кофите за рециклиране (по света и у нас)

все по-често се оправдаваме, че не събираме разделно боклука си, защото видиш ли всичко отива на едно място. истината е такава. в България си имаме кофи и всичко свършва до там. и не всички си имаме кофи, това също трябва да се спомене. това, обаче, не трябва да ни служи за оправдание. бутилките и хартията може да предадем в пунктовете. поне това да направим.

в България така стоят нещата. докато в Германия са много строги, всяка къща си има кофи, съседката редовно ми правеше забележка, ако нещо съм объркала. в Англия има кофи, но всеки си избира да рециклира или не. в Холандия привечер си оставяш боклука пред къщата и нощем колите минават и го отнасят, не съм видяла съседите да обозначават с нещо черните чувалчета.

кофите за рециклиране = по света и у нас

Буенос Айрес, Аржентина


Бризбейн, Австралия

Охайо, САЩ Торонто, Канада Шанхай, Китай Токио, Япония Осака, Япония Египет Ирландия Лондон, Англия Нюкасъл, Англия Португалия Германия пак Германия Австрия Франция Чехия Литва Будапеща, Унгария снимките са от treehugger.com София, България България Трявна снимките от Трявна са на Мая Александрова.

прочети повече ..

Доби Д. и мартенското време

Доби Д. се прибираше към вкъщи, когато заваля. Понамръщи се, но извади от чантата сгъваемия си чадър и го разтвори. Продължаваше да се набира по баира, когато започна да се сипе ситен сняг. Ускори крачка, защото предчувстваше, че баба Марта пак е приготвила някоя изненада и след малко ще започне с пълна сила да си тупа юргана. И се оказа права. Защо трябваше винаги да познава? От небето се засипа сняг на парцали. Стана доста студено, духаше вятър и чадърът успяваше да предпази единствено очите й от вече хоризонтално връхлитащите снежинки.

Доби не се предаде. Продължи с колкото може по-уверена крачка. Все пак бе трудно да върви срещу вятъра. Снежинките полепваха по панталона, все повече и повече, няколко даже влязоха в ръкава на ръката, която държеше чадъра, закачайки се. 'Няма да ни победиш!' Тя не воюваше с тях, знаеше, че няма смисъл. Засмя се на гъделичкането в ръкава си, което стигна до лакътя и изтръска насъбралия се по чадъра сняг. Той се посипа като водопад и Доби Д. се почувства като Снежната кралица - сякаш можеше да заповядва на снега. Усмихна се. Наоколо не се виждаше жив човек, само колите бучаха. Хората бързаха да се приберат на топло у дома. Бързаше и тя, защото само за десетина минути панталона вече лепнеше, усещаше как палецът на левия й крак се бори с нещо като локва в обувката.

В сюблимния момент, когато вече всичко по нея тежеше, със сетни сили се добра до входната врата. С пълна сила усети какво означава фразата 'моят дом е моята крепост'. В конкретния случай - нейната уютна и топла крепост. Напали камината - в случая климатика, запали огнището - в случая печката, за да си направи чай и се изтегна, блажено-суха и ободряващо-лека, на дивана. Вечерта в това положение винаги е приятна, особено когато навън бялата приказка продължава да се пише.

Сутринта бе очаквано красива. Доби Д. се любуваше от върха на крепостта на стелещата се наоколо белота. Помисли си, че мартенската баба колкото и да капризничи все разкрасява земята. Бе облякла дърветата в бяла премяна, бе затрупала всички разхвърляни боклуци, бе покрила всичко с искряща чистота. И все пак подготви бойните си "мъжки" ботуши, защото идилията на месец март можеше да бъде крайно подвеждаща.

Колкото и да се готвеше, не можеше да бъде достатъчно подготвена за лапавицата, която я посрещна навън! Бе някакъв ужас! Мокрият сняг се топеше и образуваше завидно пълноводни реки, които колкото и "мъжки" да бе обут човек не можеше да прекоси без жертви. Доби Д. харесваше ботушите си, бяха на служба при нея вече втора зима, не се пързаляха дори на лед (или съвсем леко). Пресметна наум кое щеше да излезе по-солено - да отиде до работа с такси, или да си купи нови ботуши. Беше виждала ботушите по магазините - правеха ги все по-женствени, с по-тънки токчета, без грам грайфер, накичени с всевъзможни кабзи, токи и други джаджи - скоро нямаше да си хареса подобни верни другари, така че изборът си беше предопределен и без да се напряга рано сутрин със сметки. Явно всички се подготвяха за глобалното затопляне и производителите вероятно смятаха, че няма да има нужда от стабилни, приземени зимни ботуши.

Този работен ден на Доби Д. премина спокойно. Валяха добри новини, вероятно защото седмицата си повлече краката с една такава и сега трябваше да се поддържа градусът на настроението. Обаче баба Марта се опитваше да го развали. Беше една такава намусена, сивата й усмивка с нищо не предвещаваше идването на пролетта. През този ден Доби разбра защо мъжете толкова мърморят за женския месец. Зарадва се с пълно сърце, когато по обед Слънчо се опита да се усмихне през прозореца. Бе толкова плах, а това не беше добър знак. Сякаш бабата се готви да го погне с метлата... и го направи. След около петнадесет минути заваля сняг и то какъв! "Обилен снеговалеж" му казват по телевизията. Тъкмо беше се постопил снегът и сега наново започна да се трупа. Но странното беше, че в западната стая на офиса валежът изглеждаше наистина силен, на едри парцали, а в източната - кротък и дребен. Дали баба Марта нямаше два юргана и две тераси?!

Както беше започнало да вали така и спря - изненадващо. Слънцето се показа, този път по-смело, после бабата явно пак го подгони. С две думи - шантаво време!

'Времето било като нас!', помисли си тя. 'Дали? Ние чак толкова бързо ли си сменяме мненията и настроенията? А дали някой не ни предизвиква? Със самодоволна усмивка, може би?'
Кой да ти каже, важното беше че не валя повече.

Доби Д. си тръгна към дома като се двоумеше дали да вземе такси отново, или да върви нагоре по баира. Никак не бе сигурна, че баба Марта няма пак да си покаже рогата, а тя си беше оставила чадъра вкъщи. Тръгна си беззащитна по тротоара. Не съжали за поетия риск, струваше си всяка крачка! Залезът беше невероятен! Имаше облаци, които се изнасяха в южна посока. Те бяха оцветени в синьо-лилаво и бързо променяха цвета си. В далечината небето бе топло-оранжево, което преливаше нагоре в тъмно розово. Нищо в живота не се повтаря съвсем същото, това важи и за залезите. Този беше от най-красивите, които е виждала и щеше да му се наслади докрай. Почувства се щастлива! Имаше около половин час път и то срещу тази приказна красота. Явно баба Марта, колкото и своенравна да беше, разбираше от красота! И май искаше да даде някакъв урок.

Хората наоколо сякаш не забелязваха залеза. Дали пак бързаха да се приберат в топлите си домове? Дали не бяха приключили със задачите си за деня? Дали просто не им стискаше да бъдат щастливи?

Доби не бързаше, не и днес! Смяташе да приеме този неочакван подарък от добрата баба. Имаше цялото време на света, за да се наслади на този красив миг. Да, щеше да има и други залези, но нямаше да са като този...

прочети повече ..

чаша с Пуловер

кой каза, че на чашите не им става студено? и че и те нямат нужда от пуловер? това в духа на шегата. а всъщност идеята е да запазим топлото по-дълго и същевременно да не изпарим ръцете си с горещата чаша мляко, кафе или чай.

тези двете пуловерчета, явно са плетени по поръчка. но мисля си, че същия ефект може да се постигне и с някой ръкав на отдавна забравен пуловер. само трябва да се внимава да не се разплете, ръкава. по плетенето никаква ме няма, но виж от нищо нещо да правя - в това ме бива. теб също. нали така? дерзай.

прочети повече ..

кадри от старите ленти

не, и не и не. това няма да са снимки. а писания. вече леко забравени. а писани само преди месеци. хванах се да разгледам малко архива, не че друга работа си нямам. но уж само поглед да хвърля, а се увлякох. връщах се назад и още назад. и намерих неща, какви ли не неща, забавни, тъжни, умни ... (заслужаваше си времето изгубено).

над тези, заковах поглед, за по-дълго.

тик-так : историята на часовника в дясно.

Не ти ли писна? : Писна ми, а на теб?

Моля те... опитоми ме! : парченце Малък принц и лисица

прочети повече ..

300 писма или трениране на чувствата

напъвам се да си спомня. кога за последно писах любовно писмо? emailите и съобщенията в мрежата не се броят. истинско любовно писмо на хвърчащ лист. истината е, че не мога да си спомня.

напъвам се да си спомня. кога за последно написах писмо, дори email и си казах всичко от начало до край, без да пресмятам думите като счетоводител или да внимавам за тях като адвокат? и пак същото.

попаднах на един откачено-налудничав-чувствен-женски проект. една жена сяда и пише 300 любовни писма, които обаче стават 400 любовни писма. да започна отначало, а? една жена решава, че иска да тренира сърцето си, така както артиста тренира окото си за света около него, да вижда нещата. да тренираш сърцето си да чувства? щом можеш да научиш окото си да вижда ..то защо да не може и да изостриш чувствителността си? да виждаш със сърцето си връзките между хората, нотките нежност, възхитата, страстта, любовта. да ги откриваш, разпознаваш, възхваляваш, и акцента - споделяш. да даваш, вместо да спотайваш в себе си. в основата са писмата. писма до стари приятели, любовни писма, писма за влюбвания, секс, невъзможни любови. писма до семейството. писма предлагащи помощ, забавни писма. писма до онези, които правят денят ти по-добър по толкова хиляди начини. писма до онези, които не харесваш. всякакви писма.

има толкова неща, които чакат да бъдат написани.

и тази една жена го прави. сяда и пише всичките тези писма и когато стига до писмо номер 300. сяда и препрочита всичко наново и открива, че едва в последните 100 писма се e доближила до целта си. и пише още 100, и завършва проекта си, доволна от добре свършената работа.

300 любовни писма + още 100 = написани от Asia

всяко квадратче е писмо. писмо до някой. всеки някой си има цвят. червения: любовите. оранжевия: забавните. жълтия: непознатите. бялото: писмата писани от нея за нея. синьото: приятелите. тъмно синьото: семейството. кафявото: хората, които не са любими. и така.нататък. може да проследиш нишката на писмата по цветовете. подредени са и хронологично по реда на писане. от ляво на дясно. и отгоре-надолу.

не ми стигна времето днес да ги прочета всичките. но пък истински се забавлявах. и за пореден път се убедих, че писането много помага да излезеш от черупката си и да покажеш себе си, дори и само на себе си.

прочети повече ..

Каня те на парти

Прекрасен слънчев ден,
закачливо пролетно настроение
и успешна нова седмица
ти пожелавам!
(усмивки)

прочети повече ..