Ох, това, време! Едно време обичах есента и зимата. Харесваше ми да се сгушвам в шала си с високо вдигната яка или пък да се пъхна под дебелото одеяло с любима книга. Е, да, ама това беше... кога беше, всъщност?
Сега, когато съм омъжена с две деца нещата съвсем не стоят така! Не се оплаквам, ами ... всъщност няма да се обяснявам, може да ме разбере само този, който е в същото положение.
Понеже напоследък се улавям, че много мрънкам и непрестанно си мърморя, че денят не ми стига, а най-лошото е когато установя вечерта, че положението е пак същото и утре ме чака всичко отново.
Но, не щеш ли до преди малко водех среднощни разговори в skype с други мои приятелки, които бяха на същото дередже и сън не ги ловеше от нерви. Просто ми се иска да им кажа, че не е само при тях така, а и на мен като че ли ми поолекна, че не е и само при мен така.
Т.к. напоследък се получи, така че наистина нещата чакат САМО мен, а на мен ми писна да се карам, взех един лист и написах ежедневните неща, които са ми задължение и няма как да мине без тях:
1. подреждане на стаите(оборка)
2. пускане на пералня
3. готвене
4. пускане на миялна
5. прахосмукачка
6. парцал под
7. парцал секция
8. сгъване на дрехи
9. изхвърляне на боклука
към това естествено се добавят и разходка на детето, всекидневно ходене до детската кухня за храната (независимо от времето навън), пазаруване, воденето на каката на английски курс, понеже аз не ходя на работа... Добре, няма да продължавам, че чак аз се отегчих.
Вечерта с усмивка връчих този списък на мъжа ми и голямата щерка и им казах: изберете си вие двамата половината от неща (те са голяма комбина), аз ще върша другата половина. Ефект имаше точно ... една седмица, после пак по старо му: защо след като се навечеряш да си сложиш чиниите в миялната, като може да ги метнеш в мивката, защо да си прибереш дрехите и чорапите, като на другия ден ще мине оборката.... Да, да знам чувала съм го това "така си ги научила". Ама мен безпорядъка и бъркотията ме дразни мнооого. Пробвах 2-3 дни нищо не пипнах, ей така да видя какво ще се случи. И какво си мислиш, мръсните чинии започнаха да се разхождат и по шкафа и масата, защото мивката беше пълна, а миялната празна??? Странно, нали? И аз така си мислех. И тези дни с лошото време съвсем ми идва на нагорнище, и пак съм яхнала метлата, но си мълча, та затова те затормозвам тук сега с моите ... не знам дори, дали са проблеми.
Но, в един такъв момент, зарязах всичко, докато детето спеше на обяд и се зачетох в една книжка. И т.к. аз много вярвам, че в живота ни няма нищо случайно, ми попада следния пример пред очите:
Един човек, непрекъснато мърморел, че обувките му били скъсани, напомни ми за мен, докато .... докато един ден не видял човек в инвалидна количка без двата си крака.
Без коментар!
Затворих книгата и си казах, че това не е случайно. Всъщност, как мога да се дразня за такива дребни неща, а те наистина са дребни, просто аз си ги бях раздула до толкова, че се ядосвах сама. В крайна сметка имам съпруг, който ме обича и изкарва достатъчно пари, че не сме лишени от нищо. Имаме две прекрасни деца, за наша радост доста щурички, което обикновено ме ядосва, но това всъщност означава, че са щастливи...
Е, би било хубаво да има по-често дни, като през онази една седмица, но от разговора с моите приятелки разбрах, че явно нещата са си така откакто свят светува. Е, тук-там има изключение, надявам се при теб да едно от малкото.
прочети повече ..
