В очакване на Коледа (Писмо до Ева)

Здравей, Ева!

Когато преди три седмици поставих на страницата си във Фейсбук коледно дърво, ти ме попита: не е ли рано за Коледа? Да, и аз си мислех, че е малко раничко, но пък толкова ми се искаше да внеса малко празничност в мрачните ноемврийски дни! Опакованите подаръци под виртуалната ми елха ме изпълват с нетърпение да открия какво са избрали за мен моите стари, не толкова стари или съвсем нови приятели ... така ще знам какво мислят за мен и какво ми пожелават!

Само преди 15 години Коледа заливаше магазините в средата на ноември, после започна да ни посреща от витрините още в началото на ноември, а коледните светлини в Лондон тази година блеснаха още преди няколко седмици!

Очакваме Коледа толкова дълго, а тя отминава толкова бързо, затова това очакване е толкова хубаво и сладко – предусещането, предвкусването, топлината на празника само по себе си вече е празник за нас, и аз наистина обичам да удължа това усещане за всички нас – още от ноември, та чак до средата на януари ...

прочети повече ..

Щастието

Тези дни се замислих за щастието. Опитах се да го определя. Оказа се, че това е трудно упражнение. Но аз все пак не се отказах. Огледах се около себе си. Замислих се.

Така си спомних за това, което ми носи радост.
Почувствах всичко, което ми дава удоволствие.
Преживях отново миговете на удовлетворение, с които съм дарена.
И тогава, сред пъстрата картина, открих отговора:

Хората, които обичам и които ме обичат, те са изворите на моето щастие. Всяка обич, която получавам или давам, отваря изворче, в сърцето ми. То блика чиста вода и аз никога не оставам жадна.

Но са нужни много грижи, за да не се затлачи. Ако някой престане да ме обича, едно изворче пресъхва завинаги.

Затова:
- почиствам своите извори от счупени клони, от хвърлени камъни;
- изтръгвам упоритите бурени, измитам изсъхналата шума;
- проправям пътя на водата, оформям нейните вадички, укрепвам нейните брегове;

Това е щастнието за мен!

А за Теб? Какво е Щастието?
Ако и ти си открил своите извори, пази ги чисти и не позволявай да пресъхват! И скоро ще дойде денят, в който те ще ти се отплатят!
Щастлива седмица!

прочети повече ..

Време за заедност

Неделя сутрин. Какво ми се прави? Студено е, не ми се иска да си подам носа навън (Това не е тази година :-)). Кабелната телевизия ми дава избор от над 100 програми, за Интернет няма нужда да обяснявам, а до леглото е най-новият бест селър ... всеки у дома си избира уютно ъгълче, в което да се гушне с любимото занимание (в идеалния случай според стандартите на развитото общество дори в собствената си стая!). Толкова изкушения, а денят има само 24 часа!



Преди само стотина години обаче нашите баби и дядовци не са имали нищо от тези изкушения, да не говорим за собствена стая. И когато снегът слагал временно край на безкрайната работа на открито, цялото (многочислено) семейство се събирало в кухнята край пещта (защото там било най-топло!) и следвали безкрайни часове почти постоянно заедно ... време, което трябвало да се запълни с интересни и забавни занимания и да сплоти семейството, а не да накара всеки да намрази домашното огнище! Така възникнали народните приказки, песните, игрите (които днес, за съжаление, са почти забравени), и най-важното – празниците и обичаите.

Докато летните ритуали са свързани предимно с ежедневието - с работата и обичайните задължения и грижи (в страните с умерен и студен климат), зимните празници се обръщат именно към това как да бъдем заедно, това е време на духовно израстване и сближаване. Мъдрата народна мисъл още в езически времена е облякла принудителното време на закрито в редица обичаи и традиции, които да придават смисъл на зимните ни дни, да внесат празничност в съвместните усилия и да подготвят семейната общност за следващия сезон на усилен труд. Християнската религия обединила тези празници с общ духовен смисъл и така поколения наред свързват зимното време не със студа и трудностите на оцеляването, а с аромата на печената тиква, ябълките, орехите и канелата, с топлината на свещта и възможността да споделим миговете с най-близките в съвместните усилия да се подготвим за идващите благословени празнични дни!

прочети повече ..

легенда за целувката.

за целувката има много легенди. приказки. истории. една от легендите иде от гръцката митология. там се казва, че родината на целувката е Древна Елада. и така. в легендата още се казва, че имало едно момче. то било родено в онази централна част на Гърция, която днес знаем по името Беотия. един ден момчето нарамило торбичката си, взело овчарската си гега и се отправило на север. след дълго вървене стигнало в Тесалия. и се чинило като ратай на един богат скотовъд на име Триядис. всеки ден момчето изкарвало стадото на паша в планината Пелион и им свирело на кавал. и легендата няма да е истинска легенда. ако в нея не се появи и едно красиво момиче. момичето било дъщеря на богатия Триядис. името й било Евридия. Евридия обичала да се скита из планината. и един ден се натъкнала на нашия момък. харесали се и честичко си бърборели, чак докато слънце залезе и сянката на стария Пелион легне до Егейско море. едва тогава, връщали овцете в обора и се разделяли. един ден красивата Евридия намерила цветно камъче в планинския ручей. малко камъче колкото грахово зърно с грапави страни. красивото камъче, отразявало всички цветове, с изненада установила Евридия. Дъгата. Дъгата. извикала тя щастливо. и таман да хукне към любимия. чула тропота на копита. обърнала се и пред нея се изправил бог Пан. богът с грубо, космато лице и рунтави кози крава. страх разтреперил нашето момиче. Пан приближил и със заповеднически тон наредил: - Дай камъка. Искам го за една от горските ми нимфи! - Не, ще го дам на моя любим! - казала Евридия. Евридия побегнала с все сила. бягала и се молела, скоро да стигне. запъхтяна и уплашена тя вече била в прегръдките на любимия. но бог Пан бил по петите й. нямало време за губене. Евридия на две на три шептяла на момъка да вземе камъка, скрит в устата й. но нашето момче било заето да я прегръща. и тогава идеята блеснала и той се навел да вземе камъчето, с устни. лицето му се приближило до това на Евридия. щом устните им се допрели, и двамата забравили каква била целта. по това време бог Пан стигнал до тях. като видял сценката, се фръцнал и се отделичил, сърдит. двамата млади се договорили да запазят в тайна откритието свое. но Евридия не се сдържала да се изфука на приятелка своя. и тъй и тъй се разприказвала. дала и име на откритието. в чест на любимия. чието име било Целувкадис. тя го нарекла Целувка. и тайната се понесла навред и чак до боговете стигнала. само за инфо, както канона на легендите повелява. Целувкадис и Евридия се оженили и живели щастливо до края на дните си. а ние, ние го знаем откритието тяхно. добре, че го има. че да услажда живота ни, да намалява скръбта ни, да разпалва страстта ни, да подклажда любовта ни. тази история дойде да ни напомни. колко е хубаво да се отдадеш на целувката.

прочети повече ..

наистина жена. или това съм аз.

бързам да си кажа, че това ще е от онези постове. изповеди. дълги, лирични. и много много лични. върху това, което ще напиша, мисля от 3 дни. съчинявам думичките. после размествам изреченията. правя го наум. в трафика. докато вървя по улицата. докато взимам вана. така се раждат много от историите ми. онези, които събереш ли ги, ще имаш един добре подреден пъзел за жената, душата, човека в мен. преди да продължа. правя пауза. наuстина. ровя да намеря първият пост, който написах в първия ден на блога. много простичък пост. и кратичък. защо точно към него се юрнах сега? .. защото той е отговор на въпроса, защо под душа мисля за думите. защо споделям лични преживявания. защо съм тук, сега, пред клавиатурата. Винаги съм искала това. Да имам местенце, където да споделя това, което винаги ме е вълнувало. С една дума (всъщност са две) - женски работи. оттук нататък започва и истинското излияние. НИНА, феята сред жените на България, ме покани на НАИСТИНА ЖЕНА (семинарът на жените) ..истината е, че не намерих подходящите думи да й откажа. това е недостатък голям, мой. поне така го виждам през повечето дни. точно на този недостатък, е време да поблагодаря, че ме е срещал с невероятни хора и ме е изправял пред разнородни преживявания. и така. беше петък вечер. проправях си път с twingi сред колоните коли. изпразнена от очаквания. и с ясната идея, че съм една щастлива, осъзната жена. която знае какво иска, и как да го получи. с други думи. отивам да видя, любопитна съм. и все пак това май не е за мен. та, аз съм окей със себе си. нищо, че съм малко по-напориста и властна, отколкото вярвам, че е добре да бъда. една по една, асансьорът доставяше на 7(я) етаж в сградата на София Прес, жените. имам този навик да се оглеждам любопитно и да си правя съждения. оглеждах се и възприемах. не ми беше нужна лупа, микроскоп и специални инструменти, че да видя колко различни една от друга сме. и все пак. имахме нещо общо. бяхме на едно място. в един и същи час. нещо ни бе събрало? .. и не мина и час от началото. и вече се изправях пред всички онези негативни определения, които сама си бях сложила. последваха ги мъжките заклеймявания. и така. прибрах се, леко разтърсена. въодушевена. и предизвикана. в събота сутрин пак да съм там. вече, знаех, че съдбата, Вселената, Господ .. както и да го нарека, все ще е вярно, си знае работата много по-добре, отколкото аз си мисля. бях на правилното място. в правилния за мен момент. миг по-рано или по-късно. не би било толкова идеално. в събота беше денят на потъването. излизаха и излизаха. все неща, които знаех добре. които бях приела. други, които все още изискваха вниманието ми. леко се колебая дали да разкажа следващата история. тя е лична. съкровена за мен. и едва ли само от мен изживяна. вярвам, и аз, и ти, сме се разделяли с някой скъп за нас човек. и думите сами излизат и желаят да бъдат споделени. наближи ли Коледа, по това време на годината, една тъга наляга душата ми. точно преди 10 години. баща ми напусна дома ни. в денят X, аз останах затворена в моята стая, скрита от болката и твърдо решена да го накажа с мълчанието си. все още чувам как вратата се затвори след него. оттогава мина много време. първо се опитвахме да бъдем приятели с него. премълчавайки тягостното нещо, заседнало в гърлата ни. после то се натрупа, и аз първа избягах. бях чакала онзи спор, който ще ме освободи. и го намерих. в продължение на 2 години не ходех на срещите с него. не вдигах телефона. не отговарях на съобщенията. не че и той настояваше. правеше плахи опити. и после мълчеше. и той и телефона. така продължи, докато срещнах един мъж, и се появи мисълта, че искам бъдещите ми деца да познават дядо си. той, мъжът, беше провокатора, събудил в мен желанието да простя и да изградя на наново отношенията с моя баща. и така. започнахме да се срещаме, да си говорим. беше много много добре. защото бях осъзнала, че ако не беше той, ако не беше неговия подход към мен, трудностите, с които се бях справила. аз нямаше да съм това, което съм. нямаше да съм тази жена, с която вървя всеки ден из тълпата. и с която се гордея. защо ти го разказвам това? защото по време на женската сбирка, при една от медитациите, аз се върнах точно в онази моя стая, точно преди 10 години. и следвайки напътствията на НИНА, гласът в тишината, аз направих това, което исках от години да направя. отворих вратата с размах. изправих се пред моя баща в коридора. и го прегърнах. шепнейки му, че го Обичам. наведох се и грабнах кашона с книги, готова да му помогна, да тръгне по пътя, който си е избрал. сълзи се стичаха по лицето ми. усетих се лека и щастлива. да обичаш е и да прощаваш. грешките на другите. аз простих изневярата му. простих лъжата. простих, че си тръгна без дори да каже Обичам. и нищо не е само черно и само бяло. и ние сме такива, каквито сме. когато пристъпих през прага на моя дом във вечерта на съботата. след преживяното през деня. за първи път от много време не погледнах към missy (лаптопа). не ми се пишеше. нито споделяше. исках да бъда offline. и да правя нещо различно. нещо, което обичам. и грабнах дъската за рязане, ножа .. посегнах към подправките. готвих с любов и наслада, както само освободената аз мога. в неделя усмивката ми искреше по необикновен начин. което се дължеше на интересната нощ. която бях изживяла. и въпреки това, усещах как се затварям. интересно как става? от една страна съм облекчена и щастлива, а от друга страна уплашена кое ще е следващото упражнение и какво ще излезе от торбата? .. усещах се наситена. и въпреки това, бях там, в залата. готова да посрещна настоящето. имах усещането, че умът ми е изпразнен от съдържание и съм се оставила на емоциите. почивката дойде. с бавна мързелива крачка се отправихме на поход в търсене на идеалното ни местенце с градинка. точно се бяхме отчаяли. и крачетата ни отведоха до едно скрито кафенце. с шарени стени. бели столове. и градинка. малка масичка. 3 жени. 3 чаши и 3 тетрадки. + невероятното усещане на блаженство и радост. от срещата с други 2 красиви, интересни жени. докато пиша тези редове се сепнах. осъзнавайки, колко време й е отнело на ВсЕлЕнАтА да събере точно тези 3 души. колко ли препятствия е прескочила, и колко ли други семинари и срещи е заформила специално за нас. третият ден бе изпълнен с изненади. с аплодисменти. красиви слова. и цял рояк пеперуди. отново се оглеждах. а виждах различно. залата сияеше от лицата на онези същите жени, които една по една отваряха вратата на асансьора на 7(я) етаж, само 3 дни по-рано. виждах още много усмивки. и много кралици събрани на едно място. мисля си, всяка различно се бе променила. аз усещах себе си потънала дълбоко дълбоко в мислите и дебрите на душата си. откривайки нови светове и нови пътеки. виждах и НИНА, изправена пред нас, по-красива от всякога. виждах я в нова светлина. силна. уверена. мъдра. предводителка. като наистина светулка, осветяваща пътя ни. и има още по толкоз. от думите, които нижех наум през последните 3 дни. какво научих за НАИСТИНА ЖЕНА? че е достатъчно аз да се приемам и обичам. че всеки крие прекрасна душа. че да простиш е лесно. че знам, че нищо не знам.

прочети повече ..

Света Екатерина, 24 ноември

Църковен празник - Света великомъченица Екатерина, Свети Меркурий

Народен празник - Света Екатерина, Катерининден

Днес празнуват именниците : Екатерина, Катя, Катерина, Катрин, Катина, Тина, Тинка, Тинко

Днес, 24 ноември, Християнската църква почита Св. великомъченица Екатерина и Св. великомъченик Меркурий.

Екатерина живяла от 287 година до 305 година. Родена и живяла в Александрия, Египет по времето на император Максимиан. Израстнала в знатно царско семейство, баща и Конста бил бивш цар, майка и християнка, но заради гоненията и жестоките мъчения на християните по това време, тя скривала вярата си.

Екатерина се отличавала от връстниците си с изключителната за възрастта си мъдрост, остър ум и красота. Още на 18 години тя изучила лекарската наука и творенията на всички древни поети, философи и езически писатели. Изучила и говорила различни езици и диалекти. Заради тези си качества много богати момци и царски синове искали ръката й, но тя отказвала с думите, че иска да се омъжи за момък, който е да е равен на нея по благородство и богатство, да е красив и начетен. Такъв сред царските синове нямало, имало богати, но мъдри и красиви, колкото нея - нямало. Дълбоко в сърцето си Екатерина не искала да се омъжва, въпреки желанието на семейството й да я омъжи, за да не отиде царското семейно богатство в чужди ръце.

Семейството и не знаело какво да направи и затова един ден майка й я завела при духовния си баща за съвет. Той видял колко е умна и мъдра Екатерина и решил да я посвети в Божията вяра и мъдрост. Екатерина веднага повярвала, приела и обикнала Христовата вяра и била удостоена с честта да види на сън Божия син и Божията майка.
Екатерина открито заявявала вярата си и осъждала управниците за мъченията, на които те подлагали християните. Заради това по заповед на императора тя била хвърлена в тъмница. Жестоко била измъчвана, бита и обезобразена. Въпреки глада и мъченията, на които била подложена, тя не се отказала от своята вяра и като разбрал император Максимиан, че тя няма да се откаже той я осъдил на смърт, чрез разпъване на колело. Но заповедта на императора не могла да бъде изпълнена, защото колелото се разпаднало след като Екатерина го докоснала и вместо това тя била обезглавена.

Като символ на Екатерина Александрийска се превръща колелото с шипове, което е наречено на нейно име.

Света Екатерина се смята за лечителка и може да лекува шарка и бяс. Покровителка е на всички - занаятчии, грънчари, предачи, точилари, мелничари, механици, адвокати, архивисти, апологети, библиотекари, библиотеки, юристи, писари, секретари, стенографи, теолози, ученици, учители, Сорбоната, момичетата, неомъжените момичета, старите моми, умиращите хора.

На днешния ден, Християнската църква почита и Свети Меркурий. Той бил войник и заради вярата си в Христос, след жестоки мъчения бива убит през 251 година.

В народния календар днешния ден е отбелязан като Катерининден. Той се празнува най-вече в Южната част на България. Заради вярванията, че Света Екатерина предпазва от шарка, на този ден майките с малки деца, ставали рано сутрин и замесвали тесто с вода от кладенец или извор. Тестото разделяли на две части, с едната омесвали кравайче, което след като го опичали го намазвали с мед и го слагали на горния праг на вратата или го хвърляли на покрива на къщата, като го наричали за баба Шарка. С другата част омесвали питка, която още докато била топла, намазвали с мед и изнасяли навън за да раздадат за здраве на децата. От същата питка давали и на кучетата, за да не ги хваща бяс.

На този ден жените не работели, не плетяли, не шиели или режели с ножици или нож, защото ако се порежели, раната им нямало да заздравее.

Днешният ден се почита и против треска, тежки болести и висока температура.

В някои части на страната пък се празнува Мишинден, жените замазвали огнището с кал, и раздавали със затворени очи варена царевица и боб, за да са затворени очите и устата на гризачите.

Честито на всички именници, които празнуват на днешния ден! И нека да помолим днес, Света Екатерина да бди над нас и нашите семейства и да ни пази от болести.

прочети повече ..

Не остарявай, Любов!

Hе остарявай, любов във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност още в очите ни свети.
И подозрително блясват шпаги от минали страсти -
звън на решителна битка за невъзможното щастие.

Hе остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Hека все тъй да гризеш на надеждата острия залък.
Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Hе остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля?
Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл?
Всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Hе остарявай, любов, ето, завесата пада.
Кратък поклон - и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Hе остарявай, любов, моля те, не остарявай!

Недялко Йорданов

прочети повече ..

Въведение Богородично, 21 ноември

Църковен празник - Въведение Богородично, Въвеждане на Пресвета Богородица в храма,

Ден на християнското семейство и християнската младеж

Народен празник - Мратинци

Днес, 21 ноември, Православната църква празнува Въведение Богородично. Честването на празника е започнало в края на 1 век.

След като Дева Мария навършила 3 години, родителите и я въвели тържествено в Йерусалимския храм, за да бъде посветена в Бога. В храма била посрещната и благословена от първосвещеник Захария - баща на свети Йоан Кръстител. Така родителите и изпълнили даденото обещание, което те направили преди да се роди дъщеря им. Дева Мария живеела в храма заедно с другите посветени на Бога девойки, със странници придошли в храма и с вдовици, които служели там. След време дошла и майка й, света Ана. Но останала с Богородица за кратко време, защото много скоро след това починала. Според традицията, след като девойките достигнели необходимата възраст за женитба, те трябвало да напуснат храма и да се върнат към светския живот и да се омъжат. Но Дева Мария отказала, поради желанието си да се посвети изцяло на Бога и да не встъпва в брак с никой. Затова по внушение на Светия Дъх, свещенниците в храма я омъжили за един от роднините на нейното семейство, възрастният Йосиф, като той трябвало да уважи обета даден от пречистата Мария пред Бога, и да я покровителствува.

Затова на този ден Православната църква отбелязва днешния ден като Ден на християнското семейство и младеж, за да напомни на родителите, че трябва да възпитават децата си в спазване на нормите на поведение, които са им необходими за да живеят в благочестие. В послушание към родителите си и чистота на нравите им.

На този ден родителите водели децата си на църква за да се помолят за здраве и благоволение за семейството си. След това вечерта се събирали за да отпразнуват празника в тесен семеем кръг само родителите с децата, които все още не са стъпили в брак. На трапезата те слагали - червено вино, питка и гозба. Като след това те не разтребвали масата, а я оставяли до сутринта неразтребена за да може като дойде Богородица и тя да яде и да благослови дома и семейството.

Според Православната църква и традицията, Въведение Богородично поставя началото на коледните пости.

Семейството за Българина винаги е било свято и в него той е намирал опора, подкрепа и радост в най-трудните моменти от живота му. Затова нека на този ден всеки от нас да остави настрана проблемите и тревогите си и да се наслади на деня и да го отпразнува с най-близките си.

Да ни е честит празника на всички!

прочети повече ..

Мъдростите на Мечо Пух

В събота сутрин, въпреки че съм на работа, ме е обзело едно особено настроение. Не е единайсетчасово (защото вече закусих :) ами по-скоро носталгично, по разни любими детски книжки като Мечо Пух, например. И за да ти е хубав и усмихнат денят, ти пускам няколко незабравими цитата от този сладък герой - Мечо Пух.

Защо точно от него ли? Ами защото всеки от нас рано или късно открива неговата прелест (при мен си беше баш късно...), а и всеки притежава по едно или няколко от неговите качества. Както Мечо, така и ние честичко сме лакоми, но и добри и услужливи, верни приятели, готови за пакости и приключения, но и за благородни дела.

Ето един гениален извод от дълбоките размишления на Мечо Пух:

Щом се чува жужене, значи някой жужи, а единствената причина, която знам да жужиш е, че си пчела.
А единствената причина, която знам, да си пчела е, че правиш мед.
А единствената причина да правиш мед е, че аз го ям.


Следва още по-забележително прозрение:

Ако тръгнеш за мед с балон, най-важното е да не те усетят пчелите. Ако балонът е зелен, те може да те помислят за част от дървото и да не те забележат, а ако е син, ще си помислят, че си част от небето и пак няма да те забележат. (Прасчо съвсем уместно се намесва: Няма ли да забележат теб под балона?)

И следва съвсем логичен отговор.

Може би да, а може би не. То с пчелите никога не се знае какво може да се случи.



А от следващия откъс можеш само да се поучиш какво да правиш като си тъжен. Това е епизода, в който Кристофър Робин светва мечо Пух, че той и Прасчо са обиколили гората няколко пъти в търсене на въображаем враг, като стъпките, които са преследвали, всъщност са си лично техни.


Мечо: Бях Глупав и Заблуден. Аз съм Мече без капка Ум.
Кристофър Робин: Ти си най-хубавото Мече на света.
Мечо Пух (с надежда и грейнало лице): Така ли?...Както и да е. Почти стана време за обяд. (и се прибира да обядва)

И може би най-любимият ми диалог:


Прасчо: Като се събудиш сутрин, Пух, какво си казваш най-напред?
Мечо: Какво има за закуска? Ами ти, Прасчо?
Прасчо: Аз пък си казвам:

Чудя се какво ли интересно ще ми се случи днес.
Мечо: Че то е същото.


За завършек, (макар че има още много други страхотни прозрения на Мечо и неговите приятели, които ще трябва да ти припомня някой друг път) ще те запозная с мислите, които мъчат Мечо Пух - оплаквай ми се после, че имаш сложни проблеми за разрешаване...

Във понеделник, ако е горещо,
ме занимава ей такова нещо:
дали е вярно, или не е то
какво кое е и кое - какво?

Във вторник, вънка щом е неприятно,
във мен напира чувство необятно:
че надали е някому понятно
дали са тез онез или обратно.

Във сряда, щом навън е пек и зной,
макар да съм изпаднал във покой,
въпросче гложди пак акъла мой:
а кой какво е и какво е кой?

В четвъртък, почне ли се да вали
и запълзят ли влажните мъгли,
разбираш мигом ти като че ли
чии са тез, ала онез - чии?

Във петък...


И тук вече е твой ред, за петък, събота и неделя.

Приятни, между другото.

прочети повече ..

Nina Ray : НАИСТИНА ЖЕНА

седя пред празния екран и умувам откъде да започна. ще пиша за първата {не}обикновена жена. една от жените на България. нямам модел, който да следвам. и ми е едно объркано в главата. това няма да е биографична справка. нито интервю. а моята история за срещата ми с една жена.

и най-лесно ще е да започна. от самото начало. срещнах НИНА (Nina Ray) първо в писмата. пишехме си. около блогa срещнах много жени така. симпатията ми бе мигновена. нещо ме привлече в нея. глътката свежест. оптимизъм. позитивен заряд.

и да минавам нататък. наговорихме се с НИНА да се видим в чайната на Гладстон. бях гледала снимки, и знаех, че пред мен ще застане една красива жена. и да, пред мен седна на възглавницата едно крехко, нежно създание.


мисля, и двете си бяхме предвидили нещо като час за срещата. но всъщност останахме многооооо по-дълго. мисля беше, около 3 часа. пихме чай. хапнахме супичка. споделихме залък хляб. и говорихме. безспир. така, както само две приказливи жени могат.

НИНА е Консултант по Щастие. {да, правилно прочете.} тя е първата, която познавам. един ден, сигурно ще са много. трябва да видиш как грейва лицето й, когато произнася думичките. Консултант по Щастие.

в свят, който преследва щастието, и всеки ден нова рецепта намира. {нещо като диетите. всеки ден по една нова.} преследваме щастието, като котето опашката си. и повече от всякога, имаме нужда от помощ. имаме нужда някой да ни насочва, да ни показва очевидното. което е под носа ни, а сме забравили, че е там.

разпитвах я. за какво ли не. говорихме си за коучинга. навлизащо с бясна сила понятие. което иде от любимия ми английски. ако трябва буквална да съм, тренирам. {коучингът е събирателно понятие за набор от техники, чрез които да намериш твоя си път и твоя си начин за достигане на целите, както и да откриеш нови навици и умения.}

говорихме си за емоционалното освобождаване. също и за скритите ни ползи. как самосиндикално избираме да сме болни, тъжни, нещастни. разговорът вървеше без посока. започвахме една тема и минавахме на друга. въодушевявайки се една друга от историите си.

дотук се движа само по повърхността. време е да се потопя. нещото, което ни събра с НИНА на една маса. е семинарът НАИСТИНА ЖЕНА.

за части от секундата, когато за първи път се сблъсках с идеята, през съзнанието ми мина: но аз съм жена, истинска, наистина. природата ми е женска. и в следващия момент се сетих, как се извинявам за силата си. как честичко се изправям срещу света, като един истински мъж. после си припомних не една или две случки, в които аз съм изземвала ролята на мъжа до мен, и без да искам съм го подтискала. как тичането ми от сутрин до вечер ме е направило агресивна, как не се плаша да ругая поредния некадърен шофьор, та бил той и жена. как дори и след 30 години на таз земя, все още се питам защо мъжете мълчат. и как да им изтръгна мислите, и те да се превърнат в думи, които аз да разбера, без да търся двуякото им значение. и ей такива. как се лутам между женското и мъжкото в мен.

та, така. семинарът е само за жени. жени, които искат да открият баланса, хармонията вътре в себе си. които искат да общуват по-леко с мъжете. които искат да се избавят от натрупалото се в тях напрежение, от вечната борба на мъжкото и женското начало в тях.

{иска ми се да бях научила всичко това, преди много години. още докато бях малко момиченце. щях да си спестя многото въпроси и големите дози сълзи.} след това мое кратко лирично отклонение. да се върна на днешната жена.

НИНА е човекът, който стои зад семинара НАИСТИНА ЖЕНА. тя е жената, която ни учи да се вслушваме във вътрешния си глас. да открием скритите си желания и да посегнем към тях, за да ги получим. учи ни да получаваме любов. {ахъ, точно така. признай си, колко си добра в даването. и как честичко играеш ролята на съвременната Пепеляшка. която не вярва, че заслужава да бъде глезена, прегръщана, обичана.}

не съм добра в терминологията, но въпросният начин за достигане до всички тези, така важни неща. е невро-лингвистично програмиране. метод, чрез който се учим да чуваме вътрешните си желания и нужди.

и той е само един от многото, които НИНА използва в практиката си. а и в семинара. този и другите, които води. само за статистиката, ще изброя някои от тези, за които с нея си говорихме : терапия чрез изкуство, или арт терапия, работа с тяло или oвладяване на езика на тялото, психодрама, енергийна психология, учене чрез преживяване и хипнотерапия.

да си призная, всички тези начини са замаскирани зад прости, лесни, приятни игри. аз му казвам : учене чрез игра. не ти е нужно да знаеш какво точно се случва, просто играеш, участваш, и участвайки откриваш парченца от себе си. припомняш си забравени мигове на щастие.

на няколко месеца НИНА прави женския семинар. когато я питах, чисто прагматично по мъжки, какво научават жените след 3 дни прекарани в игри. тя ми се усмихна, и каза : учим се как да вървим. тя имаше предвид буквално. че жените преоткриват освен всичко друго и женската си чувствена походка. но на мен някак в миг ми проблесна. ми да, това е. видях пред себе си жената, която харесвам, по която се заглеждам на улицата. жената, върху която работя всеки ден. видях я как кърши снага по улицата, излъчвайки увереност, а и спокойствие. всичко в нея говори, че е доволна и щастлива, там, където е.

и задълбахме по темата с НИНА. та, жените, се учат как да са уверени, спокойни, да приемат силата си и да я изваждат на бял свят без излишна агресия. учат се как да говорят на език достъпен за мъжете, така както биха ги разбрали и биха им дали това, което искат. и да, учат се как да откриват грешките, а и страховете си, да се изправят срещу тях и да ги елиминират.

аз съм си любопитка и питах какво ли не. питах какви жени ходят на семинара. отговорът на НИНА бе : като нас, търсещи души. жени, които искат да се развиват. да бъдат добри, спокойни, уверени. които са готови да се учат от грешките си. и да вървят напред.

време е да кажа и за поуката на тази приказка. никак не е случайно, че точно НИНА РАЙЧЕВА е първата сред жените на България. точно тя ме наведе на мислите за българките, които just do it. които успешно съвместяват мъжкото и женското. че е хубаво да можеш всичко, включително да си смениш крановете в банята. хубаво е да си независима и силна. а още по-хубаво да знаеш кога да спреш и да оставиш на мъжете около теб, да се почувстват истински мъже. да им дадеш поле за изява.

има и още. възхитих се на хъса й да помага на жените, на тийнейджърите, на мъжете. да ги води по пътечката на щастието.

и само още едно за последно. Намери си работа, която ти харесва, и никога няма да ти се налага да работиш. казал го е Конфуций. и с пълна сила НИНА го е приложила в живота си. начинът, по който говори за работата си, е заразителен. и си го пожелавам на себе си, а и на теб, на всички нас. жените на България.

разказах каквото аз видях и усетих. едно парче от пъзела НИНА РАЙЧЕВА или още НИНА, или Nina Ray. както и да я наречем, тя е нашият Консултант по Щастие.

прочети повече ..

жените на България

мислих си аз. каква поредица нова искам да споделя.
не мина много време. и идеята сама дойде.

аз съм жена. определям себе си като обикновена жена.
с емоциите. с мечтите. с желанията си. с историите си.
но всеки ден животът ме среща с {не}обикновени жени.
жени, на които се възхищавам, от които се уча.
жените на България. без възраст. без ограничение.
и така. вече почти го изрекох.
жените на България.
е най-новото в Сайтът на Една Жена.
съвсем логично. и напълно на място.
жени ще пишат за други жени.
и търсейки уникалното в другите. ще откриват и себе си.
поне за сега, аз ще почна. пък после какво ще стане.
то само ще си се нареди.

заредена с емоция. сядам да пиша за първата жена.
подкрепи ме, с коментарче. кажи ми какви жени, срещаш ти.
и как ще е по-забавно да го направим.
като лексикон ли. или като разказ. приказка.
приемам идеи.

прочети повече ..

ПРАВИЛАта НА МАГЬОСНИКА

ще започне отдалеч.
но накрая ще достигна там, където всичко започна.

не си падам по фентъзи. признавам си. без бой.
обаче. фентъзи или не. всяка книга. всяка история се базира на нещо истинско. нещо, което е около нас. {общо}валидно. криминале или фентъзи. навсякъде ще го намериш. стига да го търсиш.

и обратно при фентъзито. това, което привлече вниманието му.
THE SWORD OF TRUTH. МЕЧЪТ НА ИСТИНАТА. поредица.
с автор ТЕРИ ГУКАЙНД. TERRY GOODKIND

и защото за мен бе нещо ново. и непознато.
разрових за историята. героите. всичко, което открих.

и така. накратко. историята започва в едно малко селце. бащата на Ричърд Сайфър е убит. а неговата цел оттук нататък е да намери убиеца на баща си.

съдбата го среща с мистериозната Калан Амнел. последната Майка-Изповедник, която е наследила от предците си способността да {докосва} със силата си. {докоснатият} признава всичко, което е извършил, под влиянието на магията й. пламва любов, но и нещо повече. Калан става причината Ричард, да открие истинската си същност. че той е първия магьосник-воин, роден през последните 3000 години. а призванието му е Търсач на Истината. а оръжието му Мечът на истината.

но преди да намери себе си, Ричърд трябва да научи Първото Правило на Магьосника. а после и Второто. и Третото.

тайните, за разбулване, са много. истината е една, и причинява болка. Ричард, избраният Търсач, заедно с красивата и загадъчна Калан, и могъщият магьосник Зед ще се изправят срещу злият магьостник Мрачния Рал, за да спасят света от злото.

това е историята. появила се и на екран преди година. под формата на сериал с игралното име. Legend of the Seeker.

и най-после стигнах до там. откъдето се появи интереса ми. онези, правила на Магьосника, който Ричърд трябва да научи. ПРАВИЛАта НА МАГЬОСНИКА първото правило на МАГЬОСНИКА Хората са глупави. Хората могат да повярват в нещо или защото много искат да е истина или защото много се страхуват, че може би е истина. второто правило на МАГЬОСНИКА Най-добрите намерения могат да причинят най-големи вреди. третото правило на МАГЬОСНИКА Страстите управляват разума. четвъртото правило на МАГЬОСНИКАа В прошката има магия. Магия, която лекува. В прошката, която даваш, и повече в прошката, която получаваш. петото правило на МАГЬОСНИКА Гледай какво правят, а не само какво казват другите, защото по делата личи лъжата. шестото правило на МАГЬОСНИКА Единственият суверен, който можеш да си позволиш да те управлява, е разумът. седмото правило на МАГЬОСНИКА Животът е бъдеще, не минало. осмото правило на МАГЬОСНИКА Талга Вастернич: Заслужи победата! деветото правило на МАГЬОСНИКА Противоречия не съществуват. Нито отчасти нито изцяло. Да вярваш в противоречия означава да изоставиш най-ценното, което притежаваш, разума си. десетото правило на МАГЬОСНИКА Да извръщаш съзнателно глава от истината е предателство. единадесетото правило на МАГЬОСНИКА Правилото на всички правила. Неписаното правило. Правилото, за което никой не е казал и дума от зората на историята. Никой никога не го е споменавал, никой никога не го е записвал. Но Баракус е искал да ти каже, че именно това е тайната за използването на силата на Магьосника воин. Единственият начин да ти подскаже какво е имал предвид е да ти даде ненаписана книга, за да те подсети за ненаписаното правило.

прочети повече ..

разговори за мъже.

бях навън. да се видя с разни приятели. с един мъж. с една жена. с друга жена. да хапнем и да поприказваме. после се прибрах. но защото сънят отдавна е избягал. след многото кафета. и огромни дози спагети. пак си говорим. с друга жена. и пак за мъже става дума. тази тема няма край. какво ка'за. какво на'прави. а според теб той дали ще ...? а ще се прибере ли? а ще дойде ли? ще го срещна ли? ..

разказваме си истории. после ги анализираме. после пак си ги разказваме. и така може до безкрая да въртим и сучем. че темата е интересна. няма спор. че и дума не може да става да говорим за работа, пари, .. или пък грип. то е ясно. темата е мъже, секс, любов. горе долу в този ред.

колко повече говорим, толкова повече схващам нещо.
губим много време, не че не е приятно време, но все пак е доста. в анализиране какво всъщност е имал предвид някой. като е казал еди си какво. какво всъщност е скрито зад думите. и как точно да му отговорим.

всичко е много просто. ако той е казал нещо. то е баш така, както го е казал. а ако пък си мълчи и нищо не казва. значи няма какво да ни каже. еднозначно е на : не го е измислил все още. щом го измисли, ще ни го каже.

ако ти се струва, че прекалено много опростявам нещата.
ако държиш да получиш подробни обяснения. защо? защо?

тогава, давай, чети наред. има много примери и обяснения.
в историята за Мъжкото мълчание.
в съветите за любовта, раздялата, мъжете на Една Баба.
в размислите за Любовта и Ината, и Драматизирането.

прочети повече ..

думи за приятелството. и приятелите.

Какво е приятел? Една душа (живееща) в две тела.
Аристотел



Приятелството е най-трудно за обяснение. То не се учи в училище. Но ако не проумееш значението на приятелството, едва ли ще научиш нещо за света.
Мохамед Али

Шест признака обрисуват приятелството : да вземаш, след това да даваш, да се разкриваш и да питаш, да вкусваш и да угощаваш.
из Панчатантра

Приятелството винаги е сладък дълг, никога - задължение.
Халил Джубран

Едно от най-красивите качества на истинското приятелство е да разбереш и да бъдеш разбран.
Сенека

Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.
Атанас Далчев

Върховното предимство, облекчение и утеха на приятелството е, че не е необходимо да обясняваш.
Катрин Мансфийлд

На приятеля се пада дългът да е с теб, когато грешиш. Защото, ако си прав, всеки ще те подкрепи.
Марк Твен

Някой хора влизат в живота ни и бързо излизат. Други се настаняват за малко и оставят следва в сърцата ни, и ние вече никога не сме същите.
Флавия

Това е най-хубавото нещо - да се смееш с някого, защото едни и същи неща са смешни и за двамата.
Глория Вандербилт

Приятел е този, който остава, когато целият свят си тръгва.
Албан Гудиър

Вярата и сигурността, че приятелите ще ни помогнат, помага повече от самата помощ.
Епикур

С моя приятел споделяме всички проблеми. Често не успяваме да ги решим. Но това, че сме един до друг, готови да се изслушаме, е единствената помощ, която ни е нужна.
Линда Макфарлан

Приятелят може да ти каже неща, които не искаш да признаеш сам на себе си.
Франсис Уорд Уийлър

Приятел е човекът, с когото мога да бъда искрен. С него мога да мисля на глас.
Ралф Уолдо Емърсън

Моят най-добър приятел е този, който изважда на показ най-доброто в мен.
Хенри Форд

Приятелите притежават нещо, което на теб ти липсва, може би оптимизъм. Вдъхват ти увереност, че докато сте заедно, всичко ще е наред.
Беси Хед

Да познаваш някого някъде, с когото знаеш, че се разбирате, въпреки разстоянията и неизречените мисли - ето това превръща земята в рай.
Йохан Волфганг Фон Гьоте

Приятелят те познава изцяло, и въпреки това те обича.
Неизвестен автор


красиви думи.
чета ги отново, и отново. и си мисля. че в каквито и думи да облечем приятелството, то е нещо, което ти или аз не е като да не познаваме. хора влизат и излизат от живота ни. един непрекъснат кръговрат. дали ще ги накичим с етикети. приятели са тези, пък онези не са. заклеймявайки едните и другите, обричайки себе си, а и тях на едни и същи повтарящи се грешки. избор имаме. наш си е. всеки един от нас, има правото да бъде какъвто си пожелае. и когато изпълни мисията си, срещата ни да приключи. от това, по-нормално няма.

но друга ми беше идеята. когато тръгнах да търся думите за приятелството. че хората покрай нас. хората, които привличаме. са огледалният образ на самите нас. и нашите търсения.

< Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си ти. >

прочети повече ..

Фатално или не - ти избираш

Отново е Петък и отново е 13ти - последният от трите през тази година (февруарски, мартенски и ноемврийски). Дали ако в годината има повече от един такъв, нарочен за фатален или нещастен ден, можем да я определим като нещастна, или фатална година? Ти как мислиш?

Отдадох нужното внимание на предходния Петък 13ти и наистина вярвам, че ако сме позитивно настроени, ще бъдем застраховани срещу лошия късмет! Моника също ни даде доста интересна информация за този ден, която можеш да си припомниш от {тук}. Натали пък ни е подбрала някои добри и някои лоши суеверия, които можеш да видиш {тук}.

Предполагам, след като са се запазили до днес, че суеверията имат своята роля в живота. Все пак са или 'за щастие', или 'за нещастие' и вероятно имат отношение към категориите добро и зло. Възможно е предишните поколения да са искали да ни предпазят от някои неща, макар и предадени ни в тази форма. Но дали е така, или иначе... никой не може да бъде напълно сигурен.

Още при първия Петък 13ти тази година, след като направих справка колко още такива петъци ни очакват, се замислих дали наистина ще ни се случват повече лоши, отколкото хубави неща. И пак стигам до извода, че е въпрос на избор. От теб зависи как ще приемаш случващото се; дали ще виждаш чашата наполовина пълна, или наполовина празна; дали, когато една врата се затвори, с интерес ще отваряш следващата; дали ще сееш усмивки; дали ще вярваш и в какво...

За мен тази година е меко казано невероятна! Намерих приятелки - нещо безценно! Започнах да пиша тук и ако успея да усмихна, и да повдигна духа на някого, чувството е уникално! Всеки ден се намира по нещо, а понякога и повече неща, които да ме зарадват... Получих и най-благата вест, че ще бъда мама! Май се намирам на срещуположния полюс на фатала, какво ще кажеш?!!

И все пак понякога се случва някой да се опита да ми поднесе капка негативизъм, дали под формата на прието от него суеверие, или просто защото е крив човек. Първото суеверие, с което се сблъсках, когато се потвърди, че чакам бебче беше, че не се казвало до третия месец... Много забавно ми стана, защото вече към десет човека знаеха. Реших, че за мен не важи. Следващото пък беше на другата крайност - няма да криеш, няма да мълчиш, защото детето ще се роди нямо. Иди, че разбери, ако решиш да спазваш кое е правилното, в кое има истина... Друго ми обясняваше, че като отида на гости не трябва да сядам на косместа булана, кой знае по какви причини, обаче чували били, че не е на хубаво. А направо се вбесявам, като ми заяви някой, че за 'нероден Петко' нищо не трябва да се прави, купува... Обикновено правя това, което чувствам, че е правилно за мен, ако разбира се не вреди на някой друг. Радва ме да мисля за малкото човече, да се подготвям за него, мисля си, че то също усеща нетърпението и желанието, с което чакат появата му! Защо някой си мисли, че бих позволила да ми отнеме тази радост, или да ми натресе своите вярвания или убеждения?

Ти мислиш ли, че днес ще бъде нещастен ден? Ако го вярваш наистина - такъв ще бъде!

Обаче, ако искаш да е щастлив, можеш да го направиш такъв! С повод, или без повод, мисля че не е толкова трудно. Все пак е и последният работен ден от седмицата (поне за повечето от нас), можем да си го направим специален. Сещам се за доста начини, а ти?

прочети повече ..

Желая ти достатъчно.

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: - Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко. Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях, че той искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита: - Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги? - Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен. Съзнавайки, че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така, че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех. - Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз. - Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми - отговори той. - Докато се сбогувахте, дочух че каза Желая ти достатъчно. Мога ли да попитам, какво означава това? Той се усмихна. - Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки. Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече. - Когато си казахме Желая ти достатъчно, си пожелавахме достатъчно хубави неща в живота, които да ни помагат. Той се обърна към мен и продължи, като че ли рецитираше нещо: Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл. Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече. Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив. Желая ти достатъчно болка, че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи. Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си. Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това, което имаш. Желая ти достатъчно Здравей, за да ти дадат сили за последното Довиждане! Той се просълзи и се отдалечи. Желая Tи Достатъчно. толкоз кратко. а казва всичко.

прочети повече ..

Свети Мина, 11 ноември

Църковен празник - Св. мчци Мина, Виктор, Стефанида и Викентий

Народен празник - Дзверинден, Мратински нощи

Днес празнуват именниците : Милан, Мина, Минка, Минко, Минчо, Виктор, Виктория, Викентий

Днес, 11 ноември, по стар стил 24 ноември, Православната църквата почита Св. мчци Мина, Виктор, Стефанида и Викентий.

Свети мъченик Мина Котуанский бил египтянин, живял през II век. Служил във войската разположена в Котуанската област, под ръководството на Фирмилиан по времето на императорите Диоклетиан и Максимиан. По тяхна заповед християните били преследвани, измъчвани и убивани. Мина, който изповядвал Християнската вяра, не желаел да гледа и участва в избиването на невинни хора заради тяхната вяра. Затова се отказал и напуснал армията и се оттеглил в планините. Той предпочел да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал из планините и пустинните места. С пост и молитва изчистил душата си и следвал Божествения закон.

Когато решил да се завърне обратно бил заловен, жестоко измъчван и обезглавен в 296 година. Тялото му е хвърлено в огън и изгорено. Останките му биват събрани и пренесени от вярващите в град Александрия и погребани с почести.

Св. Мина е смятан за чудотворец, че лекува редица страдания, дарява с рожба и намира изгубено или откраднато. Смята се за защитник на женската чест, щастливия семеен живот и покровител на семейството.

Св. Виктор (означава победител на латински) бил войник по времето на император Марк Аврелий Философ, и той както Св. Мина не бил съгласен с гоненията и мъченията на които били подложени вярващите християни. Той не криел вярата си и затова бил подложен на жестоки мъчения.

Стефанида била 15 годишна, християнка и съпруга на един от мъчителите на Виктор. Ставайки свидетел на неговите мъчения, тя открито заявила, че вярва в Христос и не се страхувала да слави подвига на Виктор с думите: 'Блажен си ти, Викторе, блажени са твоите страдания за Христа, благоприятна е на Бога твоята жертва като жертвата на Авел, защото от праведно сърце си Му принесъл самия себе си! Бог те е приел така, както някога праведния Енох, когото взел от земята в рая, та да не вкуси от временната смърт. Ти си праведен като Ной, изпълнен с благи дела и най-свят сред народа си...', заради тази и постъпка и тя била подложена на мъчения и обезглавена заедно с него. Честните останки и на двамата са погребани в Дамаск.

Св. Викентий бил дякон във Валенсия, Испания - мъченически убит в 235 година при император Диоклетиан.

От днес по народния календар започват Вълчите празници, затова и днешния ден се казва Дзверинден. Тези празници са свързани с наближаването на зимата и бесуването на вълците. За нашите предци, зимата била вълче време. Затова те смятали вълка за символ на зимата, смъртта, мрака, дивата природа и за тях той бил връзката с отвъдното и божеството на гората. Според стари вярвания - вълка е дете на Дявола, а кучето на Господ. Поради тези вярвания и реалната заплаха, която той е представлявал за хората и техния добитък са се извършвали различни обреди.

По времето на тези Вълчи дни - жените не предяли, тъчали или шиели дрехи от вълна, и ако не се спазвала тази традиция, се смятало, че вълци ще изядат овцете. Не се излизало през нощите на тези празници, защото се смятало, че е опасно и хората можели да се разболеят от тежка болест. Най-важната забрана била: да не се произнася името на вълка, а да бъде наричан с други имена.

Днес започват и Мратинските нощи, които продължават до 21 ноември. Смятат се за по-лоши дори и от Мръсните дни, защото през този период, хората можело да се разболеят от тежки болести. През тези дни жените не кроели, кърпели или шиели дрехи заради вярването, че ако - човек умре и бъде погребан с дреха изработена през Мратинските дни, той се превръщал във върколак.

Пожелавам лек и спорен ден на всички, а на именниците днес - честит празник!

Специални пожелания за здраве, щастие и успехи на нашата именничка Vicky.

Честито Вики, да си жива и здрава!

прочети повече ..

Бабина приказка

Живял някога един селянин. Той бил работлив, заможен, имал голямо семейство и бил щастлив. Пред къщата му имало голямо дърво, а на него – щъркелово гнездо. Всяка година семейство щъркели отглеждали малките си в него.

Един ден, когато женската вече мътела, човекът решил да провери (от обикновено любопитство) какво ще направят щъркелите, ако се излюпят чужди пиленца. Той издебнал птицата и сменил яйцата със патешки.

Минало време. Веднъж селянинът чул голям шум. Излязъл да види какво става. От гнездото се чувало писукане и той разбрал, че пиленцата са се излюпили. Мъжкият обаче, обикалял край него, пляскал шумно с крила и тракал силно с клюн. Отлетял нанякъде и след малко се върнал с други щъркели. Те също обикаляли гнездото, пляскали с крила и тракали с клюнове. После внезапно нападнали женската и я изгонили от ятото.

Тя се опитала да се върне при тях, но птиците все я гонели. Тогава женската литнала нагоре. Като набрала височина, спряла, а после се спуснала право надолу, като стрела, точно върху опънатите електрически жици...

Човекът проклел мига, в който решил да си направи този експеримент. От този ден нататък всичко в живота му тръгнало на зле. Загубил земите си, семейството му се разпиляло, къщата се рушала. Накрая останал сам, поболял се, после сам се запилял някъде. Дървото изсъхнало, а в гнездото никога повече не пристигнали щъркели...

Тази история чух от баба си, когато беше на 90 г. Сега е на 94, но все още ми разказва разни неща. Изумява ме - тъкмо ми каже нещо мъдро, сякаш самата вечност е седнала до мен, а в следващия миг се засмива като малко безгрижно момиченце. Сякаш пази в душата си всички възрасти, на които е била - момичето, девойката, жената...

...А поуката от приказката?! Баба ми твърди, че щъркелите са най-верните птици. А може би ти ще откриеш и други поуки?

прочети повече ..

Писмо до Любовницата. от Съпругата.

Усещах, че има друга. Радарът на прословутата женска интуиция почти винаги успява да засече сигналите, дори и когато титулярката в случая - аз е прекалено влюбена, доверчива или отегчена.

Аз също дълго не знаех за теб със сигурност, но имаше вечери, в които просто го усещах различен. В началото, докато само проявявах съмнения, непрестанно отричаше, дори ми препоръча психиатър.

А това за ловуването е съвсем вярно. Съгласна съм, явно ловуват само сериозно 'обвързаните мъже'. Не казвам 'женени', защото отдавна ерата на браковете отмина и сега те са отживелица. В днешно време хората живеят заедно, а подписът им е последна грижа. Държащите на връзката си мъже или женените мъже, които държат на брака си, не крият халките си. Никога! Обикновено версията на търсещия мъж е, че 'не са в добри отношения с партньорката си' или 'сексът не е на ниво', за което никога другата страна не може да бъде сигурна. И все пак като риба захапва стръвта и така, докато не пусне кукичката.

Изобщо не ме интересува как изглеждаш. Дори и не мисля по този въпрос. Дали си съвсем обикновена жена или по-млада, по-слаба, по-умна, по-магнетична, загадъчна, капризна, непокорна или адски секси, повярвай ми, няма никакво значение. Това изобщо не е на фокус.

Важното е предателството! От него боли. Делиш с някого живота си, залъка хляб, пространството, отдаваш му годините си, енергията си и цялата си любов и в един момент точно, когато всичко изглежда нормално, истината излиза наяве и разбираш, че си живял с представа, призрак, нереалност или каквото искаш го наречи, но не и с истински мъж.

Знам, че истинските мъже са доблестни, открити и държат на честта си. Може би много книги съм чела, но някак си тази ми вяра не ме напуска. А такива мъже просто отдавна няма… Те са като динозаврите. Изчезнал вид са. Убедих се сама.

Дали си брюнетка или руса, просто няма никакво значение. Просто си още една поредна 'патка', оплетена в мрежите на лъжлив и недостоен за уважение мъж.

Защо ми е изневерил ли? При това точно с теб? Не знам. Може би наистина е имал нужда просто ей така, да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия.

Голяма е заблудата ти, че ти си адреналинът и дрън-дрън… Ти си просто различната - ни повече, ни по малко. И нищо друго. Повярвай ми! Не тъни в заблуди и не преигравай, когато се смееш на тъпите му вицове. В живота няма нищо сигурно, така че наслади се на мига, но умната и не забравяй, че той е един подлец и никога няма да бъде истински мъж от онзи изчезнал вид, за който си струва дори да прекосиш морето.

Той е просто един донор на сперма и никога няма да бъде истински баща на децата си. Лъжците и дребните души и това не го умеят. Не умеят да обичат и да дават от себе си, но има време сама ще се убедиш.

Нека първо минат пет или десет години от живота ти и когато някоя сутрин осъмнеш в очакване да се прибере 'от работа' или те обвини, че не обичаш точно такива филми, сочейки ТВ екран, а ти знаеш, че именно такива винаги си харесвала, ще ти се стори доста нетипично.

Разбира се, той е хитър. Ще те люби невероятно, ще те люби така, сякаш си единствената жена в живота му и най-тъжното е, че ще му повярваш. Поне в този миг.

Нека не се заблуждаваме, че можеш да бъдеш символ на нещо, а още повече на свобода. Моля те, това е като начин да потиснеш съвестта си, сещаш ли за вица как дебелите жени се успокояват? 'И кучетата обичат кокали, но предпочитат да е с мръвка.'

Това, че осъзнаваш положението си като вакантно, е похвално. Предполагам е проблясък на малкото ум, незаслепен от импулса ти. Може би нещо като проявление на разсъдък. Не ме интересува дали е бил влюбен в теб, или доколко е чувствал нещо към теб.

Аз го обичах. Аз свалях температурата му, когато е болен. Готвех вечерите му, приготвях кафето му сутрин, правехме любов под юргана още топли и сънени, пържех любимите филийки, когато в 1 часа през нощта ми казваше, че му се хапват точно в този миг.

За мен той не беше просто импулс, а беше моя живот, бащата на децата ми, човекът, с когото смятах и вярвах, че ще остареем заедно. Надявах се, че ще заприличаме на онези двама старци в Созопол от нудисткия плаж, които държаха ръцете си влюбено и гледаха морето, а лицата им светеха, огряни от любов и накараха един обикновен летен ден да бъде необикновен.

За мен той не бе импулс. Обичах го. Някога… Сега това някога е като мехлем за ушите ми, сърцето ми и душата ми. Дори се питам как е възможно да съм била толкова заслепена и да вярвам и да обичам толкова всеотдайно? В този живот човек трябва да обича безрезервно и безусловно единствено децата си, а всичко друго е илюзия на болните ни въображения или вид храна за него.

Обичаш да управляваш мъжа? Предполагам, че това се дължи на твоя вътрешна неудовлетвореност, нещо, което в психологията, май че определяха като 'завист поради липсата на фалос'. В това да ти доставя удоволствие слабостта на някого има нещо болно, нещо недотам читаво. Така мисля. Знаеш ли кое ти прави чест? Това, че се замисляш, анализираш, признаваш…

Но това явно се дължи на факта, че дълбоко в теб малкото момиченце се е разчувствало и иска извинение за постъпката си, която е недотам добра, но и недотам лоша. Не е нужно да казваш нищо. Отговори сама на себе си – сега щастлива ли си?

Доколкото схващам не си, и това ме натъжава. Дано срещнеш онзи, който да те направи щастлива. Пълноценно и истински.

Тук си много права – наистина бях потресена! Не от изневярата, а от лъжата. Знам, че няма моногамни хора, всеки греши, бяхме си обещали да бъдем искрени един с друг независимо от всичко. Но просто не се получи. А сега е доста късно за откровения.

Повярвай, не ме интересуваш. Нищо че ти написах това писмо, което няма да ти изпратя.

Ако можеш го задръж, не знам дали го искам до себе си. Вие си приличате и така ще има синхрон в ежедневието и нощите, в които едва ли ще ставаш, за да му приготвяш любимите пържени филийки.

Между другото не ги обича с мед. Само с пудра захар.

lili

прочети повече ..

Писмо до Съпругата. от Любовницата.

Не знаеше за мен, нали? Понякога радарът на прословутата женска интуиция не успява да засече дори очевидни сигнали, особено когато титулярката е прекалено влюбена, доверчива или отегчена. А и ти едва ли вярваш в историите за руси косми по ревера, червило по ризата и внезапно завърнали се от командировка съпруги – те съществуват само във вицовете, градския фолклор и следобедните пенсионерски сапунки.

Аз също дълго не знаех за теб. Каза ми, че е женен едва когато любовта като досадна муха закръжи около идилията на уж неангажиращия секс. В началото, докато ловуват, женените мъже обикновено крият халките си - изваждат ги едва по-късно, като магически амулет против влюбване. Не, че помага…

Дали съм по-хубава от теб? Не мисля. Съвсем обикновена жена съм. Знам, ти си мислиш, че съм по-млада, по-слаба, по-умна, по-интересна, представяш си ме като фатална красавица с изряден маникюр, премрежен поглед и сатенено бельо - магнетична, загадъчна, капризна, непокорна и адски секси. Мила, огледай се – колко такива жени си виждала сутрин в трамвая? Образът на жената вамп изобилно населява рекламите за водка, а не тайните квартири на шавливи съпрузи. Глен Клоуз сварява зайчето само на кино – за назидание на прелюбодейците. Всъщност имам няколко излишни килограма, целулит, гаден ПМС, изяждам по цял шоколад, когато съм в стрес, плача на филми, а допреди да седна да пиша този текст, рязах лук в кухнята. И дори не съм руса.

Защо тогава ти е изневерил с мен ли? Не знам.

Може би след като е потънал в мекото кресло на домашния уют с теб, ловецът в него е почнал да нервничи. И е имал нужда просто ей така, да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи, които все още не са виждали свитите му на топка мръсни чорапи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия. Ти си публиката, която вече не му ръкопляска, защото знае наизуст репертоара му от вицове. Ти си сигурността, чехлите под леглото, топлата супа, майката на децата му - опитомената женска, свила гнездо и пуснала корени в душата му. Аз съм адреналинът, ускореният пулс, необяздената кобила, бързият секс в обедната почивка, написаният крадешком sms и най-новият скалп, увиснал на колана му. Ти си свидетелят на живота му и обещанието, че няма да остарее сам. Аз съм символът на неговата лична свобода и право на сексуално разнообразие.

Нека не се заблуждаваме – моето място е вакантно, можеше да го заеме почти всяка жена, която изглежда сравнително прилично и е поне минимално заинтригувана от Него. Беше чиста случайност, че точно аз попаднах в обсега му точно в този момент. Не съм циник, реалист съм. Женените мъже рядко се влюбват в любовниците си, просто понякога объркват хормоналната си еуфория с любов. Любовницата е вълнуваща само докато не му пречи да си я измисля. Когато стане реален човек от плът и кръв, се превръща в потенциална съпруга. И е време за нова любовница.

Аз също не бях влюбена в него – или поне не е това думата. Просто ме привлече и се поддадох на импулса – не съм имала причина да не го правя, нито е моя работа да оглеждам предварително ръцете му за следи от халка.

Не съм искала да ти го отнемам, напротив, харесваше ми, че е женен - за мен това значи безопасен. Аз съм жена-единак, не обичам твърде обвързващите отношения, а бракът е усмирителна риза, която обезврежда мъжа – прави го по-лесно предвидим и управляем. И той наистина беше такъв. Знаех, че няма да продължи дълго, знаех, че не съм нито първата, нито последната му забежка. Знаех от какво се страхува, какво иска. Знаех кога ще си тръгне.

Добре, признавам, че понякога ми доставяше удоволствие самото усещане за власт над него – властта да го накарам да се отрече от обета пред олтара. Да се отрече от теб, отдавайки се на мен. Не ми прави чест, но това е истината. Това няма нищо общо с теб, ти нямаш персонално значение за мен. Всяка друга можеше да бъде на твое място. И всеки друг – на негово. Усещането за пълен контрол над него ме опиянява, но и ме натъжава. Понякога тайно копнея за мъж, който поне веднъж да ме изненада – да устои или поне да не се предаде толкова лесно. Но на тях им е ужасно слаб ангелът. Винаги ги оставям да си мислят, че те ме избират и те решават – но всъщност решавам аз.

Между другото изневярата изобщо не е запазена марка само на женените. Неженените също изневеряват на поразия и нито бракът, нито липсата му са някаква защита срещу подобно нещастие. На мен самата също са ми изневерявали, и то редовно и многократно. Та ако това те успокоява, всевишният се е погрижил да си получа възмездието и като потърпевша. Когато ми се случи за пръв път, бях като попарена, заля ме паника, че го губя, първото, което си помислих, беше 'ама нали каза, че ме обича, тогава защо…!?' Едва по-късно разбрах, че мъжете рядко изневеряват, защото са спрели да те обичат. Ти например, като толкова обичаш любимата си чанта на Армани, защо си купуваш нова?

Знам, потресена си, не можеш да повярваш, чувстваш се предадена… Вярвала си в думата му, дадена в гражданското и църквата. Чувала си, че мъжете изневеряват, но си била убедена, че точно твоят съпруг няма да го направи - 'той не е такъв човек'. Ще ти го кажа - няма моногамни хора. Има само много влюбени, страхливи или мързеливи. И колкото повече човек се самонавива колко е моногамен, толкова по-полигамна му става душата. Просто хората сме така устроени, че в момента, в който обявим нещо за забранено, почваме да го искаме. А самото желание, дори да не е консумирано, вече е вид изневяра. Или може би ти ще се почувстваш добре, ако разбереш, че той жадно точи лиги след други жени, но си стиска ципа и ти е 'верен' от страх, че ще го хванеш и ще го причакаш зад вратата с точилката?

Не, вече не се срещаме. В началото казваше, че не може без мен, беше като обсебен. Почти чувах как адреналинът бълбука из вените му, вълнуваше се, очите му имаха оня хищен блясък на гладен котарак. После постепенно взе да става все по-зает, да го викат 'по спешност', 'да ремонтира апартамента'... Женените мъже имат безпогрешен инстинкт към заплахата от 'усложнения' и знаят кога точно да спрат. Накрая престана да ми се обажда, без обяснения. Може би не иска да изгори всички мостове, за да съм му подръка, ако през някой дъждовен следобед в офиса отново му доскучае. Понякога ми звъни протоколно да ме пита как съм – едва ли го интересува, просто не иска да се чувства лош и безсърдечен.

Не, не се опитвам да ти ставам приятелка – и двете знаем, че това би било лицемерен начин взаимно да се контролираме. Исках само да ти кажа истината – моята истина. Да я чуеш лично от мен. И да разбереш, че ние сме половинките на едно цяло – двете с теб взаимно се създаваме и съществуваме една чрез друга. Ти ме дебнеш, сънуваш ме, нервно душиш из въздуха, за да откриеш следите ми. Аз пък вечно се крия и пазя и никога не му звъня на мобилния вечер. Аз съм жената в сянка, жената без име, неговата доза самочувствие и твоят кошмар. Съпругата и любовницата – вечните врагове, Ева и Лилит, земята и небето, законът и грехът – воюваме от векове, нали? Но той разчита именно на това, разбираш ли? Нашата война е паметник на мъжкото му его, женските ни страхове и негово убежище.

Затова недей да ме мразиш, моля те.
Нямаш представа колко лесно можем да си разменим местата…

Жената Днес

прочети повече ..

Архангеловден, 8 ноември

Църковен празник : Събор на Свети Архангел Михаил

Народен празник : Архангеловден, Свети Рангел Душовадник

Днес празнуват именниците : Ангел, Ангелина, Михаил, Михаила, Михаела, Гавраил, Радка, Радко, Рангел, Райчо, Райна, Рая, Огнян, Пламен, Емилия, Емил

Обредна трапеза : обреден хляб, червено вино, овче месо


Днес, 8 ноември, Православната църква почита Свети Архангел Михаил, както и съборното единство на ангелските чинове.

Архангел Михаил е един от седемте ангели, които стоят винаги до престола на Господ. Името му означава 'Кой е като Бога'. На иконите е изобразен на кон с копие или меч в ръка, тъпчещ дявола с крака.

Всеки един от тези седем ангела си има свое служене:

Архангел Михаил е пръв сред първоангелите и представя Божието слово. Вожд е на небесните безплътни сили и се бори против духовете на тъмнината.

Архангел Гавраил (означава 'сила Божия') е носител на Божиите тайни.

Уриил ­е просветител на душите.
Рафаил ­е лечител на недъзите.
Салатиил е молител и застъпник пред Бога.
Варахиил е подател на Божиите благословения.
Иехудиил е прославящ Господа.

Ангелите са безплътни сили или духове, служители на Бога и пазители на човешкия род. Всеки човек с рождението си получава по един ангел ­пазител, които го пази и обича.

В народните вярвания тези седем ангели са въплътени в образите на седемте братя юнаци, между които е бил разделен света. При тази подялба на Архангел Михаил се паднали мъртвите души, и заради това на този ден се празнува и за по-леко умиране. Хората вярвали, че душата на човек не може да излезе, докато Свети Рангел не дойде и не я отведе на небето. Когато идвал той подавал ябълка или китка на умиращия, друг път идвал с нож или с коса в ръка, за да прибере нечия душа на небето. Ако застанел до главата на човека - той умирал, но ако пък застанел до краката му - той оздравявал. Затова е наричан от народа - Душовадник. Народът си го е представял като рицар облечен в ризница с криле и меч в ръката, в краката му умиращ богат човек, в лявата му ръка душата на грешника, а в дясната меч опрян в гърдите му.

Макар ,че е наричан Душовадник, той е смятан и за твърде милостив. Легендите разказват как той като изпълнител на Божиите заръки и Божието слово бил справедлив и помагал на хората. В тях се говори как той не можел да понася оплакванията и жалбите на бедните, затова отказал да вземе душата на една болна майка заради малките й деца, друг път не взел душата на единственото дете на една майка. Поради това като ангел на смъртта той е глух.

В негова чест се правят семейни курбани, коли се овен или шиле. Правят се обредни хлябове, като тези за помен и се наричат на Свети Рангел, пие се червено вино. Раздава се жито.­ На този ден се провежда тържествена служба в църквата, след което започват гостуванията у именниците. На много места се организират селски сборове, правят се служби за здраве.

Съботният ден срещу Архангеловден е една от трите задушници в годината - Архангелова задушница, в която почитаме починалите си близки и роднини. На този ден се раздава милостиня, и с вяра и надежда в Бога се молим за спасението на душите на нашите починали роднини, когато дойде Денят на Всеобщото Възкресение и Последения Съд.


Молитва към Свети Архистратиг Михаил,
Страшния за демоните Воевода

(Ако тази молитва се прочете с голяма вяра и любов към Св. Архангел Михаил, тя има голяма сила срещу демоните)

Господи Боже, Велики Царю Безначални!
Изпрати, Господи, Твоя Архангел Михаил на помощ на Твоя раб (името) и го избави от неговите видими и невидими врагове.

О, Господен Михаиле Архангеле! Съкрушителю на демоните, забрани на всичките ми врагове, които се борят с мене, направи ги боязливи като овце и ги съкруши като прах, развяван от вятъра.

О, Господен Велики Архангеле Михаиле! Архистратиже, пръв княже на шестокрилатите, войводо на Небесните сили - на Херувимите и Серафимите и на всички светии.

О, Благородни Архангеле! Бъди ми неизказан пазител, Велик Помощник във всички беди, скърби, в печал, по пусти места и на кръстопътища, а когато плавам по реки и морета - тихо пристанище.
Избави ме, Велики Михаиле Архангеле, от всички дяволски лукави прелести. Когато викам към Тебе и призовавам Твоето Свято Име, побързай да ми помогнеш и ме послушай Твоя раб (името).

О, Велики Архангеле Михаиле!
Победи всички мои лукави врагове със силата на Честния и Животворящ Небесен Кръст Господен, по молитвите на Пресветата Богородица, на Светите Ангели и Светите Апостоли, на Светия Пророк Божий Илия, на Свети Велик Николай, архиепископ Мирликийски Чудотворец, на Свети Андрей Юродиви, на Светите Великомъченици Никита и Евстатий, на преподобните Отци и Светите Светители и Мъченици, и на всички Свети Небесни сили.

О, Велики Архангелe Михаиле!
Помогни на мене, грешния Твой раб (името), избави ме от земетресение, потоп, от огън и меч, от внезапна смърт, от всяко зло и от коварния враг, и от зли бури, и от лукавия сатана ме избави. Велики Михаиле Архангеле Господен, сега и всякога и во веки веков. Амин.


Честито на именниците, които празнуват днес, да са живи и здрави !!!

прочети повече ..