A Book of Magic

by DAVID BLAINE

Chapter 1
For Those Who Believe
For those who believe, no explanation is necessary.
For those who do not, none will suffice.
Dunniniger

Chapter 2
Discovery Of Magic
The most beautiful experience we can have is the mysterious.
Albert Einstein

Chapter 3
The Three Magi
If this is magic, let it be an art.
William Shakespeare


Chapter 4
Secrets Of The Cards
Oh, what a tangled web we weave, When first we practice to deceive!
Sir Walter Scott

Chapter 5
Confidence
Careful attention to one thing often proves superior to genius.
Cicero

Chapter 6
Playing The Part Of A Magician
I began revolution with eighty-two men.
If I had [to] do it again, I would do it with ten or fifteen and absolute faith.
It does not matter how small you are, if you have faith and a plan of action.
Fidel Castro

Chapter 7
The Man Ain't Right
Sooner or later in life everyone discovers that perfect happiness is unrealizable,
but there are few who pause to consider the antithesis:
that perfect unhappiness is equally unattainable.
Primo Levi, Survival in Auschwitz

Chapter 8
Primitive Mysteries
Everyone wants to "understand" art.
Why not try to understand the song of a bird?
Pablo Picasso

Chapter 9
Ehrich Weiss
It is often safer to be in chains than to be free.
Franz Kafka

Chapter 10
The Premature Burial
To be buried alive is, beyond question, the most terrific of....extremes.....
We know of nothing so agonizing upon Earth.
Edgar Allan Poe

Chapter 11
Frozen In Time
I submit to you that if a man hasn't discovered something he would die for,
he isn't fit to live.
Dr. Martin Luther King, Jr.

Chapter 12
Vertigo
When a man sits with a pretty girl for an hour, it seems like a minute.
But let him sit on a hot stove for a minute-and it's longer than an hour.
That's relativity.
Albert Einstein

....
Поредният списък с красиви и умни слова!
Сега си казваш - Ах, колко е просто и близко до Ума!
Само след час - Всичко това ще е изхвърчало от същия този Ум.
Тук се появява Едно НО!
НО Ако си харесаш една Мисъл.
Само едничка.
Тази, която най-силно те е впечетлила.
Гаранция ти давам и Утре и Други-ден Тя ще си е с Теб.
И кой знае - Може и да ти помогне!
Аз си Избрах Chapter 8.
Primitive Mysteries.



прочети повече ..

Завръщане УДОМА - Ден 11

Мартенички, мартенички..
Разхождам си се аз по Главната.
И от двете ми страни все едно и също.
Сергийка до сергийка.
Коя от коя по-шаренка и кичозна.
Всички продават ли продават..
Ама май продавачите повече от купувачите.
И си мисля аз?
Какво се случва с мартеничките, за които не се е намерил купувач?
Остават за следващата година?
Или какво?
И друго си мисля Аз?
Защо всички са толкоз кич?!
Та мартеничката е просто две кончета.
Бяло и червено.
Може и дървенко да се добави.
Това е идеята.
Да носят здраве и късмет.
А сега всичко е пластмаса и кожа.
Мисля си..да бия Отбой.
И да не купувам.
Да взема две кончета и сама да си ги наглася.
Ще са истински и направени с Любов.
Това си мисля.
Това и ще направя.

На приказки ..с мен!
Добавих си аз - екстрата на Google Talk.
Никакви очаквания си нямах.
Една екстра, на която никой няма да й обърне внимание.
Да, ама не стана тъй.
Хареса се.
И сега си говоря ..
С познати и непознати.
И е адски готино.
Директна комуникация.
Вече не съм анонимна.
За мен това си е Новост.
А още по-Ново е, че ми харесва.
Така че..Давайте!
Въпроси, Коментари, Забележки..
Всичко е Добре Дошло!

74 читателя.
Всеки ден се изненадвам.
Приятно, разбира се.
Още някой се е присъединил към читалнята.
Винаги съм си записвала разни неща.
Умна мисъл тук, умна мисъл там.
О, любовна мъка, най-лесно е да си я опиша.
Малко поне да ми олекне.
Много от нещата, които вече съм публикувала са ..
Точно това.
Стари неща, които съм си писала или събирала.
Сега наистина се колебая?
Защо?
Защото в продължение на 86 дни..
Описвах ден по ден..Една раздяла.
Сега тя вече е Факт.
Но още не събирам смелост да я направя Достъпна за всички.
Едва ли моята Раздяла е по-различна от много други Раздели.

<< Завръщане УДОМА - Ден 10



прочети повече ..

Завръщане УДОМА - Ден 10

Днес и идея си нямам за какво да Пиша..
Сядам и каквото се роди, това ще да е..
Вече 10 дни откакто се заточих сама във Видин.
Усещането е повече от приятно.
Слънчево, топличко..весело!
И какво друго да напиша ..освен..
10 Причини да живееш във Видин!

1ва Причина.
Чист въздух!
Това да дишаш с пълни гърди си е истинска привилегия.
Но може да си го позволиш само високо в планината или в някое малко градче.
В което комините отдавна са спрели да изпускат отровни газове.
Такова местенце е вече и Видин.

2ра Причина.
Спокойствие!
Никакъв трафик.
Никакви закъснения.
И никакво напрежение.
Незаменимо усещане, което не можеш да откриеш навсякъде.

3та Причина.
Всичко е на една крачка разстояние.
Кафета, ресторанти, магазини и приятели.
Каквото си поискаш и когато си поискаш.

4та Причина.
И да паднеш, има кой да ти подаде ръка.
Всички те познават.
Може и да те одумат, но няма да те оставят ей тъй.

5та Причина.
Много малки магазинчета, където лично те познават.
Или пък голям Пазар.
Където никой не лъже, нито в грамажа, нито в цената.

6та Причина.
Малки ресторантчета....
В които винаги има една свободна маса и за теб.

7ма Причина.
Винаги може да намериш парко място...
И няма от какво да се притесняваш.
Паякът няма да дойде.
Даже и скоби няма да ти сложат.
Говоря от личен опит.
Спрях в забранена улица ..
И след 2 часа колата ми още си беше там.

8ма Причина.
Евтино е!
Кафето е 0,30 стотинки.
Пастичките са по 1 левче.
Повече от приемливо.

9та Причина.
Парк за чудо и Приказ.
Подреден, нареден..
Големи алеи и безброи пейки.
А Дунавът тече ли, тече.
Страхотно място за разходки.
Изкушаващо.

10та Причина.
Баба Вида, Кръстата казарма ..Джамията!
Предимството да живееш на едно Историческо място.


прочети повече ..

Как да напишеш html код в Пост?

Ако просто копираш html кода в поста - резултатa е налице.
Кодът се трансформира в картинки или просто изчезва.
За тази цел е необходимо да го преведеш..
Може да го направиш ръчно.
Като замениш следните символи с техния eквивалент.

" = &quot;
& = &amp;
< = &lt;
> = &gt;


Има и по-бърз начин.
Аз използвам CENTRICLE.COM.
Koпираш там кодът си ..
Кликваш на encode.
И го копираш отново в Edit Html на поста си.
Това е.

Успех!

....
Главоблъсканиците ми от последните дни ме доведаха до интересни знания. Мисля си, че ще е полезно за всички, като мен, които им харесва да си ръчкат из Блоговете (Blogger). Знаещите и Можещите спокойно могат да прескочат този пост.

прочети повече ..

Ценното от Робин Шарма

Преди броени часове се просветих в 200 топ принципа на успеха от Робин Шарма.

благодарение на...
Превода на Бистра Георгиева и
Набора на текста на Веселина Калчева



От първия прочит леко ми се зави главата.
Много, ама много думички и обяснения.
Всички до едно ценни.
Но и много повтарящи се и допълващи се.
И така само ми стана по-трудно да запомня Най-Важното.
Така че, взех едно листче и едно моливче ..
И се опитах да извадя ползата за самата себе си.

Приятно се изненадах....
че отдавна съм открила някои от топ принципите на Робин Шарма, сама.
Явно всеки от нас си има такъв списък.
Само дето не му е останало време да го съчини и разпространи.

Едно от ценните неща в книгата е ..
Задължителната Литература.

Няма как да забравя летните списъци с книжки, задължителни за прочитане.
Някой бяха дебелички, други - интереснички.
Та и този списък е такъв.
Някой вече са прочетени, други тепърва ще търсим..
Другото ценно за мен в книгата .....
бяха Мъдрите Цитати, устояли на времето.


Задължителна Литература на Успеха

32.
Прочети Седемте навика на високо ефективните хора от Стивън Кови.

36.
Прочети Мислещият Човек от Джеймс Алън.
може да си е свалиш безплатно от www.asamanthinketh.net

48.
Прочети Да откриеш щастието от Денис Ноли.
на български е под заглавието Щастието е сериозен проблем от Денис Прейгър

110.
Прочети История на Познанието от Чарлз Ван Дорен.

111.
Прочети Изкуството на лидера от Уилям Коен.

170.
Прочети Силата на положителното мислене на Нормaн Винсънт Пийл.

173.
Прочети Магията на вярата от Клод Бристол.

194.
Прочети Факторът Харизма - как да развиеш природната си лидерска способност от Робърт Ричардсън и Катрин Тайър.

и в добавка нещо за слушане...

144.
Слушай Нещо като тъга на Майлс Дейвис.
Miles Davis's Kind Of Blue.



Мъдри Цитати на Успеха

141.
Някои хора виждат нещата, които съществуват и се питат Защо?. Аз мечтая за нещата, които никога не е имало, и се питам Защо не?
Джордж Бърнард Шоу

182.
Младостта не е период от живота, а състояние на духа. Хората остаряват като опустошават идеалите си и надрастват съзнанието за младостта. Годините сбръчкват кожата, но когато се откажеш от ентусиазма се сбръчква и душата. Ти си стар колкото съмненията, страховете и отчаянието ти. За да останеш млад поддържай вярата си млада. Поддържай самоувереността си млада. Поддържай надеждата си млада.
Д-р Л.Ф.Фелън

184.
Стивън Кови
казва: лесно е да кажеш не, когато носиш в себе си едно по-дълбоко да.

193.
Както казва Уилям Джеймс: не се смеем, защото сме щастливи, щастливи сме защото се смеем.

65.
Както е казал Леонардо да Винчи: оползотвореният ден носи спокоен сън.

94.
Когато не можеш да избереш кое от две еднакви действия да предприемеш, избери по-смелото, казва У.Дж.Слим.

93.
Лао Дзъ посочва трите основни качества на великата личност: първата е кроткостта, втората е скромността, третата е смирението.

97.
Запомни старата поговорка: Това, което те дърпа назад, не е това което си мислиш, че си, а това което си мислиш, че не си.

103.
Запомни древната индианска поговорка: Ако покориш съзнанието си, покорил си целия свят.

112.
Джон Кенеди казва: разликата между средния мениджър и истинския лидер е благосклонността под напрежение.

115.
Всеки може да се ядоса - това е лесно, но да се ядосаш на точния човек в необходимата степен, в подходящото време и за подходящото нещо по правилния начин -това не е по силите на всеки и не е лесно
Аристотел

121.
Днес е ученик на вчера, Бенджамин Франклин


Знаеш ли какво казва Робин Шарма за стреса?
А как изглежда един ден с Робин Шарма?
A за семинара на Робин Шарма в България?

прочети повече ..

Завръщане УДОМА - Ден 9

Реклама от Google.
Започнах този Блог точно на 1ви Юли.
Направих го от Скука.
Липсваше ми Емоцията и Удовлетворението.
Които бях свикнала да получaвам като редовна доза от Работата.
Изведнъж това Изчезна.
Търсех как да го запълня.
И го направих.
И беше забавно.
И още е.
Не приемах всичко това наСериозно.
Просто исках да си пиша, да си намирам темички и да си пиша.
Чак се изненадвах, че някой чете.
Аз го правех за себе си.
Като всеки, ангажиран прекалено с Интернета..
Знаех, че всеки интернет проект - започва да дава плодове най-рано след 6 месеца.
Но определено не вярвах, че така ще стане и с Този Mоят ..
Минаха 6 месеца...
Трафикът порасна много..
И реших, да покажа на комерсиалните хора, покрай мен..
Че там където мога да вложа Душата и Сърцето си..
Мога и да получа..
Не само мили коментари, но и финикийски знаци..
Дълго се тутках..
Месец мина..Втори започна.
Накрая се регистрирах в АdSense и го Направих.
Сложих две рекламни поленца на Блога.
Едно мъничко и едно малко по-големичко.
Аз определено си харесвам мъничкото.
И чакам да видя резултата от първия месец..
Ако съм права - остава само мъничкото.
Ако не - ще има промени.
Та..
Детска радост!
Първият ден изкарах $0,23.
По-щастлива скоро не съм била.
Изкарах няколко цента, от нещо, което правя с истински кеф.
Минаха няколко дни..
Вече съм Богаташка.
Имам цели $4,00.

Blog Джаджи.
Аз, която от код и идея си няма.
И както казва мамето ми - Това не си го учила.
Напоследък все по-често се зарибявам.
И по-цели нощи нещо си ръчкам..
Там нещо да си добавя и наглася.
Става, ама с много четене и тестване.
На принципа - Проба-Грешка-Проба.
Е, на мен Инат не ми липсва.
Забравих да го добавя и него в рецептата.
Проба-Грешка-Инат-Инат-Проба...и т.н.
Така се появиха малките бутончета отдолу..
На нашите родни социални мрежи..
Сега замислям да добавя още нещо..
..ама какво? Не-казвам!

Чудо!
Случват ли се Чудеса?
Аз може и в облаците да се рея.
Но за ЧУдеса вяра нямам.
Та, Случи се Чудо.
Дали наистина е Чудо?
Моят количка след поредната дупка издаде странен, нов звук и не спря..да го издава.
Баш майсторите отсякоха бързо - Скоростна кутия.
Наляха масло в кутията и казаха - Карай така. Няма страшно.
Twingi ( това е нейното име ) издаваше звуци, когато и както си реши.
3(тата) съвсем отказа, не само не искаше да влиза, но и отскачаше.
И така до вчера.
Изведнъж всичко изчезна.
Няма шум.
Третата работи.
Казах си - Няма как да Стане?
Отидох в един сервиз.
Диагнозата беше - Колата е върха.
Отидох в друг сервиз.
Диагнозата беше - Ти си луда, колата си върви екстра!
Аз ли съм Луда или тук има Чудо?
Аз не съм Луда.
Това е проверено.
Аз си знам, когато нещо се счупи.
Трябва някой да го оправи.
Иначе си остава счупено.
Имам два варианта ..
Да повярвам, че има Чудо.
Или да не повярвам и да чакам Колата пак да се счупи.
Този път избирам първото.
И няма да тегля Дявола за опашката.
Щом всичко звучи добре, значи е Добре.

Някой иска да си отиде от Живота ни?
Какво правим?
Борим се.
Съпротивляваме се.
Крещим.
Плачем.
Примиряваме се.
Все нещо правим.
И аз така.
Тъжно е, някой да иска да напусне Живота ти.
Още повече, когато ти не искаш той да го прави.
Но какво да сториш.
Той си Тръгва.
А ти не Искаш.
Но той го е Решил.
Не можеш да го спреш.
Най-много да стане по-зле.
Поне така си мисля аз.
Накрая след много сълзи, Си казах..
Всеки сам прави Избора си.
Всеки сам трябва да взима решенията си.
А не да чака - някой друг да го направи вместо него.
И аз имам право..на моя избор.
Аз избирам да запазя хубавото чувство и..
Да не позволя един ЧОвек да си отиде от Душата, Сърцето, Мислите...
и Молитвите ми.

<< Завръщане УДОМА - Ден 6, 7, 8

прочети повече ..

Истанбул и Ние, Чревоугодниците.

Наистина е странно да се озовеш в чужда страна, сред гъмжило от хора, които говорят на странен непознат за теб език. Стоиш си ти спокойно сред рояка пъплещ около теб и гледаш с широко отворени очи и се опитваш да попиеш всичко до болка познато за някой, но страшно интересно за теб. Та и аз така, озовах се на центъра на Истанбул, известен ни от историята още като Цариград или Константинопол, столица на великата Византийска империя. Градът разположен на два континента – Европа и Азия, събрал в себе си колорита на два противоположни свята, различни нрави, музика, традиции и не на последно място – за хора като нас големи чревоугодници – интересна и привличаща ни като магнит кухня.

Та стояхме си ние - четири приятелки, различни зодии и характери, но привлечени от една обща идея, а именно да опитаме от прословутите турски дюнери. Разхождахме се из центъра на Истанбул и се опитвахме да намерим някое местенце, в което освен традиционната ориенталска атмосфера да успеем да вкусим от „рогът на изобилието”.

След около половин час обикаляне по препълнените улици най–сетне открихме това което търсихме. Малко заведение, така нареченото у нас „Дюкянче”, в което на големи шишове се въртяха и препичаха овче, агнешко и пилешко месо. Голямо разнообразе биха казали някой като нас, които сме свикнали да хапваме постните дюнери, които находчиви търговци у нас продаваха по два за левче.

Та избрахме си заведението и се разположихме около масата.

В момента, когато се строполихме на столовете към нас се приближи усмихнат турчин, който започна да ни предлага традиционния за тези земи - чай. Прие поръчката ни с усмивка и закачливо повдигане на веждите, когато учтиво отказахме да опитаме предлаганият ни от него дюнер с овче месо. Все пак бяхме експериментатори, но все пак овче месо. Та поръчахме си и зачакахме, обсъждайки на висок глас впечатленията, който сме придобили след двата дена екстремно обикаляне из града. След около петнадесетина минути келнерът отново се приближи носейки ни увитите в няколко пласта хартия големи дюнера. Още топли, топли ги поднесохме със страст на ценители. И ето първата хапка вече се намираше в устата ни и бавно предъвквахме в очакване на „вкусовата експлозия”, която трябваше да предизвика това първо вкусване. Измина минута, две и нищо не се случи. Но ние сме си изследователи в безкрайните дебри на кулинарното изкуство и един неуспешен опит нямаше да ни спре да достигнем до желаното от нас откритие. Та захапахме отново и зачакахме голямата кулминация. Дъвчехме, дъвчехме и нищо. Освен сухотата, която тази втора хапка предизвика нищо друго не се случи. Спогледахме се четирите в очакване някоя от нас да изрази гласно възхитата си от вкусеният от нас деликатес, но нищо такова не се случи. Стояхме и мълчаливо дъвчехме, пробутвайки с вода сухите хапки. Накрая една от нас се престраши да изкаже на глас мислите на всички ни.

- Момичета, не смятате ли, че тези дюнери по никакъв начин не могат да бъдат конкуренция на тези, които продават в България?



Това изказване беше подкрепено от единодушно одобрение!
И наистина беше така, освен големите, направо огромни размери на този турски специалитет. Да, наистина количеството месо беше почти двойно, но липсата на какъвто и да е сос или нещо, което да омекоти тръпчивият вкус на препеченото на жар месо, разваляше удоволствието от консумацията. Да, наистина когато се замислиш, може би прекомерната консумация на такива храни в родината ни беше създала една по-различна представа в съзнанието ни. Но пък като се замисли човек, удоволствието от храненето е в това всяка следваща хапка да те кара да искаш да захапеш отново и отнов, довеждайки те до едно безбрежно блаженство, което само един чревоугодник може да разбере.....

Та така завърши нашето пътуване в дебрите на турската„дюнерджийска кухня", малко разочароващо, но все пак полезно. Не, че това ни спира и сега да се наслаждаваме на продаваните почти на всеки ъгъл от псевдо-араби дюнери и да си спомняме с умиление за Цариградското ни приключение.

май 2002

тази история достигна до теб благодарение на Силвето, приятелка и борбена женка, с който кръстосвахме заедно Истанбил. а идеята тя да опише и разкаже този кулинарен опит, се породи около работата ми за gladen.bg. да разкажем за нашите кулинарни пътешествия, темата е все още актуална - така че ...ти си на ход, разкажи за твоето кулинарно разследване.


прочети повече ..

Завръщане УДОМА - Ден 6, 7, 8

Тези дни време за писане не остана.
Всичко вървеше на макс.

На Село.
В събота се ходи на Село.
Само на 8 километра.
Там е хубаво, зелено и топличко.
Всъщност там се спи най-сладко.
А след поредната нощ без никакъв сън.
На мен само това ми трябваше.
Малко сън и тишина.
А да!
И никакъв интернет.
Но много клюки.
Наслушах се.
Този, онзи, какво, как.
Как да обясня, че това си е чиста загуба на време?
Да хабиш енергията си, за да обясняваш какво направил някой си.
Ох, има и по-добри начини да си уплътня миговете тишина.
Със сигурност мога да си повторя на себе си..
Никакви клюки.
И просто да изляза от стаята.
Но да обяснявам на възрастни хора, че това не е добре.
Та те това са правили цял живот.
Няма да ме чуят.

Хайде на Чистенето.
Знаех си, че рано или късно ще яхна метлата и ще обърна къщата на майка ми наопаки.
За моя изненада и тя се включи в промяната - но за кратко.
Всичко мина под ножа.
Дрехи, чинии, чаши..Всичко!
Близо два дни - все това правех.
Изваждане, миене, пренареждане.
Но пък задоволството накрая си заслужава всичките усилия.
Една къща да е чиста и подредна - е основно правило.
Така енергията се движи спокойно.
Ние сме спокойни, защото всичко си има място.
Всички стари, малки и ненужни неща.
Имат нужда да бъдат изхвърлени.
Ако нещо не върви.
Ако ти в криво.
Аз честичко ползвам този прийом.
Хващам един черен плик и изхвърлям.
Действа безотказно.
Усещането е за Абсолютна Свобода!

Решението и Истината.
Вече знам още колко дни ще съм тук.
Вече не е неясно, объркано и скучно.
Дойдох тук, за да взема решение.
Направих крачка назад, за да поема напред.
А какво трябваше да Реша?
Да замина за Лондон или да не замина?
ЗАминавам...
А Истината..?
Трябваше да се изправя виртуално пред Един Човек..
И да произнеса думите - Заминавам за Лондон.
200тата километра ми попречиха да го направя Лично.
Използвах Мрежата, с която поне ние Двамата сме свикнали.
Казах думичките и трябваше да има Облекчение.
Не го усещам.
Усещам Тъга, даже и малко Разочарование.
Провалих се в една от най-важните Връзки в Живота ми.
Но сега мога да Започна на чисто.
И да пропусна направените вече грешки, но да направя нови!
Едно Научих..
Истината преди всичко!
Колкото и да Боли!
Сядаш и си казвах Всичко!
Само така можеш да продължиш!
И само Силният Мъж до теб - може да го Оцени!
Това искаше! Така ми казаха!
И бяха прави.
Това исках!
Исках да Бъда Обичана!
Исках да Живея в един По-зелен и Красив Свят!
Исках да направя толкоз много неща!
Сега съм на една крачка от всичко, което исках.
Нетърпелива съм!
Аз и Емигрантка?
Гадно звучи?!
Аз и Чужденка в един град-Вселена?
По-бива.
Но пък аз съм ходеща Рекламка на България.
Възможност да разкажа на толкоз много хора..
Че тук нищо не е на мястото си....
Има толкоз неща, които може да извхърлим..
Но е моето Удома, и тук всичко е най-сладко..

Вечеря на Корабчето.
Във Видин си има едно Рибно Корабче.
Почти няма пък, когато съм идвала да не съм хапвала там.
Защо пък всеки път там?
Защото там обикновено вечерям с баща ми.
Там си говорим за нещата от Живота.
Обикновено нищо конкретно.
Просто приказки за Живота.
И това как го живеем.
Там нищо не се променя.
Масите са си същите.
Даже и дупчиците по покривките.
Храната е вкусна.
Но винаги нещо ми липсва.
Малко романтика, може би.
Ужасна съм, когато гледам всичко критично.
Как вместо да приемам нещата - мисля как да ги променя.
Как това местенце - може да стане по-прекрасно.
Това Недостатък ли е?
Или пък не?


Три дни просто излетяха пред погледа ми.
А има още ..Десет.

<<
Завръщане УДОМА - Ден 5

прочети повече ..

Бутони за Социалните мрежи (Blogger)

Напоследък Социалните мрежи станаха Голям хит.
Нароиха се бързичко и коя от коя по-шаренка, и по-интересна.
Хвърлях по едно око да видя как се развиват...
От svejo.net някой пръв публикува мой пост.
Направих един опит да си кача бутон.
Не ми хареса и зарязах таз мисия.
След време се завърнах отново към тази задачки.
И този път - успя да ми сe хареса.
Оттогава мина повече от месеца.
Трафикът ми полетя в облаците.
И аз започнах да се заглеждам и по другите социални мрежи в България.

dao.bg
ping.bg
pipe.bg
lubimi.com
dobavi.com
web-bg.com


Дори се замислих да си сложа бутони.
Но бутоните им са толкова уникално различни, че няма как да стане..
Естествено, хората са го измислили, има си универсално решение.
Поразрових се из блоговете.
Поразчетох се.
Да, когато говорим за социалните мрежи в Света - има си АddThis ...
Koгато обаче става дума за родните социални мрежи...
Няколко ентусиаста са създали плъгин за WordPress.
Да де, но аз не ползвам WordPress, а Blogger.

И какво правя?
Сядам и започвам да си го глася самичка.
А аз - хич не съм спец по кодове и разни там такива..
Имам елементарна грамотност!
Поиграх си малко, и хоп - стана...
И като се има предвид - че инфото подадено от самите социални мрежи хич не беше много.
Ама, всичко това хич не е важно, след като резултата е налице ..
Така и така вложих време и енергия..

Ето го и самия код..
Той е за всички тези....
Които иска да си сложат малки бутончета на българските социални мрежи...
Под всяка тяхна статия ....
В блога им Blogspot/Blogger...


Код

<!-- Start of social bookmarks --><br/>

<a expr:href='"http://svejo.net/story/submit_by_url?url=
" + data:post.url' target='_blank'><img alt='добави в svejo.net'
src='http://img213.imageshack.us/img213/9270/svejowr9.png'
/></a>

<a expr:href='"http://dao.bg/submit.php?url=
" + data:post.url' target='_blank'><img alt='добави в dao.bg'
src='http://img165.imageshack.us/img165/9831/daonn5.png'
/></a>

<a expr:href='"http://www.ping.bg/submit?step=2;url=
" + data:post.url' target='_blank'><img alt='добави в ping.bg'
src='http://img229.imageshack.us/img229/5247/pingjz8.png'
/></a>

<a expr:href='"http://web-bg.com/login.php?return=/submit.php?url=
" + data:post.url' target='_blank'><img alt='добави в web-bg.com'
src='http://img524.imageshack.us/img524/710/webei9.gif'
/></a>

<a expr:href='"http://www.dobavi.com/quickpost.php?address=
" + data:post.url' target='_blank'><img alt='добави в dobavi.com'
src='http://img214.imageshack.us/img214/5863/dobavilc1.png'
/></a>

<a expr:href='"http://pipe.bg/submit.php?url=
" + data:post.url' target='_blank'><img alt='добави в pipe.bg'
src='http://img252.imageshack.us/img252/1971/pipeyh6.png'
/></a>

<a expr:href='"http://lubimi.com/bookmarks.php/user?action=add&amp;address=
" + data:post.url' target='_blank'><img alt='добави в lubimi.com'
src='http://img393.imageshack.us/img393/1430/lubimixe9.gif'
/></a>

<!-- End of social bookmarks -->


Указания

Отваряте си Акаунта в Blogger.
Oтивате на Layout/Oформление.
Oттам на Еdit Html/Редактиране на HTML кода.
Слагате отметка на Еxpand widget templates/Разгъване на шаблоните на притурки.
Издиравате ..

<div style='clear: both;'/> <!-- clear for photos floats -->
</div>


и Paste-вате след него кода за бутончета.

Или ето така!

<div class="'post-footer'">
<p class="'post-footer-line">
</p><p><data:post.body></data:post.body></p>
<div style="clear: both;"> <!-- clear for photos floats -->
</div>
TУК Е МЯСТОТО НА КОДА!
<div class="post-footer">
<p class="post-footer-line post-footer-line-1">

Резултата ще изглежда ето така!




А как работи?
Можеш сам да се убедиш, като разкликаш всяко едно бутонче под този пост.


Успех!
Ако има проблеми, не се колебай да споделиш.

....
Добавка към горния Код..
link4e.com - най-новата социална мрежа, на която попаднах.

<a expr:href='"http://www.link4e.com/submit.php?url=" + data:post.url' target='_blank'><img alt='добави в link4e.com'
src='http://img127.imageshack.us/img127/3736/link4eis1.gif'/></a>

...
26.03.08
Смених адреса на бутончето на dao.bg и ping.bg.
Нещо не се зареждаха.
Сега работят.
...
02.04.08
Смених адреса на бутончето на lubimi.com.
Нещо им става на тези бутони.
Това е, защото ги качих на безплатен хост.
Сега работи.
...
15.04.08
Пак смених адреса на бутончето на dao.bg.
Така е с безплатните неща.
Работят, но само понякога.
...
23.04.08
В голяма играчка се забърках.
Пак качвах логата на lubumi.com и ping.bg

прочети повече ..

АПел@Да пишем Правилно

Ден след ден се дразня все повече.
На собствените си грешки.
Правописни.

Когато публикувам нещо, то е като Освобождаване.
В рамките на ден, а понякога и повече ..Не искам да се връщам назад.
А това означава и Не искам да проверявам отново.
И какво се случва?
Тук пропусната буквичка, там разменена, сгрешена.
Чудя се как съм го пропуснала.
Но това е, Пропускам.
Перфекционистка, явно не съм.

По този случай..
Искам да се обърна към Всички, които четат.
Видите ли Грешка, не я оставяйте просто Така.
Хванете Червеният Химикал и коригирайте.
Казано доста Метафорично.
А всъщност...
Нужно е просто да напишете един Коментар.
Не е нужно да е Мил.
Щом греша и Критика ще търпя.

Започнете от този Блог и продължете Нататък.
Нека не си създаваме Търпимост към Грешките.
Да дадем пример!
Да пишем Правилно!

................................................................................................
Съвсем щях да забравя да спомена Граматиката.
И най-вече Пълният Член.
Така любим на Всички ни!
Него го използвам и където трябва и където не трябва.
Просто го обичам!
Зад него винаги се крие Идея.
Някаква, Моя си!


прочети повече ..

Завръщане УДОМА - Ден 5

Петък.
Петъците са хубави.
Леко мързеливи.
Въпреки, че за мен това не е последният работен ден.
Всъщност няма първи и последен.
Така е като работиш от вкъщи.
Няма работно време.
Няма уикенд.
Ти избираш, кога и как.
Но това всъщност означава - нонстоп!
Няма лошо - Аз си го Избрах!
А това може да означава само Едно@
Харесва си ми Така@

Хайде на Пазар.
Цели 3 часа се мотах из Видин.
Хапнах Питка със Сирене.
Пих дълго кафе.
Торта Брюле.
Разхождах се по Дунава.
И по центъра.
Пробвах Обувки.
На цена от 13,90 лв.
Перфектно.
При това бяха много симпатични.
Малко ме стягаха.
Но ако размисля - дано да са там.
Беше пълно с хора.
Майки с деца.
Народ. Народ.
Какво обаче ми направи впечaтлeние?

Жените.
Почти всички жени, с които се сблъсках...
бяха с високи обувки или ботуши.
А ходят пеша@
Аз рядко правя повече от 3 крачки без колата си.
Обаче, ходя с равни обувки.
А напоследък съм супер спортна.
Adidas-ки, Switcher и Jeans.
Това е моята униформа.
От ученическите си години не помня да съм била толкоз спортна - както сега.
Но ми е удобно така и така си ходя.
И въпреки това.
Нагласени жени на високи токове.
Впечaтляват ме.
Замислих се?
Означава ли това, че имат повече време от мен.
За да се нагримират, нагласят.
ИЛи?
Живеят в малък град, където на всяка крачка те наблюдават.
Трябва да си на ниво, иначе ще се говори за теб.
Май има и от двете по много.
Първо, не губят време в трафика.
Всичко е на една крачка разстояние.
Второ, живеят познавайки се и то добре.
Това би могло да бъде и изискващо.

Промяната.
Докато се размотавах, срещах и познати физиономии.
Готино. Интересно беше да ги разгледам.
Натежали. С деца.
По-сериозен изглед.
А Аз?
Какво си помислих?
Първо.
С 10 килограма по-малко.
Второ.
Едно време Не бях капризна.
А сега?
Мрън. Не ми се ходи пеша.
Мрън. Не мога без колата си.
Мрън. Не ям това, не е здравословно.
Мрън. Искам топла вода нонстоп.
Мрън и Мрън.
Нещо много съм се изнежила?!
А, това не е на Добре.

Дунав и Вода.
Успокояващо.
Не е чудно, че умирам за Вода.
Мога да изкарам с часове гледайки Водата.
Или с часове под Душа.
Оставям се на Водата...
Оставям Мислите си да текат Безспир.
Да се излеят до една.
Хубави и Лоши.
Искам да изляза Чиста и Свободна.
Тази терапия открих преди 4 години.
Когато работех по повече от 12 часа на ден.
Имах нужда, когато се прибера, да се отърся от всичко.
За да затворя очи и да заспя спокойно.
Никога не съм се оплаквала от проблем със съня.
Разбира се, има си и изключения.
Като преместване - например.
Не ми се ляга.
Това е истината.
Имам толкоз много неща да свърша.
А аз още не съм и наполовина.

Паркът на Влюбените.
Най-хубавият Парк на Света!
Уникален е.
Следва извивките на Дунава.
Красив. Подреден.
И на всяка крачка. Спомен.
Хубаво, е че днес, Любовта бе навсякъде.
Всяка втора пейчица бе заета от две сгушени тела.
И си Харесах Кафе.
Точно такова, каквото аз обичам.
Навън. Масички от ковано желязо.
Там съм следващият път.
Аз съм Щастливка@


<< Завръщане УДОМА - Ден 4


прочети повече ..

Завръщане УДОМА - Ден 4

Навиците отиват на КИно.
Вярно е!
Имах си модел на живот.
Ставане рано.
Душче.
После задачки.
Първо тази.
После онази.
После блог.
После работа.
После вкусен обяд.
Няма и помен от тези Навици.
Душът бива пропуснат.
Тук просто има бойлер.
Няма как да се кисна, както съм свикнала.
Оглеждам се така да се каже за Нови Навици.
Отново вися до късо пред лаптопа.
Естествено все по-трудно става да стана рано.
Все си мисля, че всяко Чудо трае 3 дни.
3 дни минаха, откакто съм тук.
След 3 дни, вече ще си имам нови откачени навици.

Тиха Топла Вечер.
Вече не ме свърташе между четирите стени.
Време беше за Разходка@
Топла Тиха и Ясна Вечер.
Малко хора по улиците.
Светлини.
Хайде до пицарията.
О, не..
Айде още малко.
И така чак до другия край на града.
Пеша.
Само мога да съжалявам, че забравих камерата.
Другият път няма да направя тази грешка.
Искам да документирам.
И хубавото, И лошото.

Китайски
Нямах си и идея, че във Видин има само един Китайски ресторант.
Без това да ни е цел, се озовахме точно при него.
Китайска вечеря.
Малко ресторантче.
Китайци май изобщо няма в него.
Аз Вярвам, че всеки трябва да прави това, в което е добър.
А китайците са добри, когато иде реч за тяхната кухня.
А ние сме добри, когато иде реч за нашата баница.
И така - всеки си е добър в нещо.
Лошо няма да се пробваме.
Щом ни влече.
Това си ни е в природата.
Да искаме от всичко да разбираме.
И всичко сами да си правим.
Та да се върна към Храната.
Супа от царевични зърна и яйца.
Варен ориз.
Телешко със сос от скариди.
Вкусно беше.
Не мога да отрека.
На излизане - поисках меню за вкъщи.
Но няма такова.
Все някое заведение доставя.
Остава да разбера Кое.
Но има и нещо друго.
Всичко е толкова близо.
Голям мързел трябва да те е налегнал, че да не направиш 2 крачки до някое от заведенията.

Банска Къща.
Само това не проумявам.
Защо във Видин някой ще открие механа Банска Къща?
Звучи някак странно.
Относно Механата - добре.
Механа, като Механа.
Но Банска.
Хъшовска - Да.
Предвид, че Румъния е Близо.
На мен лично, щеше да ми хареса.
Някаква носталгия по Българщината.
Обаче това с Банската къща.
Още се чудя.
Освен да отида и да проверя.
Друго не ми остава.

Какво ми Липсва?
Май нищо от Фатална Гледна Точка.
Или поне за сега.
Тъй като знам, че не съм за 2 дни.
Всичко ми прави впечaтление.
Наблюдавам се.
Анализирам поведението и мислите си.
Но като цяло.
Тук си ми е Удома.
Добре си ми е.
Докога, обаче?


<< Завръщане УДОМА - Ден 3

прочети повече ..

ЦВЕТНА БЪЛГАРИЯ

Тези дни все по-често се разхождам из Svejo.net.
И понякога се изумявам на Колко Интересни неща попадам.

Така случайно се озовах и на FRESH'n'COOL.org.

И по-точно Как да направим деня си по цветен ?!
Снимка след снимка ..























Съзнанието ми беше осенено от Идея.
Колкото повече четях коментарите, толкова повече се убеждавах..
Че Хората в тази Държава са готини и Искат да живеят Цветно!
И което е по-важно, си мисля Аз, Заслужават един по-Цветeн Свят!
Цветна България!

С две думи..
КАКВА Е ИДЕЯТА?
Всички тези скучни сиви произведения на Урбанистичния свят ..
тротоари, кутии на Енергото, кофи за боклук, oчукани спирки..
Всички те - могат да радват Окото ни и да ни карат да се Усмихваме.





















КАК?

Лесно!
С малко боя и въображение.

КОИ ЩЕ ГО НАПРАВИ?
Най-добре - НИЕ.

ЗАЩО НИЕ?
Защото, ако ние си го направим, ще е най-хубаво.
Няма да се сърдим, че било зелено или червено.
Ще е такова, каквото ние Искаме.

А КОИ СМЕ НИЕ?

Това сме Ти, Аз ..Той, Неговото Другарче и Другарчето на Неговото Другарче.
Всички Активисти.
Гражданското Общество на България.
ха-ха-ха..

КАК ДА ПРЕВЪРНЕМ ИДЕЯТА Цветна България В РЕАЛНОСТ?
Първо, ще ни трябва разрешение от Общината.
Която и да е тя.
Иначе това ще си е Чисто Своеволие.
И може да се изтълкува погрешно.
За това - ако Някой е спец по Общинските въпроси.
Може да сподели - към Кого точно трябва да се обърнем.
За да случи Инициативата Цветна България.

Второ, добре е, да имаме Подкрепа.
Не само що се отнася до Пари.
Пари ще трябват само и единствено за БОИ.
Всичко друго е Доброволен Активизъм.

Тук се обръщам към Всички Журналисти.
Всички хора работещи в Медиите.
Те са тези, които могат да дадат Гласност на Идеята.
И естествено, да привлекат повече Хора.

Тук се обръщам и към всички Хора на Изкуството.
Които разбират от Бои, Техники и най-вече Рисуват добре.
Без тях - цапаницата няма да е Естетическа.
Нека те споделят Кои са Боите, които могат да се Използват за Street Изкуство.
Както и фирмите - вносителки за България.

Тук, бих искала да се обърна и към SONY.
Защо точно към SONY?
Защото по-цветни Клипове от техните не съм виждала.
Помниш ли цветните топки подскачащи по улиците на Сан Франциско и гейзерите от цветове оцветили цял един град?
Истинска феерия от Цветове!
Та...да си дойдем на думата
SONY, ако идеята за Цветна България е близка до вашата Маркетинг Стратегия.
Ние ще се щастливи да ни подкрепите!

Тук, призовавам всички, които са ангажирани по Европейските Проекти.
Проекти като Красива България, които помогнаха да възстановим старите си сгради.
Подобен проект също би могъл да е от полза на Инициативата Цветна България.
Разбирачите нека си кажат мнението по въпроса.
Има ли проект, които би паснал на Идеята?

Трето, след една Успешна кампания, ни трябва Ден X.
Денят, в които всички организирано ще излезем, за да рисуваме.
Това ще си е истински празник.
Само си представи - на другата сутрин.
Излизаш на Улицата и Хоп всичко е Различно.
Цветно и Усмихнато.

Нахвърлях набързо няколко мои идеи!
Сега си Ти на Ход!
Кажи си Мнението.
Помогни или Сподели.
Каквото и да е?
Добре е Дошло!

за да станат Идеите ни Реалност!

прочети повече ..

Google университет за AdWords

Рано сутринта на 20 февруари прочетох в internetreklama.com за престоящо събитие.
Статията започваше с..

..........
Google Ви кани да участвате в:

Google университет за AdWords
Сряда 12 Март 2008 09.00 – 15.00ч Hilton София – Зала Мусала бул.България 1, 1421 София, България

..........

Прозвучва ми Ама Много Добре.
Веднага си казах - не искам да пропусна това събитие.
Бързичко се регистрирах.
В рамките на няколко минути получих писмо.
Но не какво да е - а с ??????????

..........
Google University Sofia

PIN: ....... registration without payment received and processed at 11:29:28 on
20 luty 2008.

? ????????? ????? ????????????? ????????? ?? ?:

Google ??????????? ?? AdWords

????? 12 ???? 2008 09.00 - 15.00?
Hilton ????? - ???? ?????????.
???????? 1, 1421 ?????, ????????

? ????????,
??????????? ????????
konstantina-bg@google.com

..........

Ако можеше да се прочете, щеше да звучи така..

..........
Google University Sofia

PIN: … registration without payment received and processed at 11:06:13
on 20 luty 2008.

С настоящия имейл потвърждаваме участието Ви в:

“Рекламата в интернет. Как да рекламираме успешно в Google”

Четвъртък 13 Март 2008 09.00-15.00ч
Hilton София - Зала Мусала
бул.България 1, 1421 София

С уважение,
Константина Стоянова

..........

Дотук, да кажем Бива.
Но днес, 22 февруари, вече ме Разтърсиха.
След Потвържденето - Следва Отказ.
Ама не го ли Знаеш това?
Така става.
След като ти кажат Да, ти казват Не.
Няма Логика.
И аз така си мисля.
Но оставям сам да прецениш.


..........
Здравейте,

За съжаление регистрацията Ви е отхвърлена, тъй като събитието организирано от Google е само с лични покани.

Благодарим Ви за интереса!

С уважение,
Google AdWords екип
..........

Евала Google!
Aма много се изложи!
Мисля, че и СПЕЦИАЛНА покана да получа.
Няма да си направя труда!
И аз БЛАГОДАРЯ!

прочети повече ..

Уникални Местенца, които Искам да Видя

Преди няколко дни ми попадна интересна статия.
Най-вдъхновяващият хотел в света!
Просветих се!
Хотелът е в Копенгахен.
И е Уникален с Интериора си.
61 откачени стаи.
И аз искам да бъда в една от тях.
Харесах си Тази.
Какво ще кажеш?
Семпла е, има много по-психо.
Но тази е по моя вкус.
Ти няма ли да си избереш?

Оттук ми хрумна идеята.
Има места, които искам да Посетя.
Но честичко, когато дойде момента.
Аз просто съм забравила за тях.
Това няма да се случи, ако съм си направила труда да ги събера на едно място.
Ето, Това ще e Мястото.
За сега Класацията се води от HOTEL Fox в Копенгахен.

Кое ли ще е Следващото Уникално Местенце?
Идеи?
Приемам всякакви!

Ето го и ...
1во предложение от България.
Хотел Casanova в община Девин, до язовир Въча.
Хотел за Влюбени.
Всяка стая носи името на Романтично място.
Mexico, Bora Bora, Santa Fe.
И страхотна веранда.

Идея за празниците.
Особено Свети Валентин, 8ми март..
Нощувката е 60 лева.
Дори няма какво да се замисляш.

2ро предложение от България.
Вила Творческа в Арбанаси.
Две неща ме спечелиха - Джакузи и Интернет.

Френска стая.
Италианска стая.
Българска стая.
Студио с Джакузи.
Африкански апартамент.
Японска стая.
Това е само да имаш идея, с какво разполагат.
Цените са от 50 до 130 лева за нощувка.

3то предложение от България.
Къщата с Червената врата.
Точно под връх Перелик.
На 4 километра от Широка лъка.
В село Солища.
Какво е уникалното там?
Всяка първа събота и неделя на авуст има гайдарско надсвирване.
Направо на поляните.











4то предложение от Италия.
Хотел La Minervetta в Соренто, Италия.
Този хотел не се забравя.
Наистина място, което си заслужава.
Уви, вече съм била там.
Но някой ден се надявам пак да се върна.
Статия за него чети тук.

прочети повече ..

Завръщане УДОМА - Ден 3

Безсъници.
Неможех да заспя.
Вместо да остана в леглото и да се въртя до сутринта.
Реших, че не си заслужава да потискам мислите си.
А по-добре да стана, да отворя лаптопа и да пиша.
Пък каквото излезе.
Така и направих.
Изкарах до към 6 и нещо.
Мисля свърших добра работа.

Върнах се между 7 и 9 часа сутринта в леглото за малко почивка.
И после пак отново на къра.

И друг път ми се е случвало.
След безсънна нощ да съм много-много по-активна.
Успявам да отхвърля много задачки.
Така стана и сега.

Желанието ми за работа.
Идеите ми.
Всичко си дойде на мястото.
Радостна новина.
Поне за Мен!

Училище.
Целият ден мина под звуците на тупкащи топки.
Имаше и крясъци, писъци, врява.
Шумничко.
Е, няма как да е иначе.
Моето Старо Училище е само на 2 минути оттук.
Мога да го видя през прозореца.
Слънце имаше и всички деца се възползваха на макс.
Имам и хубави и лоши спомени от това Място.
Беше готино след Училище.
Седяхме по пейките.
Играехме волейбол.
Или просто си дърдорехме.
Тези моменти бяха хубави.
Другите - под въпрос.

Моите впечaтления като дете бяха, че..
Хората от този край на България - са студени, та даже и жестоки.
И децата също.
Защо така съм отсъдила още като дете?
Може би, защото лeтните ваканции изкарвах в Берковица.
При баба и дядо, и братовчедите.
Там, хората бяха по-топли, по-загрижени.
А уж е само на 150 километра от Видин.
Може и да греша, все пак съм била дете.
А какво разбира едно дете от Човешки нрави.

Автомивка.
Колата ми преживя толкоз много неща напоследък.
Беше заслужила едно хубаво излъскване.
Бях видяла една Автомивка.
И нямах време за проучване.
Отидох направо там.
Платих 12 лева.
Видя ми се скъпичко за Видин.
Толкоз плащам в тузарска автомивка на Симеоновско шосе.
Вярно, в София чакам час и половина, а понякога и повече.
Тук всичко свърши в рамките на 45 минути.
Дали колата ми беше добре излъскана.
Доста е спорно.
Не, не бих казала!

Супермаркет.
Така и така бях навън.
Реших да напазарувам нещо по мой вкус.
А това задължително включва паста, сирена, зеленчуци, ориз.
Открих в кварталния супермаркет ориз, който не бях виждала в София.
Ориз с шафран.
Тези дни ще го пробвам и ще кажа как е.

Тук парченце, там парченце.
Това беше още един ден във Видин.


<< Завръщане УДОМА - Ден 2


прочети повече ..

Дунав Мост 2

Голямо възмущение ме обхвана покрай Топ Новината от вчера. Строежът на Дунав Мост 2 ще се забави с 4 месеца.

Откакто беше войната в Сърбия се заговори за Дунав Мост 2.
Да де, ама тогава той беше нужен.
Пътят през Сърбия беше затворен, а и опасен.
Потокът от камиони и Тир-ове минаваше през Румъния.
Направо си заобикаляше.
Ако тогава си имахме Мост!
Държавата ни щеше да препечели някой лев.

От тогава, а това беше в далечната 1998, все слушам Мост, Мост.
Хубаво, няма лошо.
Целият Северо-Западен край ще се посъбуди от дълбоката си дрямка.
Но само Ако това вземе, че се случи един ден.

От тогава изминаха 10 години.
Мост няма.
Не само, че няма.
Но щял и да се забави 4 месеца.
Ама те подиграват ли ни се?

Само в моят Google Reader преброих 9 медии отразили Забавянето.

В моментът, в който реших да се просветя.
Още повече се възмутих.
Глупости.
Глупости.
Ама Големи Глупости.

Румънската страна не давала достъп за сондажи.
Испанската фирма не се била регистрирала в България.
Нямала право да стои.
Проектът не бил внесен още в Министерството.

Ако решението за този Дунав Мост е от вчера.
Тези обяснения може и да ми се видеха в реда на нещата.
Но след 10 години ми звучи изтъркано.

Не искам да съм Черна Станция.
Но Дунав Мост 2 няма да има в следващите 10 години.
А после за какво ни е?
То и сега не е много ясно - за какво ни е.

Може би е редно да споделя - защо Аз така си мисля?
Отзад напред.
Докато пътувах към Видин дупка след дупка...
си се чудех - Защо не оправят пътя?
Нали отчуждиха земите около пътя, че да го разширят.
Да де, ама дори не са го и почнали.
Мостът трябва да е готов в 2010.
Има вече по-малко от 2 години, та даже и закъснението да пресметнем.
За 2 години път 150 км - няма шанс да стане.
Всъщност има - но в Дубай.
Не и в България през 2008.

С една дума - Инфраструктурата не е и започната.
Мостът не е започнат.
Все още се водят преговори с Румънската страна.
Пари се наливат.
А резултат няма.

Е, това на мен ми стига!
Кметове идваха, обещаваха..цели кампании правиха.
Министри говориха, уж подписваха.
Уж се бяха разбрали, ама пак спънки има.
Май много взе да става.

Дано се намери някоя Медия ...
Малко по-граждански ориентирана, която да отрази Събитието - така, както подобава.

прочети повече ..

Завръщане УДОМА - Ден 2

Ден на нагаждане.
Първата среща за деня беше с огледалото.
Резултатите са налице.
Подпухнали очи.
Уморено лице.

Не, че друго съм очаквала.
Промените няма как да не се изпишат и на Лицето ми.
Но нали за това съм Тук.
За да се Възстановя.
Да събера Сили.
И да поема Пълен Напред!

Цял ден се мъчих да събера малко Концентрация и Желание за Работа.
Друг път, обаче.
Не се получаваше.
Денят бе зает с малки занимавки.
Свикване с новата обстановка.
Май така му викат.

А, тя, наистина е Нова.
Това не е апартамента, в който съм отраснала.
Моята детска стая отдавна е детското царство на някой друг.
Преди близо 2 години майка ми продаде старият апартамент.
Премести се само с един вход и с два етажа по нагоре.
Но тук е малко и място за мен - много няма.
Нали не е за дълго - ще изтърпи натрапничеството ми.
Така поне се надявам.

Тук няма нищо общо с моя ред.
Уж ми е майка.
А двете сме ужасно различни.
Колкото аз съм луда по реда.
Толкоз на нея не й пука.
Колкото аз обичам да готвя.
Толкоз тя вече не иска.

Давам си само още някой ден ..
Преди да съм започнала да реда, мия и местя.
Хич не е учтиво към Домакинята ми.
Но нали е Мама и си ме познава.
Знае какво я чака.
После тя ще си възвърне Безредието.
И всичко ще си продължи по Старому.

Една мисъл не ми дава покой?
Всяко Ново ли е предшествано от Завръщане към Старото?
Налага ли се всеки път да правя крачка назад - за да поема напред.
Първата картина, която изниква в съзнанието ми е на..
Копие-Хвъргач.

Отстъпва с единия крак.
Накланя тялото назад.
И силно Напред.
Копието изхвърча в небесата, за да се приземи на земята.


Май точно това правя аз сега.
Отстъпвам, за да си взема засилка.
И да отлетя.

Много задълбах.
Все на философия ме избива.
Време е за времето да си поговорим.

Студено е.
И ветровито.
Но аз до камината стоя.
Радвам се на огъня.
От скука ли?
От глад ли?
Реших картофи в камината да опека.
Майка ми съвсем искрено сподели, че такова никога не би й хрумнало.
Е, опекох ги, та даже си ги и хапнах.
Прилагам доказателства, за невярващите.














Е, какво ще кажеш?
Вкусно!
Друго си е да имаш - Огън вкъщи!
Не е като Парното.
Дето все му се чудиш - Защо, за Бога, го плащам?

Докато се обърна и хоп - Денят се изтърколил.
Ден 3 вече е тук.
Как ли разбрах?
Ооо, не съм поглеждала към десния ъгъл на екрана.
Просто чух Първи Петли.
Да, да..във Видин.
На три крачки от центъра.
Не ти се вярва?
И на мен.
Ама е Истина.

<< Завръщане УДОМА - Ден 1



прочети повече ..

Какво ще направя, Aко днес е Последният Ден от Живота ми?

Вчера пред погледа ми мина един пост на Майк Рам..
Какво бих направил, ако днес е последният ден от живота ми?

Денят ми беше busy и някак не му обърнах внимание.
Но днес - вече се зачетох във втория му пост по темата.
Въпрос! Анкета! Игра!

И какво пък, реших да откликна на апела му и да разкажа..
Аз Какво ЩЕ Направя.
Ако Днес е Последният ден от Живота ми.

И за Миг няма да се замисля.
Ще забъркам нещо вкусно.
Различно.
По-възможност Екзотично.
Сега ми хрумва..
Баничка с френски сирена.
Никога не съм се и сещала за тази идея.
Но пък ми звучи добре.

Ще поканя приятели..
Ще хапнем, Ще пийнем вино..И ще си говорим.

Една съвсем обикновена сбирка.
Която знам, че ще напълни сърцето ми с благост.

Докато бъркам разни вкусотии ..
Хич няма и да се сетя да се Самосъжалявам.
Важното е, че съм била Тук, Дала съм моят Дял ...
и съм Продължила Пътя си.

Няма за Какво да Съжалявам!
Всъщност отдавна се замислям по този въпрос!
Преди няколко години - щях да си кажа ..
Е, да де, ама можех да направя това или онова..

Но сега не бих го Направила!
Няма смисъл!
Ако днес е ПОследният ми Ден на Таз Земя.
Значи Аз съм изпълнила Задачата си.
И е Време да си Ходя.
За да се върна Един Ден отново.

Не бих забравила да звънна няколко телефона.
На хората, които ми помогнаха да науча Уроците си.
И които продължават да го правят.

Само, за да им кажа.
Благодаря!
Обичам ви Много!
И ще Чакам отново да се Срещнем!


Това беше от Мен.
А от Теб?

прочети повече ..

Завръщане УДОМА - Ден 1

ПредИстория.
Преди около 10 години напуснах Видин.
Буквално избягах.
Нямах търпение да започна нов живот в големия град.

Ужасно изтъркано ми звучи, но беше факт.
Исках анонимност, независимост и предизвикателства.

Не исках да чувам повече - А, Дъщерята на Еди си Кой.
Исках да бъда Себе си.
Е, направих го.

Сега ми предстои Пътуване обратно към Дома.

Пътуването.
Връчих ключовете от моя Дом на наемателката.
Натоварих каквото е останало и потеглих със смесени чувства.

Дори колата ми се съпротивляваше.
Стартът беше кошмарен.
Трафик, коли, клаксони.
Това да излезеш от пре-населената с коли София ..
Събитие си е!

Направих ме го!
Измъкнах ме се и после Газ-Газ.
Всичко на всичко 3 часа и 15 минути.

Имах си симпатична компания.
Баба толкова настояваше да ми помогне.
Че накрая не успях да устоя и казах - Добре, Ела.

Какво да кажа - освен Евала.
На 70-години е.
Но е супер-издържлива.
Силна жена.
Устояла на времето и изпитанията.

Та, с нея, запрашихме към Дома.
Разговор ли?
Просто не вървеше.
Вече бяхме уморени.
По-своему отдадени на мислите си.

Докато прекосявахме Врачанския балкан..
Красота..
Наслаждавах се на заснежените върхове.

Малко след Враца - вече нямаше сняг.
Всичко стана кафяво и много пусто.
Коли почти нямаше на пътя.
Хора из дворовете също.
Тук-там някой дядо яхнал колелото се ширеше на платното.

Земя забравена от Бога.
Така я наричам Аз, понякога.

Докато шофирах си мислех само Едно.
Връщам се Удома.
За кратко или за дълго - все още не съм решила.

Имаше мигове..
Искаше ми се пътя никога да не свършва и никога да не стигна целта.
Странно усещане.
Така и не успях да си обясня откъде дойде, и кога си отиде.

В момента, в който прехвърлихме баира на Арчар..
Пред нас се ширна Тих-Бял Дунав.
Най-после изпитах радостно чувство.
Чувството, че вече съм Близо.
Че всичко ми е добре Познато.

Когато съвсем наближихме Селото на Баба.
Вече летях по разбитите улици.

Котката ни посрещна първа.
После и кучето се разлая.
Петлето и то не остана капо.
Пълна селска симфония.
Обаче Красива и Щастлива.
Радваха се на Стопанката си.
Разбира се, че не на мен.
Мен трудно биха ме разпознали.
За последните години - само по празници съм се появявала.
И то за ден - два ..на третия вече бързах да се върна в Моя Свят.

И така.
Стига съм се отклонявала.
Oще 8 километра.
Прибрах се във Видин.

В душата ми цареше пълна кАкАфОнИя.
Ако беше просто Объркване.
Да си го нарека - Объркване.
Ама то не е такова.
Нито съм Щастлива.
Нито пък Нещастна.

Мъчно ми е.
Но няма за Кога.
Всичко вече е Факт.

Върнах се във Видин.
Може би за няколко дни.
Може би за седмици.

Да видим колко ще Издържа?

прочети повече ..

СБОГУВАНЕ!

Още ми е трудно да го осмисля..
Станах рано сутринта и отидох на Банята.
Налях си вода, както съм правила десетки пъти.
Но този път - не за вкъщи, а за из път.

Обикалях с колата из пустите улици, без ясна цел и посока.
Студът беше приковал всички на топличко вкъщи.
Нямаше никой, беше пусто.
Минах по Иван Асен.
Обичам я тази уличка, с паветата й, с кафетата й.
Истинска романтика.
Минах и по Дондуков, и по България.
Скитах се.
И мислено се сбогувах с всичко.
С местата, които обичам.
С хората, които направиха живота ми необикновен.

Сигурна съм, че още десетки пъти ще се връщам в този град.
Но няма да е същото.
Няма да се прибирам вкъщи.
Няма да карам моята си кола.
Тя, милата, вече ме оставя.
Скоро ще трябва и с нея да се сбогувам.

Лекичко заподсмърчах и бавничко се прибрах вкъщи.
Но там вече беше празно.

Последните дни..
Бавно и систeматично пренасях парченце по парченце от изминалите години.
Вече ги няма малките декорации, с които бях украсила всекидневието си.
Няма ги картините.
Подправките.

Пусто е.
И много тъжно.

Избива ме на сантименталност и тъга по отминалите дни.
Опитвам се да мисля за хубавото.
За красивите моменти.
За лудите моменти.
Колко пъти съм кръстосвала града.
Колко пъти съм отпивала от чашата дълго кафе.
Колко пъти съм тръпнела от Любов.
Колко пъти?
Ужасно Много.

Иска ми се да не съм Тъжна сега.
Но това е част от Прехода към Новият живот.

София винаги ще си остане Моят Втори Дом.

прочети повече ..

Всеки ден - ПОдаРък!

Всеки ден си подарявай нещо малко!
Важното е да цениш себе си.
Заслужаваш подарък.
Може да е едно дълго хубаво кафе.















А може и да е ...малка дрънкулка.
10 мин повече сън.
Огромен сандвич..Въглехидратна бомба.

А веднъж в месеца - ти си Царицата!
Всичко е твое!
Само едно нещо.
Избери си го.
Скъпа рокля.
Или чанта.















Масаж.
Страхотна вечеря.

Хубаво правило, а?

прочети повече ..

Един ден - Един Грам

Знаеш ли, че..
След двайсете - качваме по един грам дневно, защото мускулната ни маса се увеличава. Така, че е нормално на четиридесет да тежим със 7,3 кг повече.

прочети повече ..

История отПреди

Аз бях 21 годишна девойка. Занимавах се с au-pair агенцията, ходих на лекции, имах си мой апартамент и току-що бях отхвърлила 2 годишна връзка с мъж, който беше по-голям от мен, женкар и определено от него видях доста и научих доста, вече бях изневерявала, бях зарязвала мъже, бях си играла с тях.

И въпреки това. Срещата ми с един мъж ме промени коренно. Изведнъж загубих хъса си за много неща, имах нужда от него, помагах му в неговите начинания, подкрепях го във всичко, с което се заемеше, но бях емоционално зависима от него, имах нужда от любов и много внимание.

Един ден просто разбрах, че живота около мен се е променил, че много неща са се случили, че животът ми не е само любовта ми е към един мъж. Той е много повече. Животът ми - това съм аз и моите решения. Аз избирам как да се чувствам, какво да правя, къде да ходя, всичко, всичко.


Исках да опитам нови неща, да видя, да сравня, да живея свободна, без да ми се слагат непрекъснато юзди. И го направих, това е зрелостта. Тя идва с времето, не само с опита. Опит имах и на 21 години. Но ето, 5 години от живота ми са изхвърчали. Много неща съм научила и още толкова ме очакват следващите пет години.

И тогава знаех какво искам, то не се е променило коренно много. Тогава бях дете, сега съм млада жена - опитай се да ме сравниш с една зряла жена. Има. И ще има още.

Помниш ли как изглеждах, когато се запознахме, как се чувствах. Помниш ли усещанието, болката ми, търсенето ми.... Сега ме погледни. Променила съм се.

Питаш ме дали ме е страх.
Да, страх ме е.
Но това не е онзи парелизираш страх.
А страха, който ще ме води напред.
Ще ме кара да изжиея страха си.

От какво ме е страх?
Страх ме е, че утре всичко това ще свърши.
Но животът е кръговрат.
Нещата започват и свършат.

Страх ме е, че се влюбвам.
Страх ме е, че ще ме заболи.
Страх ме е, че ще се превърна отново в емоционално зависима жена.
Страх ме е, че ще имам нужда от теб, а теб няма да те има.
Страх ме е, че ти няма да чувстваш същото.
Страх ме е, че ще те загубя дори и като приятел.
Страх ме е, че мога да те разочаровам.
Страх ме е, че всеки път когато се доближавам до теб, ти се отдръпваш.

Не ме е страх от друга жена.
Аз съм си Аз.
Уникална сама по себе си.

В някоя друга жена може и да откриеш някои от моите черти, но няма да откриеш комбинацията от всички мои черти. Всеки един от нас е уникален. Утре мога да срещна мъж, който много да прилича на теб в това или онова, но това няма да си ти.

Въпрос на избор е дали ти искаш мен, моята комбинация или искаш да избереш някоя друга. От това мен може да ме заболи, но това не ме прави по-малко ценна. Някой друг човек може да заобича точно мен, такава - каквото съм.

Това, че двама души се срещат и се разминават - е често срещано явление.

из архива

прочети повече ..

Думи за Любовта

Днес получих еднa power.point картичка с много сърчица и думички за Любовта..
Извадих най-хубавите..и ми се преиска да ги споделя ..!

Когато птиците летят в ефира.
Когато вятъра гали свежите листа.
И езерото с хоризонта се събира.
Тогава идва Любовта!


Любовта не се състои в това двама души да се гледат един друг. А от това двама души да гледат в една и съща посока.
Антоан дьо Сент-Екзюпери

Любовта не е да си намериш някой с когото да живееш, a някой без когото не можеш да живееш.



Как ще разбереш кога си влюбен?

Когато мислиш за другия повече пъти на ден отколкото за себе си.

Ако обичаш някого напиши името му в кръг, вместо в сърце. Сърцата биват разбити, но кръговете се въртят вечно.


Трябва да си търпелив.
Любовта не винаги е идеална.
Тя си е просто
Любов.

Любовта е като цвете.
Всичко започва от мъничко семенце.
Бавно и продължително се развива стебло.
А когато цветът се разгърне започва истинската любов!


Любовта е като вятъра.
Не можеш да я видиш.
Но я усещаш.


Любовта е танц прекрасен.
Птица, която трябва да лети.
Може веднъж да ни докосне.
Но вечно да продължи.


прочети повече ..

Тайното значение на Ерогенните зони

Ерогенните зони?
Кой не е чувал за тях?

Това са онези области с многото нервни окончания.
Всъщност те са много повече, отколкото си мислим.

При жените са повече, отколкото при мъжете.

Способни са да се появяват и изчезват.

Всичко зависи от нас.
Отношението ни към партньора.
Възрастта ни.
Здравето ни.

При положителен сексуален опит тези точки се увеличават.
И съответно обратното.

Ерогенните зони са индивидуални за всеки от нас.
Силата им на въздействие е уникална при всеки от нас.
Те са неповторими като линиите по дланите ни.


Всичко това ...
Има само един начин да бъде открито.
По пътя на пробите и грешките.

Ако вече си открил най-силната си ерогенна зона...
Или тази на партньора си..

Сега е Време да Откриеш Тайното й Значение!


Ако нейната силна ерогенна зона е...

Шията.
Тя е чувствена натура.
Обича красивото бельо, ранното утро и докосването.
За нея е много важно спокойствието.
Във всичко – работа, секс.
И понякога самотата.

Талията.
Изглежда светът я намира за дяволски привлекателна.
Тя обича да спортува, да танцува, да лудува.
От нея може да се очаква всичко.

Ръцете.
Тя е вглъбена.
Обича да размишлява.
Да ръководи живота и хората около себе си.
Често разумът побеждава сърцето й.

Бедрата.

Тя е жената-вамп.
Способна е на всичко.
Силата й предизвиква мъжете.


Ако неговата силна ерогенна зона е...

Гърдите.
Той е голям фантазьор.
Добродушен и спокоен.

Шията.

Той е истински романтик.
С него е винаги интересно и забавно.
Но не е готов да експериментира в секса.

Гърбът.

Той е прагматик.
Умее добре да си прогнозира живота години напред.
Винаги знае какво иска от ситуацията.
От хората.
Въобще от живота.
Освен теб, има работата си и безумно хоби.
Никак не обича да играят с него на котка и мишка.

Краката.

Той е човек на думата.
Отговорен.
Силен.
Смел.
Мъжествен.
Може би мачо.
Обича женствеността.


прочети повече ..

Древният Език на ПОДАРЪЦИТЕ

Знаеш ли, че...
Има древен език на подаръците?
Езикът на плодовете.
Той е красноречив.
И, честно казано, много по-искрен от думите.
Не вярваш?
Прочети сам..




Мъжът поднася на жената нахапани плодове.

Древната индианка веднага би разбрала всичко - тя е желана.

Поднасят ти на длан зърно бяло грозде?
Още не са наясно с отношението си към теб.
Влече ги към теб.
Но това все още не може да бъде наречено чувство - то още се заражда.

Подават ти резенче мандарина?
Мъжът се предлага за съпруг.
И той би бил добър в тази роля.
Ако жената направи същото.
Тя предупреждава, че не умее да обича.
Но се нуждае от защита.
И тази защита й е по-необходима от плътските утехи.

Черпят те с оранжеви плодове?
Не бъдете жестоки и отстъпете пред мъжа.
Няма да съжалявате.
Той знае как да угоди на жената.

Молят те да измиеш и нарежеш райска ябълка?
Ти си щастлива жена!
Смятат те за способна да управляваш съдбата.
Молят те да им подариш блаженството на безсмъртието.
За мъжа твоето тяло е източник на вечен живот.

Молят те да изчистиш плодове?
Това е намек, че предпочитат да те видят без дрехи.
Тялото ти е радост за очите.

Подават ти парченце, за да си отхапеш.
А останалото изчезва в устата на онзи, който ти е предложил хапката.
Това е много повече от молба на мъж, застанал пред теб на колене.
В по-интимна обстановка това означава, че изборът на вида секс и позата се предоставя на теб.

Почерпили са те с ядки?
Имат ти доверие.

Предлагат ти ядки от ръка?
Очакват това доверие да бъде взаимно.

Интересно, а?
Гласувай за Древният Език на Подаръците..


прочети повече ..