великденски яйца. традиция, история, легенди, и друго.

днес без идея станах провокатор на дискусия свързана с произхода на козунака и великденското яйце. всичко започна с публикуването на албум с красиви козунаци на стената на jenite във facebook. под албума беше записано следното: Козунакът е сладък обреден хляб, който традиционно се приготвя за Великден. Символизира тялото на Иисус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. източник на информацията е Уикипедия.

заплелата се дискусия ме замисли. дали има някой от нас, който да не свързва Великден със сладкия козунак и варените великденски яйца, украсени шарено. едва ли? но как е започнало всичко, от'де иде?

след четене и препрочитане на публикуваното тук и там съвсем се заплетох. има толкоз много версии и истории. първо за яйцето, пък ако имам енергия ще продължа и с козунака и заека в дните следващи. едно е сигурно яйцето го е имало и преди навлизането на християнството.

то е символизирало възраждането на земята след зимата. участвало е активно в пролетните обичаи на римляни, египтяни, перси, китайци. персите казвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. а китайци и египтяни правели връзка между яйцето и птиците, които летейки високо в небето, били най-близо до боговете.

боядисването на яйцата също е старо много, поне на 4000 години. когато християнството било подето от нашите деди, яйцето продължило да присъства в обичаите, но вече свързано не с прераждането на природата, а с възкресението на Исус Христос.

легендите, които открих, за великденските яйца:
една легенда разказва, че когато Исус Христос бил разпънат на кръста, враговете му го замеряли с яйца. а по божията воля, те се превръщали в червени яйца, щом се докосвали до тялото му. в чест на чудото хората започнали да боядисват великденските яйца червени.

друга легенда казва, че когато разпънали Христос на кръста, една кокошка дошла и снесла под него яйце. кръвта му се стичала върху яйцето и го оцветила в червено. оттук иде обичаят първото яйце се боядисва в червено. а най-възрастната жена в семейството да взима първото червено яйце и с него да чертае кръст по челата на децата за здраве. а после да го заравя в нивата за плодородие. или просто да го запазва. и след година време да го чупи и по него да гадае за следващата година.

легенди има и други. че Мария Магдалена поднесла на римския император Тиберий червено яйце с думите Христос възкресе! и му разказала за възкресението на Исуса.

четвърта подред легенда гласи, че Дева Мария се опитала да подкупи палачите на Исус с кошница яйца, за да не бъдат жестоки с него. една сълза от очите й паднала върху яйцата и те се обагрили в чудни цветове.

последна намерена от мен легенда реди, че когато Мария Магдалена отишла в гробницата, за да намаже тялото на Исус с благовонни масла, яйцата, които си носела за обяд, светнали във всички цветове на дъгата.

какво друго научих? че днес яйцето е религиозен символ, втъкан в бита ни. някои християни виждат в него олицетворение на пещерата, гробница на Христос, чийто камък той отместил. а червеният цвят като символ на кръвта на Исус. синият цвят, на непорочността. виолетовият, на кръста. зеленият цвят, на учениците на Исус. а жълтият, като символ на Бог.

бабите ни са били добри химици и са добивали цветните си бои от билки. риганът е бил равен на червен цвят. копривата на зелен. орехите на жълт. а смрадликата на оранжев. две години назад и аз заложих на старите традиции, и бях много горда със себе си. (великденски яйца с естествени бои)

по традиция яйцата се боядисват в четвъртък преди Великден. ако тогава не смогнем, в краен случай в събота сутрин преди Великден. великденски яйца е много натруфено и дълго, и народът го е измислил по-кратко. викат им перашки, писани яйца или писаници. чукането с перашки започва в нощта след Великден. най-здравото яйце, което оцелее след битката, викат му борец или борак. то се пази.

по всичко личи, че дървени яйца винаги е имало, докато шоколадовите се повяват в края на 18 век. за тези дето изповядват религията на хуманността и грижата за животните, шоколадовото яйце се явява цивилизован заместник на кокошето яйце. пластмасата и кича се раждат едва през миналия век, някъде около 1960.

най-традиционният начин за изписване на яйцата по нашите земи е с восък. първо се нашарва яйцето със свещ, чак после се боядисва. където е останала следата на восъка, боята не хваща. а боядисаните яйца след като изсъхнат се обтриват с памучен плат напоен с олио. яйцата лъскат красиво, но тази процедура има и друга под-идея. така се запечатват порите на черупките и боядисаните яйца издържат по-дълго.

сама за себе си четейки и пишейки открих доволно количество причини да запазя традицията и да я предавам, и разказвам. защото традицията ще е жива, докато има кой да вярва и да разказва за нея. дори почиваща на предания и легенди, тя си остава красива и силна.

прочети повече ..

ТАНЦЪТ НА ДИАМАНТИТЕ

Музиката изпълваше ресторанта със звуци, бумтеше чак във вътрешностите. Тътенът оглушаваше ушите, думите се разтваряха в пространството още в мига, в който излизаха от устата. Хората движеха унесено телата си в такта, търсеха партньорите си, не ги намираха, продължаваха танца с първия, който се окажеше най-близо. Магията бе погълнала всички и всеки един поотделно. Стоях отстрани и гледах. Не полагах никакви усилия да чуя каквото и да било, защото знаех, че е невъзможно. Просто гледах и възприемах танца с очите си, опитвах се да търся красотaтa в него. Беше ми трудно. Повече ми приличаше на някаква оргия, породена от опиянението, където всеки бе останал съм със себе си, независимо от партньорите, които изглеждаха като да бяха само про-форма. Ритъмът се забързваше все повече и повече, телата на танцуващите започваха да се движат все по-бързо и по-бързо. Някои от тях дори започваха да губят такта, но продължаваха да се разтърсват.


Изведнъж погледът ми се спря на Жената. Тя бе застанала в центъра на дансинга, сама, затворила очите си. Движенията й изобщо не отговаряха на това, което се чуваше, дори очевидно контрастираха. Тялото на Жената бавно се поклащаше, следвайки някакъв нейн си ритъм. Унесът й бе дотолкова дълбок, че бе изградил нещо като поле, което не допускаше другите да навлязат в пространството около нея. Жената издигаше плавно и бавно ръцете си нагоре, бавно и много сластно извиваше тялото си, свеждаше глава, вдигаше я с рязък замах, тръсваше рамене и отново замираше в дълго движение. От време на време протягаше ръцете си напред, обгръщаше празното пространство пред себе си, прокарваше ги надолу по невидимо тяло и през затворените й очи се разливаше най-лъчезарната усмивка, която някога съм виждала. Жената танцуваше сама, танцуваше своя танц.

Жената бе някъде другаде, много, много далече. Далече в пространството... и във времето. Гледах я и не може да отместя погледа си от нея. Тя настойчиво ме водеше там, където винаги най-съзнателно съм отказвала да отида. Защото там бе моят изгубен живот, всичко онова, което така съм жадувала, но никога не ми се бе случило. Зная, че Тя бе там. Познавам Жената. Зная и поводът, по който се бяхме събрали. Зная и че някога е била пленително красива. Но сега Тя бе всичко онова, за което се сещам, когато ми дадат определението грозна жена – грозна и като външност и като душевност.

Спомних си историята, която ми разказаха за Леонардо да Винчи и неговия шедьовър Тайната вечер. Майсторът дълго рисувал картината си, отнела му години. Искал за всички персонажи от творбата си да открие истински образи от истинския живот. Търсил живи хора за всички апостоли, търсил прототип и за образа на Исус Христос. Обикаляйки улици и домове, пазари и площади, художникът попаднал на млад мъж, чието лице излъчвало търсената непорочност, доброта, чистота, сила, божественост. Леонардо не губил време – поканил младежа и така се родил образът на Христос – Богочовекът, Пътят и Истината и Животът. Минали няколко години, в които майсторът нарисувал всички апостоли. Дошло време да се захване с изобразяването на Юда. Да Винчи отново се изправил пред огромен проблем – Юда не е кой да е. Той продал чистотата и лоялността, продал непродаваемото. Отново тръгнал художникът да търси. Този път търсел предателството, мерзостта, низостта, безчестието, злото. Години минали, но той все не успявал да намери точния човек. Докато най-накрая попаднал в затвора. Помолил за позволение да разгледа лицата на затворниците и, бродейки от килия на килия, от прикован на прикован, Маестрото бил на път отново да се разочарова от неуспеха си и да си тръгне, когато едно лице го вцепенило на място. Изпод мръсната рошава коса го гледали най-злите и предателски очи, устните били свити в извивката на омразата, беззъбата уста изфъфлила зли думи. Художникът разбрал – бил намерил точно това, което с години не могъл да открие. След разговор с директора на затвора получил разрешение да взима осъдения всеки ден с охрана, докато завърши творбата си. Когато всичко било готово, когато свалили платното на картината и Леонардо трябвало да отпрати за последен път окаяния си модел, човекът за първи път проговорил. Попитал : Маестро, Вие наистина ли не ме помните?. Леонардо да Винчи напрегнал мисълта си, но не, не помнел. Маестро, аз Ви позирах, когато рисувахте Исус… но от тогава мина много време. Животът така ме грабна и завъртя, че аз тръгнах не по правилния път. Ето какво направи той от мен, рекъл престъпникът, рязко се обърнал и тръгнал пред стражата си.

Гледах Жената, която бе сама сред тълпата от хора на дансинга и си мислех как този живот можеше да ни грабне, да ни завърти и да ни хвърли там, където не искаме да бъдем, където не заслужаваме да бъдем; как можеше той да ограби всичко, което си имаме и да ни остави само едни самотен танц, който ние някога ще изтанцуваме сами.

Понякога се случва именно така. Завива се около теб вихрушката на една случайност и всичко се обърква. Имал си мечти, но вече ги нямаш. Имал си душа, но вече предпочиташ да претендираш, че нямаш, защото знаеш прекрасно, че душата е най-болезнената ти зона и най-лесно реагира на допир. Имал си своя си собствен свят, но доброволно си абдикирал. Дал си живот на някого, на нещо, а в същото време твоят живот се е оказал напълно съсипан. Този живот ти зашлевява своята плесница и ти не успяваш да преодолееш болката, нямаш сили да се бориш и се свиваш на топка. Показваш навън само бодлите си, като таралеж. Болката те изгаря, обидата те сгърчва, опитваш се да забравиш, да простиш, но се оказваш неспособен и свиваш още по-силно топката. Оставаш така свит толкова дълго, че просто забравяш как да се отпуснеш отново, как да прибереш шиповете си, как да не бодеш, как отново да се усмихнеш. Изграждаш защитна броня около себе си, не допускаш никого зад нея. Но с времето тя се деформира, мутира и се превръща в част от теб. Ти вече не си същият човек, същият вече не можеш да бъдеш. Опитат ли се да те уговорят в противното, ти се опълчваш, обвиняваш колко лекомислено се гледа на живота, колко наивни са другите. Приел си страданието за своя религия. Превръщаш мъглявата идея, че страдаш ли, Бог ще те обича повече, в свое верую. Не си и помисляш дори, че именно Бог ни създаде да бъдем щастливи. Прегръщаш своята болка и я превръщаш в начин на живот. И продължаваш да притискаш душата си толкова силно, че дори не й позволяваш да започне да се обвива с онова красиво, блестящо вещество, което създава перли. Извадена на показ, тя е гола и ранима, тя боли. А ти не искаш повече да те боли. Изморен си.

Все пак не можеш да живееш изобщо без ласка, без топлина, без усмивка. Но ти вече си ги изгубил, скрил си ги така добре, че сам не можеш да си ги намериш. А без тях ежедневието не те приема. Превръща те в аутсайдер, забравя те. Дори и ранен ти не можеш да останеш извън света – невидимите му нишки те теглят. Разбираш, че законите на този свят важат и за теб. Обаче някога, много отдавна, ти си скрил всичките си скъпоценности. Но си изгубил ключа от сейфа, където си ги оставил на свръхсекретно съхранение. Край теб животът гърми, боботи, фучи, притиска те. Разбираш, че трябва да направиш нещо. Или трябва трескаво да търсиш проклетия изгубен ключ или да подмениш онова, което си забравил в сейфа на сърцето си. И правиш своя избор. Не ти се търси, не искаш да търсиш, страхуваш се да търсиш – току виж си открил и тогава трябва да отваряш заключеното и да вадиш на показ всички онова, което ти е причинило най-жестоката болка. Струва ли си? Не. Не само не си струва, но и е недопустимо. Вече отдавна си решил, че не желаеш да боли. И създаваш своите нови изкуствени блестящи скъпоценности. Гледаш ги и им се радваш – те дори са по-лъскави от истинските. Е, прекрасно знаеш, че колкото и да лъщи, цирконият никога няма да стане истински диамант, но какво от това. Та разликата е само в кристалната решетка, а в днешното забързано време кой ти гледа кристалните решетки. Е, прекрасно знаеш, че Юда продаде Истината за трийсет сребърника, точно така както ти продаде мечтата си, но какво от това. Нали все пак Исус възкръсна след това. Нали ти си създаде своите цирконии. Е, прекрасно знаеш, че танцът, който танцуваш, не е в ритъма на музиката, че празното пространство пред теб не е онзи, когото ръцете ти все още помнят, но какво от това. В днешното забързано време, кой ти слуша ритъма. Затваряш очи, отказваш да търсиш изоставените си някога светове, скриваш се още по-добре зад бронята си. И започваш да танцуваш. И не искаш да отвориш очите си отново. Защото танцуваш танца на изгубения си живот, танца на болката. Разбираш, че всъщност отново те боли, този път дори много повече. Но вече е късно – изхвърлил си ключа от съкровищницата си, не лъскаш диаманти, а си отглеждаш цирконий.

Nina

прочети повече ..

10 божи заповеди

повярвай, не е важна религията ти. всички сме в матрицата. не бързай да отхвърлиш това или онова, като невалидно. прочети ги отново. познатите ни на всички 10 божи заповеди. аз ги наричам, напътствия.

I Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове освен Мен.

II Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.

III Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.

IV Помни съботният ден, за да го светиш. Шест дена работи и върши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог.

V Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.

VI Не убивай.

VII Не прелюбодействувай.

VIII Не кради.

IX Не свидетелствувай лъжливо против ближния си.

X Не пожелавай дома на ближния си. Не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, ни вола му, ни осела му, нито някакъв негов имот - нищо, което е на ближния ти.

прочети повече ..

Terms of ENDEARMENT

Terms of Endearment = нежности, нежни/галъовни думи, думи на нежност... скъпи, мили мой/моя, любов, захарче, душичка, сладур, baby, honey, pumpkin и т.н....

Използваме ги всички - към любимите ни и обичани спътници в живота, към нашите деца, към любимото ни куче или коте дори.

Някакси любовта ни кара да бъдем много по-нежни, да се отнасяме с тях, да говорим, да мислим за тях по по–различен начин... Не ни е страх да си го покажем или да го кажем пред всички, а и говорейки и използвайки нежните и гальовни думи, те сами по себе си говорят за нашите чувства към даден човек, животно или дори към любимият ни лаптоп или кола.

Даваме им различни имена, кръщаваме ги наново, дори си създаваме наши си кодови имена за пред другите, които само ние знаем какво означават (и сякаш е някакси по-романтично така), а и за да ни е лесно и на обществени места да кажем колко обичаме другия без да звучим прекалено по детски или банално за нашата възраст. То никога не е било срамно да обичаш или да си влюбен в някой, но винаги ще се намерят хора (доброжелатели), които ще те заклеймят или запратят в някоя си тяхна категория хора, и ще кажат за теб например : Виж го този/тази, любовта му е "изпила" мозъка и какви ги говори и то на тази възраст. Сякаш те никога не са били до "ушите" в любовта и не им се е искало да изкрещят в лицето на целия свят, точно колко са щастливи от това.

Както всичко на този свят опира и се ръководи от любовта... от любовта ни към всичко и всички, които ни заобикалят, към близките, дори към това, което правим, работата ни... изобщо всичко, за което мога да се сетя на този свят е изтъкано от любовта на всеки един от нас... от любовта, която получаваме и даваме всекидневно през годините на нашият живот...

Нищо не може да бъде създадено или да съществува, ако не са грижите на някой, който го обича...

Някой беше казал: Казвайте на всички любими хора колко ги обичате всекидневно, защото никой никога не знае, кога ще е последният път, в който ще имате тази възможност... животът е кратък като миг...

Не се страхувайте да ги използвате тези същите нежни думи... казвайте ги с повод или без повод... (но всъщност защо ли трябва да имаме повод, за да кажем на някой колко той е скъп за нас и колко го обичаме)...



А ти каза ли днес на твоя любим/а колко го обичаш?

прочети повече ..

БРОД

Написах пост за светофара...
И ровичкайки в нета търсих снимка за написаните думи...
И попаднах на уникална снимка, която ми се стори метафора за това, което правим по нашите улици - закачваме обувките си да висят някъде и боси като върху въглени подскачаме, озъртайки се и търсим брод, за да преминем от другата страна...

4 shoes and 1 traffic light by photolinda

И това не е всичко...с изумление разбрах, че красивата за мен метафора си има съвсем прозаично обяснение.

И символиката на обувки, окачени някъде е: Дрогата е наблизо ...
И прозаично, и жестоко, и убийствено...
И други търсят БРОД, но по друг начин и на друго място...
И това са нашите деца...защо стана така?
А толкова много ги обичаме...
А толкова много разчитаме на тях...
А толкова много се гордеем с тях...
А толкова, толкова...
А сълзите са толкова много...
И пак погледнах снимката...
И там обувките са 4 и един светофар...
И значи не е сам чифта, има и друг до него...
И значи има опора...
Нека се опираме един на друг...
И ще намерим БРОД!

прочети повече ..

(само) Жените знаят защо?

Има много неща, които ние, като Жени харесваме и обичаме да правим. Неща, които Мъжете не могат да разберат или просто не искат да си губят времето за да разберат, и да си отговорят на въпроса: И защо все пак е така?... обратното твърдение също е вярно...така, че винаги ще има както разбрани така и неразбрани... и в такива моменти винаги ми идва на ума заглавието на една книга на Джон Грей ' Мъжете са от Марс, Жените са от Венера '.

Вярно твърдение, защото освен метафората има и много истина и тя е, че макар да сме човешки същества, все пак сме много различни (и добре, че е така, защото иначе нямаше да има какво да ни привлича и прави интересни за противоположният пол, та дори и с риска да останем неразбрани)...

...но нека да оставим различията за малко настрана.... Кои са нещата, които Жените обичат (обичат да правят), но винаги някои от тях ще останат неразбрани от Мъжете? Предлагам един списък, но мисля, че ще има още много да се добави към него. Oставям на теб да продължиш и споделиш тези, които аз съм пропуснала.

01. Пазаруване по време на криза.

02. Колекционирането на списания.

03. Музиката на Селин Дион и Барбра Страйзънд.

04. Четенето на хороскопи всеки ден. (особено закупуването на целогодишни такива според зодията).

05. Говоренето по телефона с приятелка с часове... (макар и да сте се разделили преди час с нея и да сте били преди това заедно на кафе, което е продължило поне 3 часа).

06. и в продължение на 05. Обсъждането на познати, непознати, приятели, неприятели, известни актьори, личности и техния живот, макар и без да ги познавате.

07. Сменянето на прическата и цвета на косата според настроението, в което се намирате в даденият момент.

08. Нощницата. (в мъжките очи, тя е само един потенциален шал, и в един момент си губи смисълът).

09. Любовната (пред)игра. (за какво точно става въпрос, след като с нея или без нея...секса си върви).

10. Дамските питиета.? (питието или е питие или не е)

11. Танцуването.

12. Плаченето по време на филм.

13. Определянето на мъже като Зак Ефрон, Джеймс Патисън, Леонардо Ди Каприo и Даниел Радклиф за секси и hot.

14. Гледането на сапунени сериали.

15. Гледането на реалити шоута.

16. Тъмният (черният) лак за нокти.

17. Притежаването на цял гардероб само за обувки и чанти.

18. Пиенето на безкофеиново кафе.

19. Пиенето на диетична кола.

20. Мюзикълите.

21. Четенето на любовни романи.

22. Притежаването на вибратор(и).

23. Носенето на сутиен.

24. Умилението и просълзяването при гледането на снимки на бебета и бебета - животни.

25. Постоянното променяне на статуcа във Facebook, My Space, Twitter, Skype.

26. Слагането на грим(което ще отнеме в най - добрия случай поне час)и обуването на високи обувки дори за отиването до кварталния супермаркет.

27. Отделянето на дни (седмици) в търсенето на перфектния чифт обувки или рокля...

28. Жените и шоколада, връзка непонятна откъдето и да я погледнеш. (наличието на шоколад винаги успокоява Жените)

29. Притежаването на колекция от дамски аксесоари (фибички, шнолички, панделки и т.н.) и постоянното й попълване... защото за нас никога нищо не е достатъчно, винаги може и още.

30. Очакването с нетърпение на поредният епизод от 'Сексът и градът'.

31. Оправянето на леглото всяка сутрин. (има ли смисъл, след като ще се спи отново в него)

32. Драмата във всичките й форми. (от наша страна)

33. Крещенето при вида на паяк, хлебарка или някоя друга буболечка.

34. ...........

прочети повече ..

Светофарът

На червено или зелено? Наскоро чух невероятно тълкуване на тази дилема от един много препатил мъж. И се замислих...


Той ми каза, че в България е по-безопасно да пресечеш на червено отколкото на зелено. И аз ахнах от изненада. А той ми обясни:

Kогато пресичаш на червено, ти си правиш преценка дали ще минеш, кой друг и кога ще мине и в крайна сметка твоята индивидуална преценка те съхранява жив.

Когато пресичаш на зелено ти си спокоен, че си спазил всички правила и би трябвало да ти е гарантирано спокойното преминаване през улицата.

ДА, ДА, АМА НЕ, както казваше един много известен 91-годишен журналист (да е жив и здрав още доста години, за да можем да се учим от него на мъдрост) и следва ... изненада. В най-добрия случай – оставаш жив, а има и по-лоши случаи...

И какво следва от всичко това?
Излиза, че в България оставаш жив (и здрав) единствено, ако разчиташ само на себе си и въпреки всички останали около теб. А всъщност голяма част от т.нар. цивилизован свят спазват правила и оживяват (а също и благоденстват) благодарение на общото желание и воля за ред и взаимност. Липсва ни единение и усещане, че сме част от единния порядък на случващото се. Затова светофара ни свети червено и ние преминаваме и даже се чувстваме победители.

Кога ще светне зелено на нашата улица?
Когато намерим начина да пресичаме на зелено без да мислим за червеното!?

прочети повече ..

Когато обичаш някой ...

Когато обичаш някой,
когато имаш място само за този някой в сърцето си,
когато този някой е всичко за теб и въздуха и водата... и Рая и Ада...
когато всичко друго около теб е като в мъгла...
и сякаш си е загубило смисъла и силата...
когато имаш очи само за този Единствен някой...
когато се чувстваш вече половин човек или половин душа,
когато този Някой не е близко до теб...
когато мисълта, че няма да видиш този Някой никога повече
те плаши дори повече от смъртта...
когато никога никой и нищо преди в живота ти не са били толкова
до болка истински и нереални в същото време....
когато името на този Някой е за теб
единственият синоним на думата любов...


когато всички пътища на този свят водят към и единствено до Него...
когато всички сънища твои се превърнат в един...
и той е с лика на този само Твой някой...
когато този някой се превърне в твоята причина за Живот....
когато за теб не съществува бъдеще,
в което този някой да не е на Първа позиция там....
когато този някой престане да има недостатъци
и за теб той е Перфектен, точно по начина по който е....
когато го гледаш и очите ти виждат само думите щастие Мое
в неговите очи изписани с пламъка на обичта....
когато заспиваш и се събуждаш с мисълта за този някой...
и дори през по-голямата част от деня мислиш Само за него...
когато той стане Единствената ти причина сутрин,
за да станеш от леглото и да се впуснеш в живота....
когато този някой стане единственото Вдъхновение за теб....
когато погледнеш реалността в очите и видиш,
че преди да се откриете един друг...
дори не сте живели,
а само сте съществували за Момента на вашата среща...
когато часовете в които не сте Заедно...
не са часове а сякаш векове....
когато знаеш, че каквото и да правиш,
винаги всичко с този някой ще е сложно и объркано,
но въпреки всичко вместо да се откажеш на 'време'...
ти продължавам още по-устремено Напред...


когато нощите станат дни
и ти сякаш дори не забелязваш кръговрата на дните,
защото този някой се е превърнал в твоето Слънце и Луна...
когато целувката на този някой те кара да се чувстваш Жив отново...
когато болките и радостите на този някой се превърнат в твои Лични....
когато се съмняваш...
....просто погледни на този някой
в очите и ще Намериш там всички твои отговори...

прочети повече ..

Анатомията на Грей. Различният докторски сериал.

Сигурно и ти като мен си се 'зарибявала' по някой сериал, с който си си запълвала графика, когато си се чудела какво да правиш, а навън не е било особено слънчево за разходка. Сега изборът от сериали е огромен, дори има една част от деня, в която ми се струва, че по всеки канал на малкия ми телевизор се излъчва сапунка. Е, днес няма да ти говоря за Перла, Листопад или някой друг турско-колумбийски сериал, а за Анатомията на Грей (Grey`s Anatomy).

Въпреки че може да се нарече докторски, не трябва да се прави аналогия със Спешно отделение(ER). Тук фокусът е насочен към човешките взаимоотношения. Намерен е и балансът между драмата и комедията. Започнеш ли да го гледаш сякаш потъваш в света на героите, които се развиват постепенно и задълбочено серия след серия. А те далеч не са олицетворение на Американската мечта. Те ме разсмиват, разплакват, разчувстват, удивляват. Те са перфектни в далеч не перфектните си съдби.

Ще кажеш Защо сега се сети за него?, след като започна да се излъчва още през далечната 2005 година?. Защото си мислех, че е просто поредния сериал, загуба на време и т.н. Но за моя изненада не бях права. Бях мяркала отделни епизоди по телевизията, но като цяло не схващах основната идея. Когато започнах от самото начало, тогава всичко си дойде на мястото. Пъзелът започна да се нарежда. Пред мен се откри сериал, отразяващ сложността на живота, борбата и обичта към него. Много ще се радвам, ако някой се захване и започне да го гледа, четейки това. Този сериал просто не е за разказване, той е за преживяване. За да се докоснеш и ти до неговото въздействие (или ако си го гледала, да си припомниш), тук е мястото да поставя някои от любимите си цитати:

За да е истинска една целувка, тя трябва да значи нещо за теб. Трябва да е с някой, който не ти излиза от ума. Така че, когато устните ви се докоснат, да я почувствате навсякъде. Да е толкова страстна и дълбока, че да не ти се иска да поемеш въздух. Не можеш да се престориш за първата си целувка, Никол. Повярвай ми, Не можеш! Защото когато откриеш човека,първата целувка е всичко!

Кристина... бих могъл да обещая да те пазя... и да се грижа нежно за теб. Бих могъл да обещая да бъда с теб в здраве и болест. Бих могъл да кажа... докато смъртта ни раздели. Но няма да кажа това. Тези клетви са за... оптимистичните двойки, тези пълни с надежда. И аз няма да стоя тук на сватбата си оптимистичен или пълен с надежда. Не съм оптимистичен. Не се надявам. Аз съм сигурен. Аз съм уверен. Аз знам. Сърцата са моята специалност. Аз ги разделям, аз ги събирам отново. Аз ги държа в ръцете си. Сърцата са моята специалност. И в това, аз съм сигурен, ти си моят партньор... моята любовница... моята най-добра приятелка. Моето сърце, моето сърце бие за теб. И в този ден, денят на нашата сватба, ти обещавам това. Обещавам ти да сложа сърцето си в дланите ти. Обещавам ти...мен.

Не мога да се сетя за причина, защо искам да бъда хирург... но се сещам за хиляди, поради които да се откажа. Правят го по-трудно нарочно. Животът им е в ръцете ни. Идва момент, когато става повече от игра. Тогава или продължаваш напред, или се обръщаш и си тръгваш. Мога да се откажа, но работата е такава,...обожавам игрището.

Хората имат белези от рани на най-неочаквани места, като тайна карта на личните им истории, диаграми на всички техни стари рани. Повечето от раните ни заздравяват, оставяйки само един белег. Но някои от тях, не. Някои белези носим с нас навсякъде. И въпреки, че раната е заздравяла отдавна... болката още се усеща. Кое е по-лошо, нови рани, които са ужасно болезнени... или стари рани, които би трябвало да са излекувани преди години, но никога не заздравяват? Може би старите ни рани ни учат на нещо. Те ни напомнят къде сме били и какво сме превъзмогнали. Те ни служат за урок какво да избягваме в бъдеще. Така обичаме да мислим. Но това не е така, нали? Някои неща трябва да учим отново и отново, и отново.

Проблемът с плана е, че в него не се вземат предвид неочакваните неща. Така че когато сме изненадани, било в операционната, било в живота... ние трябва да импровизираме. Разбира се, някои от нас са по-добри в това от други. Някои от нас трябва просто да минат на план Б... и да го изпълнят възможно най-добре. Но понякога, това от което имаме нужда е нов план.

Много често не можеш да имаш нещата, които искаш най-силно. Желанието ни оставя с разбито сърце... изтощава ни. Желанието може да провали живота ти. Но колкото и трудно да е да искаш нещо, хората, които най-много страдат са тези, които не знаят какво искат.

Мечтаем, че когато достигнем целите си, ще бъдем щастливи. Ще открием човека, ще завършим стажа си... Това е мечтата ни. След това я постигаме. И ако сме хора, веднага започваме да мечтаем за нещо друго. Защото ако това е мечтата тогава по-добре е да се събудим.

Докторите дават на пациентите много неща. Даваме им лекарства, даваме им съвет. И повече от всичко, им даваме пълното си внимание. Но най-трудното нещо, което може да дадете на пациента е истината. Истината е трудна. Истината е... неудобна. И много често. Истината боли. Истината е болезнена... Дълбоко в себе си никой не иска да я чува. Особено, когато го засяга. Понякога казваме истината, защото това е единственото, което можем да кажем. Понякога казваме истината, защото имаме нужда да я изречем на глас,за да я чуем сами. А понякога казваме истината, защото просто не можем да се сдържим. А понякога, им я казваме, защото... им дължим поне това.

Fiorre

прочети повече ..

Какво струва Женското щастие?

Не е хич трудно да направиш една жена щастлива!
Трябва само да си добър:

01) Приятел
02) Другар
03) Любовник
04) Брат
05) Баща
06) Учител
07) Възпитател
08) Майстор готвач
09) Механик
10) Водопроводчик
11) Дизайнер (интериор)
12) Модист
13) Електротехник
14) Сексолог
15) Гинеколог
16) Психолог
17) Психиатър
18) Терапевт
19) Остроумен
20) Симпатичен
21) Атлетичен
22) Нежен
23) Внимателен
24) Кавалер
25) Интелигентен
26) Мъж с богато въображение
27) Съзидателен
28) Благ
29) Силен
30) Разбиращ
31) Толерантен
32) Благоразумен
33) Амбициозен
34) Даровит
35) Смел
36) Решителен
37) Заслужаващ доверие
38) Съобразителен
39) Страстен
40) и преди всичко...... Платежоспособен.


Същевременно не бива да се забравя, че е задължително:
1.Да не си ревнив, но без да оставяш впечатление, че нехаеш за нея.

2.Да се разбираш добре с техните, но в никакъв случай повече, отколкото с нея самата.

3.Да я оставяш да прави нейните си неща, но и да изразяваш интерес къде ходи и какво прави...

Особено е важно да:
Не забравяш рождените дни, годишнините, именните дни, менструацията й, датата на първата ви целувка, рождените дни на любимите й леля, брат и сестра, на бабата и дядото, на най добрата й приятелка.

За съжаление изпълнението мо-та-мо на тези инструкции не ти гарантират напълно,че:
Тя ще се чувства истински щастлива, понеже може да бъде обзета от усещането, че е нетърпимо обсебена от задушаващо перфектен живот, в следствие на което да се хвърли на врата на първия мъж, който намери!

Бог е казал: Обичай я! ... а не : Разбирай я!

прочети повече ..

Слава на Жените!

Слава на жените! Те повикани са да вплетат и изтъкат небесни рози в земния живот! Фридрих Шилер

прекрасен зимен ден се ст'ила над земите български. празник е! хора. красив, мил, нежен. празник на жената, любима, майка, дъщеря, сестра. наистина жена, без значение от премяната. в този ден, едно пожелание за теб и мен споделям, нека кичим сърцата си с нетленна красота и добри дела. всеки ден.

честит празник, красива и прекрасна ...

прочети повече ..

СКЪПОЦЕННОСТИ

Вървя по пътеката, отрупана със сняг, а слънцето следва стъпките ми и ме кара да се усмихвам. Слънчевите лъчи игриво шарят по белия килим и го карат да блести със сиянието на скъпоценни камъни. Протягам ръка, хващам куп скъпоценности и ги стискам като съкровище. Дланта ми стопля моя неочакван дар и ... Отварям ръката си и виждам как струйки вода изтичат бавно през пръстите ми.

И неусетно се замислям за живота...

Много пъти се стремим към неща (или хора), които блестят и ни се струват лъскави, красиви, желани, а после се оказва, че това е само илюзия, че принцът се е превърнал в жаба, че...


Как да различим истинското от фалшивото?
Според мен няма рецепта. Всеки случай е различен и всички си приличат по нещо.

Какво ни помага да се справим?
ВРЕМЕТО! То е нашият помощник, то е нашият пробен камък! То превързва раните ни, лекува ни и ни показва как ожуленото коляно образува коричка и възстановява тъканта си. То е нашият помощник и съдник.

Не ни харесва, защото е бавно и болезнено?
Може би! Но пък е урок по постоянство, издържливост и мъдрост. ВРЕМЕТО лекува! Древна истина. Толкова древна, колкото и библейската мъдрост: Пускай хляба си по водите и след много години ще го намериш пак! Ако нещо е трайно и има стойността на истинското, то се вижда с времето и се връща при теб!

СКЪПА МОЯ, СКЪПИ МОЙ:

прочети повече ..

богинята на богатството {ЛАКШМИ}

събудих се рано, прекалено рано, и пълна с енергия да случвам нещата. и се почна. оправих това, подредих онова, сортирах трето. стигнах и до пощата. а там стои и ме чака снимка на красива жена с четири ръце, носеща името богиня на богатството.

не хукнах да я препращам, както пишеше в указанията. а седнах да ровя из google, че да разбера коя наистина е тя. и така открих, че тя наистина е богиня в индийската митология и носи красивото име Лакшми. богиня на щастието, на плодородието, на богатството.

Лакшми е щедра. с едната ръка тя дава, а с другата благославя. и това е важно! когато даваме, да не забравяме, че и благословяме. в двете си други ръце държи розови лотоси. в митологията пише, че розовото е цветът на любовта. а където е любовта, там е и богатството.

заплеснах се в ровенето и намирането. и така пътят ми ме отведе до една легенда за богатството и късмета, за богинята на богатството Лакшми и за бога на късмета Ганеша.


имало едно време един брахман. той бил много много беден, толкова беден, че не можел дори семейството си да изхрани. не издържал на тежкото бреме и решил да сложи край на живота си, като се удави в близката река.

отишъл той при реката и що да види, богинята Лакшми и бог Ганеша играят на зарове. той ги видял, ама и те него видели. и го питали, кой според него ще спечели. бедният брахман заложил на богинята Лакшми и тя в радостта си му подарила една златна гривна.

щастлив той отложил слагането на край на живота си и се навел да отпие водица от реката, в този миг гривната се изсулила и цопнала във водата, а една риба само това чакала и я глътнала. отново тъжен бедният брахман потеглил към дома. обаче и дума не казал на жената за случките му от деня.

на следващия ден пак отишъл до реката, и пак там играели богинята Лакшми и бога Ганеша. и историята се повторила. питали го те, казал си той. и пак на Лакшми заложил. и тя не го оставила с празни ръце. със златна огърлица го дарила. радост изпълнила сърцето на брахмана, че ще има парици да нахрани децата. и тръгнал той към дома, но по пътя един орел го набелязал, спуснал се и му отмъкнал огърлицата. прибрал се той с потънали гемии, и пак дума не обелил.

трети ден историята пак същата. отива той на реката. там Лакшми и Генеша. той пак на Лакшми залага, но тоз път с не един или два дара си тръгва, а много такива. цял куп. но тоз път разбойници го нападнали и обрали. и пак с празни ръце се прибрал.

но тук вече не издържал и всичко си казал на жената. а тя акъл му дала, на следващия ден на бог Ганеша да заложи. речено, сторено. брахманът заложил на бог Ганеша, а божеството се зачудило, защо на него залага, като то няма богатство, че да му даде. благословил го в замяна, и му дал една жълтица. а за нея му заръчал, да отиде на пазара и първото нещо дето види, да го купи.

отишъл нашият брахман на пазара и купил една риба. както била заръката. прибрал се той с рибата, а жената се ядосала. в яда си метнала рибата на покрива на колибата им. и светнала ми ти онази риба на слъцето, един орел я видял и се стрелнал към нея. бил същият онзи орел. пуснал той огърлицата, че да грабне рибата. понесал я той високо, а от нея изпаднала златната гривна. бедният брахман пак богат станал, с гривна и огърлица.

по това време по пътя минал един просяк, който се помолил на брахмана за малко парици, че хляб да си купи. брахманът нямал пари, но имал накитите, който късметът току-що му бил върнал, и ги дал на просяка.

но пък просякът не бил просяк, а самият бог Ганеша, който дошъл да провери докъде стига добротата в сърцето на брахмана. и когато разбрал, че нашият беден брахман е озарен от светлина, бог Ганеша го благославил и го направил богат.

а поуката. тя е важна! без късмет, няма и богатство. без да даваме, и не получаваме.

прочети повече ..

because life is Beautiful ....

Отдавна си задавам въпроса - Ако можеше някой да изчисли колко време от живота си прекарваме в тревоги и притеснения за нещата, които не зависят от нас и не можем да променим, колкото и да ни се иска... и в колко наистина ще е това време измерено в дни, месеци или дори може би в години за някои?

Ясно е, че животът е кратък, дори много кратък измерен в земни години, дори не си мисля наистина колко пък ще е кратък той, измерен в планетарни години, предполагам само миг...

Искаме един ден да отидем в Рая, но сякаш на никой не му се бърза много, много за там...

Разбираемо е... все ще имаме по още нещо за довършване тук... винаги има, то никога не се изчерпва... и сякаш като се обърнем назад и погледнем през години до тук колко сме постигнали, и колко от нещата, които сме започнали , сме завършили... все ни се иска сякаш, ей тъй ако можеше повечко да бяхме направили... както има една приказка, че ако можеше да се върнем поне с 10/20 години назад и с опита (акъла), който сме придобили вече - Ехей, всичко ще е много по различно и как колко много повече от това, което имаме в момента щяхме да притежаваме и въобще животът ни ще е песен, защото ще го преживеем различно този път - не само различно, ами и по-смислено...

Хм... (сякаш има хора, които ще си признаят, че едва ли не са си губили времето досега в тренировки за истинският живот, който ще започнат в един тържествен момент, когато дойде той)...

Засега този момент на отиване и връщане през години или казано иначе - time traveling, не съществува, но кой знае - може и да съществува или просто много добре все още го крият от нас, защото още никой не се е похвалил на обществеността с подобни отдавна чакани от нас резултати.

В реда на тези ми мисли, идва и един въпрос - Защо просто да губим и малкото ценно време, което ни е дадено и остава, в излишни ненужни никому отрицателни емоции, депресивни състояния, мрачни мисли?...

Затова как АКО можехме да променим това или онова или този или онзи и неговите чувства към нас или към някой друг, или развитието на събията, или ситуациите, в които попадаме всекидневно дори...

Много трудна задача е това и според мен някой друг отдавна се е нагърбил с част от нея и всички знаем кой е той...

Така, че ни остава само възможността да приемем реалността такава, каквато е и по този начин да облекчим нашия, а и в повечето случаи и живота на всички, които са около нас... и да му се зарадваме истински на този наш живот, такъв какъвто ни е даден... хубав или лош...

Макар, че според мен няма такова понятие като лош живот поне за мен (или просто аз не знам какво може да означава това: лош живот)... има само дадени ни изпитания, през които да минем и да ги преживеем и те да ни научат, как да се справяме в различни ситуации в бъдеще, защото никой не се е родил научен на нищо...

Идваме всички на този свят с една книга с неизписани страници и от първия ден на нашият живот пишем в нея та до края му... което пък си е едно голямо приключение, само по себе си, защото никой поне досега не на мен, а и предполагам и на теб, не ни е обещавал, че това приключение наречено - живот, ще е лесно... така, че няма смисъл да се надяваме, че точно за нас то ще е точно такова...

Преди време един мой близък човек ми беше казал: Аз не съм добър във връзките си с хората, и затова предпочитам да не започвам вече нови, та дори и никакви...

Накара ме да се замисля - Има ли смисъл пред страха от провал в нещо, каквото и да е то, да поставим даденото нещо на HOLD и да пропуснем ценните възможностти, които ни се дават през това време и някак не ги забелязваме и затова и ги пропускаме, в стремежа си да намерим точният начин за процедиране в дадена ситуация...

А всъщност съществува ли това not good in something, или дори not good in anything? защото както всяка наша връзка с някой, например - ни учи на нещо, дори и когато си мислим, че вместо да ни е дала, тя ни е взела и то доста, което не е така... и дори и да сме се опарили, всъщност сме спечелили, макар и с цената на голяма болка... но и кое стойностно нещо на този свят не е без цена и се постига лесно? Така е и с всичко друго, което правим...

Затова не е ли по-добре да се усмихваме по-често, вместо да сме мрачни и нещастни, когато нещата не вървят по начина, по който ние очакваме да вървят... а да погледнем от добрата страна на нещата, защото такава винаги, ама винаги има, и стига да искаме ще я открием... и както се пее в тази любима песен на Ноа - Life is beautiful that way, която ми беше припомнена скоро от Нина в момент на едно мое 'нещастно състояние', поне така то ми изглеждаше тогава... (Благодаря ти, Нина)... Понякога отговорите идват при нас сами, когато най - малко ги очакваме...

Keep the laughter in you eyes... We'll forget about our sorrows And think about a brighter day because life is beautiful that way...

прочети повече ..