песен за Тибет
тялото ми настръхва. сърцето ми се изпълва. слушам песен за Тибет.
 |
 |
прочети повече ..
прочети повече ..
Брегът и Вълната
Това е история стара, колкото света...
Едно пътешествие, което няма начало и няма край.
Една любов - искрена и чиста като самата природа.
Любовта между Вълната и Брега...
* * *
Всяка вечер под звездното небе двамата се срещат, сливат се за миг и се разделят отново. Кратък миг щастие, заплащан с много болка.
И този кръговрат се повтаря от самото Сътворение. Всяка нощ, в продължение на векове и ери, брегът чака своята морска любима, пътувала по целия свят, но в крайна сметка, завръщаща се при него. Те се обичат с любов неподвластна на времето, на стихиите, защото те самите са една голяма стихия. Всеки път щом брегът потъне в солената прегръдка на вълната, тя му разказва за своите пътешествия, за нещата, които е видяла, за всяка мида, която е погалила...
Брегът малко ревнува, но знае, че такава е Съдбата на неговата любов, непонятна за никой друг освен за самите тях. Той само я слуша, наслаждавайки се на шепота и, нежен като лунната светлина, която е и нейната пътеводна звезда. Соленият й допир кара пясъчното му сърце да тупти и да изпитва болка и удоволствие, слети в едно – при всеки допир, и при всяко оттегляне...
Една вечер, докато брегът чакаше с мълчаливо нетърпение срещата, която oсмисляше скучното му съществуване, той почувства едни леки крачета да ходят по гърба му. Усети, че крачките бяха бавни, самотни и тъжни. Обърна някои от песъчинките си, така че да разбере кой смущава покоя му и кой освен него чувства самота. Песъчинките му казаха, че по него се разхожда едно момиче, гледа към морето със същия копнеж, с който гледа самият бряг. Той я почувства близка, почувства нейния копнеж, нейното нетърпение. Тя също чакаше някой, така, както и той...
Момичето седна до сърцето му – мястото, което беше най-близо до водата - и брегът почувства парещи капчици да падат отгоре му. Знаеше, че това не е морето. То не пареше така. В един миг, когато песъчинките вкусиха малките капки, той разбра колко горчиви са човешките сълзи. И се зачуди - не убиват ли хората, докато се спотайват в тях?! Та тази горчивина можеше да се мери само с онова неосъзнато докрай усещане, което той изпитваше, когато любимата му го оставяше за пореден път...
Но в един миг всичко това изчезна, защото на хоризонта се появи ТЯ. Набираща все повече сила, все повече мощ, яхнала лунната светлина, тя идваше към него, за да му даде болка и щастие. Но този път не беше сама. Тя носеше със себе си един човешки предмет. Брегът го разпозна – беше рибарска лодка, а в нея имаше млад мъж. В същия момент, брегът престана да усеща парещите капки, както и натиска, от човешкото тяло върху себе си. Момичето беше скочило на крака и тичаше към морето. А вълната се приближаваше все повече и повече, носеща лодката на нежния си гръб. Брегът предчувстваше, че нещо изключително е на път да се случи...
И в мига, в който вълната го заля, и го дари с една дълга солена целувка, в мига, когато брегът потъна във властната й прегръдка, момичето потъна в прегръдките на младия мъж. И точно в този момент нещо се случи. Брегът очакваше вълната да се отдръпне и да си замине, но вместо това, тя остана. Продължаваше да му шепне, да му разказва, да го гали. Брегът отново почувства човешки натиск върху себе си и разбра, че става нещо изключително – момичето бе дочакало своята вълна, сливаше се с нея, така както той със солената си любима. Времето беше спряло – две стихии се бяха обединили и бяха направили невъзможното – бяха спрели кръговрата...
Мигът беше замръзнал, смилил се над тях, давайки им това, от което най-много имаха нужда – време. Те знаеха, че навсякъде другаде по света времето си минава, както обикновено, нечакащо никой, но те се намираха в една светлинна сфера, сглобена от лунна светлина, от огъня на любовта, от морската пяна. Сфера, защитаваща ги от най-големия им враг. Сфера, която едновременно беше силна, удържаше настрани пришпорващото време, но която скоро щеше да се разпадне. Те го знаеха, и затова задържаха всеки миг – силно и нежно, както децата държат в шепите си светулките и ги изучават. Запомняха всеки допир, всяка дума, всеки миг, защото знаеха, че краят е близо. Даже не усетиха, кога е настъпил...
Просто вълната целуна своя любим за последно и се отдръпна – там в лоното на дълбините, за да продължи своето безкрайно пътуване. Мъжът скочи в лодката, не можеше да го спре ръката на любимата му, качи се отново на гърба на вълната и двамата си тръгнаха...
Сферата се разпадна на множество светлини, които се отправиха към небето, сякаш разтърсиха всичко там горе, защото само след секунди над брега и самотното момиче заваля звезден дъжд.
И двамата си пожелаха едно и също нещо...
прочети повече ..
Едно пътешествие, което няма начало и няма край.
Една любов - искрена и чиста като самата природа.
Любовта между Вълната и Брега...
* * *
Всяка вечер под звездното небе двамата се срещат, сливат се за миг и се разделят отново. Кратък миг щастие, заплащан с много болка.
И този кръговрат се повтаря от самото Сътворение. Всяка нощ, в продължение на векове и ери, брегът чака своята морска любима, пътувала по целия свят, но в крайна сметка, завръщаща се при него. Те се обичат с любов неподвластна на времето, на стихиите, защото те самите са една голяма стихия. Всеки път щом брегът потъне в солената прегръдка на вълната, тя му разказва за своите пътешествия, за нещата, които е видяла, за всяка мида, която е погалила...
Брегът малко ревнува, но знае, че такава е Съдбата на неговата любов, непонятна за никой друг освен за самите тях. Той само я слуша, наслаждавайки се на шепота и, нежен като лунната светлина, която е и нейната пътеводна звезда. Соленият й допир кара пясъчното му сърце да тупти и да изпитва болка и удоволствие, слети в едно – при всеки допир, и при всяко оттегляне...
Една вечер, докато брегът чакаше с мълчаливо нетърпение срещата, която oсмисляше скучното му съществуване, той почувства едни леки крачета да ходят по гърба му. Усети, че крачките бяха бавни, самотни и тъжни. Обърна някои от песъчинките си, така че да разбере кой смущава покоя му и кой освен него чувства самота. Песъчинките му казаха, че по него се разхожда едно момиче, гледа към морето със същия копнеж, с който гледа самият бряг. Той я почувства близка, почувства нейния копнеж, нейното нетърпение. Тя също чакаше някой, така, както и той...
Момичето седна до сърцето му – мястото, което беше най-близо до водата - и брегът почувства парещи капчици да падат отгоре му. Знаеше, че това не е морето. То не пареше така. В един миг, когато песъчинките вкусиха малките капки, той разбра колко горчиви са човешките сълзи. И се зачуди - не убиват ли хората, докато се спотайват в тях?! Та тази горчивина можеше да се мери само с онова неосъзнато докрай усещане, което той изпитваше, когато любимата му го оставяше за пореден път...
Но в един миг всичко това изчезна, защото на хоризонта се появи ТЯ. Набираща все повече сила, все повече мощ, яхнала лунната светлина, тя идваше към него, за да му даде болка и щастие. Но този път не беше сама. Тя носеше със себе си един човешки предмет. Брегът го разпозна – беше рибарска лодка, а в нея имаше млад мъж. В същия момент, брегът престана да усеща парещите капки, както и натиска, от човешкото тяло върху себе си. Момичето беше скочило на крака и тичаше към морето. А вълната се приближаваше все повече и повече, носеща лодката на нежния си гръб. Брегът предчувстваше, че нещо изключително е на път да се случи...
И в мига, в който вълната го заля, и го дари с една дълга солена целувка, в мига, когато брегът потъна във властната й прегръдка, момичето потъна в прегръдките на младия мъж. И точно в този момент нещо се случи. Брегът очакваше вълната да се отдръпне и да си замине, но вместо това, тя остана. Продължаваше да му шепне, да му разказва, да го гали. Брегът отново почувства човешки натиск върху себе си и разбра, че става нещо изключително – момичето бе дочакало своята вълна, сливаше се с нея, така както той със солената си любима. Времето беше спряло – две стихии се бяха обединили и бяха направили невъзможното – бяха спрели кръговрата...
Мигът беше замръзнал, смилил се над тях, давайки им това, от което най-много имаха нужда – време. Те знаеха, че навсякъде другаде по света времето си минава, както обикновено, нечакащо никой, но те се намираха в една светлинна сфера, сглобена от лунна светлина, от огъня на любовта, от морската пяна. Сфера, защитаваща ги от най-големия им враг. Сфера, която едновременно беше силна, удържаше настрани пришпорващото време, но която скоро щеше да се разпадне. Те го знаеха, и затова задържаха всеки миг – силно и нежно, както децата държат в шепите си светулките и ги изучават. Запомняха всеки допир, всяка дума, всеки миг, защото знаеха, че краят е близо. Даже не усетиха, кога е настъпил...
Просто вълната целуна своя любим за последно и се отдръпна – там в лоното на дълбините, за да продължи своето безкрайно пътуване. Мъжът скочи в лодката, не можеше да го спре ръката на любимата му, качи се отново на гърба на вълната и двамата си тръгнаха...
Сферата се разпадна на множество светлини, които се отправиха към небето, сякаш разтърсиха всичко там горе, защото само след секунди над брега и самотното момиче заваля звезден дъжд.
И двамата си пожелаха едно и също нещо...
 |
Мъдростта на индианците
 |
Научи се да се наслаждаваш на мигновената красота,
на птичия полет, играта на вятъра, песента на изворите,
тайнствения сумрак на горския храсталак...
Стани като детето, което се учудва на всичко,
и времето ще спре;
ще се слееш със света в собственото си тяло.
* * *
Не се страхувай от различията и противоречията,
които разделят света и създават илюзията за отделни събития.
Такова възприемане е извор на сблъсъци,
страдания и постоянна борба.
Нощта не е враг на деня,
както смъртта не е враг на живота.
За да се получи небесна дъга трябва да се срещнат
огъня и водата, слънцето и влагата.
* * *
Слънцето, луната, звездите... както и сърцето на човека
са местата, където Бог е спрял, за да открие любовта си.
Индианецът мисли за тези места и отправя към тях молитвите си.
От тях получава подкрепа и благословия.
* * *
Бъди внимателен към шумовете на природата,
към собствените си мисли, към вътрешните си усещания,
към вълненията и реакциите на хората наоколо – без насилие,
с любов и почитание.
Тогава Духът ще се отвори като цветето сутрин,
Bселената ще ти открие красотата си
и всеки миг от живота ти ще бъде като първи изгрев.
* * *
Когато проникнеш много дълбоко в себе си,
неизбежно стигаш до безкрая на света.
Лесно можеш да се поставиш на мястото на дърво,
планина или дишащ листак,
да станеш птичи полет или уханието на цвете.
Имаш в себе си мощта да изпиташ незнайните
възможности на природата чрез вътрешния опит,
който ни връща в центъра на всички неща.
* * *
Престани да гледаш света с безпокойство.
Очите ти пръскат светлината на деня.
* * *
Научи се да общуваш с другите форми на живот –
дървото, ручея, животното.
Това са другите форми на теб самия.
* * *
Бъди ти самият, научи се с действията си да създаваш вълнения,
усещания и цветове подобно на художника,
подобно на твореца на вселената.
В теб е мястото на най-голямата любов.
Няма друго място, за да обичаш.
* * *
Размишлявай за ведростта на небето,
лекотата на облака, отдалечи се от всичко,
което задръства и натоварва духа.
Промени начина си на виждане и усещане:
"На върха на планината е закачен един облак
и моето сърце е закачено за него."
Така мисли и мъдрият навахо.
* * *
Чрез природата Бог ни дава необятна възможност:
свободни сме да правим нещата с любов.
С други думи -
трябва да поемем риска да живеем и да обичаме,
да преоткрием всеотдайността на детето,
чистата му радост, безкрайната му доверчивост,
без да губим прозорливостта на воина.
* * *
Не губи невинността и неуязвимостта на детето.
Това не са различни неща, едното е следствие на другото.
Мъдрият е едновременно и орелът в небесата, и лястовицата,
все още крехка, зачудена от първите лъчи на пролетта.
* * *
Любовта няма нито минало, нито бъдеще.
Тя се осъществява на мига с непосредствена красота, като пламък.
Това усилва и осветява цялото Творение.
Научи се да изживяваш мига,
тогава страхът ти ще изчезне и мигът ще стане вечен.
Друга вечност няма.
* * *
Ако искаш да живееш в трайно щастие,
освободи се от навиците,
които оковават и утежняват духа.
Остави красотата на света да те изненадва.
Всеки миг бъди готов за нови слънца..., за нови светове.
Тогава Великият Дух ще те благослови
и ще се възрадва чрез теб.
* * *
Из Мъдростта на северноамериканските индианци Ж. П. Бур
прочети повече ..
Честит рожден ден!
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, НАТАЛИ!Ти правиш моя свят толкова по-цветен, по-интересен, по-силен, по-прекрасен, че си мисля за теб като за приказна фея! А какво мога да пожелая на една фея, която е орисана да разпръсква усмивки? Нека да е нещо простичко, защото най-ценните неща в живота са такива...
Здраве, защото без него нищо останало няма значение!
Мечти, защото те ни тласкат по пътя напред!
Обич, защото тя дарява щастие на сърцето!
Оставям всичко останало да го пожелаеш сама, а това по-долу е нещо малко от сърце:
Една ЖенаЕдна Жена с очи по-сини от морето,
Една Жена с усмивка по-искряща от слънцето,
Една Жена с душа по-ефирна от небето,
Една Жена с любов красива във сърцето!
Тя дарява щастие на всичко живо,
Тя прави всичко толкова красиво,
Тя живее, за да се раздава,
Тя се смее, за да озарява...
Но днес е по-специален ден,
Защото на Една Жена е той рожден!
Днес тя с приятели ще празнува,
И като поточе буйно ще танцува!
Какво сега аз мога да й пожелая?
Тя притежава толкова неща...
За нея бих могла да помечтая,
Да бъде вечно нейна радостта!
Над нея Слънчо винаги да се оглежда,
Като в прекрасна капчица роса!
Празнувай, както само ти умееш!!! (целувки)
Happy Birthday, Nathalie!
Създал те е Ангел!
От кръглата бяла луна
Той изваял за Теб лице на богиня...
От небето откъснал най-ярките сини звезди
И ги сложил да светят, да ти бъдат очи...
За устни - малини най-сочни подбрал,
А косите изплел от сияйна коприна...
 |
Създал те е най-щедрият Ангел!
И Ангелска нежна душа ти е дал...
От мига, в който Теб на Земята те има,
Е станал по-добър и по-красив този свят!
 |
Знаеш ли, много дълго се чудих,
Какво точно да ти подаря днес...
Защото Ти заслужаваш наистина много,
Заслужаваш най-доброто от всичко!
Исках да е нещо различно, необичайно...
Нещо ценно, а не ей така - случайно...
Нещо, което да е наистина достойно
За днешния повод. И най-вече - за Теб!
Но въпреки дългото умуване,
Не можах да го измисля така,
Че да съчетая всичкото това в "едно нещо"...
Затова и не успях да събера подаръка
Само в една кутия. Трябваха ми няколко...
 |
Заповядай, те всичките са за Теб!
(заедно с много усмивки)
Нетърпелива си да видиш,
Какво се крие в тях, нали? (намигване)
Твои са, можеш да си ги отвориш вече...
 |
Започни от ето тази, най-голямата кутия...
Внимателно развържи панделката
И надигни бавно капака й.
Най-отгоре в нея ще намериш...
Цял комплект от четки за рисуване.
А около тях са разпръснати
Най-красивите и нежни цветове,
Които успях да открия!
 |
За да можеш с тях
Да си нарисуваш Твоят Идеален свят -
Такъв, какъвто Ти си го представяш,
Какъвто Ти искаш да бъде.
А после да го превърнеш в Реалност...
Другата кутия
Поръсих тайничко с Мечти,
За да не забравяш никога да мечтаеш!
Сложих вътре и един захарен памук,
 |
Нека сладостта му да те връща от време на време
към лудориите от позабравеното детство!
В третата кутия пък събрах
Първите лъчи на изгряващото слънце,
Необятния простор на синьото небе,
Яркото червено на полските макове,
Добавих свежия аромат на зелената морава...
 |
А отгоре покрих с бистрата чистота на планинското езеро...
За да може всички те да ти напомнят
За неограничените възможности
И непобедимата Сила на твоя Дух!
Не пропуснах да добавя към подаръка и...
Топлината на искрената Усмивка,
Опората на вярното Приятелско рамо,
И... ароматът на прясно изпечения Хляб -
 |
За да не почувстваш никога
Глад в тялото и празнота в Душата си!
Един красив бял Гълъб
Не зная как и от къде долетя,
Но се намести в следващата кутия.
Пожела да остане завинаги с Теб!
 |
Той носеше със себе си Мир и Свобода,
А под крилото му се криеха букетче нежна Обич
И глътка споделена Любов...
До тях пък аз поставих
Срязана на две половинки ябълка –
Да ти напомня за нуждата от споделяне...
 |
Да ти напомня, че не трябва да чакаш
някой друг ден или следващ момент,
В който да кажеш на близките си,
Колко много ги цениш и обичаш...
А да го направиш днес,
Да го направиш СЕГА!
Не, не съм забравила
За Искреността, Надеждата,
Радостта, Доверието, Прошката,
Увереността, Откритостта...
От всички тях сложих в двойни дози
В ето тази последна кутия
 |
Защото само с тях ще можеш да излезеш от себе си
И да се докоснеш до Сърцата на другите...
Помни, че всеки път, когато
Надигнеш капака на някоя от тези кутии,
Ти ще откриваш в тях все нови и нови неща
Както за Себе си, така и за Живота!
Не чакай да дойде После, Утре или Някой Друг път,
За да се радваш на онова, което ти предлага Днешният ден!
Не чакай! Наслаждавай му се Сега!!!
 |
Вземи уверено Живота в ръцете си
И се дръж здраво за него!
Не се опитвай само да изискваш от Живота,
Продължавай все така щедро да се раздаваш на света около Теб!
Така, както само Ти можеш!
Така, както си го правила винаги досега!
Не забравяй, че
Животът е едно невероятно красиво и изящно платно,
В което всеки вплита своите цветове и своята шарка,
Влага в него нещо от себе си и оставя Собствена следа...
 |
Има една празна част в това платно,
Която принадлежи единствено и само на Теб!
И е Твоя задача да го запълниш!
Докажи на света,
Че си наистина добър художник!
Започни от Днес...
Имаш достатъчно добър повод за това, нали?
 |
Н-А-З-Д-Р-А-В-Е,
Nathalie!
Честит 30-ти рожден ден!
 |
от Тортата и за мен.
Ако може - да е с повечко крем!
(много много усмивки)
прочети повече ..
знаците на съдбата.
знаците.
вярваш ли в знаците?
понякога. мислите се боричкат в теб. повече от всякога имаш нужда от просветление. и то се изправя пред теб. под формата на камъче. гълъбче. пеперудка. усмивка. книга. филм. или стечение на обстоятелства. нещо в теб трепва. и знаеш, че си намерил каквото си търсел. казват : езикът на знаците е универсален, разбираем от всеки. стига душата му да е отворена за знаците.
звучи откачено. като излязло от устата на една луда. но го почувствах с душата си. някъде вътре в мен. нещото трепна. и аз знаех, че това е това, което трябва да е. визирам една моя среща с едно гълъбче. позволило си да застане редом до мен. и да остане там. докато имах нужда от него. да излея мислите и чувствата си.
увереност има в мен, че и ти си имал от тези мигове. че не съм единствената луда. дали си ги признал пред себе си. или не. ти си знаеш. но си ги изживял. или се бъркам?
освен в добавка да кажа за онзи филм : Serendipity (Знак на съдбата). някой път може да го срещнеш и просто като Серендипити (без превод). термин, който се ползва и така. и ще рече : естествената способност да се правят интересни и ценни открития. случайно.
прочети повече ..
история за 1 жена и нейните 4 мъже
Имало едно време една жена, която имала 4 мъже.
Жената обичала четвъртия си мъж най-много. Обличала го със скъпи дрехи, хранела го с най-добрите деликатеси. Давала му винаги от най-доброто.
Третият също много го обичала. Била винаги до него, но въпреки това, се бояла, че един ден той ще я остави заради друга.
Обичала също и втория. Той й бил верен приятел, мил, внимателен и търпелив с нея. Винаги, когато жената била изправена пред проблем, тя можела да се опре на него. Той й помагал да премине през всички трудности на живота.
Първият й мъж бил лоялен и я обичал силно. Въпреки това, тя не го обичала и почти не го забелязвала.
Един ден жената се разболяла. Оставало й още съвсем малко да живее. Тогава тя се замислила върху живота си и си казала: Аз вече имам четирима мъже, но когато умра, ще остана сама.
Обърнала се към четвъртия си мъж: Обичах те най-много, дарих те с най-красивите дрехи и положих големи грижи за теб. Сега, когато съм на смъртен одър, те моля да ме последваш в смъртта и да не ме оставяш сама?
Няма начин!, отговорил четвъртият.
И си тръгнал, без да каже и дума повече.
Отговорът му пронизал сърцето й като остър нож.
Жената се обърнала към третия мъж: Обичах те през целия си живот. Сега, когато умирам, ела с мен, за да не съм сама?
Не!, отговорил третият. Животът е твърде хубав!
Когато умреш, аз ще се оженя за някоя друга!
Сърцето й било разбито.
Потърсила втория мъж и му отправила същата молба: Винаги си ми помагал, винаги си бил до мен. Когато умра, ще дойдеш ли с мен, за да не съм сама?
Съжалявам, не мога да ти помогна този път!, отговорил вторият.
Най-много да вървя до теб и да те изпроводя до гроба ти.
Отговорът му я ударил като гръм.
Тогава един глас се обадил: Аз ще дойда с теб.
Ще те следвам, където и да отидеш.
Жената погледнала нагоре и там стоял първия й мъж.
Силно опечалена, жената казала: Защо не се грижех за теб, когато имах този шанс!
________________________________________________________
Всъщност, ние, всички, имаме по 4 спътника в Живота:
Четвъртият ни спътник е тялото.
Без значение колко време и усилия полагаме.
Един ден то ще остарее и ще ни остави.
Третият ни спътник е богатството.
Когато умрем, то ще отиде при други хора.
Вторият е семейството и приятелите.
Без значение колко много пъти те са били до нас.
В края на пътя, те могат просто да стоят до нас.
Първият е духа.
Често го пренебрегваме.
Преследвайки богатство, власт и удоволствия.
Въпреки това, духът е единственият, който ще ни последва, винаги.
Погрижи се за него Сега. Защото той е част от теб и ще е с теб.
[една история на Shri Mangesh Maharudra Prasanna]
прочети повече ..
Жената обичала четвъртия си мъж най-много. Обличала го със скъпи дрехи, хранела го с най-добрите деликатеси. Давала му винаги от най-доброто.
Третият също много го обичала. Била винаги до него, но въпреки това, се бояла, че един ден той ще я остави заради друга.
Обичала също и втория. Той й бил верен приятел, мил, внимателен и търпелив с нея. Винаги, когато жената била изправена пред проблем, тя можела да се опре на него. Той й помагал да премине през всички трудности на живота.
Първият й мъж бил лоялен и я обичал силно. Въпреки това, тя не го обичала и почти не го забелязвала.
Един ден жената се разболяла. Оставало й още съвсем малко да живее. Тогава тя се замислила върху живота си и си казала: Аз вече имам четирима мъже, но когато умра, ще остана сама.
Обърнала се към четвъртия си мъж: Обичах те най-много, дарих те с най-красивите дрехи и положих големи грижи за теб. Сега, когато съм на смъртен одър, те моля да ме последваш в смъртта и да не ме оставяш сама?
Няма начин!, отговорил четвъртият.
И си тръгнал, без да каже и дума повече.
Отговорът му пронизал сърцето й като остър нож.
Жената се обърнала към третия мъж: Обичах те през целия си живот. Сега, когато умирам, ела с мен, за да не съм сама?
Не!, отговорил третият. Животът е твърде хубав!
Когато умреш, аз ще се оженя за някоя друга!
Сърцето й било разбито.
Потърсила втория мъж и му отправила същата молба: Винаги си ми помагал, винаги си бил до мен. Когато умра, ще дойдеш ли с мен, за да не съм сама?
Съжалявам, не мога да ти помогна този път!, отговорил вторият.
Най-много да вървя до теб и да те изпроводя до гроба ти.
Отговорът му я ударил като гръм.
Тогава един глас се обадил: Аз ще дойда с теб.
Ще те следвам, където и да отидеш.
Жената погледнала нагоре и там стоял първия й мъж.
Силно опечалена, жената казала: Защо не се грижех за теб, когато имах този шанс!
________________________________________________________
Всъщност, ние, всички, имаме по 4 спътника в Живота:
Четвъртият ни спътник е тялото.
Без значение колко време и усилия полагаме.
Един ден то ще остарее и ще ни остави.
Третият ни спътник е богатството.
Когато умрем, то ще отиде при други хора.
Вторият е семейството и приятелите.
Без значение колко много пъти те са били до нас.
В края на пътя, те могат просто да стоят до нас.
Първият е духа.
Често го пренебрегваме.
Преследвайки богатство, власт и удоволствия.
Въпреки това, духът е единственият, който ще ни последва, винаги.
Погрижи се за него Сега. Защото той е част от теб и ще е с теб.
 |
[една история на Shri Mangesh Maharudra Prasanna]
изкуството на любовта
Aко разбереш, че никой друг не може да те направи щастлив, и че щастието е резултат на любовта, която извира от теб, тогава си овладял великото майсторство: Изкуството на Любовта.
Единственият начин да овладееш любовта е да я практикуваш. Не е необходимо да оправдаваш любовта си, да я обясняваш, необходимо е само да се упражняваш в любов. Майсторството се изгражда с практика.
из Овладяването на Любовта на Дон Мигел Руиз
 |
из Овладяването на Любовта на Дон Мигел Руиз
Що е то Хубав Живот?
историята на едно юпи за смисъла на живота. хубавият живот.
преди много време след като завърших бизнес училището реших да си взема почивка. избрах малко тихо рибарско селце. където да мога да събера ума си след бизнеса. само за няколко дни. докато се разхождах по плажа тъкмо преди залез. видях малка рибарска лодка да идва към брега. вътре в нея имаше длъгнест рибар. и няколко прекрасни жълти риби.
колко време ти отне да наловиш тая риба :попитах рибаря
само няколко часа :отвърна рибаря
защо не остана по-дълго да наловиш повече :попитах
със сигурност има много повече търсене на риба от тези няколко в лодката.
рибарят се усмихна :)
ловя достатъчно, за да издържавам семейството си. и живея безгрижен живот. ставам с изгрева. ловя малко риба. играя с дъщерите си. обядвам със семейството си. и уча децата на риболов. преди да отида на селската вечеринка, където свиря на китара с жена си и с приятелите си.
слушай :рекох му, имам иконическо образование. мога да ти помогна много да разгърнеш бизнеса си. просто ако прекарваш повече време в риболов. скоро ще имаш достатъчно пари да си купиш по-голяма лодка.
наистина ли :попита рибарят
абсолютно! а с по-голяма лодка скоро ще хващаш достатъчно риба да си купиш няколко лодки, а после и цял флот. по това време вече ще се разраснеш достатъчно да продаваш рибата си директно на преработвателя. отрязвайки посредника и многократно увеличавайки печалбата си. (юпито)
рибарят вдигна вежда: хм!
евентуално можеш да отвориш собствен склад и да контролираш продукта, обработката и разпространението :добавих аз
и после какво :попита той
ами после ще прехвърлиш бизнеса в столицата. и ако всичко върви добре ще се окажеш в Ню Йорк Сити ръководещ бързо развиващо се предприятие. (юпито)
колко време ще отнеме всички това :попита той, следвайки точно логиката ми.
ами вероятно между 10 и 15 годин :отвърнах
и после какво? (рибарят)
е това е най-добрата част! ще станеш обществена личност и тогава, приятелю, ще бъдеш много, много богат многократен милионер. (юпито)
рибарят каза: наистина? милионер? и после?
какво имаш предвид :попитах леко изненадан
имам предвид, какво ще правя като стана милионер? (рибарят)
що за въпрос? каквото си искаш, разбира се! представи си, че се пенсионираш. преместваш се в малко рибарско селце, където ще ставаш с изгрева. ще половиш малко риба, ще си поиграеш с внучките си. ще обядваш със семейството си, после ще учиш децата как се лови риба преди да идеш на селската вечеринка, където ще поостанеш да посвириш на китара с жена си и с приятелите си.
рибарят се усмихна и без да каже и дума. започна да стъква огъня. споделихме вкусната риба и гледахме как слънцето залязва над океана, докато от близкото село се носеше звън на китара.
що е то Хубав живот? за теб.
смисълът на Живота или после Какво : . .
прочети повече ..
разреши си Почивка
светът отдавна не е същият. особено напоследък. в онзи предишния свят почивката бе задължителна. в този днешния свят си имаме нов термин в медицината = синдром на липсата на отпуск. що за чудо е това си казах. но това чудо всъщност ми е много добре познато. години наред все не успявах да отида на нормална почивка. успявах да открадна някой и друг ден. но дори давах отчети по телефона.
а някъде четох, че когато си подложен нонстоп на стрес, и така и не си позволяваш да починеш. отравяш тялото си. буквално. на друго място пък пишеше, че работохоликът живее по-кратко от алкохоликa. най-вероятно е вярно.
по този повод.
под точка 1 в моя и твоя антикризисен план трябва се запише = поне 2 седмици отпуск. за да сме здрави. за да сме щастливи. за да сме идейни. за да сме ...такива, каквито много ни се иска.
и така. след 4 години пренебрегване на отпуската, миналата година го направих. излязох в отпуска. и го направих както трябва. преди да хукна нанякъде си останах у дома за някой и друг ден. първо да се отпусна. да си наглася спокойно багажа, да си набележа книгите, които ще чета и местата, които ще видя. и чак тогава нарамих багажа и към морето. но със същия успех можеше да е към планината или за по-лесно - към село. накъде не бе важно. бе важно, че много го исках. а когато се връщах пак си подарих 2-3 дни. както се казва да си почина от почивката. [ мини приказка за морето ]
прилагала съм и обратния номер неведнъж. прибирам се в последния възможен момент и след някой и друг час вече съм на линия в офиса. само си спомням, че хич не ми се работеше, исках само да се наспя. и цялата седмица отиваше на кино, ще рече = на зле.
замислям се отново да изпрактикувам миналогодишния план.
първо, отърсване от проблемите. второ, изследване на нови територии, изпълване на съзнанието с красоти и щастие. трето, завръщане и разследване на откриетото = у дома си е най-хубаво. някак мерака да видиш колегите, да седнеш на бюрото си, на стола вкъщи, се завръща. вече си готов за нови подвизи.
миналогодишното презареждане ми отне 14 дни. мисля си, че в рамките на 9 дни също мога да се събера. това са 2 съботи и недели и 5 работни дни. толкоз, обикновено е по-лесно да се откраднат.
какво ще кажеш? време е да си подпишем листа за Отпуската.
прочети повече ..
а някъде четох, че когато си подложен нонстоп на стрес, и така и не си позволяваш да починеш. отравяш тялото си. буквално. на друго място пък пишеше, че работохоликът живее по-кратко от алкохоликa. най-вероятно е вярно.
по този повод.
под точка 1 в моя и твоя антикризисен план трябва се запише = поне 2 седмици отпуск. за да сме здрави. за да сме щастливи. за да сме идейни. за да сме ...такива, каквито много ни се иска.
 |
прилагала съм и обратния номер неведнъж. прибирам се в последния възможен момент и след някой и друг час вече съм на линия в офиса. само си спомням, че хич не ми се работеше, исках само да се наспя. и цялата седмица отиваше на кино, ще рече = на зле.
замислям се отново да изпрактикувам миналогодишния план.
първо, отърсване от проблемите. второ, изследване на нови територии, изпълване на съзнанието с красоти и щастие. трето, завръщане и разследване на откриетото = у дома си е най-хубаво. някак мерака да видиш колегите, да седнеш на бюрото си, на стола вкъщи, се завръща. вече си готов за нови подвизи.
миналогодишното презареждане ми отне 14 дни. мисля си, че в рамките на 9 дни също мога да се събера. това са 2 съботи и недели и 5 работни дни. толкоз, обикновено е по-лесно да се откраднат.
какво ще кажеш? време е да си подпишем листа за Отпуската.
Едно необикновено приятелство
Всеки път, когато гледам тези кадри, очите ми се пълнят със сълзи. Сълзи от умиление, сълзи от щастие! Мисля си, че животните, дори такива 'кръвожадни' създания като гордите лъвове, могат да ни покажат как да бъдем човеци...
Превод на текста, разказващ историята на тези необикновени приятели: През 1969 година, Джон Рендъл и Ейс Бърк видели за продан малко лъвче в Херодс. То изглеждало самотно, затворено в тясна клетка и двамата решили да го приютят вкъщи. Местен пастор им позволил да разхождат лъвчето, което било кръстено Крисчън (Christian - християнин), в двора на църквата, но то доста бързо станало твърде голямо за техния апартамент. Единственото нещо, което можели да направят, било да се опитат да го запознаят отново с Африка - и те успели. След една година, поискали да го посетят, но им било казано, че той е вече глава на своето стадо и като такъв е напълно диво животно, което вероятно няма да ги помни. Без никакъв страх, те отишли въпреки всичко. След като накрая открили стадото, ето какво се случило, когато се изправили лице в лице с дивия лъв... (смятам, че кадрите говорят достатъчно красноречиво) Той дори ги запознал с някои нови приятели. Послание на създателите на клипчето: Любовта не познава граници и истинското приятелство продължава цял живот. Те приканват да се обадим на стар приятел днес и ни обещават, че ще бъдем щастливи, че сме го направили. Аз се присъединявам и пожелавам на двама ви прекрасен, топъл, приятелски ден!
прочети повече ..
Превод на текста, разказващ историята на тези необикновени приятели: През 1969 година, Джон Рендъл и Ейс Бърк видели за продан малко лъвче в Херодс. То изглеждало самотно, затворено в тясна клетка и двамата решили да го приютят вкъщи. Местен пастор им позволил да разхождат лъвчето, което било кръстено Крисчън (Christian - християнин), в двора на църквата, но то доста бързо станало твърде голямо за техния апартамент. Единственото нещо, което можели да направят, било да се опитат да го запознаят отново с Африка - и те успели. След една година, поискали да го посетят, но им било казано, че той е вече глава на своето стадо и като такъв е напълно диво животно, което вероятно няма да ги помни. Без никакъв страх, те отишли въпреки всичко. След като накрая открили стадото, ето какво се случило, когато се изправили лице в лице с дивия лъв... (смятам, че кадрите говорят достатъчно красноречиво) Той дори ги запознал с някои нови приятели. Послание на създателите на клипчето: Любовта не познава граници и истинското приятелство продължава цял живот. Те приканват да се обадим на стар приятел днес и ни обещават, че ще бъдем щастливи, че сме го направили. Аз се присъединявам и пожелавам на двама ви прекрасен, топъл, приятелски ден!
Абонамент за:
Публикации
(
Atom
)
