...да сътвориш красота изисква време, така е. усилия също. понякога и средства. но ако си ги спестяваме, дали е най-доброто за нас?

Сайтът на Една Жена ...коя е думата, която те описва най-добре (в момента)?

Сайтът на Една Жена ...ако нещо ти е ново, непознато : какво правиш?

Сайтът на Една Жена ...(ти) от какво имаш нужда, за да си окей?

Сайтът на Една Жена ...живеем в интересен свят. прекалено много дадени обещания и почти николко удържани. какво обещание даде днес?

Сайтът на Една Жена ...какво би те накарало да си обръснеш косата? via Съветите на един фризьор - Рошавка

Сайтът на Една Жена ...знаеш ли, че хората, които се обличат в червено са по-уверени в себе си? ти какво облече днес?

Сайтът на Една Жена = кое е нещото, което те учудва най-много у хората?

Сайтът на Една Жена = най-красивият подарък е ...?

Сайтът на Една Жена = кое е онова, което те прави богат (богата)?

Сайтът на Една Жена си гласи дълго кафе, чисто. а твоето кафе какво е?

Сайтът на Една Жена се интересува дали си си имаш Bucket list=списък с желания?

Сайтът на Една Жена = какво те прави щастлива, освободена в един ден наопаки?

Сайтът на Една Жена ... първата песен, която ти хрумва, е?

Сайтът на Една Жена (и Давид Овадия) вярва в мълчаливата любов, а ти вярваш ли?

Сайтът на Една Жена ъъъъ.. ако виждаш, че твоя приятелка залита по мъж, които от опит знаеш, че е фалшив и търси изгодата във всичко и всеки. как е по-добре? = да й кажеш, или да си замълчиш? или...?

Сайтът на Една Жена .. какво следва в програмата (твоята)?

Сайтът на Една Жена се допита до себе си току-що. а ти от какво имаш нужда, за да си окей?

Сайтът на Една Жена : Здрасти, Какво правиш?

Сайтът на Една Жена = какво има за вечеря?

Сайтът на Една Жена твори списъка с подаръци. Ти какво би искал(а) да получиш в Коледната (или в Новогодишната) нощ?

Сайтът на Една Жена ‎= кои са любимите ти коледни сладки?

Сайтът на Една Жена ‎= какво добро направи днес?

Сайтът на Една Жена ‎= коя е (твоята) любима коледна песен?

до утрешния въпрос на деня.

прочети повече ..

Изтрих те от сърцето си

Изтрих те! - Дамян Дамянов Изтрих те с двойна гума от сърцето си, като ненужна правописна грешка. Но скъса се хартията там, гдето ти оставила бе нещо страшно тежко. През дупката днес духа само вятърът. Да, вятърът на зла обида духа. О, колко ли е скъсана душата ти, изтрила толкоз образи! Тя, куха, навярно зее накъде дълбоко в теб (ако изобщо още съществува)! Обидно е! И грозно и жестоко е с такива думи с теб да се сбогуваме. Със теб - мечтата, любовта, утехата, която сам създадох в свойте нощи. Но ти бе само на мечтата дрехата. А със самата нея - нищо общо... Изтрих те от душата си. Завинаги! Но само теб - пародия на обич. Оназ, Мечтата жива, неизстинала, остава да върви пред мен. До гроба...

прочети повече ..

Да се оцветим с романтика...

Преди известно време писах за това, че сме станали много сдържани и някак пестеливи в изразяването на чувствата си. А сега ще направя едно допълнение към темата. За това, че сме сдържани и в романтизма си. Четох някъде, че романтиката вече не била модерна. Но аз като един романтичен до мозъка на костите си човек търся романтиката и сантименталността във всяко едно отношение. Не само в любовта, където би трябвало да преобладава. А въобще в ежедневието и отношенията между хората. Може би, защото, признавам си, съм изчела куп любовни романи и обожавам да гледам романтични филми. Плача и съпреживявам всяка драма и вълнение на героите. Този нереален свят си е станал нещо като стереотип за мене, но много добре си давам сметка, че реално в живота не е точно като по филмите и няма и как да бъде.

Не искам да ме разбираш напълно буквално. Разбира се, че не можеш да отидеш на работа и там да изпадаш в някакви сантименталности, особено ако професията ти е сериозна и отговорна, изискваща пълна концентрация и отдаденост. Имам предвид романтиката в отношението ти към всичко, погледната всеобхватно и в най-общ план. В това да виждаш красотата на една усмивка. Да се усмихнеш при вида на веселите врабчета, подскачащи около теб. Да помилваш дете, когато се доближи до теб и те погледне с любопитни и чисти очи. Да подариш цвете на любимата си без повод. Да поспреш, за да се насладиш на слънцето със затворени очи. Да усетиш полъха на топлия и свеж пролетен ветрец. Да вдишаш уханието на морето. Да поседнеш и да наблюдаваш залеза поне за миг. Да превърнеш една обикновена вечеря в по-различна, като запалиш свещи и разпръскаш топлинка. Да направиш нещо дребно, за да зарадваш любимия си човек. Да го изненадаш по свой си начин. Да се разходиш на лунна светлина... под звездите... Да се обясниш в любов (това май най ми харесва). Да раздаваш любов... и пак, и пак... И една чужда мисъл, която много ми допада – да не чакаш до дълбока старост, за да носиш лилаво, а да бъдеш ексцентричен сега.

Колко неща още мога да изброя... Можеш да добавиш нещо и от себе си. Във всеки детайл от ежедневието си можеш да откриеш романтиката. Но всичко трябва да ти дойде отвътре. Всичко, което правиш, усещайки със сърцето си, е романтиката вътре в теб и щастието, което носиш.


В нашето забързано ежедневие обаче май все по-рядко си позволяваме да си губим времето в такива безумици (би казал някой). Имаме куп задължения. Тичаме и бързаме по задачи. Живеем в такова време, в което отдавна романтиката е потънала някъде измежду досадните задължения и купищата отговорности на ежедневието ни. И забравяме да ошарим и изпъстрим това ежедневие с нотки на романтика, топлота и малки удоволствия. Защото да си романтичен според мен е именно това – да си създаваш ежедневно малки красиви моменти и да си даравяш удоволствия и радости.

Да стоплим душата си и тази на любимите си хора. Да изпълваме по малко живота си с романтични моменти. Просто да го оцветим.

прочети повече ..

Да станеш майка...

Стоях и чаках пред кабинета на своя доктор гинеколог за преглед. Имаше доста хора преди мен. Аз търпеливо и спокойно изчаквах реда си. След известно време ме поканиха да вляза в кабинета. Вътре стоеше и чакаше друго момиче. Доста по-младо от мен. Тя определено не беше спокойна. Нямаше начин да не разпозная този поглед. Тази уплаха. Неизвестност. Страх. Ужас дори. Не ми трябваше много време, за да разбера, че съм била права в усещането си за нея, когато я видях. Не знам дали, защото съм го изживяла или всеки на мое място би се досетил, но аз определено усетих тези тревожни и плашещи чувства да вилнеят из младата й и неопитна душа.

Тя чакаше резултата от своя тест за бременност, но по всичко личеше, че явно вече знае какъв е той. Върна ме години назад, когато и аз бях толкова млада, без всякаква известност за бъдещето си, без някаква особена материална подкрепа зад гърба си, все още студентка и някак си връзваща двата края. Но с мечти. С планове за бъдеще, кариера, развитие, успехи дори. Спомних си как в един такъв момент сякаш всичко това се срива до основи и се чудиш какъв избор да направиш с живота си. Толкова си изплашен и ужасен, че едва ли не усещаш, че идва края на света или ако не на света, то поне на живота ти. Всичко се сгромолясва и си мислиш, че за теб приказката е свършила. Това видях и в нея. В нейния поглед. В уплахата й усетих себе си преди години.

И тогава сякаш се породиха противоречиви усещания в мен. От една страна исках да стана от стола, на който седях и я наблюдавах отстрани, и да я прегърна, и да й кажа, че аз също съм преминала през това и знам какво е. Че всичко ще бъде наред, че всъщност въобще не е толкова страшно колкото изглежда първоначално. Че даже после така се нареждат от само себе си нещата, защото си преизпълнен с любов към това новопоявило се в живота ти същество и правиш, и даваш всичко от себе си, за да постигнеш мечтите и целите си. Че това в никакъв случай не е пречка, а стимул да продължаваш да живееш и да вървиш напред. От друга страна, ми беше и някак развеселено, защото знаех, макар и от позицията на вече преживял подобно нещо човек, но аз знаех, че този страх и ужас в очите след време щеше да се превърне в най-истинското и красиво чувство – майчината любов. И едва тогава щеше да си даде сметка, че в действителност случващото се с нея не е най-страшното нещо, както изглежда сега, а напротив – това ще се окаже най-прекрасното и вълшебно усещане, което една жена някога може да преживее и изпита.

Отплеснах се. Няма да ти говоря за това какво е да си майка. По-скоро с това исках да направя малък увод колко е странен и противоречив понякога живота. Аз изпитах страх и негодувание тогава. Измъчвах се и бях отчаяна. Бях уплашена и ужасена. И то защото нямах представа. Какво ме очаква. Вълшебството, което щеше да се появи в живота ми и да ме изпълни с любов. И няма да забравя как в същото време моята много близка братовчедка и приятелка години наред прави отчаяни опити да стане майка. И с цената на много усилия, сълзи, болка, страдания, лишения, но и със силна воля, желание, надежда и огромна вяра, накрая успя. Без за миг да се предаде. Без да сведе глава. Устремена напред с мечтата си да даде живот. Да бъде майка.

Toва е за теб, приятелко. И за всички жени, които не се предават и въпреки обстоятелствата и безнадеждността понякога, успяват да постигнат непреодолимото си желание да станат майки.

прочети повече ..

Една значка, Една любов и Един велик дизайнер

Както всяко нещо и всичко на този свят, което ни се случва си има логичното обяснение, така и този пост притежава такова. Всичко започна днес с една снимка на един мъж, името на когото (прoстете ми невежеството) до този момент не знаех. Макар, че обичам и винаги се наслаждавам на изкуството във всяка една от формите му и се опитвам да науча колкото се може по- вече за създателите му. Все още има много да уча, да чета и откривам, но в това все пак е и магията на нашият живот, всекидневно да се образоваме и да вървим само напред, и нагоре.

И така, въпросната снимка си имаше отдолу име Marcel Wanders и автор- Аnnie Leibovitz. Заех се да открия защо той е сред всички други личности от световен ранг, които е фотографирала световно известната фотографка и така открих неговата история.

Както всяка необикновенна и вълнуваща история, така и тази започнала преди повече от 20 години с любов. От силната любов на един мъж към една жена. Неговото име е Марсел - създател, дизайнер и популяризатор на значката на надеждата - The Hope pin.

Всичко започва, когато Марсел прави първата значка (бижу) за своята много болна приятелка и голяма любов. С нея той искал да й покаже и накара да се почувства такава каквато всъщност и до ден днешен продължава да бъде за него - Герой. Затова надписа на тази значка бил съставен единствено и само от четирите букви, гласящи - HERO. На значката те били изписани в превод на родният му език, холандски - HELD.

Идеята зад значката става и мотото й : 'The Hero pin - was meant to inspire people exploring what their most important values are. To be able to find these, recognize them in others and let them know by rewarding them with this hero pin. A small jewel that makes people look for the qualities they value most in people.'

Мечтата му да я популяризира и направи достъпна до всички, и да я превърне в символ на признателност се е осъществила. След толкова години, тя е популярна навсякъде по света, както и нейният създател. Макар, че тя не е поводът и началото на популярността на създателя си по света, а заслугата за това е на неговият стол наречен : Knotted Chair

Тя става символа на началото, което го е довело до създаването на толкова много различни и необикновени произведения на изкуството. Затова не друго, а нейната снимка и историята й е предпочел да постави на първо място в интернет страницата си.

Историята на една малка значка, една голяма любов и признателност и как те са се превърнали в неговата визия и вдъхновение, които са го довели до величината на световноизвестен дизайнер, който никога не спира да твори чудеса.

'We are Here to create an environment of Love, Live with Passion and make our most Exiting Dreams come True!' Marcel Wanders

прочети повече ..

Ти ме допълваш... ?

Наскоро прочетох на стената във фейсбук една мисъл, че трябва да се наслаждаваме на мъжете, но не и да очакваме да запълват живота ни. От доста отдавна си разсъждавах подобни неща по темата. Когато бях по-малка и малко по-наивна гледах един от любимите си филми с Том Круз – Джери Макгуайър. Тогава силно ми направи впечатление една негова култова за мене реплика, с която героят му се обясняваше в любов: You complete me (което в превод ще рече Ти ме допълваш).

Страшно много ми хареса. И като мисъл, и като съдържание. Усетих и някаква романтика в тези думи, сантименталност дори. Тогава си казах – ето това е смисълът в търсенето на любовта в живота ни. Да намерим човекът, който да ни допълва. Или с други думи, както и по-често се казва – да открием нашата половинка. Тази, която ще ни направи едно цяло и ще запълни липсващото в нас.

Доста време поддържах и си живях именно с тази идея. Е така де, но след доста изчетени неща и малко понатрупан житейски опит и известна доза самоопознаване започнах да придобивам съвсем друго виждане за нещата. Та нима ние самите не сме едно завършено цяло? Не сме ли една изградена индивидуална цялост със собствени възгледи, идеали, несъвършенства, интереси и предпочитания, положителни и отрицателни страни, със своя душевност и мироглед? Не сме ли личности с цялостен характер и завършено Аз? И в такъв случай необходимо ли е да се вкопчваме в така наречената ни половинка и да се оставяме тя да е целия наш свят? Да очакваме тя да ни допълва и доизгражда. И как, като ти самия си абсолютно цялостна личност и имаш уникална душевност, която търси и се нуждае от също толкова завършен и цялостно изграден човек с всичките му странности, красоти и недостатъци дори.

По-добре да намерим сродната си душа, а не своята половинка.Смятам, че можем да живеем и съществуваме като отделни същества, без да очакваме някой друг да запълва живота и душевността ни, без да се вкопчваме в партньора си сякаш той е единственото ни спасение и изгражда целия наш свят. И ето тук вече мога да говоря за това как двама души, две цялости се срещат и образуват още по-върховната и хармонична цялост – любовта. И от там нататък – просто й се отдаваме... изцяло и с все сърце.

прочети повече ..